Как се справяте с породените деца вкъщи?

  • 8 153
  • 91
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13
Здравейте,
Бих искала да обменя малко информация и опит до всички мами с малки дечица.
Имам две момиченца, каката е на година и седем месеца, а бебо е на един месец.
Общо взето вкъщи вече е лудница едва успявам да си измия зъбите а за съня да не говорим той е един мираж, красив спомен останал в миналото. Докато бебето плаче, че е гладно каката точно в този момент ще падне или ще се случи някаква беля и направо е подлудяващо. Да не говорим, че навън се излиза по два часа, докато излезнем и съм вир вода. Вкъщи цари страшен хаос, дори да изчистя след десет минути няма помен от подреден дом, каката разнася всичко навсякъде и е лудница. Като станем от сън и докато се оправим вече е вечер, толкова бързо минава времето. Та въпроса ми е  Аз ли съм неорганизирана и хаотична или и при вас е така или поне подобно?

# 1
  • Мнения: 30 802
Същото е, с тая разлика, че по-малката беше супер кротка и търпелива. Иначе хаосът няма оправяне, разнасят сега и двете. Отскоро е малко по-лесно, но не по-потредено.

Интересно е, че когато баткото е у дома, се кротват повече. Но като сме с тях цял ден, е много различно.

# 2
  • Deutschland
  • Мнения: 5 421
Трудно, много трудно. С три момичета сме, двете малки са породени. Справяме се с таткото сами и по-добре. Нямам нерви за бабински акъли и съвети.
Не помня откога не сме спали нормално, у нас е лудница.

# 3
  • Мнения: 3 652
Ами трудно си е, няма спор. Ще мине известно време докато успееш да се организираш. Хубавата новина е че все някога ще стане.
Засега бих те посъветвала да делегираш домакинските задължения на таткото, доколкото е възможно. И да не се стремиш да постигаш този така обичан режим. Има време за това.

# 4
  • Мнения: 1 290
Аз пуснах катата на ясла като се роди малкия. Не че беше най-доброто решение, понеже само болести мъкнеше, но поне имах време да си организирам къщата.
Не беше чак такъв луд хаос. Сънят ни беше проблем понеже малкия не спеше, но това не е от значение дали са породени или не. Каката пък си спеше, нито малкия й е пречил, нито пък ни будеше.
Накрая ме беше хванал съклета вкъщи и с такъв кеф се върнах на работа...
Истината е, че в времето става по- лесно. Аз не се борех за тиквени медали, да ми е супер излъскано вкъщи и мегаподредено. Исках просто да е прилично за обитаване. Освен това и си готвех, готова храна не сме купували.
Още ти е ново и не си се организирала. Ще свикнеш.

# 5
  • Мнения: 30 802
Аз пък предпочетох да са у дома, защото разхвърляното ми пречи по-малко от болестите. Много по-малко ми пречи. Най-неприятното е непрекъснатото хранене, прихапки и закуски, на практика тъкмо разчистя и е време за следващото хранене. Освен това още се хранят бавно и храната трябва да стои 2 часа, иначе ако я вдигна - след 20 минути пак някой е изгладнял и иска прихапка.

# 6
  • Мнения: 13
Благодаря за бързите отговори.
Явно още ми е ново и трябва време да свикна.
Преди да родя второто мечтата ми беше да имам три породени деца, но сега определено не ми е мечта Grinning , ако ще имам трето дете някога то ще е след десет години! Grinning

# 7
  • Мнения: 30 802
Ама разбира се, схемата при три деца е 1+ 2 породени или 2 породени и едно по-късно.

# 8
  • Мнения: 6 145
Моите са с година и 7 месеца разлика, големия го пратихме при баба му първите месеци, защото нямаше никакъв шанс да се справим. Аз почти отсъствах, бачках до 8-9 вечерта и нямаше много възможности да помагам. За справянето няма да те лъжа, първите 2-3 години са много зор, после става по-лесно. Сега са на 5 и 7, разбират се, играят си заедно, естествено е някаква лудница вкъщи, но се свиква.
Като съвет, ако нямате възможност за баба, мъжа ти поне има ли повече време да се занимава с по-голямото дете? Трябва да се стегнеш, да се организираш по-добре и е постижима задачата. Когато голямата стане на 2 можеш да я пратиш на ясли, по принцип е възможно и по-рано, но все пак лично за мен не е добре. В краен случай обаче е решение. Като мине време се забравят трудните моменти и си спомняш с носталгия колко сладки малки лапета са били децата Simple Smile Успех

# 9
  • Мнения: 5
Здравей, аз имам две породени момичета, които вече са на 6 и 7 години. Живеем в Германия и се справяме сами. Отначало е трудно, но човек може да се справи с всичко. Най големият ми съвет и това, което на мен най много ми помогна: слагай децата да спят в 20 часа. Така ще можеш да си почиваш и да се видиш с мъжа си. Моите още си лягат в 8 и това беше най доброто решение. Сега са неразделни и се гледат сами.

# 10
  • Мнения: 30 802
Впрочем породените ми момичета се оказаха по-лесни от 1 момче. Той е по-енергичен и не се спира. Момичетата по-лесно се изморяват и наистина лягат рано вечер. А и са по-склонни на тихички занимания.

# 11
  • Мнения: 13
При нас лошото е, че откакто родих целия ни режим се разпадна. Позастояхме се вкъщи каката не се уморява и следователно заспива много късно следобяд и след това вечерта, чак в дванайсет. Отделно не я срещам с много деца защото в момента буквално всеки кашкя, киха посмърча...... само болести ми липсват

# 12
  • Мнения: 1 290
Сезонът е такъв. Аз раждах пролетта и бяхме основно навън. Малкия беше на кърма, та като пригладнее, храната си беше с нас. Определено е по- лесно навън.

# 13
  • Мнения: 13
iribiri
Винаги когато съм била в Германия съм се чудила как постигат този железен режим с децата и слагането им по леглата в седем часа. Пускат щорите и няма искам не искам заспиват и толкоз, разбира се те през деня не спят.

# 14
  • Мнения: 30 802
Режимът е нужен, ако трябва да се съобразяваш с други хора. Ако на теб ти е ОК с различен режим и работи за всички, може да си позволиш нещата да са по-хаотични. Иначе ако ги сложиш рано, то пък ще вземат да кукнат в 5:00 сутринта.

Общи условия

Активация на акаунт