Агресивните чужди деца

На руски казват "Нет плохих детей есть плохие родители".
Мисля че и без превод ще го разберете, децата не се зли или агресивни децата са огледало на тези с който живеят.
Една моя позната казва на детето си че да клюкарства не е добре и не е красиво че тя не е била добра когато я изказала на баща си. И точно след 3 минути ми казва "ООО искаш ли да ти кажа какво разбрах за тая......." Така че.....Нека да си направим изводите ....
А по въпроса мога да кажа че избягвам детските градинки сигурна съм че ще ви прозвучи странно, обаче такава съм, предпочитам да заведа детето си на сигурно място отколкото да тренираме общуването с такива деца и с такива майки.

Е, добре де, поне не я ли успокояваш като се разплаче след конфликт. Не мога да си представя - никаква намеса. Или твоето дете не е попадало в чак до там конфликтни ситуации с други деца, или си ги предотвратявала навреме - преди да се стигне до плач, което пак си е намеса   

...аз също...особено отначало когато са още много малки децата. Нали от нас те трябва да видят "как се прави" това реагиране и  "оправяне в живота". Когато малчугана види как мама негодува когато някой нахалник се блъска, играе грубо и не спазва правилата на играта то вече ще има модел на подражание.
Тогава след време - да, сами ще разберем, че сме си предали урока и нашето малко писенце е готово само да се брани.

Ето с това изказване се изчерпва темата. Аз нямам повече какво да кажа!

Не се е разплаквала след конфликт, но ако се разплаче - естествено, че ще я успокоя. Един единствен път ми е поискала помощ след като някакво дете й взе една от топките и аз й казах да се оправя сама. Ами оправи се - даде на детето друга топка и си взе любимата.

Какво ще научи детето ако аз се оправям вместо него с други деца? Че големия надделява?

Isa, въобще не говоря за вземане на играчки, тогава аз също гледам да не се меся, а те си ги разменят.  Става въпрос за удряне, блъскане, такива работи. Може и да не сте имали инциденти 
Абсолютно не споделям мнението, че родителите са лоши 

Има едно дете в парка,което като види друго дете ,отива и го бута ,докато не падне.Симона също беше потърпевша,но добре че пада на подплатеното си с памперс дупе. Гледачката обясни,че така си изразявало радостта.
Вече го избягваме.Да го научат да си изразява радостта по друг начин.
Пазя я от други деца,защото стават" аварии".Даже и когато играе с приятелчетата си ,никога не знам какво мога да очаквам.Последният път така се засилиха с едно момченце да си сграбчат един на друг шапките,че в следващият момент вече се затъркаляха по земята.Имаше доста рев. детска им работа.

Много ми е интересно, как детето ти ще се научи да ти има доверие и как ще разбере, че може да разчита на теб, когато като има нужда от помощ ти я отпращаш. За мен това е недопустимо, не мога да позволя, деца 3-4 пъти по голямо от моето да се държат грубо с него да го блъскат и удрят, а аз да гледам равнодушно и когато ми поиска помощ, аз да му кажа оправяй се сам. 
А когато става въпрос за взимане на играчки, му обяснявам да остави детето да си поиграе с играчките му и когато се наиграе ще му ги върне. Най лесно става като направят трампа. Казвам му че той му е взел негова играчка и е редно да си даде своята. Въпреки, че по често се случва на него големите деца да му взимат играчките, а те да си крият техните. 

Всъщност аз искам детето ми да се научи да разчита първо и най-вече на себе си. Както вече казах мен са ме възпитавали така и това е едно от нещата, за които съм най-много благодарна на родителите си. Не считам, че който и да било ми е длъжен, включително родителите ми. От друга страна в критични ситуации те винаги са били до мен, както и аз съм до детето си. Не е имало случай тя да се разплаче и аз да не съм я прегърнала и успокоила, но не считам за нужно да въздавам справедливост всеки път като я изблъскат от пързалката или някое дете й оскубе косата - вярвам й че ще се оправи сама.

Моят усет в това отношение е такъв, а и честно казано съм намерила достатъчно подкрепа в този аспект от книгите за възпитание.

