И Ерик на 4 месеца изпита болката.Много повръщаше миличкият и го занесохме в болницата.Оказа се,че тънкото му черво е влязло в дебелото.За малко да му правят операция.Много се измъчи,не му даваха да яде,а той ревеше от глад,сърцето ми се късаше.Докторите и сестрите се държаха много добре с нас,много са мили,възхищавам се на професионализмът им.
- Публикувана: 9 дек. 2004, 16:59 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2004, 14:35 ч.
Как преживявате болката на децата си?
Затова хората са казали че МАЙКАТА е тази дето те е отгледала. Било какво било до момента на раждането, от там нататък знам, че миг спокойствие няма да имам до като съм жива. Голямо нещо е да си родител. Никога преди да родя не съм се замисляла, защо нашите толкова се притесняваха за мен, особено когато се отделих от тях и заминах да уча. Все им казвах: "Ами нали знам, че съм добре и нищо ми няма". А мама казваше: "А ние от къде да знаем че си добре".
На първата ваксина се държах, но изобщо не гледах, въпреки това ми се насълзиха очите. Добре че и Никол бързо и мина, плака 2-3 мин само, но тепърва всичко започва. Ами като проходи - направо не ми се мисли. Тръпки ме побиват!
На първата ваксина се държах, но изобщо не гледах, въпреки това ми се насълзиха очите. Добре че и Никол бързо и мина, плака 2-3 мин само, но тепърва всичко започва. Ами като проходи - направо не ми се мисли. Тръпки ме побиват!
Гледам да не плача пред децата когато тях ги боли. Дъщеря ми беше 2 годишна когато се изгори. Изрязаха и мехурите и аз трябваше да я държа . На сина му сложиха системата във вена на главата защото по ръчичките не можаха да ги намерят/беше н а 6 месеца/.Открих , че ако плачиш пред тях това оше повече ги травмира. Гледам да ги успокоявам ,а плача после когато не ме виждат. Ох , какво ли още има да патя с мойте непослушковци.....
Карен, не можем да ги опазим от всичко. Можем да ги понаучим да мислят с главите си, да внимамат и сами да се пазят след време. Не се товари с чувство за вина, че не си била с детето.
Единственото сравнително хубаво при тия инциденти е че на дечковците всичко им минава по-бързо.
А зъбчето след няколко годинки ще го смените!
Единственото сравнително хубаво при тия инциденти е че на дечковците всичко им минава по-бързо.
А зъбчето след няколко годинки ще го смените!
Цитат на: Karen
Ох, паднало е днес милото по очи и си е разбило устата. Текло много кръв, устната подута-двойна, и един преден зъб счупен наполовина! 
Много е страдал, а аз не бях там! Къса ми се сърцето!
Много е страдал, а аз не бях там! Къса ми се сърцето!Ох, искрено ти съчувствам, ние също имахме такова падане, но с проходилка - разбиване на устата, само че не успя да си счупи зъбчето, само дето то остана леко по-тъмно и предполагам, че е мъртво, но важното е , че е там.
Всичко стана пред очите ми, няма да ти кажа как плаках с него, толкова много се уплаших, че без малко да припадна, добре, че майка ми беше наблизо.
Но горе главата, какво още ти предстои да преживееш, бедна ти е фантазията.
Аз още не съм мама и не знам как ще реагирам, но това лято сина на приятелката ми (той е на 1 годинка) се разболя от ангина и вдигна температура. Когато докторите казаха, че инфекцията е дошла от мръсни ръчички тя реши, че вината е изцяло нейна (нищо, че къщата й свети) и като ревна... 
То детето си стои спокойно, а тя място не може да си намери. Колко усилия ми струваше да я успокоя, ама като не съм родител каква тежест могат да имат думите ми??? Та звъннах на мама, която е мед. сестра и тя оправи положението. Ама направо не искам да помисля що сълзи бяха, а то тепърва сега ще боледува. Тя ако плаче за всичко ще се съсипе! Ама майка! Хората казали - майка да имаш, майка да не си.
То детето си стои спокойно, а тя място не може да си намери. Колко усилия ми струваше да я успокоя, ама като не съм родител каква тежест могат да имат думите ми??? Та звъннах на мама, която е мед. сестра и тя оправи положението. Ама направо не искам да помисля що сълзи бяха, а то тепърва сега ще боледува. Тя ако плаче за всичко ще се съсипе! Ама майка! Хората казали - майка да имаш, майка да не си.
Ужасно! Преживявам го по-зле от детето със сигурност. Дори се панирам. Не че се е случвало нещо супер сериозно досега (и дано не се случва), но като се разплаче или изпищи направо ми се свива сърцето.
Карен, съжалявам за това, което ви се е случило, дано се оправите бързо. Гошко сега е болен - не е сериозно, но кашля, носът му се запушва, и аз също преживявам болестта му зле.
Карен, съжалявам за това, което ви се е случило, дано се оправите бързо. Гошко сега е болен - не е сериозно, но кашля, носът му се запушва, и аз също преживявам болестта му зле.