Да му дам ли шанс или си губя времето?

Ако има нещо, което аз не мога да повярвам е факта, че мъжът ти гледа сина си и негодува срещу съществуването му ! И какво е виновно това дете, та трябва да търси в него вина за проблемите си?!  Очаквал прошка за това, че си го дарила с още една рожба - не, не мога да повярвам, наистина! За човек, за който приоритет №1 е бизнесът не мога и не искам да говоря. Може би има любов, но тя определено не е насочена към семейството му.
Съжалявам wright, но не мога да те насърча да продължиш живота си с човек, за когото децата му са пречка! Ти трябва да имаш огромно сърце, за да родиш 4 деца и да се грижиш за тях сама и ако съпругът ти няма физическата възможност да ти помага в отглеждането им другояче освен за се грижи за финансовата ви стабилност, то той трябва да е най-признателният съпруг и баща на света, а не ....ще си спестя епитета...

Разбира се, че трябва да му дадеш шанс..........след 5 години едното ти дете навършва 18 и ще може да ви помага...........тъкмо ще се научи на отговорност........не трябва да се превръща историята в още по- голяма драма.......Издръж още малко........5 години ще минат много бързо..........мъжа ти ще се оправи финансово........Освен това съм чувала, че след всяко дете в отношенията на мъжа и жената настъпва криза.........и така докато детето не стане поне на две..........нервите са опънати...........разбираемо е.......И не на последно място, помисли си, че ще трябва да остарееш сама........друго е да имаш човек до себе си, с когото сте преживели много удачи и неудачи и който е на същия хал.........Децата ще бъдат с теб, но не е същото...........предполагам.нали всеки ще си има собствен живот..........Помисли си как по някога те прегръща и ти се струва, че нещата не са чак толкова лоши.........Друго е да имаш прегръдката на мъжа си, докосването.......секс.......целувка.......
Не прибързвай.........Остави децата на някоя баба..........и иди за няколко дни някъде.....съвсем сама.........или заедно с мъжа си........поговорете извън контекста на проблема....просто като хора.......не за пари....не за децата.........идете на Витоша..........
Стискам палци нещата да се развият в най- удачния вариант.........

Всъщност ако се разведете кой ще изкарва парите 

Защо не му поставиш ребром въпроса наистина ли го дразнят децата , и особено бебето, ако има сили да им го каже на тях в очите, и да смятате въпроса за изяснен. В такъв случай просто го оставяш и толкова, и така той ще си знае че е отговорен за раздялата ви. Той много добре знае че това не е редно ,но може би ако го накараш да го изрече ще се осъзнае че той е първо баща и след това бизнесмен ,като сте се събрали не е било заради бизнеса !Щом може да намира време все пак за приятелите си ,значи може и за вас,Просто му кажи да избере или да ви отделя време и да се държи нормално като баща или край.Като му кажеш че просто един ден ще съжалява как е постъпил и тогава децата също няма да могат да му го простят. СТРЕСНИ го наистина 

И аз като Стрелче чета и не вярвам на ушите си. Честно, любов или не - такова отношение към децата е недопустимо.

би било добре да отидете при брачвн консултант или нещо такова.Ясно е че между вас има напрежение и неизказани неща,но има и любов.Не мисля ,че мъжа ти има любовница........може би е тези мъже ,които в стремежа си да подсигурят семейството си минават през него като емоционален ураган.На него също не му е лесно ....но не трябва да си го изкарва на теб и децата.
Това ,че му помагаш ,трябва да го оцени ,което е много трудно.По-лесно е да викаш и хокаш близките си отколкото подчинените .
Това за домашната помощница е добра идея ,само не разбирам тя на него ли ще помага ,че има той такива претенции? 
Важното е ти да си доволна от работата на жената .
Защо не му кажеш ребром ,че си подала документи за развод не защото не го обичаш ,а защото не търпиш поведението му спрямо теб и децата ....Всеки има нужда от опапмняне ,дано и той го направи.
Любовта не е най-важното в една връзка ,преди нея съществува крепителят на всички човешки отношения - УВАЖЕНИЕТО !!!
Струва ми се ,че той не те уважава достатъчно .А ти му го кажи .Ако наистина е човека за който си се омъжила ,ще разбере колкото и трудно да му е .....
Ако не те разбере - бягай далеч .
Бъди малко по-твърда ,струва ми си че си боязлива в общуването си с него.Дали и затова той не се отнася така с теб?
Ако покажеш характер  ще крещи ,ще вика ,но ще се стресне в крайна сметка.
Успех и много целувки на прекрасните създания на които си дала живот   

За да се стигне дотук , с 4 деца , сама...вече си взела решението , нали? Аз не бих чакала. Какво да чакаш? Да му тръгне бизнеса ли? А защо някой решава че има 5-10 години напред ? Как си живеем сякаш сме вечни ...

