Да задържа ли бебето ?

  • 7 876
  • 174
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 6
Здравейте на 19 години съм,тази  година ще правя 20.С приятелят ми сме заедно от 4 години вече,като той е с 2 години по-голям от мен. И аз и той сме студенти,като аз съм първа година. Учим в един и същи град, но не в родния ни. Живеем заедно. Разбрах,че съм бременна преди седмица, ходих на лекар, но все още не сме решили какво да правим и не сме казали на родителите си. Ако трябва да съм честна,той повече настоява за това да задържим бебето,но според мен ще избързаме,защото не виждам как ще се справяме,това означава да прекъсна на уча...Не мисля,че родителите ни биха ни подкрепили в това да отглеждаме дете толкова рано,при условие, че и двамата имаме планове да завършим и работим,това което сега учим,а с бебе трудно...
Объркана съм,а времето напредва и решение трябва да се вземе.

Последна редакция: ср, 26 фев 2020, 21:55 от lillasss

# 1
  • София
  • Мнения: 28 707
Скрит текст:
Здравейте на 19 години съм,тази  година ще правя 20.С приятелят ми сме заедно от 4 години вече,като той е с 2 години по-голям от мен. И аз и той сме студенти,като аз съм първа година. Учим в един и същи град, но не в родния ни. Живеем заедно. Разбрах,че съм бременна преди седмица, ходих на лекар, но все още не сме решили какво да правим и не сме казали на родителите си. Ако трябва да съм честа,той повече настоява за това да задържим бебето,но според мен ще избързаме,защото не виждам как ще се справяме,това означава да прекъсна на уча...Не мисля,че родителите ни биха ни подкрепили в това да отглеждаме дете толкова рано,при условие, че и двамата имаме планове да завършим и работим,това което сега учим,а с бебе трудно...
Объркана съм,а времето напредва и решение трябва да се вземе.
Това решение само ти можеш да го вземеш. Тук нито някоя от нас ще прави аборт вместо теб, нито някоя от нас ще ти издържа и гледа детето.

# 2
  • Мнения: 2 492
Родих на 21, също студентка, от ученическата ми любов, но таткото не издържа и се разделихме.
Много ми е било трудно през годините.
Аз съм за деца на една по-зряла възраст, когато човек сам си вади хляба и е независим.

# 3
  • Мнения: 7 971
Като правите секс защо не питате във форума кои контрацептиви са най-ефикасни?
Нито ще си измиете съвестта за евентуален аборт тук, нито ще получите коректен съвет "как да кажа на мама, че ще става баба?".

# 4
  • Мнения: 15 654
Ти сама трябва да вземеш решението, защото после ти ще си носиш отговорността от това решение. Той таткото е ясен, че го иска сега, но да не забравяме, че е на 21 г.,т.е. все още вятъра го вее на бял кон. Но, когато бебето се роди не е сигурно колко точно подготвен ще бъде. Ти също. Но ти, въпреки, че си по-малка, явно си по-отговорна и трезвомислеща, щом имаш съмнения.

Ще ти кажа какво бих наравила аз, като дебело подчертавам, че това се отнася само и единствено за мен и моя опит на тази възраст. Когато бях на 19 години живота ми беше песен - студенски години, работа, гаджета, купони, дискотеки и много, много учене по време на сесиите. Исках да уча и да се радвам на младостта си. Ако тогава бях забременяла непланувано, със сигурност щях да го махна. Не за друго, а защото изобщо нямаше да съм подготвена да се грижа за бебе - не само финансово, но и емоционално.

Успех, каквото и да решиш

# 5
  • Мнения: 758
Ти какво искаш да направиш?

# 6
  • Мнения: 6 166
Да родите не значи, че ще прекъснете. Ще ви е по-трудно, но да не повтарям анонимис какво е написала. Всеки кеф е с последствия Wink

# 7
  • Мнения: 7 349
Само ти знаеш кое е най- доброто за теб. Аз бих го махнала и бих се наслаждавала на най- хубавите години: студентските.

# 8
  • Мнения: 923
Ако имаш желание можеш и да завършиш и да отгледаш дете.Ще ти бъде много трудно,факт,но зависи какво надделява в теб.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 6
Въпросът е, че приятелят ме плаши, че ако сега направя аборт, на по-късен етап може и да не мога да забременея. Много се притеснявам, да не ме осакатят .

# 10
  • София
  • Мнения: 28 707
Въпросът е, че приятелят ме плаши, че ако сега направя аборт, на по-късен етап може и да не мога да забременея. Много се притеснявам, да не ме осакатят .
Ако решиш да правиш аборт, трябва да избереш внимателно болницата и лекаря. Имам един аборт по желание, след това, когато вече исках да забременявам, не съм имала проблем.

Децата трябва да бъдат желани. Деца насила... Могат да се получат много грозни истории.

# 11
  • Мнения: 6 166
Не те плаши напразно. Аз познавам няколко жени, които след аборт не могат да имат деца. Това е риск, който ако искаш да го махнеш ще трябва да го приемеш

# 12
  • Мнения: 7 971
Така е, абортът не е като да ти направят пломба. Няма кой, какво да Ви гарантира. При всеки организъм е индивидуално. И в двата случая е риск - добре дошла в света на възрастните. Последствията ще си ги носите при всички положения, независимо от избора.

# 13
  • Мнения: 2 838
Аз бях на 20-21 в същата на твоята ситуация. Направих аборт и не съжалявам за решението си и до ден днешен. Приятелят ми искаше детето, но сз не бях готова и не бях сигурна, че той е човекът. Разбира се няколко години по-късно се разделихме.
Той след мен бързо си намери приятелка, направиха бебето и се ожениха, а година по-късно се разделиха.

# 14
  • София
  • Мнения: 28 707
lillasss, принципно има вариант и за медикаментозен аборт, но зависи в коя седмица си. Добре е максимално бързо да говориш с лекар и да си наясно с всички варианти преди да вземеш решение.

# 15
  • Мнения: 2 652
Бащата може ли да финансира отглеждането на едно дете и всичките му нужди щом иска да го задържи?

# 16
  • Мнения: X
Въпросът е, че приятелят ме плаши, че ако сега направя аборт, на по-късен етап може и да не мога да забременея. Много се притеснявам, да не ме осакатят .
Това няма как да стане, ако отидеш при лекар, който знае какво прави, процедурата е рутинна, не е мозъчна хирургия все пак, упояват те за кратко, после оставаш някой и друг час в клиниката за наблюдение и те пускат в болшинството случаи. Риск винаги има, но той е малък, ако отидеш при кадърно аг.
lillasss, принципно има вариант и за медикаментозен аборт, но зависи в коя седмица си. Добре е максимално бързо да говориш с лекар и да си наясно с всички варианти преди да вземеш решение.
Абсолютно вярно. Ако си ранна седмица, може да направиш и медикаментозен, там пък е доста по-лесно.
 И все пак си помисли - познавам жена, която роди на 21 още студентка, мина на индивидуален план, ожениха се с приятеля й, завърши си и сега работи и имат още 1 дете години по-късно. Тук трябва да отбележа, обаче, че родителите я подкрепяха, а приятелят работеше (не беше студент и никога не е бил)

# 17
  • Мнения: 2 906
Едва ли ще ти е добре да го махнеш ..
Решението е ваше , виждаш ли бъдещето с този мъж ?
Защо да не те подкрепят ..Учи задочно , ако може ...

# 18
  • Мнения: 2 492
Бащата може ли да финансира отглеждането на едно дете и всичките му нужди щом иска да го задържи?
Нали стана дума, че и той е студент, следователно на този етап не. Само иска деца, а той самият е момче още... няма да се учудя ако започне да кръшка още когато фигурата й наедрее от бременността.

# 19
  • Мнения: 2 652
Абортът не е толкова страшен. 5 минутна процедура. Вече даже не шкуркат с инструмент, а изсмукват с вакуум. Много много малка вероятност за стерилитет, даже нищожна.

# 20
  • Мнения: 12 840
То по принцип риск винаги има, че нещо може да се обърка, даже и с най-рутинната процедура. А и да не се обърка, може просто да не забременееш пак. Всичко е възможно, с различен процент на вероятност.
Защо все пак не кажеш на вашите, да видиш те какво ще те посъветват? Макар че щом си пълнолетна, ти си взимаш решенията, но ей така, съвещателен глас да дадат и те.

Щом не си сигурна какво да решиш, значи нямаш достатъчно информация. Ако след разговор с тях ти се изяснят повече плюсове и минуси, ще ти е по-лесно.

# 21
  • Paris, France
  • Мнения: 14 100
Въпросът е, че приятелят ме плаши, че ако сега направя аборт, на по-късен етап може и да не мога да забременея. Много се притеснявам, да не ме осакатят .

Рисковете от ранен аборт клонят към нула. Няма риск от вкарване на инфекция, няма механично стъргане на матката. Е, има малък риск да не изхвърлиш всичко и да се наложи вакуум и даже да те кюретират, но е малък. Отиваш при гинеколог, има преглед, датиране с ехограф, малко въпроси пушиш ли, имала ли си разширени вени повръщала ли си наскоро и разни такива и глътваш хапчето. След ден започва по-обилна менструация.

Не бих запазила бременността е такава ситуация. Момчетата на думи са готови, но ти ще си загубиш поне година в раждане и кърмене и после ще тежите на твоите родители с бебето, а момъкът ще си вдигне чукалата, хвърляйки минималната издръжка и ще си иде самичък у мама и тате.

# 22
  • Мнения: 22
Ти трябва да си прецениш, но аз на твое място не бих го махнала. Това, че ще имаш дете не означава, че не можеш да учиш. Да, много ще е сложно, но ако имаш доверие в мъжа до теб, не се отказвай от бебето. Той работи ли или само учи? Родителите ви биха ли ви подкрепили финансово?

# 23
  • Мнения: 185
Ти трябва да вземеш решение какво да правите. Ако си решила, че това е човека за теб, остави детенцето. Ако имаш някакво съмнение, че куцат нещата...
Приятелка преди 3-4 месеца прави аборт в почти 2 месец. Дадоха ѝ хапче и всичко изтекло.
Аз лично ако съм сигурна в мъжа до мен, ще оставя бебето. Сигурна съм, че родителите ви ще ви помагат кой с каквото може.
Пък и го казвам като човек мъчил се няколко години за детенце.

# 24
  • Мнения: 503
Въпросът е, че приятелят ме плаши, че ако сега направя аборт, на по-късен етап може и да не мога да забременея. Много се притеснявам, да не ме осакатят .

Рисковете от ранен аборт клонят към нула. Няма риск от вкарване на инфекция, няма механично стъргане на матката. Е, има малък риск да не изхвърлиш всичко и да се наложи вакуум и даже да те кюретират, но е малък. Отиваш при гинеколог, има преглед, датиране с ехограф, малко въпроси пушиш ли, имала ли си разширени вени повръщала ли си наскоро и разни такива и глътваш хапчето. След ден започва по-обилна менструация.

Начи с хапче съм правила, макар и по медицински показания. Не е точно така, първо са три на брой и се пият три поредни дни. До тук да кажем нищо трудно. Обаче след това бях като парцал 2 месеца. Първият месец го проспах. Събуждам се в 12 на обяд и си лягам да спя следобяд в 2. И така всеки ден...

# 25
  • Мнения: 2 838
Лин, медикаментозния аборт не протича по вдин и същ начин при всички жени. Аз преживях такъв преди месец, тъй като ечбриона спря развитието си в 7ма седмица. Хапчетата про мен бяха три и ги сложих наведнъж. Кървене имах 7 дни , като в първите два имах силни болки. Изобщо не искам да провокирам дискусия, но не плаши момичето излишно.
Има и тема за МА. Там един с един не си приличат случаите, но чак два месеца след това да се чувстваш зле никъде не съм чела.

# 26
  • Мнения: 503
Лин, медикаментозния аборт не протича по вдин и същ начин при всички жени. Аз преживях такъв преди месец, тъй като ечбриона спря развитието си в 7ма седмица. Хапчетата про мен бяха три и ги сложих наведнъж. Кървене имах 7 дни , като в първите два имах силни болки. Изобщо не искам да провокирам дискусия, но не плаши момичето излишно.
Има и тема за МА. Там един с един не си приличат случаите, но чак два месеца след това да се чувстваш зле никъде не съм чела.

Не си приличат, да. Хапчетата аз ги пих, не съм сигурна какво значи сложих. Не казвам, че случаите са всичките като моят, но не е и - Пиеш едно хапче и готово. Затова и си вмъкнах мнението.

