ДайТЕ ми маЛКо наДЕжДА и вЯРа за жиВОТа вЪв БълГАРия

...става ми тЪжно като видя колко са ми прочели темичката, а никой не ми е писал

Всичко зависи какво точно очакваш. В България нещата май са- ние тук ядем и пием, а хората на вън живот си живеят. Аз не се оплаквам и се боря да живея тук. Пари няма много, ама поне приятелите и роднините са близо.
Дано вземете най-правилното за вас решение.

Давам ти!
Около нас хората се справят все по-добре и живеят нормално, аз също не се оплаквам, не се къпем в пари, но живеем нормално, трябва труд и упоритост (както навсякъде )
Пък и погледни как се увеличават бременните, това е показател  

Дидка,аз прочетох написаното от теб,но не посмях да ти отговоря.Как да посъветваш непознат човек дали да си дойде или да остане там,където е?Много е отговорно.Аз никога не съм живяла в чужбина,била съм само на екскурзии и почивки,но мисля,че хората,които се справят навън без проблем ще се справят и на родна земя.Само неудачниците не могат да си намерят място ни тук,ни там,ни нийде.
Послушай майчиното си сърце-то ще ти каже къде е по-добре за синовете ти.

Не смея да ти дам съвет.Ние самите сме пред дилемата дали да напуснем България или да си останем тук.

Миличка, не знам какво да ти кажа, освен да те питам дали няма някакъв начин да си направите равносметка какво губите и какво печелите и при двете положения?

Ще ти кажа и за какво те питам..защото във всеки град в България е различно. Различен е и самият начин на живот на хората..мисля, че и ти самата го знаеш това

Ще имате ли какво да работите тук...ще имате ли възможност къде да отседнете, колко ще получавате ако работите някъде или ако си е ваша фирма..има ли смисъл от този бизнес....

Това са все въпросите, на които само ти можеш да си отговориш..да си прецениш ситуациите.

Пожелавам ти успех каквото и да решиш!!! 

                    Съвет трудно се дава,всеки сам взима решение.Но тук в БГ това ,което не е проблем зад граница тук е проблем - сметки,цени,бюрокрация и т.н.
                    Аз лично стократно съжалявам,че не си взехме шапките и не напуснахме БГ още в началото.Не исках децата ми да са далеч от тук,но сега като ги гледам как се борят с живота си мисля,че доста по-лесно щяха да са на друго място.
                   Сега да напускаш страната ни,когато ще влезем в ЕС ми се струва глупаво.Не ,че тук не се справяме,но постоянно попадаш на простотии ,които дразнят.
                   За надеждата и вярата - отговора е лесен- ако ги нямахме тази скапана държава отдавна нямаше да има граждани.
                  Ела,виж и сама прецени,кое е по-добро.  

Дидката  ,

има надежда, поне за мен, но е много, много трудно. Това, което в определени моменти направо ме убива е липсата на всякаква сигурност в утрешния ден - днес си добре, утре не знаеш какво ще бъде и дали дори къртовски труд с добро заплащане ще успее да ти компенсира загубеното .
И аз съм от тези, които са преценили, че емиграцията няма да им понесе, въпреки, че имах възможности да замина. Но ми се наложи точно на два пъти да почвам живота си почти отначало и, да кажем, че все едно е същото - но пък не е съвсем така. За мен лично означаваше много работа, упоритост, отлагане раждането на дете за неопределено бъдеще... и пак не съм точно там, където бих искала да бъда, но може би духът ми е такъв - търсещ непрекъснато нови предизвикателства.
Ще дойдете и ще прецените на място - от разстояние каквото и да напишем винаги ще изглежда различно.
Другото, което исках да ти напиша вече го е казала Вини.
И аз ви желая успех и много щастие 

Така отстрани не се дава лесно съвет, вие си знаете най-добре къде ще бъдете по добре. Сядаш и притегляш всички за и против, каквото и да решиш ще е правилното решение за вас.
Успех ти желая и много  от България.

Диди, надежда винаги има, едва ли за някого  е безнадежно връщането в България.
То е ясно, че животът не е лесен никъде, но поне в България ще си бъдете сред близките.
Е сега, ако в Сливен/или където ще се настаните/ ще живеете бедно и едвам ще свързвате двата края ...тогава не мисля, че ще се чувствате уютно.

Всичко зависи от това как, какво и къде ще работите.А това може да се разбере само като си отидете в България.

Желая ти късмет и щастие

 

Диди, давам ти надежда и вяра. Ти знаеш, сигурно, че тук не всичко цъфти. И аз съм с две бебета, на квартира, на една заплата , не сме богати, но и нищо не ни липсва. Е, нищо е силно казано, но..... може би ми липсва детегледачка понякога, за да мога да разтоваря...., липсва ми кола, за да закарам децата на плаж или лекар...За ме това са дребни неща, на които не отдавам значение.
Както са писали другите момичета, прецени сама : не е супер, но си си у дома. Успех .

