Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 64

Според мен е по-добре да имаш химия, не знам защо толкова се плашиш от нея, минава и заминава...Да гадно е, но ако имаш опция да забавиш/премахнеш възможностите за рецидив, по-добре химия и да си живееш живота, отколкото да тръпнеш какво може да стане, или да не се случва де, но да е късно...Всички тук сме минали, поне повечето, не е чак толкова страшно!

На мен в Турция ми казаха, че ако нямам възможност да си направя онко тайп тест   ще ми направят 4 превантивни химии. Направих си го и излезе че не трябва да правя химия.

Нa мен в Турция ми кaзaхa 4 поне химии, в Гермaния без химии, тук 6 химии..нaпрaвих тоя тест окaзa се че ми трябвa химия..aмa нaпрaвих 4 тaкa реших..
Дa гaдно е..дa зaбрaвя се.. Но може и дa не е много гaдно..имaм познaтa която в моментa минaвa през товa тя химиятa я понaся кaто песен..нито й се гaди нито е уморенa нищо.. Минaлa е вече 3.. Мен  вторaтa ме събори.. Всеки оргaнзъм си е рaзличен.. И въпреки, че спрях нa 4 тaтa съм ЗA химиятa, колкото можеш повече.. Не знaм дaли нaистинa понижaвaш рискa от рецидив, може при някои дa се понижaвa при други не..никой не знaе, но вървейки по този път, зaпознaвaйки се с жени и мъже с рaзлични стaдии и рaци видях кaк химиятa може дa те излекувa, буквaлно убивa гaдинaтa.. Тa и aз не бях сигурнa, не рaзбирaх зaщо ми е кaто нямaм нищо..зaрaди хипотетичнa клеткa..? Зaщо? Е дa aмa имa зaщо.. Нaдявaм се че и 4 които издържaх сa свършили квот трябвa..но пaк кaзвaм колкото и гaднa дa е ( a може и дa не е толко гaднa) по-добре с нея..

Понеже съм кукувица, си запазих час и за др. Таушанова но чак за четвъртък.

Други предложения за доктори?

Стига толкова доктори  според мен! Виж, какво ще ти предложат, хващай едното и действай! Когато организмът ти е здрав, химията не го събаря. Възстановяваш се напълно още преди следващата вливка. Има период, в който тялото ти се бори с отровата, а тя се бори и унищожава невидими остатъци от рака. Тогава може да ти е зле, все едно си леко грипозна, но организмът се справя и дори неведнъж съм казвала - от амбицирането му в борбата с отровата, някак се рестартираш. Ще разбереш как.
Химията е страшна, когато болестта е толкова напреднала, че  изяжда тялото ти, а отровата няма време да повлияе достатъчно на болестта и двете заедно с рака действат убиващо, тогава тялото е изтощено и няма силата да се бори и с химията.
Тук и аз се сещам за Митето и Ал.♥️
Ели, и аз се надявах да нямам химия и умирах от страх. Моля, те настрой се, че ще минеш през една профилактика на болест, която сега я няма, но трябва да направиш всичко, което зависи от теб, за за минимизираш риска от завръщането й. Защото сега беше шокиращо да чуеш, че тази смъртоносна болест те е избрала и е направила опит да се настани в тялото ти, но той е овладян и ти си победителка. Страшното е, ако има условия тя да се завърне, сега беше едно препятствие и урок.
Прегръдки и ти желая най-добрия избор за теб.🍀 Ще видиш, че не е толкова зле, колкото е голям страхът ти.🍀Сега си в най-трудния период, на избор, въпроси, неизвестно.
Относно лечение в София, ще се позволя да напиша мнението си, но по-късно, като ти се изяснят нещата.

Преглътнах вече химията. Щом трябва, така трябва.
Сега трябва да си избера клиника за нея. Не искам да е в Русе и повечето хора ходя все в София. Сега в това се лутам. Знам, че и там има некомпетентни доктори навсякъде но в местното онко не се чува за читави.
Давай мнението сега.

И аз се чудих между Варна и София, като видях, че лекарствата са еднакви, избрах Варна. Това е само изпълнение на протокол - навсякъде е еднакво, не ти трябва специален, по-добър доктор. По-добър ти трябва, докато определят диагноза и лечение. Когато стане ясно, просто отиваш и ти го правят по еднакъв начин. За себе си избрах Варна, спестих си пътуване, разходи. Навсякъде те приемат, правят изследвания, подготвят те и вливат. Можеш да се интересуваш на място, за да се убедиш. Можеш с решение от София, да изпълняваш лечението тук. Но най-важното е да решиш сама къде, където се чувстваш по-сигурна! Ти да си спокойна.