# 27
  • Мнения: 502
Мъчно ми стана за авторката и за всички жени в сходна ситуация.
По принцип съм против аборта, освен ако не е наложителен по медицински причини, изнасилване и подобни.
Авторке, сподели с родителите си, колкото и да те е страх и срам.
Не е задължително приятеля ти да избяга. Всякакви случаи има, познавам хора, които останаха заедно, други се разделиха, няма гаранция в човешките отношения.
Много млади майки успяват да завършат, няма да си единствена.
Обсъдете, коментирайте с приятеля и твоите родители и така.

Каквото и да решиш, желая ти щастие Heart

# 28
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Хората са различни ... различни са и отношенията им. Ти трябва да направиш избора за себе си. Никой не може да ти каже в тази ситуация кое е правилното. Трябва да си дадеш сметка - ти на какво си способна, на какви компромиси с живота си, това ли е човекът за теб, ще можеш ли да разчиташ на помощ от него и от родителите ви, каква ще е тази помощ?

Моето такова бебе е вече почти на 22 години Simple Smile И двамата студенти, и двамата на по 20, той навърши 21 месец след като се оженихме Simple Smile Е, вече 23 години сме заедно и с три дъщери Simple Smile Аз не съм прекъсвала, той прекъсна за една година. Завършихме с отличен и двамата, и двамата работим по специалностите ни. Не беше лесно, защото изцяло си гледахме сами бебето в Студентски град Simple Smile Помощта на родителите се изразяваше в морална подкрепа и малко, ама наистина малко, финансови средства и зимнина Simple Smile Издържахме се с две стипендии и негова заплата (да - и учеше, и работеше) ... Но, това сме ние! Истории всякакви има ...

Развитие всякакво може да се случи във вашата ситуация. Това е вашият живот и вие трябва да си вземете решението. Щастие ти пожелавам, каквото и да решите занапред!

# 29
  • Варна
  • Мнения: 36 699
Нещо не ми вдъхва доверие тоя приятел. Вместо да каже "аз съм до теб плътно, искам детето, ще те подкрепям по всички възможни начини" и т.н.приказки, които биха я успокоили той тръгнал да я плаши как нямало после да забременее. Много му знае главата щото какво значи проблемно забременяване ама й вкарва бръмбари, че да постигне своето.

# 30
  • Мнения: X
И на мен не ми допада реакцията на мъжа. Консултирай се с гинеколог за рисковете, вместо да слушаш хлапе, което един презерватив не умее да нахлузи.

Решението дали да абортира е само на жената, рисковете и тежестите са за нея.

# 31
  • София
  • Мнения: 35 166
Мен ничия реакция не ми допада.
Сподели с майка си, ако толкова се чудиш.
Да знаеш там какво да очакваш, ако на милото му дойде въз.

# 32
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 294
Това решение трябва да бъде взето от теб, а не от анонимни лица във форум.
Имай предвид, че раждане не значи спиране на студентстване и край на всичко.
Можеш да минеш на задочно обучение, ако имаш такава опция, докато детето не тръгне на ясла и градина. Много студенти са отгледали бебета и деца и са направили своята кариера, така че не е невъзможно. Успех!

# 33
  • Мнения: 24 467
Да прекъснеш не е нещо кой знае какво. Образование може да се завърши и по-късно, можеш да продължиш след 2-3 години.
По-важното е дали сте готови да преобърнете толкова кардинално живота си и двамата на тази възраст и при това ваше положение - финансово зависими от родители. Как ще се издържате? Сама пишеш, че родителите ти едва ли ще те подкрепят, а това е важно за избора.
Ако съм на тази възраст и не съм си правила планове да имам деца, уча и съм финансово изцяло зависима от друг, па било и от собствените си родители, не бих се навила да раждам.

Разбира се, че решението ти трябва да е изцяло твое. Ние тук не те познаваме. Аз пиша, изхождайки от личните си виждания само. Както и всеки друг, който пише и ще пише в твоята тема.

# 34
  • Мнения: 16
Зависи от това доколко обичате приятеля си и доколко имате желание да станете майка. Рискове при аборт има но ако е в началото те са сведени до минимум. Кажете на родителите си. Не знаете дали няма да ви подкрепят да го родите и да ви помагат, за да не прекъсвате за дълго.
Ако имате желание да станете майка сега, направете го. Не е страшно че още учите.

# 35
  • Мнения: 15 654
Не разбрах от кой град си, но ако не си много далеч от София ти пепоръчвам, при евентуално решение за аборт, да дойдеш тук и да го направиш в голяма болница. Например Майчин дом. Там ежедневно се извършват много такива манипулации и лекарите си знаят работата. Ако искаш мога и да ти препоръчам лекар, при който аз родих два пъти и веднъж ми направи аборт по желание. Манипулацията трае около 10 минути, след това те оставят за една нощ да преспиш и на другия ден си тръгваш. Това е за хора, които не са от София. Тези, които са от тук си тръгват същия ден, а на другия само отиват да ги изпишат. Не е нито страшно, нито кой знае колко рисковано, ако се направи от добър специалист

# 36
  • Мнения: X
За предпазни мерки не сте ли чували?

# 37
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
               Мои колеги се сдобиха с бебета още първи курс.Аз родих посредата на 4 курс,следвах тежка специалност,при която е невъзможно да се мине задочно-стоматология.Наблюденията ми са,че студенти с деца са по-отговорни към  ученето.Колко ще издържи една връзка зависи от хората,не толкова от възрастта.Зависи колко си отговорен към собствената си съдба и към с„тази на детето си.

# 38
  • София
  • Мнения: 1 966
Оф, тези приказки значи, как после можело да нямаш деца, не знам кому е нужно да се всява такъв страх от прекъсване на бременност сред младите момичета, не това е начинът за ограмотяване и предпазване от нежелана бременност. Що рев изревах и аз и в какво психическо състояние бях, когато за пръв път ми се наложи да направя аборт по медицински причини, а впоследствие се наложи и повече от един път. В ранна седмица е рутинна процедура, която трае 5-10 минути, рискът от усложнения е минимален, но ако решиш това, задължително отиди при читав лекар и в добро медицинско заведение.

# 39
  • Мнения: 8 957
Абортът не е кола маска!

Прав е приятелят ти - абортът крие риск вбъдеще да не успееш да забременееш! .
И реакцията му е адекватна. По-добре ли щеше да е да каже, че не иска бебе и дза се оправяш сама?

Споделете с родителите си. Но най-вече двамата с приятеля ти решете какво искате да направите.

# 40
  • Мнения: 2 998
Аз бих се посъветвала с моите родители преди да взема решението.

# 41
  • Мнения: 2 220
На твоите години не бих го родила. Абортите не са като от едно време, да те стърже някой в кварталния гараж. Разбира се, винаги има вероятност после да имаш проблеми със зачеване, но то и без аборт я има тая възможност.
Приятелят ти не знае още на кой свят е, боли ли го, сърби ли го. Повярвай ми, като дойде детето, много се обтягат отношенията. Има и голяма вероятност да зависиш от твоите родители и да им увиснеш на врата. Помисли, имаш още малко време.

# 42
  • Варна
  • Мнения: 6
Аз съм сигурна в човека до мен, нямам никакви съмнения, дали искам той да е баща на детето ми / децата ми. Обичам го ужасно много и повече от всеки друг, просто не знам дали сме готови да станем родители на по 20 години, не знам как ще се справяме финансово. То ми е ясно,че ако се запъна и кажа ''ще раждам'' и моите и неговите родители няма да ни оставят на произвола на съдбата, най-вероятно ще ни помагат по някакъв начин, но той ще е само финансов. Нито моите, нито неговите родители ще захвърлят кариери в родния ни град, за да дойдат тук да гледат бебе на по 40 години. Но,нито аз ще има как да работя,нито приятелят ни,той учи доста сериозна специалност,която не позволява през свободното си време да се ангажира с нещо друго освен с учене...Което и автоматично означава,че и когато бебето се роди,с повечето неща трябва да се  справям сама. Но той иска бебето,не иска да правя аборт,каза, че има ли желание има и начин и ще се справим някак си.

# 43
  • Мнения: 2 220
Щом е така, желая ти лека бременност и раждане и здраво бебе 😊

# 44
  • Мнения: X
Родих първото си дете, когато бях студентка втори курс, редовно обучение - искано, планувано бебе. Мъжът ми обаче работеше. Иначе не виждам как щяхме да се оправим финансово. Майка ми редовно гледаше бебето,аз търчах в университета. По едно време и учех, и работех. Завърших, започнах си работа по специалността. След време родих второ, излязох в майчинство. Изживяването е съвсем, съвсем различно. Нищо общо 21-годишна майка с 26-годишна. Поне при мен беше така.
Не ви е времето сега, според мен. Ако бащата работеше...може би щеше да е по-различно. Дете се ражда, когато наистина си готов за него. Няма да си първата, нито последната, ако направиш аборт,  обаче един ден може и да ти е мъчно за неизживяните години.

# 45
  • Мнения: 11 691
Аз съм сигурна в човека до мен, нямам никакви съмнения, дали искам той да е баща на детето ми / децата ми. Обичам го ужасно много и повече от всеки друг, просто не знам дали сме готови да станем родители на по 20 години, не знам как ще се справяме финансово. То ми е ясно,че ако се запъна и кажа ''ще раждам'' и моите и неговите родители няма да ни оставят на произвола на съдбата, най-вероятно ще ни помагат по някакъв начин, но той ще е само финансов. Нито моите, нито неговите родители ще захвърлят кариери в родния ни град, за да дойдат тук да гледат бебе на по 40 години. Но,нито аз ще има как да работя,нито приятелят ни,той учи доста сериозна специалност,която не позволява през свободното си време да се ангажира с нещо друго освен с учене...Което и автоматично означава,че и когато бебето се роди,с повечето неща трябва да се  справям сама. Но той иска бебето,не иска да правя аборт,каза, че има ли желание има и начин и ще се справим някак си.
Аз мисля, че ще се справите. Имам чувство, че един аборт ще доведе до раздяла и психически травми и възможно чувство за вина.... Вярно, много сте млади, но какво пък?! - ще се понапънете.

# 46
  • Мнения: 8 957
Аз съм сигурна в човека до мен, нямам никакви съмнения, дали искам той да е баща на детето ми / децата ми. Обичам го ужасно много и повече от всеки друг, просто не знам дали сме готови да станем родители на по 20 години, не знам как ще се справяме финансово. То ми е ясно,че ако се запъна и кажа ''ще раждам'' и моите и неговите родители няма да ни оставят на произвола на съдбата, най-вероятно ще ни помагат по някакъв начин, но той ще е само финансов. Нито моите, нито неговите родители ще захвърлят кариери в родния ни град, за да дойдат тук да гледат бебе на по 40 години. Но,нито аз ще има как да работя,нито приятелят ни,той учи доста сериозна специалност,която не позволява през свободното си време да се ангажира с нещо друго освен с учене...Което и автоматично означава,че и когато бебето се роди,с повечето неща трябва да се  справям сама. Но той иска бебето,не иска да правя аборт,каза, че има ли желание има и начин и ще се справим някак си.

Щом е така, аз бих задържала бебето. С години се опитвах да забременея втори път без да съм правила аборт. В днешно време е всеизвестно какъв бич е безплодието. Ако съм сигурна в човека до себе си, никога не бих се подложила и на най-малък риск вбъдеще да не мога да забременея.

Първото си дете родих в четвърти курс и наистина ми дойде малко нанагорно с последните изпити, но не е било края на света. Не съжалявам за нищо. Справихме се и мъжът ми ,  и аз. Родителите ни помагаха финансово докато мъжът ми започна работа.

# 47
  • София
  • Мнения: 35 166
Аз съм сигурна в човека до мен, нямам никакви съмнения, дали искам той да е баща на детето ми / децата ми. Обичам го ужасно много и повече от всеки друг, просто не знам дали сме готови да станем родители на по 20 години, не знам как ще се справяме финансово. То ми е ясно,че ако се запъна и кажа ''ще раждам'' и моите и неговите родители няма да ни оставят на произвола на съдбата, най-вероятно ще ни помагат по някакъв начин, но той ще е само финансов. Нито моите, нито неговите родители ще захвърлят кариери в родния ни град, за да дойдат тук да гледат бебе на по 40 години. Но,нито аз ще има как да работя,нито приятелят ни,той учи доста сериозна специалност,която не позволява през свободното си време да се ангажира с нещо друго освен с учене...Което и автоматично означава,че и когато бебето се роди,с повечето неща трябва да се  справям сама. Но той иска бебето,не иска да правя аборт,каза, че има ли желание има и начин и ще се справим някак си.
Съобщете на родителите. Все пак и те имат право на избор, дали да издържат бебе.

# 48
  • Мнения: X
Ще се "понапънат"? Със стипендии? Или с джобните от родителите? И чак травми и раздяла Rolling Eyes
Пълните и главата с глупости. Интересно ми е, ако Вашата дъщеря е в тази ситуация, какво бихте я посъветвали?

# 49
  • Мнения: 2 998
Интересно ми е, ако Вашата дъщеря е в тази ситуация, какво бихте я посъветвали?
Да запази детето. Като се ангажирам да помагам, разбира се.

# 50
  • Мнения: 8 957
Моята дъщеря е на 20. Студентка първи курс. Бих я посъветвала да реши какво да прави заедно с приятеля си. Все пак и двамата са вече пълнолетни.
Някои хора цял живот чакат да дойде подходящия момент.
Няма гаранция за нищо.

Колкото до издържането на бебе - не е невъзможно, стига да имаш желание.
Освен това след някоя и друга година ще се почне работа. Не е като да се ангажираш да издържаш бебе цял живот.

# 51
  • Мнения: 24 467
Ще се "понапънат"? Със стипендии? Или с джобните от родителите? И чак травми и раздяла Rolling Eyes
Пълните и главата с глупости. Интересно ми е, ако Вашата дъщеря е в тази ситуация, какво бихте я посъветвали?

Тя пише, че родителите не биха се ангажирали.
За мен това е много решаващо, защото то не зависи ни от нея, ни от приятеля й.
По тази причина каквито и да било сравнения с "Аз си отгледах детето" едва ли не от ученичка, но без отчитането на този иначе много важен фактор, не са особено смислени.
Иначе аз за себе си писах какво бих направила ако съм в нейната ситуация. Вкл. с това отношение на родителите. /Изобщо не ги укорявам хората. Всеки си има свои разбирания. Но когато става въпрос за родителство, то родителите следва да са зрели хора, на които да не им се налага самите те да бъдат издържани от други и зависими от тях. Понеже финансовата зависимост си води неминуемо и до други зависимости./
Все пак не знам до сега не е ли воден конкретен разговор и с двата чифта родители по този важен въпрос и ако не е - то защо. Това е по-важно от пускане на тема тук.

# 52
  • София
  • Мнения: 28 707
Приятелят разбрах, че иска детето. А може ли да ви издържа? Защото между "искам" и "мога" разликата е огромна.

П.П. Имаш ли вариант за действие, ако по някое време той реши да се махне?

# 53
  • Мнения: X
Абсолютно! Значи родителите, освен двамата студенти, трябва да издържат и бебето, защото студентите няма как да работят. Със социално майчинство от 100 лв за една година не знам как се гледа бебе, след като само памперсите струват повече. Това, вярвам, на всички ни е ясно. Само искане на бебето не стига!

# 54
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
   Студентките майки имат повече помощи.

# 55
  • Мнения: 11 691
Ще се "понапънат"? Със стипендии? Или с джобните от родителите? И чак травми и раздяла Rolling Eyes
Пълните и главата с глупости. Интересно ми е, ако Вашата дъщеря е в тази ситуация, какво бихте я посъветвали?
D
Да, точно така - ще се понапънат! Хич младежът да не си мисли, че кара тооолкова тежка специалност, че не може да работи вечер или събота и неделя. И тя може да си намери работа от дома. Какво толкова има да гледаш бебе?Има начин. Аз сама съм си гледала децата, че и по чужбина ги водех с мен, понеже никога не съм имала баби под ръка. Въпросът не е само финансов, но опира и до добра организация. А за това, че не са си поживели - ами да са се пазили....

# 56
  • Мнения: 2 998
Тя пише, че родителите не биха се ангажирали.
Така си мисли тя, но още ни им е казала. Нека им каже и тогава ще разбере дали биха се ангажирали или не.

# 57
  • София
  • Мнения: 28 707
Абсолютно! Значи родителите, освен двамата студенти, трябва да издържат и бебето, защото студентите няма как да работят. Със социално майчинство от 100 лв за една година не знам как се гледа бебе, след като само памперсите струват повече. Това, вярвам, на всички ни е ясно. Само искане на бебето не стига!
Е, не, това е задължение на родителите на бебето, все пак. Може понякога да помагат, но да им издържат детето...
Ако не можеш да гледаш дете, правиш аборт.

# 58
  • Мнения: X
Авторке, питаш във форума дали да убиеш детето си? Погледни го от този ъгъл, ако имаш колебания.

# 59
  • Мнения: 8 957

Тя пише, че родителите не биха се ангажирали.
За мен това е много решаващо, защото то не зависи ни от нея, ни от приятеля й.


Тя имаше предвид, че живеят в друг град и че не биха се ангажирали да напуснат работа, за да й помагат с бебето. А не е и нужно.
Ако й е трудно да се справя основно сама в началото, може за известен период да се върне при родителите си. И това е вариант.
Освен това тя не би могла да знае мнението на родители си преди да обсъди с тях възможността за бебе.
Моята дъщеря и тя кой знае какво си мисли, но аз като един разумен зрял човек бих я подкрепила и помогнала с каквото мога - и финансово, и физически. Вярвам, че мнозинството родители са така.

# 60
  • Мнения: 24 467
   Студентките майки имат повече помощи.

Да не дава Господ на тях да разчитат двама родители и едно бебе...

Иначе тук вече питахме дали са говорили с родителите - и на майката и на таткото на евентуалното бебе. До сега не знаем. Така че няма как да се умува нещо различно от дадената информация. А тя не е много.

/То пък остава и работа да напуска някоя баба... Откъде - накъде? Ако решат да помагат финансово - това е достатъчно./

# 61
  • Мнения: X
Ох, всички на 19-20 са все много убедени, че настоящето гадже е Единственият, на практика всичките почти на 23-24 са вече  разделени или връзките са на доизживяване. Сигурно има справящи се и с бебета, но са големи изключения. Времената са други, хората по-незрели и тази тема е точно проява на тази незрялост.

# 62
  • София
  • Мнения: 28 707
В повечето случаи е така, да. Настоящият 20-ина годишен е Принцът, докато не се окаже, че е само жаба.

# 63
  • Мнения: 8 957
Ох, всички на 19-20 са все много убедени, че настоящето гадже е Единственият, на практика всичките почти на 23-24 са вече  разделени или връзките са на доизживяване. Сигурно има справящи се и с бебета, но са големи изключения. Времената са други, хората по-незрели и тази тема е точно проява на тази незрялост.

Момичето е с приятеля си от 4 години. Това е сериозна връзка.
Щом са заедно толкова време значи наистина е Единствения!

Връзката  трябва да търпи развитие. В посочения в цитата пример се разделят, защото зациклят на едно място - не се женят, не раждат деца и т.н. Става банално и скучно.

# 64
  • Мнения: 21 536
Едно е връзка от четири години на зрели хора, друго на ученици. За съжаление трябва да се има и предвид вариант, при който всичко пада върху авторката.

Но! Досега не съм чула никой да каже, че съжалява, че си е задържал детето, колкото и да му е било трудно. Бебе неизгледано няма.
Решението обаче си е твое, авторке. Други хора не могат да го вземат и  не е редно да се влияеш от мнението на непознати.

# 65
  • Мнения: X
Дете неотгледано няма, но не бих считала връзка, започнала в 9 клас, за сериозна. Не мисля, че останалите хора са стагнирали и затова без бебе са се разделили първи-втори курс. Просто са пораснали и са усетили съвсем правилно, че вече са различни хора от тези, които са били в гимназията. Не бих поощрила с чиста съвест да се ражда и да се играе на семейство на 19-20 години, пък ако ще от детската градина да ходят заедно. Не сме 15 век. Този подфорум също е пълен с теми на хора, които са подранили и това не е довело до нищо добро. Но всеки си решава за себе си. В случая обаче поради зависимост от родителите май тяхна ще е тежката дума...

# 66
  • Мнения: 15 654
Вие хубаво давате съвети на момичето от нейна страна. А от страната на бебето? Вариантите са два - ще се роди и мама ще си зареже следването, за да го гледа с някакви минимални средства, защото ще е по майчинство, следването на таткото не му позволява да работи, а родителите ще помагат съвсем малко. А всяка една от нас знае колко пари отиват на месец за едно бебе. И те изобщо, ама изобщо не са малко. Другия вариант е още по-зле - ражда го и го оставя на майка й да го гледа, за да може те с приятеля й да учат. И това дете ще вижда собствените си родители от дъжд на вятър, защото цялото им време ще е погълнато от учене, ще изживее първите си години при баба си, а те, като родители ще пропуснат всички първи неща, които детето ще направи, защото няма да имат време за него. Щом е забременяла сега, значи тя проблеми със забременяването няма. Така че може спокойно да роди и малко по-късно, когато и двамата са напълно готови да се грижат сами за собственото си дете - да го гледат, да му обръщат внимание и не на последно място да осигурят средствата необходими за отглеждането на дете. Защото техните родители са си отгледали децата, а те двамата, щом искат да бъдат родители, трябва да имат възможността да си гледат тяхното дете. Едно е бабите да помагат с бебето, а съвсем друго е да го отглеждат

# 67
  • Мнения: 7 971
Отгледна съм от баба си, а сестра ми от другата баба, докато майка ми и е завършила. И представете си, без дефекти и психични отклонения. Добре, че тогава не е имало интернет и форуми, че можеше да не съществуваме. ScreamJoy

# 68
  • Варна
  • Мнения: 36 699
Тоя момък май хич не си дава сметка какви ги говори. Щом имало желание, имало и начин и те щели някак си да се справят. Ама някак си не става ясно как точно ще се справят. Ако наистина е сериозен и го иска това дете не се бръщолеви "ще се оправим някак" ами се сяда и се правят точни планове - аз ще уча и ще работя, ти ще гледаш детето, ще говорим с родителите да удрят по едно рамо по сесиите за да можеш да си взимаш изпитите и т.н. Конкретни неща. Не някак си.

Имам чувството, че чака някой друг да му оправи нещата.

# 69
  • Paris, France
  • Мнения: 14 100
Отгледна съм от баба си, а сестра ми от другата баба, докато майка ми и е завършила. И представете си, без дефекти и психични отклонения. Добре, че тогава не е имало интернет и форуми, че можеше да не съществуваме. ScreamJoy

И аз така и даже успях да си отгледам децата сама. Всички деца в блока на баба и дядо бяха метнати на баби. В съседния също. То едно време си беше нормално.

Мисля си друго - авторката пише, че родителите им са около 40 годишни и работят. Имат ли неработещи баби и дядовци на 60-80г? Те спокойно биха могли да им гледат детето.

На моя позната 81 годишната и прабаба напусна работа и дойде и отгледа детето до 3 годишно. После вече се справяха сами и с детска градина.

# 70
  • София
  • Мнения: 28 707
Да, да – една 80-годишна баба как ще търчи пъргаво след 1-2-3 годишно... Ей сега.

# 71
  • Мнения: 6 756
.....Интересно ми е, ако Вашата дъщеря е в тази ситуация, какво бихте я посъветвали?

Ако имах дъщеря и тя беше в тази ситуация, бих я посъветвала да си роди детето. Същото бих казала и на съвсем реалния си син. Вярно е че с дядото сме здрави и финансови стабилни и още едно дете не би ни катурлнало. Няма неизгледано дете.
Важното е авторката да е сигурна в решението си. Иначе човешки съдби всякакви.

# 72
  • Мнения: 6 166
Не ми се иска да съм от тия, натискащите, но по-добре да го роди това дете. Ако и след като го роди не го заобича, ами да го даде на бабите, те да го обичат и така.

Да, ще й е много трудно, но ще разбере набързо, че дете се гледа с помощ. Ако нямаше подкрепата на таткото и на бабите и дядовците, да се чуди какво да прави, но като ги има - да ражда.

# 73
  • Мнения: 1 445
Авторке, най-добре ще е да споделиш с родителите си. Ако те подкрепят напълно, роди си го. Лошото е, че сте много млади и двамата. Като почнат отговорностите около бебо, на таткото бързо може да му дойде друг акъл. Те и по- големи от вас имат такива проблеми всъщност, та какво остава за 20 годишни хлапета. Сподели с родителите си, на първо място, и тогава решавай. Само имай предвид, че абортите в днешно време не са така осакатяващи както преди години, не се тревожи.

# 74
  • София
  • Мнения: 28 707
Скрит текст:
Не ми се иска да съм от тия, натискащите, но по-добре да го роди това дете
. Ако и след като го роди не го заобича, ами да го даде на бабите, те да го обичат и така.

Скрит текст:
Да, ще й е много трудно, но ще разбере набързо, че дете се гледа с помощ. Ако нямаше подкрепата на таткото и на бабите и дядовците, да се чуди какво да прави, но като ги има - да ражда.
Ох...

