Агресивните чужди деца

Направо откачам като видя някой да е агресивен към децата ми. Веднъж се случи точно като си посрещах първокласничката да видя едно момче да върви редом с нея и да я блъска в оградата до тротоара. Така ми залепна релето, че на бегом отидох и му заших два шамара зад врата, това не ме успокои обаче и му издърпах ухото съскайки да не го виждам повече да я докосне. Като се успокоих не можах да повярвам , че съм го направила.
Днес случка в зоологическата градина - приближава момче на годините на дъщеря ми /4г/и започва да прилага "каратистки"стойки и почти да я удря с юмрук. Тя и без това ми е толкова нестабилна, че само да я духне някой и ще падне. Понеже не чух някой наоколо да реагира, пак ми причерня и се развиках на кого е това дете. Оказа се че родителите са седнали далеч на една пейка. Ако беше я ударил , нямаше да се стърпя и щях да го изплющя, пък каквото ще да става

Боже, Боже...

Наистина не разбирам защо сте толкова ужасени? Какво толкова е станало като някой е бутнал, ударил или оскубал детето ви? Не разбирам наистина какво толкова е станало?  Все едно е Трета световна война.

Децата трябва да се научат да се оправят сами. Едно 2 годишно не е безпомощно дори с едно 5 годишно. На какво ги учите като се карате на 'лошите' деца? Че мама ще е там да ги пази? Че те няма нужда да решават проблемите си сами, защото на близо винаги има някой по-голям, по-умен, по-възрастен от тях, който ще реши всичко както смята за добре?

Може да ви се вижда крайно мнението ми - но това вечно месене в игрите на децата и в отношенията им според мен е причина децата просто да са толкова агресивни едно към друго и да не са в състояние да си играят заедно. И как да установят някакви взаимоотношения като някой възрастен нон-стоп въздава ред, така както той смята за правилно.

Днес бяхме с Дариа в едно заведение с детски кът, където ходим най-редовно. Люлееше се на люлка с момченце на около 5 години, по-точно аз ги люлеех и малкия през цялото време риташе Дариа по краката. Нито му казах нещо, нито се ядосах, нито го смятам за ужасно дете. Ако на моето това ритане му пречеше - трябваше да направи нещо. Можеше да се отмести, можеше да слезе от люлката, можеше да ритне в отговор. Но тя не направи нищо - явно за нея не беше проблем - защо за мен да е? След като слязоха от люлката продължиха да си играят кротко и разбрано. И...? Лоша майка ли съм? Или майката на детето е лоша, че не дойде да го набие за лошото му поведение.

Децата очакват от родителите, когато са с тях да бъдат защитени именно от тях. Освен това има голяма разлика дали две годишно дете ще прояви агресия или пет годишно. Колкото по-голямо е детето, толкова е по-осъзната агресията и по-недупостима. Като са сами, да се оправят сами, но когато родител гледа как налагат детето му и не реагира, това не мога да си го обясня. Това направи и майка ми когато бях на 8г, със същия довод -"Оправяй се сама". Почувствах се толкова обидена, засрамена и унижена, че тоя отпечатък ще го нося цял живот. И твоето дете ли искаш да се чувства така?

Любознателна, абсолютно съм съгласна с теб.

И аз съм възпитавана в същия дух - "Оправяй се сама, чукай си главата, за да се научиш".

Ами не мога да си представя по-грешен подход за възпитание! Категорично няма да повторя това с децата си.
Детето има нужда от подкрепа, особено в толкова ранна възраст.

Isa,  на твое място щях дори да сритам аз детето, ако не разбере от дума, защото детето ти ще си помисли, че е нормално другите да го удрят и унижават, щом собствената му майка смята това за нормално и не реагира. Така се създава примиренческо поведение. Ако ти му беше креснала на това дете - твоето щеше да разбере, че не може да позволява на другите деца да се държат така с него и следващият път, когато е само, ще се защити.

Наистина агресията на деца над 4г 5г е по_осьзната.Незнам,може и да не е така.Все пак детето ми е доста по_малко и има време да го разбера...Но не оправдавам агресивността на 6г кьм тези на 2г.

