Да задържа ли бебето ?

  • 7 887
  • 174
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 41
Приемам критиката и се надявам да няма лоши чувства. Просто исках да изкажа различно мнение и да дам друга гледна точка. Не целя да обиждам никого със сигурност. Ясно ми е, че авторката е решила сама, аз не искам , а и не е моя работа да казвам какво да прави. Това, което не ми хареса  беше коментарът, че детето би превърнало живота в кошмар и т.н.! Да, млада съм, със сигурност има какво още да видя и от какво да се уча, но както казах аз идвам от голямо семейство и много добре знам какви са трудностите пред един родител относно отглеждането, издръжката и възпитанието. Исках да дам пример, че не всичко е непреодолимо, и че не всичко е грозно и трудно. Не ми се сърдете и не ме нападайте, явно не сте разбрали какво искам да кажа. Не размахвам с пръст, не целя да квалифицирам никого, ясно е, че всеки има глава на раменете и носи отговорност за собствения си живот. Нека не се заяждаме, това е просто един форум, в който всеки пише това, което мисли. Надявам, се че ще ме разберете и нещата ще останат така. Пожелавам Ви усмихната вечер! Simple Smile

# 121
  • Мнения: 2 932
Има по двама родителя и на двамата , едва ли ще им е голям зора да подпомогнат за година , две . Дори и прекъсването не е голяма работа , ако си го оставят .
Аз също съм с висше и заплата колкото на продавачка в някой супер , разликата е само в работата ми , дори и продавачките взимат повече някъде  , образованието не е гаранция за добри доходи . Човек трябва да си носи последствията и отговорностите ...

# 122
  • София
  • Мнения: 35 276
mnml, младостта е прекрасна, глупостта -не. Двете не вървят за ръчичка, капиш?
Представяме на момичето истината, каквато е. Без пудрата захар и розовото.
Личните ти наблюдения не са личен опит, така че, по-спокойно.

# 123
  • Мнения: 15 749
Приемам критиката и се надявам да няма лоши чувства. Просто исках да изкажа различно мнение и да дам друга гледна точка. Не целя да обиждам никого със сигурност. Ясно ми е, че авторката е решила сама, аз не искам , а и не е моя работа да казвам какво да прави. Това, което не ми хареса  беше коментарът, че детето би превърнало живота в кошмар и т.н.! Да, млада съм, със сигурност има какво още да видя и от какво да се уча, но както казах аз идвам от голямо семейство и много добре знам какви са трудностите пред един родител относно отглеждането, издръжката и възпитанието. Исках да дам пример, че не всичко е непреодолимо, и че не всичко е грозно и трудно. Не ми се сърдете и не ме нападайте, явно не сте разбрали какво искам да кажа. Не размахвам с пръст, не целя да квалифицирам никого, ясно е, че всеки има глава на раменете и носи отговорност за собствения си живот. Нека не се заяждаме, това е просто един форум, в който всеки пише това, което мисли. Надявам, се че ще ме разберете и нещата ще останат така. Пожелавам Ви усмихната вечер! Simple Smile

Това, че си дете в голямо семейство изобщо не ти дава ясен поглед върху това как се гледат деца, защото в твоя случай ти си от страната на детето. Когато един ден имаш дете/деца, едва тогава ще разбереш какво е. И да, първите две години след раждането на бебето наистина са много трудни и тежки и за двамата родители, но основно за майката. А пък, ако двамата родители са студенти и разчитат на издръжката на родителите си нещата стават съвсем трудни. Така че е добре мнението на човек да е базирано на личен опит.

# 124
  • Мнения: 3 792
Има по двама родителя и на двамата , едва ли ще им е голям зора да подпомогнат за година , две . Дори и прекъсването не е голяма работа , ако си го оставят .
Аз също съм с висше и заплата колкото на продавачка в някой супер , разликата е само в работата ми , дори и продавачките взимат повече някъде  , образованието не е гаранция за добри доходи . Човек трябва да си носи последствията и отговорностите ...

Не винаги може да се разчита на родителите, а и не трябва да се насочва мисленето на един млад човек в посока да лежи на гърбовете на мама, тате и на свекъри цял живот. Човек, независимо от пола трябва да се стреми към самостоятелност. Ако има помощ - добре, ако няма обаче - да може да се справя сам с живота.

Не всички хора с висше образование имат доходи колкото на продавачка в магазин. Моето образование например се оказа чудесна инвестиция, най-добрата в живота ми до момента. Ако бях задържала детето когато бях на 20 и бях прекъснала университета да си стоя вкъщи, както човекът до мен тогава ме насърчаваше, никога нямаше да съм това, което съм сега.

# 125
  • София
  • Мнения: 929
Не мога да разбера, щом не искате  деца, къде сте тръгнали да си играете на семейство! От ясно по-ясно е, че бебето става със секс. И сега, като бременността е факт, искаш да ти кажем да направиш аборт и да продължиш да си живееш живота както преди. Другите потребители тук може да ти го кажат, но не и аз. Щом си бременна, значи носиш живот в себе си. Да, ти трябва да вземеш решение дали ще родиш или не, но ако абортираш, прекъсваш живота на детето си. Хубаво си помисли ще можеш ли да живееш с тази мисъл цял живот. Естествено, че по нататък ще имаш семейство и деца, но едва ли ще забравиш за първата си бременност, ако решиш да я прекъснеш. Пък и приятелят ти иска детето, все пак неговото мнение е също толкова важно, колкото и твоето. Не се притеснявай, че ще се наложи да прекъснеш обучението си. Нищо подобно. Не едно и две студентски бебета са били родени. Твоето нито ще е първото, нито последното. Помисли си само: ще си свършила две важни неща в живота си наведнъж: хем завършила образование, хем с дете. Какво по-хубаво от това.