# 75
  • Мнения: 17 407
Направи това, направи онова. После към вас ли да се обръща за корекции? Вие ли ще ѝ гледате детето, или ще ѝ гарантирате липсата на последици от аборта.
Семейни въпроси се решават в семейството.
Студентките по лични наблюдения, много добре съчетават майчинството, дори не прекъсват, заради финансовата помощ.
Решавай. Успех!

# 76
  • Мнения: 580
Искаш ли да имаш деца? Искаш ли да са от сегашния ти партньор? Можеш ли да понесеш още напрежение в живота си? Би ли си простила, ако направиш аборт? А ако родиш, въпреки нежеланието си? Вашите ще ви подкрепят ли финансово?
Ако повечето отговори са да, бих задържала детето. Аз също бях пред подобен избор. Бях сигурна само, че искам да съм с бащата и че не бих могла да си простя аборт. При мен се наредиха нещата. Познавам двойка, на по-зряла възраст с професии, които се разделиха бебето им като беше на 10 месеца. Не са гаранция нито години, нито възможности. Време е да пораснеш и да решиш как да се развие собствения ти живот. Не пиша това с цел заяждане.

# 77
  • Paris, France
  • Мнения: 14 100
Да, да – една 80-годишна баба как ще търчи пъргаво след 1-2-3 годишно... Ей сега.

Търчат, та пушек се вдига. Свекърва ми на 80г не виждаше никакъв проблем да метне 3-4 дечуря в колата и да ги заведе да тичат на един безлюден плаж. Е, водата е до колене на 20 метра от брега, но все пак.

Баба ми на 87 търчеше след цели две, които се и биеха помежду си. Отказваше да ги извежда сама, не можеше да се разбира добре с тях (на 3 и 5 бяха) но се справяше, а и те като ни нямаше не правеха магарии.

Мене и братовчедка ми редовно ни оставяха двете на прабаба и, която тогава беше на около 65-70г. Е, не ни водеше далече, но ни гледаше по цял ден, готвеше, извеждаше ни наблизо, в двор пред блока, е двора на едно училище наблизо, в градската градина. Беше отгледала и майка и, освен собствените си деца.

Старите хора имат опит, търпение. Научиха ме да чета 4 азбуки, смятахме, месехме бисквити, хляб, майсторяхме разни неща. Ходехме у техни познати на село и ми показваха разни растения, билки.

Много добро решение са бабите.

# 78
  • Мнения: 2 906
Преди са раждали на 16, 17 на 20 са били стари моми . Днес раждат на 30-35 първо дете .
Каква специалност учиш , повечето са доста безперспективни ?
Вярно , че трудно се гледа , но и другото не се решава лесно .

# 79
  • Мнения: 8 957
Аз съм заедно с ММ от 18-годишна. Вече 25 години.
Имаме приятелски двойки, които са заедно и от по-рано.

Не годините на партньорите правят една връзка сериозна и трайна. Зависи от много фактори. Всяка връзка си е за себе си.
Това, което е споделила авторката за тяхната връзка, показва, че с приятеля й са в сериозни и трайни взаимоотношения и са достатъчно зрели, за да мислят да задържат това дете.

# 80
  • Мнения: 15 654
Винаги се радвам, когато прочета за семейства със стаж над 15 - 20 години. Обаче това са хора на възръстта на родителите на авторката. Цяло едно поколение по-назад. А днешните млади хора на нейната възраст са съвсем, съвсем различни - много по-вятърничеви, много по-безотговорни и много по-малко толерантни и готови да се борят за семейството си. Повечето от тях махат с ръка и си тръгват при най-малкия проблем. И обикновено след това жената отнася всичко на гърба си. На 19 - 21 години те са си все още деца. Да не говорим, че дори нямат време и финансова възможност да бъдат семейство в пълния смисъл на думата. И това, че на 19 години си срещнала Единствения, не значи, че този единствен, държащ непременно бебето да се роди, ще бъде така единствен и след 10 години. Затова е важно да се мисли. А не да стане така, че да си спре следването, за да ражда дете на единствения, а след време, ако този мъж стане единствен за някоя друга, да се окаже, че е самотна майка, без образование и без средства. Само, защото се е отказала от мечтите и целите си да учи, за да му угоди и да му роди дете. Ако двамата се обичат и разбират, то те могат да имат дете и на по-късен етап от живота си - когато са завършили, започнали са да работят и са достатъчно улегнали, отговорни и финансово стабилни за това.

# 81
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Така се мислеше и преди 20 години... Същото чувах и за нас... Пък, ей го 23 години вече сме заедно 😉

# 82
  • софия
  • Мнения: 773
Най-добрата ми приятелка  забременя малко след завършването на 12 клас и с приятеля  й решиха че  са млади и не са готови. Тя прави аборт мисля тук в София, не съм я разпитвала, не исках да я тормозя излишно.
Все още са заедно, тя роди на около 27  год първото, а след година още 1 и сега имат двама красива сина. 
Важното е ако решиш да го махнеш да го направиш възможно в най-кратки срокове и с максимално малко евентуални последствия.
Аз забремянях непланирано на 24 , но си знаех че съм готова да съм майка и не съм имала никакви колебания дали да го задържа, въпреки че "бащата " не участва в ситуацията. Гледам го сама ,вече е първи клас.
Според мен  сте още млади , но ти най-добре си знаеш какво искаш все пак. Пожелавам ти да вземеш най-доброто възможно решение.

# 83
  • Варна
  • Мнения: 36 699
Абе то хубаво тука се дават акъли за и против ама май никой не е питал родителите тия двамцата какво мислят въпроса. Щото те ще изнесат нещата на гърба си финансово, поне първите години. И ще гледат бебе чат пат, а може и да не е чат пат, а многократно.

# 84
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
https://pravatami.bg/5891 тук се изброяват условията за подпомагане на майки студентки
http://defakto.bg/2016/11/05/%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0% … %b5-%d1%81%d1%82/
и тук

# 85
  • Мнения: 2 220
Почти безобидна, много се радвам за теб, но ти си голямо изключение, а не правило.

# 86
  • Мнения: X
Абе то хубаво тука се дават акъли за и против ама май никой не е питал родителите тия двамцата какво мислят въпроса. Щото те ще изнесат нещата на гърба си финансово, поне първите години. И ще гледат бебе чат пат, а може и да не е чат пат, а многократно.
Какво пък толкова има да ги питат?

# 87
  • Мнения: 24 467
Абе то хубаво тука се дават акъли за и против ама май никой не е питал родителите тия двамцата какво мислят въпроса. Щото те ще изнесат нещата на гърба си финансово, поне първите години. И ще гледат бебе чат пат, а може и да не е чат пат, а многократно.
Какво пък толкова има да ги питат?

Дали са имощни и можещи.
Понеже това за бъдещите родители не е много ясно. И ако те ще разчитат на помощ е логично да попитат - може ли, не може ли... Щом още тези бъдещи родители са на отглеждане, то няма как да не питат отглеждащите ги дали могат да включат още един човек в бройката отглеждани.

# 88
  • Мнения: X
Ами като не могат, не могат... Друг е въпроса какъв родител си, ако не можеш поне малко да подкрепиш детето си в такъв момент. Може да го обсъдят, ама питане звучи така "Семейство, може ли да си имаме детенце?"

# 89
  • София
  • Мнения: 24 839
... Друг е въпроса какъв родител си, ако не можеш поне малко да подкрепиш детето си в такъв момент.
Може ли по-точно? Дай параметри на твоето разбиране на "поне малко",  че да стъпим на  нещо....

# 90
  • Мнения: X
Капан ли ми залагаш Grinning
Който с каквото може, предполагам е много относително. Едни могат да подарят апартамент, други могат да помагат с грижи. Примерно.

# 91
  • Мнения: 7 971
Много е жалко и нелепо да се разиграва въпроса "Да правя ли аборт или да родя?" във форуми и да чакаш от непознати наклон на решението ти. Като видя такива теми се отчайвам от хората. Tired Face

# 92
  • Мнения: 24 467
Ами като не могат, не могат... Друг е въпроса какъв родител си, ако не можеш поне малко да подкрепиш детето си в такъв момент. Може да го обсъдят, ама питане звучи така "Семейство, може ли да си имаме детенце?"

Абе баш към този въпрос е. Това е понякога решаващо - дали могат, дали искат, дали го намират за редно и т.н.
Аз няма какво да обсъждам мнения и становища на непознати за мен хора - имат право на всякакви, но това, именно, е доста важно за случая и за решението по него.
Ми то баш такова е питането на практика, ако бъдещите родители не могат да се издържат сами.

Много е жалко и нелепо да се разиграва въпроса "Да правя ли аборт или да родя?" във форуми и да чакаш от непознати наклон на решението ти. Като видя такива теми се отчайвам от хората. Tired Face

И аз смятам, че това не е въпрос, който се задава към непознати.

# 93
  • Мнения: X
Ми то баш такова е питането на практика, ако бъдещите родители не могат да се издържат сами.
Какво значи не могат? Те са на 19 и 21, а не на 14 и 16.

# 94
  • Мнения: 15 654
Друг е въпроса какъв родител си, ако не можеш поне малко да подкрепиш детето си в такъв момент.

А какъв родител ще си, като не можеш да си гледаш и издържаш детето сам?

# 95
  • Варна
  • Мнения: 36 699
Разбира се, че не могат. Нали момичето писа. Благоверния следвал някаква трудна специалност и не можел да работи. Тогава кой го издържа, а? Господ от небето му пуска субсидии или разчита на едната гола стипендия? Издържат го мама и татко.  Затова му е широко около врата, че "ще се справят някак си", щото не е видял дебелия край.

# 96
  • София
  • Мнения: 24 839
Така, както е описана ситуацията, да не се заблуждаваме, че могат да носят всички дини под мишницата.
Или трябва да прекъсне, за да роди, или да абортира, за да си завърши образованието.
Да си опича акъла, защото най-голямата контра е у нея.
Друг разказ е, че от 15 годишна е с него, а сега е на 19 и като нищо не е видяла, освен учене и едно гадже, не е препоръчително да тича да ражда......

# 97
  • Мнения: X
Сега нека да напомним, че става дума за аборт, убийство на бъдещето ти дете, голям грях и нещо, което остава на съвестта ти за цял живот. Да не говоря за евентуални усложнения с здравето и плодовитостта вбъдеще. Вие тези аборти за нищо ги нямате.

Все едно никоя млада майка не е завършила висше, също има задочни, дистанционни форми. Момъкът работи и учи, жената гледа дете и учи и така според божията воля.

# 98
  • Варна
  • Мнения: 36 699
По същата логика ще кажа - все едно пък никоя тук не е правила аборт.

# 99
  • София
  • Мнения: 24 839
Сега нека да напомним, че става дума за аборт, убийство на бъдещето ти дете, голям грях и нещо, което остава на съвестта ти за цял живот. Да не говоря за евентуални усложнения с здравето и плодовитостта вбъдеще. Вие тези аборти за нищо ги нямате.

Все едно никоя млада майка не е завършила висше, също има задочни, дистанционни форми. Момъкът работи и учи, жената гледа дете и учи и така според божията воля.

Няма нужда да го напомняш на жена, защото тя е наясно с всичко и за да даде съвет за аборт или да го реши, значи е претеглила плюсовете и минусите многократно.
И не, не се опитвай да вменяваш вина за цял живот, играейки го праведник, богоравен!

Тук не говорим за "някоя млада майка, завършила  висше", а за точно това момиче на 19 и  пишман бъдещия татко на 21, който учел нещо много специално, поради което не можел да работи, а е издържан от мама и тате.
Както и момичето де-също мама и тате го издържат.
Дали някъде останаха задочни и вечерни форми форми на обучение?
И как точно ще станат нещата с баби и дядовци, работещи и живеещи в друг град?

Аз и мъжът ми така завършихме-вечерно и задочно, ама в едно друго време, когато щеш-не щеш, в детската живееш доста време, изчаквате се пред тоалетната, но всички помагат с бебето и издръжката, и така се получава.

# 100
  • Мнения: 24 467
Ми то баш такова е питането на практика, ако бъдещите родители не могат да се издържат сами.
Какво значи не могат? Те са на 19 и 21, а не на 14 и 16.

Възрастта няма съвсем определящо значение. Само ориентир може да е. Някои не могат и на по 40. Ако са напълно самостоятелни, то такова едно решение ще си го вземат сами - без да питат ни роднини, ни по форуми.
Абортът не е убийство на никого. Не й вкарвайте и подобни обвинения в главата на жената. Абортът си е аборт - законна дейност, която се извършва от специалисти по медицински показания или по желание на жената. Нищо повече.

По същата логика ще кажа - все едно пък никоя тук не е правила аборт.
Тъй де - то убиец до убиец значи...

