Ами то такива неща се случват, не виждам защо трябва да се прави такава драма и обвинения, че не си възпитала детето. Не се ядосвай, хора всякакви! Естествено, че всеки родител трябва да си наглежда детето, но такива неща пак стават.
- Публикувана: 2 авг. 2006, 17:20 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2006, 18:42 ч.
За отношенията на родителите на детската площадка
Ясно е, че родителят е отговорен за постъпките на детето си поне до определена възраст и съответно трябва да вземе мерки /до колкото е възможно/ то да е в безопасност или да не застрашава другите. Но друго не разбирам - защо често родителите по площадките са държат като врагове, а не като съмишленици, чиято обща цел е да възпитат добре децата си.
Ясно е, че родителят е отговорен за постъпките на детето си поне до определена възраст и съответно трябва да вземе мерки /до колкото е възможно/ то да е в безопасност или да не застрашава другите. Но друго не разбирам - защо често родителите по площадките са държат като врагове, а не като съмишленици, чиято обща цел е да възпитат добре децата си.
направи ми впечателние, че повечето мами са с по едно бонбонче 
Разказа на Деметра е много поучителен, тя е майка и на трите действащи лица, предполага се, че ги възпитава еднакво и тримцата , въпреки това са имали това преживяване!
Обяснението и (на деметра ) за агресията е много точно (според мен, де).
Не спирам да повтарям на почти 8 годишния си син колко трябва да внимава да не нарани в играта си друго дете или сестра си! Както аз не спирам да повтарям, така мога да запълня няколко страници с доста "интересни" домашни истории.
А в началато на лятото самият той постарада доста зле до като риташе футбол на 4 метра от мен, счупи си ръката! Няма да разказвам как съм стигнала до Пирогов и как съм крепила висящата ръка по "страхотно" павирания булевард до спешната помощ! Колкото пъти обмислях ситуацията и се питах можех ли, аджиба, да предотвратя случилото се, толкова пъти отговорът ми беше "не". Дори да бях играла като вратар на отбора, пак нямаше да съм на негово място, когато падна! За секунда не съм си помислила да ходя и да се разправям с момчето, което го спъна.
По въпроса колко е наясно едно 3 год дете, колко опасно може да бъде нещо за него и околните , е доста спорен. Детето на тази възраст е малко, то може а повтаря наизустени изрази кое е опасно и кое не, но едва ли разбира смисъла на всичко това.
Разказа на Деметра е много поучителен, тя е майка и на трите действащи лица, предполага се, че ги възпитава еднакво и тримцата , въпреки това са имали това преживяване!
Обяснението и (на деметра ) за агресията е много точно (според мен, де).
Не спирам да повтарям на почти 8 годишния си син колко трябва да внимава да не нарани в играта си друго дете или сестра си! Както аз не спирам да повтарям, така мога да запълня няколко страници с доста "интересни" домашни истории.
А в началато на лятото самият той постарада доста зле до като риташе футбол на 4 метра от мен, счупи си ръката! Няма да разказвам как съм стигнала до Пирогов и как съм крепила висящата ръка по "страхотно" павирания булевард до спешната помощ! Колкото пъти обмислях ситуацията и се питах можех ли, аджиба, да предотвратя случилото се, толкова пъти отговорът ми беше "не". Дори да бях играла като вратар на отбора, пак нямаше да съм на негово място, когато падна! За секунда не съм си помислила да ходя и да се разправям с момчето, което го спъна.
По въпроса колко е наясно едно 3 год дете, колко опасно може да бъде нещо за него и околните , е доста спорен. Детето на тази възраст е малко, то може а повтаря наизустени изрази кое е опасно и кое не, но едва ли разбира смисъла на всичко това.
Аз също съм съгласна с Йосариан и ми е много болно, когато виждам колко объркани са самите родители и не знаят как да възпитават децата си. Това от една страна, от друга просто не искат да полажат необходимите усилия, а те за да има добър резултат са къртовски понякога. Не се впечетлявай толкова ще срещнеш още толкова различни хора и реакции. Опитай се просто ти да възпитаваш детето си добре! Успех!
Моето дете е от сравнително кротките, играе си сама в пясъчника, събира камъчета от площадката, къса листа и т.н. Общо взето се разбира с децата. Няколко пъти са я удряли и бутали на площадката, но аз просто казвам на другото детенце - не така. А ако видя, че майката се е намесила, не си отварям устата. Това са деца - нормално е да се удрят и бият. Изобщо не съм съгласна мамите да се карат и да си говорят гадости за такива неща 
Добре си постъпила, само че трябваше да й кажеш и това, че тя трябва да е непрекъснато до детето, а не на масата. Аз и досега много често вървя след Боян (за което се обвинявам понякога), защото ме е страх, че може да не успея да стигна навреме. Така преди месец само веднъж не бях до него на пързалката, защото знам че може и сам, и той падна от 1.50 м направо с челото на цимента, на сантиметри от ръба на пясъчника. Още не мога да си простя това.