# 126
  • Paris, France
  • Мнения: 14 185
Скрит текст:
Не мога да разбера, щом не искате  деца, къде сте тръгнали да си играете на семейство! От ясно по-ясно е, че бебето става със секс. И сега, като бременността е факт, искаш да ти кажем да направиш аборт и да продължиш да си живееш живота както преди. Другите потребители тук може да ти го кажат, но не и аз. Щом си бременна, значи носиш живот в себе си. Да, ти трябва да вземеш решение дали ще родиш или не, но ако абортираш, прекъсваш живота на детето си. Хубаво си помисли ще можеш ли да живееш с тази мисъл цял живот. Естествено, че по нататък ще имаш семейство и деца, но едва ли ще забравиш за първата си бременност, ако решиш да я прекъснеш. Пък и приятелят ти иска детето, все пак неговото мнение е също толкова важно, колкото и твоето. Не се притеснявай, че ще се наложи да прекъснеш обучението си. Нищо подобно. Не едно и две студентски бебета са били родени. Твоето нито ще е първото, нито последното. Помисли си само: ще си свършила две важни неща в живота си наведнъж: хем завършила образование, хем с дете. Какво по-хубаво от това.

Мнението на приятеля и нвма никакво значение. Засега я издържат родителите и. Той все още учи и няма да може да издържа жена и дете. Може да иска, но не може да иска от родителите и да продължават да я издържаъ., а засега е точно така.

# 127
  • Мнения: 421
Мнението на приятеля и нвма никакво значение. Засега я издържат родителите и. Той все още учи и няма да може да издържа жена и дете. Може да иска, но не може да иска от родителите и да продължават да я издържаъ., а засега е точно така.

Напротив, мнението му има значение. Ако той не иска детето, тогава важи само нейното мнение. Но ако той иска детето, (както е в случая), тогава е редно да се зачете и неговото мнение. И не, не съм съгласна, че за издръжката на нея и детето ще се грижат само нейните родители. Щом младежът иска детето, то е много вероятно и неговите родители да го искат. А ако 4 зрели, работещи родители обединят усилия в името на желаното внуче, то със сигурност няма да им дотежи неговата издръжка. Може да дотежи само ако егоизмът на всички надделее.

От личен опит: Със съпруга ми бяхме студенти когато се роди дъщеря ни. Бабите си направиха график на отпуските, включиха в схемата и прабабите(вече пенсионерки) и така завършихме и двамата заедно, без да се налага аз да прекъсвам.

Момичето, пуснало темата ще си реши какво да направи. Аз само искам да подчертая, че обединените усилия на близките за една добра цел (в случая бебето) могат да направят чудеса. Не разбирам защо предпочитаме да наблягаме на индивидуализма и проблемите, вместо да се опитаме да мислим и действаме градивно.

# 128
  • Мнения: 7 428
Момичето е решило какво да прави. Твърдо бих била против, ако дъщеря ми е студентка и аз я издържам, да издържам и детето й. Има време за всичко. Мнението на приятеля хич не би ме интересувало.

# 129
  • Мнения: 421
Майка ми реагира точно като вас, когато разбра за бременността ми. След раждането на внучката си обаче, тя се преобрази в най-всеотдайната и любяща баба.

# 130
  • Мнения: 8 005
Майка ми реагира точно като вас, когато разбра за бременността ми. След раждането на внучката си обаче, тя се преобрази в най-всеотдайната и любяща баба.
По-важно е Вие преобразихте ли се от момиче в отговорна и любяща майка, или си останахте детето, на което мама гледа детето?

# 131
  • София
  • Мнения: 929
Да допълня, че има вариант момичето да прекъсне обучението си за 1 година, за да може да се посвети на бебето, когато то ще има най-голяма нужда от нея. През това време студентските ѝ права се пазят. Изобщо не е вярно, че забременееш ли, животът свършва.

# 132
  • Мнения: X
Момичето писа преди няколко страници, че е решила да направи аборт. Няма какво да се коментира повече по казуса...

# 133
  • Мнения: 421
Майка ми реагира точно като вас, когато разбра за бременността ми. След раждането на внучката си обаче, тя се преобрази в най-всеотдайната и любяща баба.
По-важно е Вие преобразихте ли се от момиче в отговорна и любяща майка, или си останахте детето, на което мама гледа детето?

Изминали са 37 години от онези събития. Младото момче (едва на 22 години тогава) ми е все така любим съпруг и най-скъп другар. А студентското бебе ни дари с две прекрасни внучета. Днес ние сме в ролята на всеотдайните баба и дядо и се наслаждаваме на всеки миг с внуците си.

# 134
  • Мнения: 19
Бих посъветвала момичето да остави бебенцето. На всичко се намира колая. Щом се обичат с приятеля, да приемат предизвикателството. Познавам студенти по медицина, които успяват да завършат без да прекъсват, да си отгледат детенце и да станат добри специалисти.
Никога не знаем кой е подходящият момент за дете. А като дойде "подходящият" момент, може пък да не е възможно по една или друга причина.
Пиша от позицията на жена, която е забременяла във възможно най-неподходящия момент от живота си, решила е да запази бебето и никак не съжалява за решението си.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт