Явно си била късметлийка и си случила на баща... Моя не ме подкрепя така безрезевно, макар и много да ме обича. Винаги претегля нещата само и единствено през неговата гледна точка и не се доверява на преценката ми (напълно незаслужено мисля). Знам, че ме обича, но и аз си имам живот. И аз съм личност...
- Публикувана: 8 авг. 2006, 18:08 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2006, 18:26 ч.
Мъж в живота vs/equal to баща ми..
Честно казано изненадана съм, колко споделяте и разчитате на бащите си за важни решения, които взимате, аз последното нещо, за което се сещам е да му търся мнението в такива ситуации. Обикновено или научава след като всичко вече е факт , или дори не научава 
.Това относно споделянето, иначе мога да разчитам за абсолютно всичко на него, просто предпочитам да не го правя. Не мога да го противопоставя на мъжа ми, защото и той е човек , на който мога да разчитам на 100%, въобще случила съм на мъже в живота.
.Това относно споделянето, иначе мога да разчитам за абсолютно всичко на него, просто предпочитам да не го правя. Не мога да го противопоставя на мъжа ми, защото и той е човек , на който мога да разчитам на 100%, въобще случила съм на мъже в живота. 
/ беше моят най- добър приятел и съветник. Мъжът на когото разчитах 100% и с който съм споделяла абсолютно всичко. Беше най- близкия човек до мен. Обичам го страшно много и все повече ми липсва. Той има и ще има специално място в сърцето ми.Аз вече не мога да разчитам на баща си,но преди той винаги е бил плътно зад гърба ми.Хубаво е,че в лицето на мъжа си срещнах същата подкрепа.Той ми дава всички това,което преди да го срещна съм получавала само от баща си:сигурност и спокойствие.Аз съм късметлийка-двама мъже в живота ми винаги са се грижили за мен и са правили всичко,за да съм щастлива.Понякога се питам-с какво съм го заслужила?
....страхотен човек 
Баща ми ме обича,но не вярвам да ме подкрепя винаги във всичко безрезервно. Обаче винаги мога да разчитам на съвет от него. И ако не ме подкрепи, да ми обясни защо го прави /т.е. не го/.
Съпругът ми е същата бира. Изобщо около мен едни умни мъже са се събрали... И на двамата се облягам 100 процентово и знам, няма да ме оставят сама в калта. Също така мога да се облегна на свекър ми, на няколко приятели /3-4/.
Съпругът ми е същата бира. Изобщо около мен едни умни мъже са се събрали... И на двамата се облягам 100 процентово и знам, няма да ме оставят сама в калта. Също така мога да се облегна на свекър ми, на няколко приятели /3-4/.
И аз мога да разчитам ,на подкрепа и съвет ,но обикновено не се налага.................... .Като ,че ли свикнах да разчитам и да се доверявам на собствените си инстинкти и качества.Моят ме научи от много малка да бъда самостоятелна,от 16годишна работих / в неговата фирма/ ,но по никакъв начин не ме толерираше,дори напротив.За 18тия ми рожеден ден ми подари апартамент и аз заживях сама ,като се издържах от заплатата която ми даваше ,единствено ми плащаше кандидат студентските уроци.
Научи ме да съм отговорна ,да ценя труда ,да си планирам времето и разходитете,да спестявам ако се налагаше да си позволя нещо като море или друго нещо.......... .
Научи ме да съм отговорна ,да ценя труда ,да си планирам времето и разходитете,да спестявам ако се налагаше да си позволя нещо като море или друго нещо.......... .
Явно си била късметлийка и си случила на баща... Моя не ме подкрепя така безрезевно, макар и много да ме обича. Винаги претегля нещата само и единствено през неговата гледна точка и не се доверява на преценката ми (напълно незаслужено мисля). Знам, че ме обича, но и аз си имам живот. И аз съм личност...
Точно както е при мен .
На съвет от баща си точно няма да разчитам, той не е фен на даването на съвети. Да споделям с него също би било нож с две остриета. Но знам, че ще ме подкрепи за помощ, ако го помоля. И винаги ще ме приеме и ще застане на моя страна, ако някога имам семеен проблем. Това е вариантът, който мен ме устройва и съм му благодарна за това.
Още не съм се възползвала от помощта им за големи неща, надявам се да не се наложи.
Още не съм се възползвала от помощта им за големи неща, надявам се да не се наложи.
Аз имам също страхотен баща!Като малка все се стремях да се доказвам най-вече пред него,че мога.
Сега като пораснахме,той все се хвали с мен и сетра ми,че има много добри деца,които помагат за вкъщи.А той винаги е готов да помогне и на нас,и на съседи,и на приятели,и на непознати дори.Адски широко скроен човек!На 54г. ако го видите една седмица как ремонтира сам самичък балкона,нарежда теракот,фаянс,майстор за всичко!!!
Да ни е жив и здрав - без него не я виждам майка ми!!!
Сега като пораснахме,той все се хвали с мен и сетра ми,че има много добри деца,които помагат за вкъщи.А той винаги е готов да помогне и на нас,и на съседи,и на приятели,и на непознати дори.Адски широко скроен човек!На 54г. ако го видите една седмица как ремонтира сам самичък балкона,нарежда теракот,фаянс,майстор за всичко!!!
Да ни е жив и здрав - без него не я виждам майка ми!!!
Да, споделям мнението, че си случила на родител..
Моят баща например е първият мъж в живота ми, който ми нанесе незабравима болка, и остави сив отпечатък завинаги в съзнанието ми. Така, че идеята в случая има винаги две страни, но безспорен факт е, че бащата оставя голяма диря в съзнанието на малкото и порасналото дете.
Моят баща например е първият мъж в живота ми, който ми нанесе незабравима болка, и остави сив отпечатък завинаги в съзнанието ми. Така, че идеята в случая има винаги две страни, но безспорен факт е, че бащата оставя голяма диря в съзнанието на малкото и порасналото дете.