Последна редакция: пт, 28 фев 2020, 16:31 от Judy

# 101
  • Мнения: 555
Ако решиш да раждаш, предварително трябва да сте наясно с възможностите и желанията на родителите ви. И не, колкото и да ви обичат, не са длъжни да ви подкрЕпят в отглеждането на детето. А вие ще можете ли да се справите с неминуемата намеса в живота ви, която ще следва от тази зависимост?
Ти обмисляш прекъсване на следването, т.е. коренна промяна в плановете си, а същевременно приемаш за нормално бъдещият татко да продължи да си живее както досега /т.е. да учи без да работи/?
Абортът не е убийство, рядко е с тежки последствия, но никой не може да ти гарантира, че в бъдеще няма да съжаляваш. Поискай да ти изпишат антибиотик за няколко дни след него.

# 102
  • Мнения: 1 327
19 не е възраст за деца, но ако трябва да съм честна, ако на мен се бе случило, нямаше да го махна. Против абортите съм при липса на медицински показатели.

# 103
  • Мнения: 624
Аз пък не виждам нещо нередно в съществуването на такива теми. То ако се питаха само лесни за отговор неща, нямаше да има смисъл от питане Wink Все пак авторката не е пуснала анкета, че да решава според гласуването на потребителите, а може да получи както гледни точки, така и истински истории, да си разиграе разни сценарии, да обмислят фактори, за които в първия момент на изненада може да не са се сетили...
Не виждам и какво ѝ има на реакцията на приятеля ѝ - човекът е показал морална подкрепа + грижа персонално за нейния организъм - да не е по-`убаво от онзи в съседната тема, дето веднага възкликнал "Аборт, аборт" без грам да му пука нито за чувствата на жената, нито за самата нея. Сега, че приятелят на авторката не е предложил веднага одобрен подробен финансов план за действие, та какво - някой в тоя живот да не би да може да гарантира нещо с абсолютна сигурност? Много неща се решават с действия "в движение", важно е да има съгласие за посоката, и взаимна подкрепа.
Аз, почти със сигурност бих го задържала. Но аз, като натура, отрано бях доста майчински настроена и алтернативното решение щеше да ме гложди и да ми тежи. Плюс това, някои хора вярват, че понякога и непланирани събития могат да посочат по-добрата посока на развитие на нещата и може да е въпрос на съдба. Но всеки човек е различен, различно приема и изживява нещата, отделните случаи с техните житейски подробности също са различни. И има различни случаи - както такива, които въпреки, че после имат други деца, цял живот не спират да се питат "А това какво ли щеше да бъде, как да изглежда, какъв характер да има", така и такива, които даже при непотвърдена бременност са категорични "Даже с риск за здравето/организма ми, не искам дете точно сега/точно от този човек". Има и такива, на които евентуално решение за аборт създава празнина между двамата и след време води до раздяла на двойката. Даже за една тема се сещам, със заглавие нещо в смисъл "Колко след аборт може да пробваме за ново бебе", където в дискусията се разбра, че при сходен на този в тази тема случай, двамата са взели решение за аборт, а след това са съжалили и са решили да се върнат в идентична ситуация - темата, разбира се, породи размисли, мнения и недоумения от разнообразен характер.
Казват, че за важни решения човек е добре да си разиграе различните сценарии: при двата възможни избора какво най-лошо може да стане и мога ли да го приема и преживея; при двата възможни избора какво най-хубаво може да стане и доколко е привлекателно и колко вероятно. Така че, хората могат да проиграят и обмислят тези варианти, могат да включат в решението и интуицията си. А и самият факт, как точно авторката е формулирала въпроса си, може би показва какво подсъзнателно ѝ се иска.
Пожелавам, каквото и да реши, да остане с усещането, че е взела правилно решение!

# 104
  • Варна
  • Мнения: 6
Благодаря Ви, за всички мнения и съвети. Мисля, че взех решение. Не съм готова да стана майка точно сега,да обърна живота си на 180 градуса.. просто така го чувствам. Много говорих и с приятелят ми, не му стана приятно от това,което реших но, в крайна сметка решението в по-голямата му част го вземам аз,защото това е моят организъм. В понеделник  ще отида отново на лекар и ще уточним кога да направим процедурата .

# 105
  • Мнения: 41
Аз съм на 23г. и когато бях първи курс в университета с моя приятел имахме съмнение за бременност (фалшив положителен тест). И двамата минахме през това, през което ти минаваш. Учехме, не работехме, а родителите ни очакваха от нас съвсем различни неща. Бяхме заедно едва от 6-7 месеца. Приятелят ми беше доста уплашен, но беше готов да поемем отговорност и категорично беше против аборт. Аз много се чудех, защото едно бъдещо бебе щеше да промени живота и плановете ми, дори не мислех, че съм готова да бъда майка. Разбрахме, че е било „фалшива” тревога и уж ни олекна. В последствие и двамата съжалявахме, защото въпреки целия страх от неизвестното детето е най-голямото богатство, което може да имаш. Все още сме заедно, завършихме, живеем заедно и работим. Планираме и много искаме да имаме дете, въпреки, че все още сме доста млади. Наскоро се разбра, че всъщност имам проблеми и при мен забременяването ще е малко по-трудно. Съжалявам, че въпросната бременност се оказа фалшива и смятам, че ако така ти е дадено трябва да го приемеш с усмивка, защото не вярвам някога да съжаляваш, че имаш собственото си дете. Относно финансите и т.н. , моите родители са отгледали 6 деца , майка ми е родила доста рано, но въпреки трудностите са успели да ни отгледат всичките и повярвай ми не съжаляват. На тях никой никога не им е помагал с нищо. Надявам се, че си обмислила добре това, което искаш да предприемеш, също така се надявам и да не съжаляваш за избора си, какъвто и да е той. Simple Smile

# 106
  • Мнения: 2 906
Вярно , че има много време за деца , аз родих на 26 и сега отчитам , че е можело още да почакам . Щом мислиш , че не си готова . Детето ще го гледаш поне 20г .

# 107
  • София
  • Мнения: 17 592
Благодаря Ви, за всички мнения и съвети. Мисля, че взех решение. Не съм готова да стана майка точно сега,да обърна живота си на 180 градуса.. просто така го чувствам. Много говорих и с приятелят ми, не му стана приятно от това,което реших но, в крайна сметка решението в по-голямата му част го вземам аз,защото това е моят организъм. В понеделник  ще отида отново на лекар и ще уточним кога да направим процедурата .


Имай предвид, че каквото и да казва сега, дори и да се съгласи - няма избор, тялото си е твое - този мъж, чието бебе се готвиш да убиеш, почти сигурно ще те остави. Може би не веднага - но вероятността да остане с теб е нищожна. Не че има гаранция, че и иначе няма да се разделите, при по-тежки обстоятелства. Но добре е да свикнеш с мисълта, че с тази връзка е свършено, преди да предприемеш нещо.

# 108
  • Мнения: 555
И да роди детето, за да не би евентуално приятелят ѝ да я изостави? Ако е склонен да я зареже по тази причина, дали би останал с нея, когато се окажат безпарични, недоспали, финансово зависими от родители и с живот преобърнат на 180 градуса?

# 109
  • София
  • Мнения: 24 839

Имай предвид, че каквото и да казва сега, дори и да се съгласи - няма избор, тялото си е твое - този мъж, чието бебе се готвиш да убиеш, почти сигурно ще те остави. Може би не веднага - но вероятността да остане с теб е нищожна. Не че има гаранция, че и иначе няма да се разделите, при по-тежки обстоятелства. Но добре е да свикнеш с мисълта, че с тази връзка е свършено, преди да предприемеш нещо.


Грозно е, това което правиш, отвсякъде!
Освен ако нямаш кристална топка или не си пряка наследница на Ванга.
И тогава, пак ще е грозно и некоректно.
Да си кажеш мнението за аборта е едно, но да скачаш с подкованите си ботуши върху момичето-друго.

# 110
  • Мнения: X
И да роди детето, за да не би евентуално приятелят ѝ да я изостави? Ако е склонен да я зареже по тази причина, дали би останал с нея, когато се окажат безпарични, недоспали, финансово зависими от родители и с живот преобърнат на 180 градуса?
+10000
Абсолютно! В положението, в което са, едно бебе ще им превърне живота в кошмар и ще обтегна до краен предел отношенията им, а и тези с родителите, защото последните все още издържат пълнолетните си пораснали деца, а сега трябва да издържат и потомството им. Щастливият татко май не осъзнава, че едно дете не е кукла, дето да оставиш в ъгъла, щом ти писне, ами доживотен ангажимент, безсънни нощи, писъци, опънати нерви и забравяне на техните потребности и мисъл само за тези на детето. Не всичко, което хвърчи се яде.

# 111
  • Мнения: 41
И да роди детето, за да не би евентуално приятелят ѝ да я изостави? Ако е склонен да я зареже по тази причина, дали би останал с нея, когато се окажат безпарични, недоспали, финансово зависими от родители и с живот преобърнат на 180 градуса?
+10000
Абсолютно! В положението, в което са, едно бебе ще им превърне живота в кошмар и ще обтегна до краен предел отношенията им, а и тези с родителите, защото последните все още издържат пълнолетните си пораснали деца, а сега трябва да издържат и потомството им. Щастливият татко май не осъзнава, че едно дете не е кукла, дето да оставиш в ъгъла, щом ти писне, ами доживотен ангажимент, безсънни нощи, писъци, опънати нерви и забравяне на техните потребности и мисъл само за тези на детето. Не всичко, което хвърчи се яде.

Не разбирам как може да твърдите, че едно бебе може да превърне живота в кошмар. Имате ли деца , те в кошмар ли превръщат живота Ви? Твърдението Ви е грозно. Също така е грозно да коментирате таткото, аз съм горе долу на нейните години и ще кажа, че освен „лекетата”, за които всички говорите има и много свестни и отговорни момчета. Оставам с впечатлението, че доста мъжемразки коментират и спекулират с бъдещето на двамата млади, които изобщо не е тяхна работа. Представяте на момичето някакъв ужасен сценарий, как детето ѝ би било демон, който ще ѝ съсипе живота, как приятелят ѝ е някакъв непрокопсаник и боклук, който ще я зареже във всеки случай. Изключително черногледо и неразбираемо за мен  мнението на някои от Вас. Мъжете са такива каквито са благодарение на жените, които стоят до тях, моля не го забравяйте и не плюйте момчето. Представяте нещата сякаш родителите им ще им.вземат детето и ще го отгледат сякаш това е най-големия товар, а те, като родители, ще помогнат на собствените си деца и не вярвам, че ще възразят. Според мен това е нормалната реакция на един родител. Въпреки нескопосаните коментари ала турски драматичен сериал, ще кажа, че от цялата работа могат да излязат и много красиви и хубави неща благодарение на това дете. Имам 4 приятелки, съученички, които по една или друга причина родиха твърде млади, нито една не е с разбит живот, изоставена и без една стотинка. Гледат си децата както всяко едни нормално семейство и са щастливи. Спрете със спекулацията и очернянето. Все пак говорим за дете, то е най-невинното и чисто създание, то е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена! Интересно ми е Вие самата дали сте майка и дали наистина животът Ви е такъв голям кошмар. Обичате ли децата си, бихте ли ги абортирали ако върнем времето назад?? Лесно е да се говори отстрани, никой не е виновен, че сте недоволни от мъжете и живота. Simple Smile

# 112
  • Варна
  • Мнения: 36 699
Мъжете са такива каквито са благодарение на жените, които стоят до тях ли!?! По-голямо безумие не бях чувала досега. Това ще го кажеш ли на някоя, чийто мъж я смила от бой, а? Ще й кажеш ли, че той е насилник заради нея?

# 113
  • Мнения: 41
Мъжете са такива каквито са благодарение на жените, които стоят до тях ли!?! По-голямо безумие не бях чувала досега. Това ще го кажеш ли на някоя, чийто мъж я смила от бой, а? Ще й кажеш ли, че той е насилник заради нея?

Какво безумие?? Нима тази жена, която е бита от мъжа си не е видяла агресията в зародиш още в началото? Съчувствам много на жените пострадали от насилие, но те не са предмети, те могат да вземат собствени решения както за собственото си бъдеще, така и за това на децата си. Някои се страхуват, други изначало си падат по „лоши” момчета и съжаляват. За да се обоснова, ще кажа,че мъжът е такъв заради жената до себе си (първоначално заради майка си, която не си е свършила работата да го възпита или да го разграничи от агресията, която може би вижда от собствения си баща  , в последствие заради жената до тях поради нейната слабост и безпомощност, защото такива мъже избират точно такива жени, а не защото тя му казва „давай бий ме”). Да не говорим, че тези мъже в днешно време си личат отдалече, ако знаеш какво търсиш няма да попаднеш в такава ситуация. Моят приятел и на мравката ще направи път, защо аз не съм бита, защото съм избрала това, което търся и съм направила преценка. Темата с домашното насилие е доста тежка и сложна, но в крайна сметка както казах, жената не е предмет, тя също може да взима решения и да действа.

