Рак на белия дроб - тема 5

Изоставихме темата . Как сте ? Провеждате ли лечение ?

Майка е в почивка. Вече не помня дали писах, но успях да получа втори мнение за пет скенера, което потвърди първото. Лекарите го считат за голям успех, но на мен ми се искаше да сме го убили изцяло това чудо... 5 години и пет месеца го борим.
Майка иска да си ходи на село в къщата с двор. Утре ще направим опит да отидем да я вземем от апартамента и да я закараме. Дано  ни пусне полицията. Имаме копия от епикризи и 100% ТЕЛК.

Радвам се, че сте добре. Пазете се, че ние сме в най-рискованата група.
Моят мъж другата седмица е на скенер и после по телефона ще му кажат резултата. Но за щастие е добре и не очаквам изненади.
Мен малко ме е страх като ходя на работа (все пак съм в азиатският сектор), но се пазя много.

Ще ви пуснат. Мъжът ми в сряда пътува от един областен град до друг за вливка. Беше сам с колата. Поискали са му само попълнена декларация. Никой не му е гледал епикризите. Общо 4 броя декларации. При излизане от нашия град, при влизане в Пловдив, при излизане от Пловдив и при влизане в нашия град. Всичко е минало нормално.
Терапията при нас продължава каквато беше до момента.

При нас е по-сложно. Трябва да излезем от София, да влезем в друг областен град, да излезем през него и то не през изхода за София, а към селото, в което майка има адресна регистрация, а ние не. От село вече няма да има проблеми да се приберем. Стискайте палци!

Сега да не ми се смееш на предложението.... Вземи си акта за раждане/изписано е името на майка ти/ все ще имаш и лична карта нейна снимана за да е виден адреса. После имаш епикриза. Съответно нямаш шофьорска книжка и отивате двама  за да я вземите за процедура. Ще се получи.  По лесно може би се излиза от София. При нас в по малък областен град при излизането повече са го разпитвали отколкото при влизане в Пловдив. Там само са прибрали декларацията и никакви въпроси.
Успех!

Супер идея! Благодаря! А и в личната ми карта пише къде съм родена. Нямам шофьорска книжка

Здравейте. Бих искала да Ви помоля за помощ и съдействие, защото цялата тази ситуация за мен е нова и съм истински объркана какви са стъпките които се следват при такъв рак.
Случаят на майка ми е следният:

Тя е на 70 години и при първата грипна вълна на 27-ми януари се почувства зле, в резултат на което потърсих съдействие от моята лична лекарка в Ямбол. След направената снимка се установи, че тя е с начална пневмония. Бяха и предписани съответните препарати за лечение и първоначално тя се повлия добре, но в началото на месец март ми се оплака от задуха при вървене или навеждане. Направихме повторна снимка и тогава се установи, че майка ми има излив в ляво. Предвид на факта, че тя е от Русе пожела да я върна и да се лекува там. На 6-ти март беше приета в белодробното отделение в Русе. Направиха и пункция и бронхоскопия. От взетите резултати и хистологията се установи, че има аденокарцином на белия дроб. Направиха и скенер с вещество, който потвърди техните съмнения   От тук ни насочиха към Плевен и доктор Пейков, за да и бъде направено талкиране на дроба. В Плевен постъпи на 16-ти март и  беше изписана на 25-ти март .Доктор Пейков ми гарантира, че дробът повече няма да събира течност и аз ще мога да предприема съответното лечение в онкология. Обясни ми , че трябва на 8-ми април да отидем на профилактичен преглед, а аз да се подпиша за генетично изследване и да ни даде направление за 5Д скенер в София. Според него на нея и остават между 6-8 месеца живот и най-добре ще е ако тя се окаже подходяща за имунохистохимия.

Въпреки въпросното талкиране обаче от мястото продължава да изтича течност и след като част от конците бяха премахнати на 01.04. изтичането се засили. На 02.04  в разговор с доктор Пейков той категорично ми отказа да я приеме и да погледне ситуацията като се оправда с коронавируса и ме посъветва да идем при хирург, който да я зашие отново. Хирургът отказа ,защото според него не се правело така и ни прати на снимка, от която се оказа ,че тя отново има излив. Отново потърсих за помощ доктора от Плевен, но той продължи да ми обяснява, че това е нормално и трябва да се зашие, но не може да ни приеме. Аз все още незнам дали и кога трябва да я регистрирам в онкология и дали може да почне терапия, след като още има излив.
От снощи насам и днес за мое успокоение, ако може да има такова изобщо няма изтичане. Притеснявам се и Ви моля за съвет защото незнам дали да чакам всички тези изследвания и скенери или да почваме терапия. За съжаление ми отказаха да я регистрират в онко диспансера в Стара Загора, защото регистрацията ставала по местоживеене, а на мен щеше да ми е най-удобно там, за да може да е при мен и да я гледам. Незнам как ще протече терапията и дали тя ще е в състояние да пътува от Русе до Ямбол и обратно.
Тотално съм объркана. Моля помогнете.

Ами ако й смените личната карта с бърза поръчка, т.к. си е сменила местоживеенето и я регистрирате при вас? Тогава ще я диспансеризират в Стара Загора.
Никой не знае колко живот й остава. На някого му казват 6 месеца, пък той живее 19 години (д-р  Давид Серван-Шейбър е този пример и наистина е изкарал толкова).