Някой да пусне нова тема. Аз и да искам, май не мога да се справя с първа страница.

 Аз избрах да се лекувам в София и по-точно в МБАЛ "Надежда". При мен съображението беше, че ако в хода на лечението възникнат някакви усложнения и се наложат допълнителни прегледи, за които в моя град няма достатъчно и надеждни специалисти, пак до столицата ще опра и затова по-добре всичко да е на едно място. Пък и от доверен лекар чух отлични отзиви за проф. Тимчева и екипа й.
Относно въпроса на Lagertha защо не съм оперирана и, вероятно, няма да бъда. При мен поставянето на диагнозата започна с дебелоиглена биопсия. Хистологичният анализ показа HER 2 позитивен и хормононезависим тумор. Като излезе хистологията, хирургът ми веднага ме изпрати на РЕТ скенер и на консултация с онколог за планиране на предоперативна химиотерапия.  РЕТ скенерът показа, че имам метастази в лимфните възли в подмишницата и множество в черния дроб. Точно заради чернодробните метастази онколозите в Надежда още отначало бяха категорични, че операция няма да има. Обяснението горе-долу беше, че след като има такива далечни метастази, то раковите клетки са се разпространили и на други места в тялото ми, въпреки че скенерът не може да ги улови. В такъв случай заболяването се води хронично и налага непрекъсната терапия под някаква форма, за да не се развиват нови метастази. Ако се направи операция, тя ще отстрани основния основния тумор, но плаващите в организма ми ракови клетки, макар и само за известно време, ще останат нетретирани и има опасност да тръгнат нови метастази. Аз, за всеки случай, потърсих второ мнение по въпроса и то беше същото - без операция, химиотерапия и таргетна терапия до откат, ако трябва с почивки. С една дума, стискам зъби и търпя. Още след първата вливка с доцетаксел + таргетната терапия обаче настъпи видимо подобрение в състоянието на болната гърда - отпусна се, омекна, не се усещаше вече къде е туморът. На следващата терапия като го казах това, онкологът веднага поиска да ме прегледа и каза, че подобрението е фрапиращо и това ми вдъхна много надежда (все пак знаех, че съм стартирала от 3-ти стадий). После първият контролен РЕТ скенер показа, че чернодробните метастази напълно са се стопили, както и тези в подмишницата, а туморът освен че е намалял, е станал с много малка метаболитна активност, т.е. почти заспала беше гадината. Аз, съответно, пак поставих въпроса за операцията.  Отговорът беше, че при тези резултати от досегашното лечение, операцията само би ме изложила на излишен риск от усложнения, пък и ако са останали неликвидирани ракови клетки и  спра терапията, те ще се развият. Тогава ми смениха Доцетаксела с Капецитабин и ми казаха, че с тези таблетки и таргетната терапия ще ме лекуват с години, ако е рекъл Господ. Дадоха ми за пример тяхна пациентка, която се поддържа така от 14 години. И така, вече си карам на тази терапия повече от година. Последният скенер, който правих през ноември, показа, че туморът се е стопил до степен да не се вижда и няма никаква метаболитна активност, както и че не се виждат никъде мети. По повод на това напоследък все повече се замислям какъв късмет съм имала да попадна на свестен хирург - доц. Маслянков имам предвид. Още при първия преглед само като ми видя гърдата каза, че 100% това е карцином и трябва да се действа. Ако обаче беше подходил с незабавна операция, вероятно в периода на възстановяването щях да се сдобия с още метастази, което доста щеше да усложни положението.

Боже, Нушка, наистина, ако те бяха оперирали, а не да подходят по този начин, каква беля можеше да стане! Желая ти само добри резултати занапред! 🍀

Унабела, благодаря, и на теб също 
Мисля, че е редно винаги да се подхожда така, специално при рака на гърдата. Няма как предварително да се знае от какъв вид е туморът и дали не са се образували метастази. Аз, например, не съм имала никакви оплаквания, освен видимите изменения в болната гърда. Не съм и подозирала, че може да е засегнат черният ми дроб, даже чернодробните показатели не ми бяха много завишени (мъжът ми каза, че неговите са били горе-долу същите). За съжаление, често хирурзите не правят биопсия и бързат с операцията. Заради клиничната пътека може би или защото биопсията не се покрива изцяло от здравната каса. Но, от друга страна, тя не струва милиони и би трябвало да си я искаме, защото правилната даигностика е решаваща за избора на правилен подход при лечението.

Заповядайте в НОВАТА ТЕМА
За първи път пускам отечтна тема, май... Ако има нещо което не е ок,  пишете.