# 114
  • София
  • Мнения: 24 839


Скрит текст:
Не разбирам как може да твърдите, че едно бебе може да превърне живота в кошмар. Имате ли деца , те в кошмар ли превръщат живота Ви? Твърдението Ви е грозно. Също така е грозно да коментирате таткото, аз съм горе долу на нейните години и ще кажа, че освен „лекетата”, за които всички говорите има и много свестни и отговорни момчета. Оставам с впечатлението, че доста мъжемразки коментират и спекулират с бъдещето на двамата млади, които изобщо не е тяхна работа. Представяте на момичето някакъв ужасен сценарий, как детето ѝ би било демон, който ще ѝ съсипе живота, как приятелят ѝ е някакъв непрокопсаник и боклук, който ще я зареже във всеки случай. Изключително черногледо и неразбираемо за мен  мнението на някои от Вас. Мъжете са такива каквито са благодарение на жените, които стоят до тях, моля не го забравяйте и не плюйте момчето. Представяте нещата сякаш родителите им ще им.вземат детето и ще го отгледат сякаш това е най-големия товар, а те, като родители, ще помогнат на собствените си деца и не вярвам, че ще възразят. Според мен това е нормалната реакция на един родител.
Въпреки нескопосаните коментари ала турски драматичен сериал, ще кажа, че от цялата работа могат да излязат и много красиви и хубави неща благодарение на това дете. Имам 4 приятелки, съученички, които по една или друга причина родиха твърде млади, нито една не е с разбит живот, изоставена и без една стотинка. Гледат си децата както всяко едни нормално семейство и са щастливи. Спрете със спекулацията и очернянето. Все пак говорим за дете, то е най-невинното и чисто създание, то е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена! Интересно ми е Вие самата дали сте майка и дали наистина животът Ви е такъв голям кошмар. Обичате ли децата си, бихте ли ги абортирали ако върнем времето назад?? Лесно е да се говори отстрани, никой не е виновен, че сте недоволни от мъжете и живота. Simple Smile
Въпреки нескопосаното ти нахвърляне срещу пишещите тук, ще ти обясня кротко, че
-не си схванала, че обсъждаме точно една ситуация, с точни параметри, а не говорим "по принцип" дали е добре или зле някоя да роди млада.
-не си схванала, че едно е да си била в тези обувки и съвсем друго да нямаш понятие практически от нещата.
-не си схванала, че ние сме майки, че имаме деца и знаем какво е да имаш отговорност освен за своя, и за детския живот, отглеждане, възпитание, осигуряване на възможности.
-ЛЕСНО ГОВОРИШ ОТСТРАНИ, лесно правиш квалификации и определяш отношенията ни с мъжете ни, което само те прави доволно несериозна и недорасла, меко казано.

# 115
  • Paris, France
  • Мнения: 14 100
Скрит текст:
И да роди детето, за да не би евентуално приятелят ѝ да я изостави? Ако е склонен да я зареже по тази причина, дали би останал с нея, когато се окажат безпарични, недоспали, финансово зависими от родители и с живот преобърнат на 180 градуса?
+10000
Абсолютно! В положението, в което са, едно бебе ще им превърне живота в кошмар и ще обтегна до краен предел отношенията им, а и тези с родителите, защото последните все още издържат пълнолетните си пораснали деца, а сега трябва да издържат и потомството им. Щастливият татко май не осъзнава, че едно дете не е кукла, дето да оставиш в ъгъла, щом ти писне, ами доживотен ангажимент, безсънни нощи, писъци, опънати нерви и забравяне на техните потребности и мисъл само за тези на детето. Не всичко, което хвърчи се яде.

Не разбирам как може да твърдите, че едно бебе може да превърне живота в кошмар. Имате ли деца , те в кошмар ли превръщат живота Ви? Твърдението Ви е грозно. Също така е грозно да коментирате таткото, аз съм горе долу на нейните години и ще кажа, че освен „лекетата”, за които всички говорите има и много свестни и отговорни момчета. Оставам с впечатлението, че доста мъжемразки коментират и спекулират с бъдещето на двамата млади, които изобщо не е тяхна работа. Представяте на момичето някакъв ужасен сценарий, как детето ѝ би било демон, който ще ѝ съсипе живота, как приятелят ѝ е някакъв непрокопсаник и боклук, който ще я зареже във всеки случай. Изключително черногледо и неразбираемо за мен  мнението на някои от Вас. Мъжете са такива каквито са благодарение на жените, които стоят до тях, моля не го забравяйте и не плюйте момчето. Представяте нещата сякаш родителите им ще им.вземат детето и ще го отгледат сякаш това е най-големия товар, а те, като родители, ще помогнат на собствените си деца и не вярвам, че ще възразят. Според мен това е нормалната реакция на един родител. Въпреки нескопосаните коментари ала турски драматичен сериал, ще кажа, че от цялата работа могат да излязат и много красиви и хубави неща благодарение на това дете. Имам 4 приятелки, съученички, които по една или друга причина родиха твърде млади, нито една не е с разбит живот, изоставена и без една стотинка. Гледат си децата както всяко едни нормално семейство и са щастливи. Спрете със спекулацията и очернянето. Все пак говорим за дете, то е най-невинното и чисто създание, то е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена! Интересно ми е Вие самата дали сте майка и дали наистина животът Ви е такъв голям кошмар. Обичате ли децата си, бихте ли ги абортирали ако върнем времето назад?? Лесно е да се говори отстрани, никой не е виновен, че сте недоволни от мъжете и живота. Simple Smile

Не ми е (съвсем) кошмарен животът с деца, но да, появата на дете може да вгорчи връзката и да съсипе живота на майката.

Аз не можех да разчитам на помощ от родители и баби и затова нямах връзки и деца като млада.

Родителите на момичето я издържат все още нея, плащат и квартира, а някой си я опложда и иска детето да бъде родено и гледано. Я пак?

Ако живееше в социална държава или работеше и се издържаше сама щеше да бъде различно. Не е редно да тежи на родителите си.

# 116
  • София
  • Мнения: 24 839
Не е редно не само да тежи на родителите си, а да задраска собственото си бъдеще и да обрече детето си на бедност и липса на възможности.
А, точно това ще стане при тази конфигурация.

# 117
  • Мнения: 15 654
Не разбирам как може да твърдите, че едно бебе може да превърне живота в кошмар. Имате ли деца , те в кошмар ли превръщат живота Ви? Твърдението Ви е грозно. Също така е грозно да коментирате таткото, аз съм горе долу на нейните години и ще кажа, че освен „лекетата”, за които всички говорите има и много свестни и отговорни момчета. Оставам с впечатлението, че доста мъжемразки коментират и спекулират с бъдещето на двамата млади, които изобщо не е тяхна работа. Представяте на момичето някакъв ужасен сценарий, как детето ѝ би било демон, който ще ѝ съсипе живота, как приятелят ѝ е някакъв непрокопсаник и боклук, който ще я зареже във всеки случай. Изключително черногледо и неразбираемо за мен  мнението на някои от Вас. Мъжете са такива каквито са благодарение на жените, които стоят до тях, моля не го забравяйте и не плюйте момчето. Представяте нещата сякаш родителите им ще им.вземат детето и ще го отгледат сякаш това е най-големия товар, а те, като родители, ще помогнат на собствените си деца и не вярвам, че ще възразят. Според мен това е нормалната реакция на един родител. Въпреки нескопосаните коментари ала турски драматичен сериал, ще кажа, че от цялата работа могат да излязат и много красиви и хубави неща благодарение на това дете. Имам 4 приятелки, съученички, които по една или друга причина родиха твърде млади, нито една не е с разбит живот, изоставена и без една стотинка. Гледат си децата както всяко едни нормално семейство и са щастливи. Спрете със спекулацията и очернянето. Все пак говорим за дете, то е най-невинното и чисто създание, то е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена! Интересно ми е Вие самата дали сте майка и дали наистина животът Ви е такъв голям кошмар. Обичате ли децата си, бихте ли ги абортирали ако върнем времето назад?? Лесно е да се говори отстрани, никой не е виновен, че сте недоволни от мъжете и живота. Simple Smile

И без да го напишеш си личи, че си горе-долу на нейните години. Затова по-добре да си мълчиш, вместо да нападаш жени с доооооста по-голям семеен опит от теб. Всички тук сме срещали единствения, неповторим мъж, който е различен от останалите. Доста от нас са се и развели с такъв. Така че айде без да размахваш пръсти на хора, които наистина знаят какво пишат. Може да пишеш с такава категоричност едва след 10-ина години. Щото е несериозно, да не кажа дори смешно, една 20-тина годишна да ни обяснява на нас, доста по-големите от нея с по 1 - 2 - 3 деца, какво е да гледаш дете.

# 118
  • Мнения: 3 781
Аз забременях на 20, студентка от човек с пет години по-голям от мен, работещ, със стабилен доход, който искаше да оставя детето. Не съм си и помислила да го оставя, направих аборт. Ако се върна сега назад, пак така бих постъпила.

Никога не бих се поставила сама в позиция партер, бременна или с малко дете, без завършено образование и собствени доходи, зависеща от родители или мъже някакви (в твоя случай, той дори не е и мъж, а си е момче). Никога! Това за мене е кошмар.

За протокола - имам дете години след аборта, нямах никакви проблеми със забременяването.

# 119
  • Мнения: 7 006
. Обичате ли децата си, бихте ли ги абортирали ако върнем времето назад??
И коя нормална жена,планирала,желала или пък дори борила се за да забременнее,ще отговори с да?
Или не допускаш такива варианти?На всички,децата просто им се "случват"..?

# 120
  • Мнения: 41
Приемам критиката и се надявам да няма лоши чувства. Просто исках да изкажа различно мнение и да дам друга гледна точка. Не целя да обиждам никого със сигурност. Ясно ми е, че авторката е решила сама, аз не искам , а и не е моя работа да казвам какво да прави. Това, което не ми хареса  беше коментарът, че детето би превърнало живота в кошмар и т.н.! Да, млада съм, със сигурност има какво още да видя и от какво да се уча, но както казах аз идвам от голямо семейство и много добре знам какви са трудностите пред един родител относно отглеждането, издръжката и възпитанието. Исках да дам пример, че не всичко е непреодолимо, и че не всичко е грозно и трудно. Не ми се сърдете и не ме нападайте, явно не сте разбрали какво искам да кажа. Не размахвам с пръст, не целя да квалифицирам никого, ясно е, че всеки има глава на раменете и носи отговорност за собствения си живот. Нека не се заяждаме, това е просто един форум, в който всеки пише това, което мисли. Надявам, се че ще ме разберете и нещата ще останат така. Пожелавам Ви усмихната вечер! Simple Smile

# 121
  • Мнения: 2 906
Има по двама родителя и на двамата , едва ли ще им е голям зора да подпомогнат за година , две . Дори и прекъсването не е голяма работа , ако си го оставят .
Аз също съм с висше и заплата колкото на продавачка в някой супер , разликата е само в работата ми , дори и продавачките взимат повече някъде  , образованието не е гаранция за добри доходи . Човек трябва да си носи последствията и отговорностите ...

# 122
  • София
  • Мнения: 35 166
mnml, младостта е прекрасна, глупостта -не. Двете не вървят за ръчичка, капиш?
Представяме на момичето истината, каквато е. Без пудрата захар и розовото.
Личните ти наблюдения не са личен опит, така че, по-спокойно.

# 123
  • Мнения: 15 654
Приемам критиката и се надявам да няма лоши чувства. Просто исках да изкажа различно мнение и да дам друга гледна точка. Не целя да обиждам никого със сигурност. Ясно ми е, че авторката е решила сама, аз не искам , а и не е моя работа да казвам какво да прави. Това, което не ми хареса  беше коментарът, че детето би превърнало живота в кошмар и т.н.! Да, млада съм, със сигурност има какво още да видя и от какво да се уча, но както казах аз идвам от голямо семейство и много добре знам какви са трудностите пред един родител относно отглеждането, издръжката и възпитанието. Исках да дам пример, че не всичко е непреодолимо, и че не всичко е грозно и трудно. Не ми се сърдете и не ме нападайте, явно не сте разбрали какво искам да кажа. Не размахвам с пръст, не целя да квалифицирам никого, ясно е, че всеки има глава на раменете и носи отговорност за собствения си живот. Нека не се заяждаме, това е просто един форум, в който всеки пише това, което мисли. Надявам, се че ще ме разберете и нещата ще останат така. Пожелавам Ви усмихната вечер! Simple Smile

Това, че си дете в голямо семейство изобщо не ти дава ясен поглед върху това как се гледат деца, защото в твоя случай ти си от страната на детето. Когато един ден имаш дете/деца, едва тогава ще разбереш какво е. И да, първите две години след раждането на бебето наистина са много трудни и тежки и за двамата родители, но основно за майката. А пък, ако двамата родители са студенти и разчитат на издръжката на родителите си нещата стават съвсем трудни. Така че е добре мнението на човек да е базирано на личен опит.