Когато чета такива теми си мисля, че нямам право да пиша, защото всеки си знае най-добре и не ми се иска моите си мисли да повлияят върху вземане на такива съдбоносни решения. Но пък също така знам, че всички четящи и пишещи тук знаят, че не всичко във форума трябва да се взима като чиста монета и че мнението на външните не е важно. Важно е как усещаш нещата - ти, децата ти и баща им. Та след тази уговорка искам да ти кажа следното.....
Често съм имала подобни мисли. И тогаво си спомням едно есе, което наскоро четох в един страхотен сборник, в който америкаски журналистки описват мислите и преживяванията си, свързани с брака, любовта, майчинството, та в есето жената разказваше за своето откритие, че да скъсаш с брака си, да станеш самотна майка и още повече самотна жена е едно не героично, а трагично събитие. Разказваше за след избора.
Всички сме много героични, много емоционални и в моменти на афект сме готови да вземем радикални решения. Особено аз.
Но след като прочетох въпросното есе се опитах да си представя деня след. След като всички бюрократични и роднински делби са приключили.
Представих си как ще се случват най-елементарните ми дневни занимания, как ще се чувствам.
Опитах си да си представя как ще се чувствам ако има друг, различен човек до мен.
Дадох си сметка, че друг не искам. За добро или зло и с доста проблеми още сме заедно.
Та седни и си помисли. Предстви си себе си и децата си без него, представи си някой друг до себе си и вземи НАЙ-ДОБРОТО РЕШЕНИЕ!
Успех

по принцип съм ЗА втори шанс.но аз си мисля, че щом като за мъжа ти е по-важен бизнеса от собствените му деца то нещата едва ли ще се променят не бих приела децата да са пренебрегвани от баща си, парите са си пари, но щастието на децата се измерва в ласки, внимание и игри.а и ти си човек-нужно ли е сега докато си млада да търпиш толкова лишения, за да си добре да речем след 5г всяко нещо си има цена, но помисли дали си струва

Направо не знам какво да кажа. Имам един неуспешен брак зад гърба си и много добрезнам какво е да се справяш само. А аз бях само се дно дете тогава.....
Нещата на мен ми изглеждат горе долу поправими, стига да не беше това странно отношение към малкото ви дете Направо ме уби с това нещо!
Всъщност, а ти защо не опиташ наистина да започнеш работа, НО преди да сте се разделили Имам усещането, че мъжа ти те приема като някаква даденост.  Ако се откъснеш малко от битовизмите, може би и ти самата ще се почувстваш по човешки, а на него ще му стане ясно, че не си част от меката мебелировка. Ако се разделите, така и така ще трябва да почнеш работа, просто го направи малко преди да вземеш окончателно решение
От постингите ти до тук, установявам, че просто и на двамата напрежението и ангажиментите са ви дошли в повече. С поотрасването на децата, това нещо отшумява в една или друга степен. Дребното ти е почти на годинка, зора ще е още една. Вие очевидно се обичате все още. Секса ви не куца..... Опитайте се да промените нещо, преди да вземете крайно решение. Опитайте се да ГОВОРИТЕ.
Много е лесно да се дава акъл от страни

wright, много ми домъчня, когато прочетох темата А Робин е такова сладурче на снимката, че и на мен ми е трудно да си представя, че може да пречи на някого, особено пък на баща си. По-скоро си мисля, че мъжът ти все още не може да превключи на вълна живот с много деца и затова заблудено си мисли, че ако са били само 3 да речем, ежедневието е щяло да бъде коренно различно и много по-спокойно. Което не е точно така. Аз също работя отвкъщи и знам, че грубо казано много по-лесно е да въртиш бизнес, без да ти се мотаят деца наоколо. Но - за какво тогава ти е този бизнес?  В крайна сметка и милионер да си, за какво ти е, ако нямаш на кого да се порадваш накрая? Децата затова тръгват понякога от мънички на ясла, защото родителите им трябва да работят, но никой не мисли за тях като за пречка - нали? Напротив, те са смисъла и най-важното нещо в този живот.

Сега - според мен ако решиш да дадеш втори шанс - трябва твърдо мъжът ти да разбере, че това си ти - негова жена, но също и майка на 4 деца - родени и вече съществуващи, и това не подлежи на никакви коментари - освен силно положителни такива! Фактът, че изобщо успяваш да съвместиш бизнес задачи с домашните, за мен е безпрецедентен и доказва, че ти си една страхотна жена! Аз до 9 месечна възраст на Кари не съм се отделяла от нея и работех, но ми беше доста трудно! Сега я оставям през деня на баба й, за да мога да свърша нещо. Мисля, че има шанс за вас, но колкото до прошката - той е този, който трябва да ти иска, а не ти на него, това поне е повече от ясно. Дори и да не може да промени мирогледа си, този човек трябва да се попречупи, ако иска да не те загуби. Искрено се надявам не само да има втори шанс, но и той да е успешен!! Пиши ни как се развиват нещата, имаш морална подкрепа от всички тук, сигурна съм!