Децата са жестоки. Това е принцип, неотменяем с годините, възпитанието, родителите и т.н. Според мен на всеки се е случвало детето му да удари дори него самия. Говоря за по-малките деца, до около 3 год. Да, има място да кажеш "Не, не се прави така", но файда голяма няма. Ако детето е такова, то това не зависи от родителите му. Не мога даже и да си представя как едно бебе на 1 г. и 6 месеца удря злобно и най-вече с цел да заболи. Няма такъв филм и точка. Да, това може да му е играта, но в никакъв случай не е целенасочено, за да причини болка. Виж, вече по-големите деца го правят с цел, но пак смятам, че е по-скоро за да покажат, че са силни и големи, отколкото да причинят болка.
Да, правя забележка на дъщеря си ако се държи по-грубо с някое дете. Но за нея това си е игра. Никой и нищо не е в състояние да ме убеди, че детето ми е невъзпитано (на година и седем месеца?!? - що за абсурд), злобно, нахално и т.н. Да, палаво е, но вярвам, че като поотрасне ще се промени.
Виж, за деца по-големи от 3г. наистина вече мисля, че трябва да има намеса от родителите. Но не от мен. Аз по-скоро бих се пробвала да обясня.
И друго - винаги гледам да съм до детето си, но не се меся винаги. Възприела съм, че може за някои неща да се оправя и сама, но понякога помагам. И мисля, че да, родителите винаги трябва да са до децата си. Не само в трудни моменти.
Друго ме дразни. Майка, чието дете е на около 3-4 г. идва с камионче на колелца, бута се с крачета. Моето бебе отива да види камиончето, качва се, но не може да го кара, просто го гледа не повече от 1-2 мин. Идва майката и ми казва - "Ама, моля ви се, вземете си детето. Моето може да поиска да се качи и като види, че вашето е там няма да може". Не възприемам такъв метод тип съвсем "майка-орлица".
Май попрекалих с философиите 

случвало ми се е няколко пъти да удрят или бутат таня умишлено, все по-големи деца (4-5 годишни)
цицината на челото от едното падане и седя около две седмици, може и повече да беше
какво правя ли
нищо
нито се карам с някой, било то майка или дете, нито вдигам скандали
честно казано ми става мъчно и се ядосвам, но стисвам зъби и я оставям да се оправя сама
ако плаче я гушкам и колкото и до когато поиска
напоследък обаче плаче все по-рядко
както казва иса - детето трябва да разчита най-вече на себе и само да намери начин да се справя с трудностите
утре ще попадне в яслите, детската градина, училището и ако чака аз да съм все до нея, за да и решавам конфликтите по простата причина, че съм по-голяма и силна от повечето деца, до никъде няма да стигне
равенството между хората си е чиста утопия, винаги ще има по-силни от нея и тя трябва да си намери начин да се справя
един единствен път съм се месила, когато едно дете малко по-високо от нея се опита да я пресочи на стълбичката на пързалката и почти й се беше качило на раменете, вече залитаха и двамата назад, аха да се пльоснат по гръб и глави на земята
тогава ги свалих и двамата на земята да започват да се качват отначало и всичко си дойде на мястотот
честно казано повече я наблюдавам тя да не проявява агресия към други деца, което за мое щастие почти не се случва

НО НЕКА НИЕ РОДИТЕЛИТЕ ПОКАЖЕМ ПРАВИЛНИЯ НАЧИН.
Утопия е всяко равенство, но ние не искаме да ги направим равни, а просто да ги научим да се справят и да приемат безболезнено различията.

Ами още ми е свит коремът след днешната случка.
Карам си Симона в количката през парка днес и с периферното си зрение виждам някакво дете да се затичва към нас.Поглеждам към него и в следващия момент виждам как към нас хвърчи нещо.Маневрирам в последния момент с количката и до крака ми пада парче тухла с големина на каменно паве.
Падна на 20тина см от дъщеря ми.Не ми се мисли какво можеше да стане. Поглеждам вцепенено и невярващо към майката на детето ,седяща на сладка приказка с нейна приятелка и я питам дава ли си сметка какво може да стане ако падне такова нещо върху малко дете,а тя ме гледа тъпо. Реакция нямаше никаква,никакво извинение.Другата жена извика на детето по име ,без никакъв ефект и това беше...
Постът ми не е май за тази тема,но като няма тема за такива майки....

Страшна си мила!!!
Макар че казваш "вие" а това означава че засяга и мен, аз съм на 100000000 процента съгласна с теб.
Опитах се по горе да си изкажа мнението, за разлика от теб малко по деликатно  обаче твоето ми хареса повече защото е по точно.
Децата са нашето огледало и няма как да се възпитани ако ние не сме.