Много рядко използвам тези думи и винаги за хората, които ги заслужават. И ако и аз чуя такива от същите хора - оценявам ги. Хубаво е да ти казват "принцеса" и ти наистина да се чувстваш такава.
- Публикувана: 9 авг. 2006, 12:30 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2006, 00:59 ч.
Какво ще кажете за обръщение като "мила"?
И мен "душа" много ме дразни и не пропускам да правя забележка, когато някой се обърне така към мен. А за обръщения като "мила" и други подобни зависи от ситуацията. Има значение от кого и как е казано, дали се влага истинския смисъл или е просто шаблонно или от лицемерие. Ако е казано от близък човек не бих се подразнила.
Мен пък не ме дразят. Никога не ги употребявам лицемерно, а само към най-близките ми приятелки. На никоя позната, колкото и да е близка, няма да и кажа "мила, съкровище" и т.нат. Така че...защо да ме дразнят? На дъщеря ми постоянно викам "слънце, слънчице", на мъжа ми от време на време "съкровище". Какво странно, гадно и лицемерно има в това? 
Не съм забелязала и към мене някой да ги употребява не на място или просто ей така...
Не съм забелязала и към мене някой да ги употребява не на място или просто ей така...
Специално думичката "мила" ми харесва. Когато се обърна към някого по този начин съм напълно искрена. Харесва ми и мен да ме наричат така.
Другите цитирани-злато, съкровище, слънце някак не са ми близки. Не ги използвам и предпочитам и мен да не ме наричат с тях.
Иначе понякога към детето се обръщам с "пиле" (нали е на мама пиленцето), а на моята майка по едно време и казвах "кузи" (от козичка, но на нея това и е любимото животно
).
Другите цитирани-злато, съкровище, слънце някак не са ми близки. Не ги използвам и предпочитам и мен да не ме наричат с тях.
Иначе понякога към детето се обръщам с "пиле" (нали е на мама пиленцето), а на моята майка по едно време и казвах "кузи" (от козичка, но на нея това и е любимото животно
). 
Нямам нищо против. Както съм казвала и преди, не си търся поводи да се дразня от щяло и нещало 
Подкрепям. Но все пак понякога имам и резерви. Зависи от чия уста излиза.
Нямам нищо против. Както съм казвала и преди, не си търся поводи да се дразня от щяло и нещало
Ако са от близки хора, но когато някой непознат/а почне да ми вика скъпа, мила & Со, направо откачам. Има една мадама, с която подържаме делови отношение и всеки път като стане някакъв проблем се обръща към мен с "ами, миличка......" леле идва ми да и увия кабела на телефона около врата 