И аз съм съгласан, че родителите са виновни, понеже не коригират поведението на такова дете от рано. Не говоря тук за палави деца с които никой не може да излезе на глава. Ако имам такова дете не бих му позволила да играе с другите деца докато не се научи да не ги бие, скубе, хапе и т.н. Като му обясня няколко пъти защо не го пускам да играе с другите ще разбере и ще миряса. Колкото и голям инат да е... все пак сме социлани същества и ако наистина желае да не си играе сам, ще коригира поведението си.

Наскоро едно точно 5 годишно дете ощипа друго на 2.5. Второто се разплака, майка му отиде и го утеши - отдалечи детето от щипалката, скоро започнаха да играят заедно. По едно време, гледам дъщеря ми (2.1) играе близо до тях. Не видях точно какво се случи, но изведнъж ревна , държи се ръката и идва към мен на прибежки. Взех я на ръце и се скарах на 5-годишната. Майка й , така и не можах да разбера коя е. Но пък и не мисля, че трябваше и на нея да се обяснявам.
След малко всички деца наоколо се събраха на пясъка и аз отивам да дам на Йоана една пластмасова чашка да играе и тя. Част от децата започнаха да ми предлагат кой кофичка, кой лопатка, като гледаха изпод вежди щипещата. Изглежда им е всяла страх и те просто я търпят.

Йоана след този случай също започна да става леко агресивна, по-скоро собственически настроена. Едва ли не - пързалката е нейна, бута деца (без оглед на възрастта), ядосва се, когато друг играе близо нея. Аз какво - да си стоя спокойно на масата ли? Отивам и обяснявам по много-много пъти на ден (все някога ще схване идеята), че пързалката е на всички деца, да играят заедно и .т.н.

Наскоро видях едно такова дете което беше на около 3г., бяха на едно барче с родителите си, точно до масата им имаше 2 люлки, които бяха свободни, аз качих моя син на едната, а на другата една майка качи голямата си дъщеря която беше на около 6-7г., въпросното дете дойде и започна да блъска голямото момиченце от люлката, първо помислих, че детето е с жената, но тя започна да му се кара, и то още повече се мотивира и започна грубо да блъска, щипе и дърпа момиченцето за да го събори от люлката и да падне (люлката беше висока без облегалка), накрая жената му издърпа грубо ръцете, докато подпираше с другата ръка дъщеря си да не падне; и се развика "абе къде са родителите на това дете", чак тогава те дойдоха да си го приберат, а те през цялото това време гледаха и нищо не направиха. А бяха на 1 крачка от детето си. Ей това не го разбирам, поне да го бяха повикали или нещо такова, дори и да не ги послуша, от хорски срам поне. А да не говорим, че то дори не искаше да се люлее на люлките понеже бяха свободни толкова време като се качи детето тогава реши.

Заглавието на темата би трябвало да бъде "Агресивните по-големи деца" и половината от постингите ще отпаднат от самосебе си.
Моя около 1,8 и 2,2 беше супер нападателен, а ако някой му вземеше нещо направо на бой налиташе. Сега е напълно обратното....идва да ми хленчи и реве като някой му вземе играчката, дори и по-малко дете. По никакъв начин не съм го насочвала в това му поведение.
Само съм забелязала, че когато направя забележка (със съответния тон и поглед) на чуждо дете определено има по-голям ефект, ако същата направя на моето. Най-често тренирам върху приятелчетата на моя син. Естествено важи и обратното.
Към тези над 6 год. се отнасям като към възрастни (нищо, че не са). Имам двама племеници на 10 и 12 г. - на моменти реагират по-неадекватно и от 3 годишния ми син.
Дори съм си позволявала да хвана детето за брадата, за да ме гледа в очите, докато му кажа, каквото имам......това в особено сериозни ситуации (еле пък ако са повтарящи се).....поразяващ ефект има и върху по-големи (14-15 год)