# 124
  • Мнения: 3 781
Има по двама родителя и на двамата , едва ли ще им е голям зора да подпомогнат за година , две . Дори и прекъсването не е голяма работа , ако си го оставят .
Аз също съм с висше и заплата колкото на продавачка в някой супер , разликата е само в работата ми , дори и продавачките взимат повече някъде  , образованието не е гаранция за добри доходи . Човек трябва да си носи последствията и отговорностите ...

Не винаги може да се разчита на родителите, а и не трябва да се насочва мисленето на един млад човек в посока да лежи на гърбовете на мама, тате и на свекъри цял живот. Човек, независимо от пола трябва да се стреми към самостоятелност. Ако има помощ - добре, ако няма обаче - да може да се справя сам с живота.

Не всички хора с висше образование имат доходи колкото на продавачка в магазин. Моето образование например се оказа чудесна инвестиция, най-добрата в живота ми до момента. Ако бях задържала детето когато бях на 20 и бях прекъснала университета да си стоя вкъщи, както човекът до мен тогава ме насърчаваше, никога нямаше да съм това, което съм сега.

# 125
  • София
  • Мнения: 927
Не мога да разбера, щом не искате  деца, къде сте тръгнали да си играете на семейство! От ясно по-ясно е, че бебето става със секс. И сега, като бременността е факт, искаш да ти кажем да направиш аборт и да продължиш да си живееш живота както преди. Другите потребители тук може да ти го кажат, но не и аз. Щом си бременна, значи носиш живот в себе си. Да, ти трябва да вземеш решение дали ще родиш или не, но ако абортираш, прекъсваш живота на детето си. Хубаво си помисли ще можеш ли да живееш с тази мисъл цял живот. Естествено, че по нататък ще имаш семейство и деца, но едва ли ще забравиш за първата си бременност, ако решиш да я прекъснеш. Пък и приятелят ти иска детето, все пак неговото мнение е също толкова важно, колкото и твоето. Не се притеснявай, че ще се наложи да прекъснеш обучението си. Нищо подобно. Не едно и две студентски бебета са били родени. Твоето нито ще е първото, нито последното. Помисли си само: ще си свършила две важни неща в живота си наведнъж: хем завършила образование, хем с дете. Какво по-хубаво от това.

# 126
  • Paris, France
  • Мнения: 14 100
Скрит текст:
Не мога да разбера, щом не искате  деца, къде сте тръгнали да си играете на семейство! От ясно по-ясно е, че бебето става със секс. И сега, като бременността е факт, искаш да ти кажем да направиш аборт и да продължиш да си живееш живота както преди. Другите потребители тук може да ти го кажат, но не и аз. Щом си бременна, значи носиш живот в себе си. Да, ти трябва да вземеш решение дали ще родиш или не, но ако абортираш, прекъсваш живота на детето си. Хубаво си помисли ще можеш ли да живееш с тази мисъл цял живот. Естествено, че по нататък ще имаш семейство и деца, но едва ли ще забравиш за първата си бременност, ако решиш да я прекъснеш. Пък и приятелят ти иска детето, все пак неговото мнение е също толкова важно, колкото и твоето. Не се притеснявай, че ще се наложи да прекъснеш обучението си. Нищо подобно. Не едно и две студентски бебета са били родени. Твоето нито ще е първото, нито последното. Помисли си само: ще си свършила две важни неща в живота си наведнъж: хем завършила образование, хем с дете. Какво по-хубаво от това.

Мнението на приятеля и нвма никакво значение. Засега я издържат родителите и. Той все още учи и няма да може да издържа жена и дете. Може да иска, но не може да иска от родителите и да продължават да я издържаъ., а засега е точно така.

# 127
  • Мнения: 415
Мнението на приятеля и нвма никакво значение. Засега я издържат родителите и. Той все още учи и няма да може да издържа жена и дете. Може да иска, но не може да иска от родителите и да продължават да я издържаъ., а засега е точно така.

Напротив, мнението му има значение. Ако той не иска детето, тогава важи само нейното мнение. Но ако той иска детето, (както е в случая), тогава е редно да се зачете и неговото мнение. И не, не съм съгласна, че за издръжката на нея и детето ще се грижат само нейните родители. Щом младежът иска детето, то е много вероятно и неговите родители да го искат. А ако 4 зрели, работещи родители обединят усилия в името на желаното внуче, то със сигурност няма да им дотежи неговата издръжка. Може да дотежи само ако егоизмът на всички надделее.

От личен опит: Със съпруга ми бяхме студенти когато се роди дъщеря ни. Бабите си направиха график на отпуските, включиха в схемата и прабабите(вече пенсионерки) и така завършихме и двамата заедно, без да се налага аз да прекъсвам.

Момичето, пуснало темата ще си реши какво да направи. Аз само искам да подчертая, че обединените усилия на близките за една добра цел (в случая бебето) могат да направят чудеса. Не разбирам защо предпочитаме да наблягаме на индивидуализма и проблемите, вместо да се опитаме да мислим и действаме градивно.

# 128
  • Мнения: 7 349
Момичето е решило какво да прави. Твърдо бих била против, ако дъщеря ми е студентка и аз я издържам, да издържам и детето й. Има време за всичко. Мнението на приятеля хич не би ме интересувало.

# 129
  • Мнения: 415
Майка ми реагира точно като вас, когато разбра за бременността ми. След раждането на внучката си обаче, тя се преобрази в най-всеотдайната и любяща баба.

# 130
  • Мнения: 7 971
Майка ми реагира точно като вас, когато разбра за бременността ми. След раждането на внучката си обаче, тя се преобрази в най-всеотдайната и любяща баба.
По-важно е Вие преобразихте ли се от момиче в отговорна и любяща майка, или си останахте детето, на което мама гледа детето?

# 131
  • София
  • Мнения: 927
Да допълня, че има вариант момичето да прекъсне обучението си за 1 година, за да може да се посвети на бебето, когато то ще има най-голяма нужда от нея. През това време студентските ѝ права се пазят. Изобщо не е вярно, че забременееш ли, животът свършва.

# 132
  • Мнения: X
Момичето писа преди няколко страници, че е решила да направи аборт. Няма какво да се коментира повече по казуса...

# 133
  • Мнения: 415
Майка ми реагира точно като вас, когато разбра за бременността ми. След раждането на внучката си обаче, тя се преобрази в най-всеотдайната и любяща баба.
По-важно е Вие преобразихте ли се от момиче в отговорна и любяща майка, или си останахте детето, на което мама гледа детето?

Изминали са 37 години от онези събития. Младото момче (едва на 22 години тогава) ми е все така любим съпруг и най-скъп другар. А студентското бебе ни дари с две прекрасни внучета. Днес ние сме в ролята на всеотдайните баба и дядо и се наслаждаваме на всеки миг с внуците си.

# 134
  • Мнения: 19
Бих посъветвала момичето да остави бебенцето. На всичко се намира колая. Щом се обичат с приятеля, да приемат предизвикателството. Познавам студенти по медицина, които успяват да завършат без да прекъсват, да си отгледат детенце и да станат добри специалисти.
Никога не знаем кой е подходящият момент за дете. А като дойде "подходящият" момент, може пък да не е възможно по една или друга причина.
Пиша от позицията на жена, която е забременяла във възможно най-неподходящия момент от живота си, решила е да запази бебето и никак не съжалява за решението си.

# 135
  • Варна
  • Мнения: 6
Вчера ми направиха кюретаж, днес вече съм си в нас Rolling Eyes

# 136
  • Мнения: 7 971
Сега остава да се научиш как да се предпазваш от нежелани бременности занапред.

# 137
  • Варна
  • Мнения: 5 287
Не мога да разбера, щом не искате  деца, къде сте тръгнали да си играете на семейство! От ясно по-ясно е, че бебето става със секс.

Ама как така? Всеки, който прави секс, ли си играе на семейство?  Сексът само за бебета ли служи? Anguished
27 години живот в заблуда! Ех, ех...

Главните герои в темата до оня ден са били ученици и само са пили кафета след даскало. Вчера са влезли в университета и дори не знаем дали изобщо живеят заедно. Дори и да е така, то това е от съвсем скоро и тепърва ще се опознават. Всички имаме и добри, и лоши примери за семейства с или без дете на различни възрасти. Да гадаем с вероятности няма смисъл. Надявам се случката да е като шамар за двойката и от сега нататък да са по-внимателни и отговорни. Ако връзката им е дотатъчно силна, ще извървят заедно своя път, независимо колко труден или дълъг е той.

# 138
  • Мнения: 24 467
Вчера ми направиха кюретаж, днес вече съм си в нас Rolling Eyes

Смятам, че си постъпила правилно и ти желая здраве и щастие занапред - да завършиш успешно и да се реализираш професионално с образованието си. След което да имаш здраво и щастливо семейство.

# 139
  • Мнения: 15 654
Да допълня, че има вариант момичето да прекъсне обучението си за 1 година, за да може да се посвети на бебето, когато то ще има най-голяма нужда от нея. През това време студентските ѝ права се пазят. Изобщо не е вярно, че забременееш ли, животът свършва.

Да - детето има нужда от майка си само през първата година. Като стане на годинка  и край - вече няма тази нужда ЖДНБ

# 140
  • Мнения: 17 407
Тялото си е нейно, и как беше нататък....
Ех, що не мислят жените така и като им изневеряват. Wink
Верно, Невена казваше, че в днешно време мъжете нямат никакъв избор.

# 141
  • Мнения: X
Тялото си е нейно, и как беше нататък....
Ех, що не мислят жените така и като им изневеряват. Wink
Верно, Невена казваше, че в днешно време мъжете нямат никакъв избор.

Е, те си го знаят така или иначе, но все някак трябва да успокояват съвестта си и оправдаят действията си. Че и в нахалството си се обиждат и цупят Smirk

# 142
  • Мнения: 415
Тъжно е, когато се избира лесния, а не свестния начин.

# 143
  • София
  • Мнения: 35 166
Тъжно е, когато се избира лесния, а не свестния начин.
Имаш пълното право да постъпваш свестно със себе си.

# 144
  • Мнения: 7 349
Samt, грозно е това. Гледай себе си!

# 145
  • Мнения: X
Абсолютно! Никой не е в обувките на другия та да съди чужд избор, всеки постъпва по възможно най-добрия според него и обстоятелствата в живота му начин. Авторке бързо възстановяване (макар че вече сигурно си се възстановила от самата процедура) и смело напред преследвай мечтите си!

# 146
  • Мнения: 2 492
Тъжно е, когато се избира лесния, а не свестния начин.
Така е. Но не всички са имали вашия късмет, бащата на детето да остане до тях. А и онези времена, преди 37 години, бяха други. Хващам се на бас, че двете баби са отгледали детето, поне докато сте били студенти, а и после.
Друго поколение са сега младите...

# 147
  • Мнения: 3 781
Тук няма лесен и свестен начин, има разумен с оглед на обстоятелствата и безотговорен такъв.

Авторката според мен е проявила разум, което всъщност говори за интелигентност и зрялост.

# 148
  • Мнения: 1 445
Вчера ми направиха кюретаж, днес вече съм си в нас Rolling Eyes

Правилно си постъпила.

# 149
  • Мнения: 2 906
На днешнитр баби не им се занимава с деца , повечето и работят .
Моята свекърва вика сега кво ще правим с две деца , пък и тя има две с малка разлика , но явно много помагачи е имала и не се е чудела тогава .
На бебето не му било писано да се роди , ако не може а се гледа , понякога е по- добре . Ако майката няма желание за деца в момента е по- добре да няма .
Децата са много изнервящи понякога .

# 150
  • Мнения: 24 467
Тъжно е, когато се избира лесния, а не свестния начин.

По детински наивно е да се смята, че има един "свестен" начин за всички. И той е вашият. Laughing

Иначе най-малко "свястното" решение е дете да гледа деца, несамостоятелен да поема отговорност за друг себеподобен.
Това го прави един известен нам етнос, например, но, слава Богу, не е чак толкова разпространено сред останалата част от обществото, тази, която допринася за него.

