Ноември месец родих моят прекрасен син❤️ 1во раждане. При мен се наложи да е секцио, защото позицията на бебебто беше с дупето надолу. Аз също се притеснявах, защото все пак ми беше за 1ви път и незнаех какво е усещането и какво да очаквам. Все се успокоявах, че имам цели 9 месеца до раждането. Когато обаче настъпи момента, изобщо не мислих за болката, а за това, че най-накрая ще прегърна и целуна рожбата си. По време на целия процес си представях как 3мата с бебко и татко му сме на море, как си играем, как се разхождам по плажа. Предстваях си всички прекрасни неща, които искам да направим заедно. Щом бебчето се появи се разплаках. Едва ли съм единствената. Това чувство не може да се опише с думи. Трябва да се изживее. Най-прекрасното нещо на света. Любов от пръв поглед. Най-чистата и безгранична любов. Щом видиш малкото човече, забравяш за всичко и всички. Не се притеснявай и не се отказвай от този дар, който ти е понесъл Господ. Бременноста е страхотна. Когато за 1ви път чуеш сърчицето му, първия ритник. Няма такова изживяване.
Има неразположение след операцията, но мисълта за бебето веднага те вдига. Просто си е майчински инстинкт. Много жени за жалост не могат да изпитат това чувство или пък им коства много, а на теб ти е дадено от Бога.
Има неразположение след операцията, но мисълта за бебето веднага те вдига. Просто си е майчински инстинкт. Много жени за жалост не могат да изпитат това чувство или пък им коства много, а на теб ти е дадено от Бога.
Всяка жена я е страх от раждането докато не и дадът бебето в ръце. И мен ме беше много страх в чужда държава с слаб език , но като знаех че скоро ще го прегърна забравих за страха! Не се отказвай от най - ценното , и просто не мисли за раждането! Пусни се по течението. 
