А как гоправите това с любовта към самия себе си? Някак си не мога да се заобичам. След като преминах психотерапия съумях да проумея положителните си качества. Дадох си сметка, че притежавам качества, които уважавам в другите хора. Психотерапевтката постоянно ми опяваше, че трябва да се обичам, но или не успя да ми помогне да го направя, или аз не разбрах как да го постигна.
В чигун има едно упражнение за любов към ближния: разделят ви по двойки и ти гледаш човека пред теб - напълно непознат - и трябва да си мислиш: мога ли да повярвам, че това е Бог? Че Бог е дошъл при мен и ето, това е той.
Та това упражнение го направи пред огледалото. Можеш ли да повярваш, че това е Бог, че той живее в теб и ти дава уроци? Не случайно си тук и сега. Ти си вселена. В теб има богатството на душата ти. Тя знае, подсъзнанието знае.
Ето такива едни неща пробвай като упражнение. Ето друга визуализация: може да легнеш на една постелка, да си затвориш очите и да си представиш, че от една точка, на пет пръста под гърлото ти грее слънце, а всичко наоколо е светло синьо и сияйно.
