Не искам бебета- нормално ли е?

Благодаря на всички за отговорите, приключвам до тук. Желая хубава вечер на всички! Чао

За мен не е нормално да те интересува само работата, но не мисля, че е нещо кой знае какво да не искаш деца. Имам приятелка с много приятели, с много интереси, раздели се с приятеля си, защото той искаше сватба и деца, а и други проблеми имаха. Тя не иска деца, не иска сватба и ѝ е ок така.
Идеята ми беше, че си нормална, но е било редно да намериш човек, с когото сте на една вълна.

Пеперудка, не се сърди! Всеки си говори тук от неговата си камбанария, е някои вият и от минарето, ама важното е, че получи доста гледни точки. Изводите и решенията ще са си лично твои.
Със здраве!

Имам познати, които от любов към фирмата пренебрегнаха личния си живот. И в един момент ги изхвърлиха от фирмата. И останаха без нищо.
Ако толкова му се работи на човек, поне да е в частната сфера или в науката.

Такъв вид любов към фирмата е бягство от реалността.

Аз много искам дете. Но изобщо не искам да се омъжвам. За последните ми партньори това е било проблем и бракът е бил условие, преди да се роди детето. Най-вероятно, щях да направя компромис. Макар, че един път вече провалих годеж.
Най-важното да се обсъдят тези неща в начален етап. Аз си казвам направо, че не искам да се омъжвам. Получавала съм негативни реакции. Но, бих направила компромис с брака, ако е важно за човека до мен.

Познавам много кареристки, които са нещастни и неудовлетворени от живота. Такива, които съжаляват, че нямат деца. Чувала съм и най-тъжната реплика: “Няма да има кой една вода да ми донесе, ако не мога да стана от леглото.” Разбира се, има и жени, които са точно обратното: цял живот домакини. В днешно време, истината е “златната среда”.

Имам поне две приятелки, които мразиха деца. Аз си играя с всички деца и им се радвам. Те ги мразиха. Откровено. Забременяха “случайно”. Иначе, щяха да си отлагат до 40 поне. И сега са чудесни майки.

Има от всичко, по много. Имам и колежка - кариеристка. Казвала ми е, че съм разсеяна. Отговорям и, че не съм робот, като нея. Работата е важна, но това е само работа. За мен е важно и семейство, и любов. Споделяла ми е, че не е правила секс от година поне. Говорим за 30-годишна, много красива жена. Не може да ме убеди, че е щастлива. Има една част от нашето щастие, което се нарича “женско щастие”. И нито работата, нито родителите, нито детето могат да ни го дадат. А само мъж - любов и интимност.

Най-лошият сценарий е този мъж да си тръгне от вас, да създаде много бързо семейство с друга и тогава да изпаднете в депресия. Трябвало е да сте искрена в началото. И не си мислете, че когато ви хрумне, ще забременеете. Жената на баща ми отлага до 34 и после минаха 6 години опити и мъки, преди да роди. Близък пример... Навсякъде ги връщаха, че нямат проблем.

Много силно подкрепям последното мнение.

Моето лично виждане е,че може би не си намерила правилния човек. Може би този натиск от партньора ти още повече те кара да дърпаш назад.

Аз никога не съм искала да имам деца. Не искала и сватби, всъщност и в момента не искам. Но съвсем случайно животът ми се преобърна и срещнах човек,който някак си ме накара да го поискам. За жалост последва спонтанен аборт. Вярвай ми,че колкото бях несигурна дали го искам,толкова и изпитах силна болка след загубата. Да загубиш нещо,което никога не си имал и да те боли сякаш физически отвътре душата е голяма мистерия за мен.. но да,явно съм открила човекът за мен,с когото искам да създам семейство.
Кариеристка никога не съм била, но съм доста близко до твоите години и смятам, че на този етап човек или има реална преценка за бъдещето си или ако е закотвил на едно място,то има нужда от главоломна промяна, за да се събуди и започне да живее пълноценно.

Не знам какво да тв посъветвам. Исках просто да споделя моята история и как гледната ми точка съвсем се промени.
Успех каквото и да решиш,и както и да ти се обърне живота!

И определено запълва някакви липси.....не е нормално една работа да запълва Целия ти живот.

"Здравейте!С приятеля ми се разделихме...бяхме заедно 2-3-4-5 години.Проблемът ни беше, че аз съм фокусирана само и единствено в работата си и не исках дете...не се виждах като майка.Той уж беше съгласен, а преди няколко месеца разбрах-случайно, че се вижда с някаква жена.Отначало отричаше, после ....си събра багажа и си тръгна.В момента подготвят сватба, тя е бременна.Не знам защо пиша...ясно е, че няма никакъв шанс да си го върна....но ми е мъчно, и гадно, че ме заряза заради друга..."-следващата тема на авторката.

Защо да и е мъчно - отървала се е от желаещия бебе. Така ще може и над работата да се фокусира още повече, да остава извънредно примерно. На родата директно ще каже - няма мъж, няма бебе. Като мине 45 ще намери някой с поотраснало дете или който не иска дете и готово.

Не мога да разбера, защо се заклеймява, като лоша жена, която напълно осъзнава какво иска от живота и не се срамува да го каже пред всички. Казала го е на близките си, казала го е на мъжа до нея, казва го и тук. Защо това е грешно? Тя е на 30 години - не е някоя младичка госпожица на 20 +, която още не знае къде се намира. Има достатъчно време пред себе си да промени вижданията си и, ако стане така няма никакъв проблем да реши, че иска дете и на 35 - 40+ години. В крайна смятка няма правилно и грешно, когато става въпрос за дете.

Забравяте допаминовото усещане за успешност, че си важен и без тебе, едва ли не, не могат.

Няма незаменими хора. Винаги ще се намери някой по- кадърен, по - образован, с повече опит и връзки от геб.

Всъщност, авторката преди известно време е искала бебе. Сега е на друг етап и не иска.
Не мисля, че някой я заклеймява, но е добре хубаво да помисли какви са приоритетите й в живота и дали проблемът не е в усещането към човека до нея. И в неговото отношение, че не приема насериозно моментното й решение. По-скоро проблемът е във връзката, а не в това дали иска или не дете.
Разбира се, след 5-10 г. може да реши друго, но да е късно, та е добре да отчете и този момент.
И решението да е само нейно и човекът до нея да знае, че е окончателно и непроменимо, а не да я залъгва как тя ще роди, а той ще гледа бебето. Да, родителите спокойно могат да са равностойни в много неща, но най-малкото по закон бащата не може да вземе първите 6 месеца от майчинството. После може.

Говоря за усещането, което те кара да скокнеш сутрин, вместо да снуузваш часовника.

Заключвам темата.