Само че ако не се лекува, шансовете й рязко падат. Осми април е другата седмица, не е толкова далече. След това 5-7 дена, докато получите резултатите. ПЕТ скенерът ще даде представа какво точно има, за да ви кажат може ли и как да се лекува. Междувременно вие ще й изкарате нова лична карта и вече ще се говори за терапията.
Този хирург (не от Плевен, другият), като ви каза, че не се прави така, каза ли как се прави?
Другият лекар, този от Плевен, нещо не ми хареса как е реагирал. Според мен, той я е отписал. Съжалявам да напиша такова нещо, но се гответе за всички варианти.

Гледайте да се притеснявайте (лесно е да се каже, знам), а се радвайте на майка си и гледайте да я радвате. Важен е само сегашния момент.

Благодаря за отговора. Опитвам да я окуражавам.Аз също си мисля, че доктора от Плевен я от писа, но ще нахалствам да си взема документите и явно ще я запиша на терапия тук в Русе. В Стара Загора или Бургас ми казват, че ако е била оперирана там едва тогава биха могли да я вмъкнат в техните списъци. Явно не само адресната регистрация е водещото. Никак не ми се искаше да я пращам на химиотерапия, а по скоро се надявах на генетичните изследвания и че ще се окаже подходяща за имунотерапия, която се понасяла много добре, но едното отнемало близо две седмици, скенера още толкова докато го направим и накрая тя ще умре чакайки. Много изневиделица ми дойде тази новина и все си мислех, че до месец ще имам яснота, а то от 27-ми януари ще стане 1-ви юни докато изчаквам.

Съжалявам, за това което ви се случва, но няма място за отчаяние. Минах по този път с майка ми, която за съжаление почина преди 5 месеца, но се бори и живя близо 3 години след поставяне на диагнозата, при все, че тя имаше много съпътващи заболявания и не можа да изкара терапиите до края им. Най-важното в момента е, бързо започване на терапиите. Вземете всички налични изследвания и отивайте в онкологията в Стара Загора. Още следващата седмица. Не чакайте генетичните изследвания, те  се бавят,  в началото не са определящи. Преди това е добре да направите консултация с белодробен специалист, за да имате още едно мнение. Добре е да изискате и парафинените блокчета от биопсията и да направите още един анализ в др.лаборатория. Няма причина в Стара Загора да откажат регистрация. Отивате и настоявате, майка ви ще има нужда от вашата помощ и е добре да има близък човек около нея. Химиотерапията е тежка, но не я отказвайте, тя удължава живота. Какъв е тумора? Дребноклетъчен, недребноклетъчен? Има ли стадиране на тумора, метастази? Възможност за операция? Изглежда страшно, и е, но не бива човек да се отказва, шанс винаги има. Моята майка казваше, "щом малки дечица издържат тези терапии, аз ли няма, не е време за лигавене". И издържаше, и на 5-6 ден след химия слагаше перуката,   усмивката и навън сред хората, на пазар, на разходки, на село, в градината. Пожелавам ти сили и спокойствие, майка ти има нужда теб.

Благодаря много за думите. Според епикризата от Русе тя е с недребмоклетъчен аденокарценом. 3Д скенера тук не показва разсейки, но според гръдния хирург от Плевен тя е в последен стадий на рака и отказва да и направи операция. Настоява за 5Д скенер защото смята, че има разсейки в мозъка. За съжаление поради усложнената обстановка в страната сега на 8ми отказва да ни приеме за контролен преглед и епикриза и да се подпиша за генетични изследвания. Не става в Стара Загора. Кореспондирах лично с директора на онкологията посредством имейли, но той отказва защото тя нито е лежала там нито е от Стара Загора. Дори да и сменя адресна та регистрация в Ямбол,ямболии ги насочват към КОЦ. Бургас, а от познати знам че там отношението не е добро. Единственото което шефа на КОЦ Стара Загора ми е отговорил е, че 'Регистрация може да се направи и по служебен път'. На въпрос от моя страна какво има предвид той повече не ми е отговорил. Това какво означава според Вас?

При това положение, още в понеделник с документите и в онкологията в Русе. Онкокомисията ще реши каква терапия ще се приложи и следвайте техните препоръки. Онкологията е много напреднала и нашите лекари са доста адекватни по отношение на терапиите, така, че им се доверете. Недребноклетъчния рак е бавно растящ, на майка ми беше същия и химиотерапията забави във времето развитието на тумора. При нея проблема беше, че имаше много други заболявания, които сриваха имунната и система и  лекарите преустановяваха вливанията, променяха съставките, отново започваха и така 2 години, докато се изчерпаха всички възможности. Нито тя, нито лекарите се отказаха от борбата. Тя се лекуваше в онкологията във Враца и мога да кажа само добри думи за екипа там.

Аз ви следя.
За съжаление на мен ми бавят вливката вече цял месец,така ,че няма лечение. 2 седмици подред  ме връщат ,
след като са ми взели кръв и са ми сложили абокат ,ми казват да си събирам нещата и да си ходя,
щото нямало лекарство. Ходих след още 1 седмица да питам ,"КОГА"?,Щяли да
се обадят на 31 март евентуално 01.04. Е и тая седмица си мина.
Бесен съм и без това нещо не ме кефят тия .
Някой има ли идея дали мога да сменя къде се провежда аактивното лечение,
и ако може ,какво трябва да предприема?

Ох , като вземат да се правят на господ и да   
определят колко ще живеем . Прогнозата за мъжа ми преди година беше три месеца . 
Аз нямам опита с нашите болници , но мога да ви посъветвам да забравите първите седем и да бъдете много настоятелни . Щото измишльотината коронавирус може да не е убил никого , но ракът си е рак . Зиги , действай смело , и полицаите са хора и ще разберат, че пътуването не е каприз .