Здравей
не знам какъв съвет да дам
Ще споделя моите мисли
ЗДащо всички се възмущават толкова, че таткото не искал 4-то детете??? Аз не исках второто /е ясно е, че не ме изнасили мъжа ми, но си има начини/, а когато беше факт исках аборт - а той не.
Резултата - че често не мога да съм щаслива от бремеността си така както беше с първата. И на моменти изпитвам много силни негативни чувства - ако не към детето, то поне към положението в което съм.
Така, че аз разбирам бащата. Не го оправдавам - нито себе си, но го разбирам... а Во беше писал, че "Да разбереш, значи да простиш" - е не винаги, но понякога. И кагота нежеланието за дете е било изявено и е бил молен партньора връзката да не се подлега на риск - мисля си, че поне 2/3 оат последиците са си негов товар. Вярвам, че ако някой не иска нещо, а друт го принудиш - това си е изнудване, по един или друг начин! И тогава товара от решението остава за този, който го е взел.
Сега по въпроса дали наистина не иска детето - не вярвам. В тежки мвоменти човек се ядосва, но все пак реалните чувства може да са съвсем други.
Вярвам, че мъжа ти те обича - това е причината да иска да продължат нещата. Но  в тежки моменти си го изкарва на теб, а без да сеусеща ползвна и децата - щото знае, че така ще ти е нвай-гадно, пък и да усетиш какво си направила... т.е. да признаеш, че наистина 4-то дете ви е в повече. НО това че постъпва така не значи че не ви обича.
Мисля си, че му е ясно, че държи на вас... също толкова колкото, че докато му е толкова тежко - не би могъл да промени държанието си.
Общо взето мисля, чее доста честен, постъпва по детински - но кой не го прави на моменти.

Ако ти не се пречупваш от този товар, ако наистина все още го обичаш и го искаш - остани с него. Не че нещата ще се променят - той щом е казал, че не може да се промени - значи се е преценил и не може. Честен отговор или малко и манипулация, но млако.
Сега за децата - не е егоист, като не е искал СВОЕ четвърто, защото той вече е гледал две ЧУЖДИ. Разбирам да мрънкаше срещу тях, а не срещу своето, а то е облратното - значи наистина отговорност за 4 деца му е в повече. А щом е поел към три преди това - далече е от егоизма!
Че те родните татковци не си гледат децата, камо ли да се нагърбиш с две "ужди".

Не смея да ти дам съвет не за друга, а защото все пак всеки човек има предел на силите и считам, че ако толкова много държеше на аборт - да те беше напуснал тогава за да ти покаже колко е важно за него това, а не сега да те наказва... Ти знаеш дали можеш да продължиш - но ако можеш направи го.
Според мен - ако тотално не съм се объркала - щото от страни и с толкова малко фекти човек трудно може да даде съвет в тази объркана и тежка ситуация - но ако не съм объркала - той заслужава и втори и трети шанс, а ти... ако го обичаш и ако имаш сили - ще му го дадеш.

п.п. не те обивнявам, и ако и да намирам известно оправдание за него - това не смъква от него вината... просто давам на всички тук присъстващи да видят ситуацията и от другата страна
аз самата за доста по-лошо нещо дадох втори шанс - защото човека помоли и защото се промени, е твоя човек няма любовница /поне не знаем за такава/ и просто прегрешението му е, че те еиска и за себе си - не само за децата не е лошо въпреки грешния начин по който го прави
дано се запазите като семейство, защото съм убедена, че да стигнете до тук - много любов е имало между вас, и аз поне мисля, че все още я има

Благодаря на всички, които писаха, независимо от мнението им. Прочетох всичко по 2-3 пъти и пак чета и всички Ви разбирам и всички сте прави.
Лошото е, че нещата не отиват на по-добре... Толкова мъка се е събрала в душата ми, че вече нищо не искам да разбирам, нищо не искам да прощавам и за нищо не искам прошка. След всичко, което ми поднесе живота и след всички усилия, които положих не само в аспекта на брака ни, надали остана в сърцето ми и капка надежда... може би такава ми била съдбата... Много боли, обаче за малките създания, които с нищо не са виновни /мен кучетата ме яли/. Реки от сълзи изплаках за големите, сега редя и нареждам и за малките.
Най-права си ти, catnadeen! Навярно трябваше да го направя докато още може, защото сега съм грешна пред съпруга си.... а мисля си, дали аз трябваше да го наказвам така, ако го бях послушала и цял живот ми тежеше на съвестта, че съм убила нещо от него и от мене си? Да, разбира се, живеем във време, когато тези неща са нормални. Направих го, catnadeen, когато забременях за първи път, въпреки че не исках, а след това, когато искахме бебе, се заредиха спонтанните аборти. Тогава молих за прошка онзи всевишния и се клех, че няма да сторя никога повече това. Може някой да се засмее, но аз вярвам, че молбите ми бяха чути.
А не трябва ли аз по същия детински начин да му се сърдя, че е допуснал да забременея отново, за първото дете има обяснение, не е мислел, че може да има деца. Още повече, че беше напълно наясно за моето отношение към аборта. Или може би планирането и раждането на деца е само отговорност на жената?? Няма значение какво би й коствало една такава интервенция...
Както и да е...

не разбирам!
пишеш