Последна редакция: чт, 05 мар 2020, 10:06 от Judy

# 151
  • Мнения: 17 407
Същото важи и за всички, които я поздравиха за правилната (според тях, естествено) постъпка, а преди това ѝ разчертаха бъдещето.
Wink

# 152
  • Мнения: 24 467
Не знам за разчертаване на бъдещето. Това го могат ония, от специалния канал - маг Фидан и сие.
Човекът решил нещо и го направил. И това е неговото решение. Лично аз поздравямвам авторката за това. Неприятно нещо е колебанието.
Скрит текст:
Не определям за всички едно единствено вярно решение. Понеже било някога си мое.
Но като човек с опит няма как да адмирирам идеята несамостоятелен човек да създава деца. Не всеки има днес баби и дядовци, готови да гледат и него, и тях. А и не всеки желае да е чак дотам зависим, пък било то и от родители.

Последна редакция: чт, 05 мар 2020, 10:05 от Judy

# 153
  • Мнения: 7 971
Не е правилно да се дава съвет по такъв важен въпрос, на момиче, което виждаш, че се колебае и не може да вземе решение. Дори на близки приятелки, които са ме молили за мнение не съм си позволявала да им давам наклон на решението по такъв въпрос , и съм отговаряла "това сама трябва да си го решиш". Hands V

# 154
  • Мнения: 24 467
Когато някой изрично ме попита за мнение - давам го и подчертавам, че то си е мое.
Когато не ме питат - естествено, че не съветвам. Освен моите си деца.
Естествено, че накрая човекът сам ще си реши какво да прави, но когато изрично пита за лично мнение и аз имам такова, не виждам причина да не го дам. Той затова и пита -  за да види и анализира различни гледни точки, които следтова ще анализира и ще си избере свой вариант, според неговото положение и разбирания.

# 155
  • Мнения: 17 407
Не, че си решава сам, а взема чуждото мнение. За или против Simple Smile На такива хора много често някой друг им е виновен. Simple Smile Да не отварям дума, че тук става въпрос за много важно и лично решение. А тя каква стана, почнаха да ѝ обясняват кскво щяло да случи, и какво да не се случи. Дано девойката не стига до етап в живота си, в който да си каже - ей, имаше едни жени, казаха ми така, ама защо ги слушах.
Въздържането от съвети често е трудно за даващия Simple Smile, но може да се окаже по-полезно за търсещия от изказването на лично мнение.
За мен начинът, по който е взела решението, при все че другата страна също има право на участие в процеса, е достатъчно показателен Wink

# 156
  • София
  • Мнения: 35 166
Дренка, допитала се е, което за мен си е чиста глуост, нали...
Нормално е да има двуполюсни мнения, ненормално е да се стига до крайности.

# 157
  • Мнения: 24 467
Не, че си решава сам, а взема чуждото мнение. За или против Simple Smile На такива хора много често някой друг им е виновен. Simple Smile Да не отварям дума, че тук става въпрос за много важно и лично решение. А тя каква стана, почнаха да ѝ обясняват кскво щяло да случи, и какво да не се случи. Дано девойката не стига до етап в живота си, в който да си каже - ей, имаше едни жени, казаха ми така, ама защо ги слушах.
Въздържането от съвети често е трудно за даващия Simple Smile, но може да се окаже по-полезно за търсещия от изказването на лично мнение.
За мен начинът, по който е взела решението, при все че другата страна също има право на участие в процеса, е достатъчно показателен Wink

Не решава сам само тогава, когато някой друг избира вместо него.
Когато възрастен човек сам събира мнения и пита, той просто събира и прави анализ, след което избира, тъй като е нормално да чуе различни.
Решението накрая си е негово. Съобразено, напомням, с неговия частен случай. Не с вашия, не с моя, не с този на майката, бабата, комшийката и т.н.
Човек се въздържа да дава съвети, когато не му ги искат. Когато му ги искат - няма такава нужда. Напротив - нормално е да се дадат. Очевидно искащият ги има такава нужда.
Ако вие не искате да дадете съвет, когато ви искат, нямате опит в дадена област или просто желание - никой не ви кара на сила да го правите. Но да се отвори една цяла тема тук точно с искане за съвет и да се твърди, че такив не бива да се дава е несериозно и най-малкото - неуважително към автора.
Когато аз отварям теми точно за да събера информация, целя именно да получа такава. Може да е разнообразна /което е по-добре за мен/, може да е взаимно изключваща се, но аз затова отварям тема - за да събера мнения. Понякога ми се е случвало да променя собственото си първоначално становище, понякога - да го затвърдя, понякога - леко да го изменя. Зависи какво съм събрала и как съм го анализирала и преценила.

По кой друг начин авторката да вземерешение предлагаш? Говорили с приятеля си, питала го е. Все пак накрая е решила. Какво да направи? Да чака да види какво аджеба ще стане? Възрастният човек не бива да действа по този начин. Разумният човек правиточно това - изчиства проблема, събира възможно най-много обективна информация, претегля "за" и "против" и взима решение. Както е направила и авторката, в крайна сметка.

Скрит текст:
"Дано"- то лично аз го оставям за съседските сериали. Там най-често се "дано"-сват.

# 158
  • Мнения: 17 407
За и против са си нейните за и против. Тях трябва да тегли, не моите, твоите и на всички, раздаващи акъл, с претенции кое е правилното.
Приказки от рода на - при мен проблем нямаше след аборта, не виждам какво толкова може да стане, или ще ти се наложи да прекъснеш влизат в категория хипотези, обаче се дават като един от само два възможни варианта. Не смятам, че това са съвети от мислещи по конкретен казус хора, но важното е да се отговаря точно на това, което се пита Simple Smile
Дано - то го употребих, защото се сетих за моя пациентка, нсправила аборт след еднолично взето решение, тъй като не ѝ бил моментът. След точно една година, решила да забременява, за да задържи мъжа си. Е, да, ама не Simple Smile
Авторката, добре наквасена с чуждото мнение,  говорила все пак с приятеля си, за да стигне до - тялото си е мое Simple Smile

Последна редакция: чт, 05 мар 2020, 11:41 от Дренка

# 159
  • Мнения: 24 467
За да си претегли нейните, тя събира, естествено, "за" и "против" и от други хора. И това дори децата го правят, защото е ясно, че човек трудно може да се сети за всички позитиви и негативи. Особено ако няма по-голям житейски опит. Колкото е по-мъдър човек, толкова повече опции ще събере и ще си обсъди.
Колкото повече "материал" събереш, толкова по-голям шанс има да вземеш правилното ЗА ТЕБ решение.

Скрит текст:
"Дано"-то го казват често пъти и майки за дъщерите си в насока, примерно "Ох, дано не сглупи като мен да зачеше семейната академия рано-рано...". Само дето няма да го признаят публично най-често. Човещинка е да не се признават грешки. Но е и вредно. Затова човек пред децата си по-често е склонен да си ги признава, защото си ги обича и не иска и те да бъркат.
Даже и за синовете си го казват родители, че ги и съветват в прав текст.
Няма много родители, освен онези, с вече упоменатия по-горе етнос, чиято мечта е децата им да станат родители преди да са станали самостоятелни и да се плодят на по 19-20 години. Не познавам поне аз такъв. Всеки напира детето му да си вземе първо поне "хляба в ръцете".
Защо ли? Защото като родители на вече големи деца и те са се сподобили с опит, който е по-важен от първичните инстинкти за плодене и множене, и са разбрали, че за да станеш родител, първо трябва да станеш отговорен към себе си и самостоятелен човек.
"Дано"-та - колкото щеш! Няма смисъл да се изброяват сега в тази тема, когато решението е вече взето и реализирано.
"Дано не съжаляваш" звучи като заплаха, отправена затова, защото човекът не последвал нечий конкретен съвет и не споделил нечие конкретно мнение.

Последна редакция: чт, 05 мар 2020, 19:41 от Judy

# 160
  • София
  • Мнения: 19 262
Майка ми реагира точно като вас, когато разбра за бременността ми. След раждането на внучката си обаче, тя се преобрази в най-всеотдайната и любяща баба.
Разбира се, че роденото вече дете ще се обича.
Моята майка говореше точно като теб - как може да съжалявам и каква прекрасна щерка имам. Та моето дете винаги ще си е прекрасно за родителите и баби/дядовци. Но можеше да имам семейство и дете/деца и без да завися толкова от родители. Или пък може би не, няма как да проверя.

Предвид това, че момичето е младо и това й е първи мъж - за мен абортът е оправдан. В днешно време малко хора остават с първите си партньори, независимо женени или не.
Дори да се разделят, заради  това или по други причини - на тези години не е голяма трагедия. И не на последно място - да й е урок за безопасен секс.

# 161
  • Мнения: 17 407
Няма никакво значение дали за теб или за мен абортът е оправдан или не е оправдан, защото това е чужд живот. И здраве.

# 162
  • София
  • Мнения: 19 262
И лекарите практикувате върху чужди животи и здраве, но щом ви търсят - лекувате, давате съвети, нали така?
Скрит текст:
На мен ми дуднеше на главата медицинско лице как може да нямам деца, ако нераждала направя аборт. Ами по-късно се запознях с жени с по2 аборта, които забременяха на нула време, и то на 30+. Природа...и шанс

# 163
  • Мнения: 17 407
Има различни видове подход. Един от които е авторитарният Simple Smile
Съветите, които давате тук касят и отношения, та не знам на какво основание си ги оценявате като оправдани или неоправдани.

# 164
  • Мнения: 2 838
Не съдете така жестоко, ако не сте минали през същото и не говорите от личен опит!

На момичето желая бързо възстановяване и да не чете от тук нататък темата. Няма смисъл от сол в раната.

# 165
  • Мнения: 3 186
По логиката ти, Дренке, да закриваме форума, а?

Имаш проблем със съвети? Хората дават съвети за вземане на някакво решение, а не му присвояват правото да си взема решенията сам. Разлика прави!

# 166
  • Мнения: 17 407
Пренасянето на лично преживяно се нарича проекция, не е личен опит
Не те съветвам да ми търсиш логиката, щото ако я намираш, не би направила подобен извод.
Понеже на някоя някой лекар, забележете ѝ “дуднел” нещо, решила тя да се изкаже, че нейното е правилното, към друг случай отнесено.
Simple Smile

# 167
  • Мнения: 3 186
Е, това са глупости. Във всяка тема е така. Защо не се заяждаш в някоя от другите?

# 168
  • Варна
  • Мнения: 6
Искам да кажа, че никой в тази тема не ми е казал ''направи аборт'', аз си имах собствено виждане за ситуацията и пуснах темата с цел да получа съвети от жени вече правили такъв или пък не, и с цел да потвърдя моето решение, аз съм изключително благодарна, за това че ми се представиха сценарии за това ако направя аборт или задържа бебето. В крайна сметка крайното решение си беше мое и то не зависеше от отговорите тук, а по-скоро затвърди моето виждане за нещата в този период от живота ми. Аборта е факт,аз вече съм  добре, отношенията с човека до мен също. Не съжалявам, че направих този избор, защото знам, че за момента това беше най-правилното и силно се надявам, че когато ни дойде истинското време да имаме детенце, няма да пускам тема дали да го задържа.
На този етап от живота си, целите са ми съвсем други от това да се чудя как да свързам двата с края с бебе на ръце. От тук нататък ще бъда много по предпазлиза от към безопасен секс.
Благодаря Relaxed

# 169
  • София
  • Мнения: 35 166
Бъди щастлива, мило момиче!

# 170
  • Мнения: 17 407
Е, това са глупости. Във всяка тема е така. Защо не се заяждаш в някоя от другите?

В друга тема ми обясняваш, че имам нужда от духовни практики, изглежда обичаш да даваш уклон на хората. Напомням ти и на тебе, че аз се въздържам да те охарактеризирам - теб, и всички списващи.
Милото момиче да вземе да се научи, че вземеш ли решение, не е си го сверяваш с хорското мнение Wink

# 171
  • София
  • Мнения: 35 166
Хорското мнение дава крила, които и мама не мож ти даде.
Печално.

# 172
  • Мнения: 21 536
И защо да не си го сверяваш с хорското мнение?
Това е форум за взаимопомощ и споделяне на опит.

# 173
  • Мнения: 17 407
Помисли си, но не ми отговаряй. И аз съм питала откъде да си купя това-онова.
Simple Smile

# 174
  • Мнения: 3 186
Радвам се за момичето.

Дренке, личните примери и проекции правят форума колоритен. Опитай да затвориш на хората устата обаче. Ако смяташ за нередно, най-добре се обърни към модератор, да не допуска подобен род допитвания.

ПП Взела съм си бележка за етикетите и характеристиките. Ще работя по въпроса.

Общи условия

Активация на акаунт