говорехме й много, дори по име, без да знем дори пола.
- Публикувана: 28 юли 2006, 15:22 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2006, 12:49 ч.
говорите ли на бебо? ....
!
Аз му казвах :
" Йоанко, бебенце".....и си галех корема.........щом се роди го посрещнах със същото , казано със същата интонация и той както мижеше , отвори очи и ме изгледа много подозрително.......Със сигурност му беше много познато, но нали гласа се чува различно в утробата..........
" Йоанко, бебенце".....и си галех корема.........щом се роди го посрещнах със същото , казано със същата интонация и той както мижеше , отвори очи и ме изгледа много подозрително.......Със сигурност му беше много познато, но нали гласа се чува различно в утробата..........
Говорихме и от самото начало на бременността. Хубавите мисли се предават към бебето чрез настроението на майката. Когато започна да чува първо чуваше баща си, а после и мен и ме побутваше. Пеехме и, говорехме и, гледах красиви картини и се разхождах много. Важното е да се чувстваш добре и да не се ядосваш, дори и да не говориш.
Не, не му говорех. Исках, опитвах се, но не ми се струваше мило и хубаво и не го правех. Сега наваксвам 
Моя приятелка,откакто разбра,че е бременна,не спря да говори на бебето-постоянно 
Не знам дали има такова голямо значение,но със сигурност емоциите се усещат от бебчо! А вярно ли е,че ако бременността ти е лека,изпълнена с повече добро настроение,спокойствие и оптимизъм,такова спокойно ще бъде и бебето като се роди 
Н мен не ми идва нещо отвътре да му говоря
-от време на време,когато много започне да рита-тогава да ,иначе и аз често си галя корема....За сметка на това,таткото му приказва постоянно-на него повече му идва някак си 
Не знам дали има такова голямо значение,но със сигурност емоциите се усещат от бебчо! А вярно ли е,че ако бременността ти е лека,изпълнена с повече добро настроение,спокойствие и оптимизъм,такова спокойно ще бъде и бебето като се роди Н мен не ми идва нещо отвътре да му говоря
-от време на време,когато много започне да рита-тогава да ,иначе и аз често си галя корема....За сметка на това,таткото му приказва постоянно-на него повече му идва някак си 
Аз още не мога да се осъзная и някак си да приема, че след няколко месеца ще си имам мое бебе. За сега само неприятности и болки и някакси се чувствам като че ли съм болна и чакам с нетърпение да оздравея. От преглед на преглед, от хапче на хапче ....сякаш всичко като свърши и ще си е както е било. Само, че се усещам, че когато най-много се страхувам говоря на корема си, дрънкам глупости и хленча, но му казвам как ще го обичам и как искам да се рози здравичко.
Не знам на лудост ли отива работата, но се държа странно!
Не знам на лудост ли отива работата, но се държа странно!