Като вземам предвид влечението си към бялото и въобще към светлите цветове, това е изборът ми.
- Публикувана: 28 юли 2006, 12:01 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2006, 20:30 ч.
Бабиериндос V част
Мдаааа, капитанът започваше здраво да се изнервя. Пък и доня Йосерияния се бе покрила нейде и скоро не се бе упражнявала върху него, тъй че неговата раздразнителност бе обяснима. "Порка мизерия - мърмореше той - какво ли още ще измислят тези, смахнатите?"
Отговорът не закъсня. "Аййййййййайайайай - се чу откъм трюма - Сеньори, бързо слезте долу!".
Препъвайки се в сабите си, сеньорите заслизаха по дървените стълби. Щом очите им привикнаха с полумрака, успяха да различат любимите очертания на стария си познайник, капитан Джонидепио, който бе пленен от пиратите и захвърлен да гние в трюма. И добре, че доня Дона имаше полезния навик да претърсва за скрити запаси от ром и така случайно го откри.
- Уважаеми и прелибездни - викна тя - ще оставим ли нашия любим Джонидепио да гние тук кат жалка мърша?
- Нивгаж! - изреваха бабиейросите и с боен вик "Един за всички, всички върху Джонидепио" се втурнаха на палубата, където бързо-бързо убедиха капитана да пусне техния любим. След това старателно измиха и изтъркаха Джонидепио (даже се попрестараха на някои места), облякоха го в чисти дрехи и го качиха на палубата.
След кратко съвещание решиха, че тъй като предишната му собственичка, доня Рижата Щукинда не се е вясвала скоро насам, могат да се възползват на воля от природните му дарби. Бабиейросите наляха ром на себе си и на младежа, насядаха около него и започнаха да го гледат влажно.
Докато бабийросите се радваха като малки деца на неочакваната находка в трюма, Де Хуанита, отвикнала от промишлените количества ром, сладко похъркваше и то само след едно Мохито. Беше щастлива в съня си - и как не, след като се виждаше в рая и посягаше към ябълката /на кой му пука, че в Библията е обратно?/
да, тежък следобеден сън обхвана бабейросите... Облаци покриха небето, поляха здраво и слънце пак изгря, а те дремят ли дремят. Цял циклон не раздвижи запалото воинство, но пък капитанът си беше отдъхнал, момците набраха енергия ,,, папагалите дойдоха на себе си.
Ассинта май се размърда първа. Опъна ръце, които звучно изпукаха (направо изтракаха) и взе да се оглежда... и какво да види...
Ассинта май се размърда първа. Опъна ръце, които звучно изпукаха (направо изтракаха) и взе да се оглежда... и какво да види...
На стената на капитанската кабина, с доста зловеща кама беше забит лист хартия... Там прочетохме следното:
Помогите! Както се казва
Мили дони, отвлечена съм и временно вербувана от рускоговорящи мужчини - нещо трябвало да консултирам КГБ. Обещаха да ме хранят, да не ме бият и да ме върнат по някое време... Щели да ми платят - евентуално, а и "Икра" можело да ви донеса. Цитирам по памет. Признайте - Убаво звучи.
Ако не се върна след седмица, моля организирайте спец. акция за моето спасяване. Търсете ме някъде по линията Москва-Петербург! Няма да свалям червената си шапка - дори, когато спя!
Венсеремос! Вива ла революсион!
ген. Ламя Спаскова
Помогите! Както се казва
Мили дони, отвлечена съм и временно вербувана от рускоговорящи мужчини - нещо трябвало да консултирам КГБ. Обещаха да ме хранят, да не ме бият и да ме върнат по някое време... Щели да ми платят - евентуално, а и "Икра" можело да ви донеса. Цитирам по памет. Признайте - Убаво звучи.
Ако не се върна след седмица, моля организирайте спец. акция за моето спасяване. Търсете ме някъде по линията Москва-Петербург! Няма да свалям червената си шапка - дори, когато спя!
Венсеремос! Вива ла революсион!
ген. Ламя Спаскова
- изкоментира Йосеряния, небрежно докато държеше под око новата си лИбоФФ капитана на кораба. Еееех любовта е сляпа, знаете.... Еееех любовта е сляпа, знаете....
