Никога не споделям за предишни гаджета и т.н.,защото се дразни и после ще натяква с години,а като мога да го избегна,защо излишно да си създавам неприятности.Принципно му казвам това,което мисля,че е редно да знае,а другото минава в графа личен живот 
Понякога съжалявам, друг път не...
По принцип в отношенията си с хората - не само с мъжа - се опитвам, преди да кажа нещо, да помисля защо го казвам... в смисъл, какъв ще е ефектът - върху мен и върху другия. (Не казвам, че винаги успявам да го преценя толкова добре... но ми се струва добра идея.) Та в тоя смисъл - примерно, като се видим с мъжа след работа за малко... някои неща са незначителни и няма смисъл да губя малкото ни време заедно, за да бъбря за тях... Други пък са потискащи, а той в момента е уморен и моментът не е подходящ да ги споделям... Такива неща си мисля понякога - разбира се, ако не съм в силно емоционален момент, когато просто ще се пръсна, ако не споделя
Тогава имам нужда от приятелките си... в случай че по някаква причина не мога да говоря с мъжа. 
Уф... от горното излиза, че те са ми някакъв резервен вариант... а не е така, но явно не успявам да се изразя правилно
Може би е най-точно да се каже, че това са паралелни светове, които имам желание да гравитират около моя 
Изумявам се понякога как се интерпретират нещата, честно 