Запознах се с него преди година (на живо). Направи ми добро впечатление в началото. Не след дълго хлътнах здраво. Той беше мил, внимателен, кавалер. Флиртувахме известно време, но така и нищо не се случи. Общо взето, аз показвам желание, но той се отдръпва. Аз пасувам, той се приближава.
Накрая се скарахме и спряхме всякакъв контакт.
Минаха няколко месеца. Покрай коледните празници се чухме отново по моя инициатива. Продължихме да общуваме онлайн. Отново беше мил и внимателен в началото. Много се зарадвах. Разбрахме се да се видим през март (от различни градове сме, аз имам командировка в неговия).
Притеснителното е, че стария цикъл се повтаря. Както беше мил, постепенно сякаш загуби желание и започна да ми се дразни. Случва се следното. Старая се да съм внимателна, да го предразположа, влагам от себе си, говоря мили думи и правя жестове. В резултат на това, той се дразни, държи се арогантно, критикува личността ми, обижда ме (уж на майтап). Не издържах и го поставих на въпрос. Това, с грубото и неуважително отношение и това, с липсата на достатъчен интерес. Не е много добър вариант, но не издържах. Каза, че не му пука, с две думи.
Оставам с впечатление, че в началото на нашето познанство, този мъж в действителност бе привлечен от мен, но в последствие трайно загуби желание, интерес и категорично спря да ме уважава!
Не ме разбирайте погрешно. Знам какво трябва да направя - да затворя тази страница и да се усмихна отново, независимо какво ще или няма да последва от другата страна.
Нима любовта е свързана с безкрайни компромиси със себе си и опити да заслужа нечие внимание и интерес? От тези мои опити стигнах до там, че господинът вижда един куп негативи в личността ми и е сляп за всичко хубаво в мен.
Бих искала, все пак, да прочета някое друго странично разсъждение. Често в живота ми се случва така, че тези, за които най-много се раздавам, точно те най-арогантно ме захвърлят.