Доскоро повечето деца на площадката, където ходим бяха по-големи от моите. Понеже сме набрали доста горчив опит вече стоя толкова близо до децата, че да мога да реагирам с протягане на ръка. Гледам да не ме виждат много, за да не се чувстват като под "похлупак".(повече седя зад гърба им) Повечето деца са ни познати отдавна и точно затова много ми е болно, че точно те използват момента да дразнят и заплашват по-малките - знаят че се познаваме и едва ли не и аз знам, че не е с лоши намерения. Да, ама и моите и другите дечица като се уплашат и заозъртат имат нужда от подкрепа да ме видят наблизо (или майките и бабте си), или че просто гледам в тях. Това, което ми е най-неприятно, че големите си доставят удоволствие да сплашат малките и да се почувстват с повече власт и самочувствие - виждала съм как се смеят от удоволствие и си подмятат:"Тая дребната как се спиртосаааа!?!
Най-зле се чувствам, когато видя в някое от децата ми същите емоции към по-малките - няма начин имитацията е неизбежна... Затова винаги обяснявам, че малките се пазят, защото не разбират, но и моите трябва да се пазят от тях, защото дребосъците също могат да ударят нарочно или по невнимание... при всички случаи децата трябва да се наблюдават отблизо!

Някак си не мога да споря по тази тема, защото според мен много зависи от детето и от средата и от отношението като цяло. Може и ти да си права, ама може и аз да съм.

Мен са ме възпитавали така - първо винаги ми казваха "Оправяй се сама." и сама се научих да се оправям. В тежки моменти обаче винаги са били до мен родителите ми. Не съм станала 'примиренец', нито съм приела за нормално другите да ме малтерират. Така се опитвам и аз да възпитавам Дариа. Пъравата ми реакция винаги, когато каже "Не мога" е да отвърна - "Можеш, можеш" после да й дам съвет с думи и едва накрая да помогна фактически.

Тъй като не я удряме, не й се караме и се опитвам дори да не й викам, не смятам, че следва да си го позволявам и по отношение на другите деца. Но най-важното е, че не смятам за редно възрастните да се месят в отношенията на децата.

Какво означава "да се месят"? Та, нали говорим за деца? Ние (родителите) сме тези, които трябва да има кажем и покажем, кое е правилно и кое не. До колкото разбирам, говорим за дечица на възраст от 1 до 4 г.

Isa, говорим за различни неща. Когато са на близка възраст съм склонна да се съглася с теб, но на детските площадки има и малки и големи. Не може да оставиш едно дете на 1.5 г. да се оправя само с 5 годишните, които му бъркат в окото с клечка- действителен случай от преди няколко дена, майката на малкото беше зад него, реагира бързо и клечката за щастие го прободе челото, а не в окото.
Аз също реагирам често, като виждам как София е права на пързалката и се кани да се пуска, а зад нея 2 за засилват да я бутнат настрани, за да падне директно от високото  

Децата са много жестоки  

Поне аз разбрах, че темата е за подобни неща ...

Ами всъщност аз не мисля така. При всеки удобен случай смятам, че опитът трябва да научи детето ми, а не аз да поучавам и навиквам. Ние не удряме Дариа, тя не удря... какво още да уча и показвам кое е правилното?

Никол, има ситуации и ситуации и дори Дариа да е в тази като описаната от теб - ще реагирам бързо, защото винаги я гледам. Но пак няма да отида да се разправям с нечия майка или абсурдното да креща и/или удрям дете. Но тук имаше и съвсем невинни примери - наистина не мисля, че трябваше да се меся, когато вчера едно 5 год. момченце риташе Дариа по краката на люлката, или когато някое дете дойде и я бутне с две ръце. Ами това е живота - идват бутат те, удрят те, вземат ти играчките и колкото по-бързо разбереш как да реагираш в такива ситуации толкова по-добре.

Да, децата наистина са жестоки и с времето ще стават все по-жестоки - всички помним какво е било в началните класове - нали?

А какво е в яслата или градината знаете ли? Не сте до децата си тогава и идея нямате дали там някой не ги сритва или не им подръпва косата. Ама те се оправят, оцеляват и без нас.