ами, просто опитайте! а3 не бих се навила пове4е да живея в Бьлгария, но това си е мое решение.... а ина4е ми е доста мь4но 3а родителите ми (но май и постоянно с тях сьщо не бих могла да живея...). а тук се мь4а да си гледам детето сама, да работя (напр. миналата седмица имам 86 работни 4аса) и 3а всяка минута пре3 коиато някои др. го гледа, си плащам.
но някак си е сьвсем ра3ли4ен на4ин на живот в Бг и в 4ужбина. всяка страна си има плусове и минуси, преценете си кое ви е по важно...
просто пробвайте, но гледаите да си оставите няколко отворени врати4ки, ако евентуално решите да се вьрнете.

Малко хора смятат, че България ще се оправи скоро.
За мен изборът е между бяла държава с ред и държавност, и интересна и родна страна с баби дядовци.
Има много неща, които в чужбина не можеш да имаш - все хубави и различни от патриотизъм имам предвид. Но и риска е по-различен от този, в страна дето от глад не се умира. Заплатаите се качват, но забатачените неща са си доста.
Пробвай и решете тогава. Може да предчувстваш нещо непредвидимо в момента. И много хубаво!

Май повечето са те окуражили....аз обаче няма да го направя.

Аз лично също искам да емигрирам. Била съм в Америка и се върнах заради мъжа си, тогава нямахме дете. Ако обаче можем да заминем семейно, няма да се върнем. И ще го направим именно заради детето си 

Да, навън не е лесно да се живее, но в БГ е още по-трудно според мен. Поне там, където сте, с парите, които изкарвате не мислите дали ще ви стигнат за храна и за разходите-ток, вода, телефони, интернет и прочие. В БГ може да ви се наложи да мислите за тези неща, повярвай ми....

Сега обладани от носталгия по родината, мислите ви са само в розови краски, знам, от опит го казвам, но като се върнете и много скоро ще слезете на земята, и най-вероятно пак ще заминете, защото там е зле, но тук е още по-зле.

Надявам се да греша все пак, не казваш какво работиш ти и какво мъжът ти. Това все пак е определящо за живота, който ви очаква тук 

Да се живее в България въобще не е лошо но ако имаш повече парички. Ако сте се устроили добре там защо мислиш за връщане тук ? За да добиеш реална представа е най-добре да си дойдете за известно време и така ще решите и видите как се живее в България . 

Дидка 

Лесно никъде няма. Не се ли трудиш, не се ли бориш, трудно се оцелява. Само, че някак тук пО-лесно се дИша - сред свои, сред градски, в Родината ти.

Ти или по-скоро вие ще имате избор. Ела си, поживей тук, виж какво е да си родител на 2 деца и дали ще можете да се справяте и тогава решете. Но не позволявай форумът или който и да е друг да ти влияе на решението. То да си е само и единствено ваше.

Късмет и гуш. Трепка ти под лъжичката и си в очакване на Голямото Завръщане...

 Т-Ъ-Р-П-Е-Н-И-Е....!!!! 

Дидка, пускам ти дом. си тел. на ЛС - звънни ми да си поговорим или ако не можеш ми пусни твоя, ще ти звънна аз.

И аз бях изправена пред същата дилема преди време. Но с тази разлика , че аз в България си ходя често , през 3-4 месеца.И още не сме напълно решили дали да стоим тук или да търсим други дестинации една от които е Канада.Виждам че в България има напредък, но и виждам че има хора които едва свързват двата края. Средна класа почти липсва, тук някой сподели че в България се живее добре с  много пари...да така е, а още по добре се живее в Канада със толкова пари.
Децата са ти малки, помислете , идва време в което започват да ходят на училище, прецени къде за тях би било по -добре.Защо искате да се прибирате? Има някаква специална причина, носталгия, факта че родители , роднини, приятели са далече? Дано като си дойдете да не се разочаровате.Човек си идва с големи очаквания,ако те се потвърдят добре, но ако не..

Идете  си до България, вижте как е там, НО си оставете вратичката отворена към Канада.
С какви професии сте ,ако не е тайна ? Какво ще работите в България? Имай предвид , че съотношението заплати/цена на стоки е по различно от Канада.За да не сте лишени от нищо ви трябва доста солидна  четирицифрена сума за България. Пожелавам ти успех , каквото и решение да вземете.

Ако ме беше питала вчера, може би щях да те окуража. Живеем в малък град, но доходите ни са прилични и за София. И двамата работим по специалността си.
Но днес първо разбрах, че детето пак е със здравословен проблем и ще трябват доста средства за пергледи и лечение /и евентуално операция/. Второ-за пореден път ми извиха ръцете в работата и то става въпрос за държавно учреждение, не за частна фирма. Почувствах се унижена-не стига, че работя максимума за минимум пари, ами и ме правят на идиот.  И за пореден път се замислям за пътя навън.
Ако идеята е да ти се помогне, не може ли да си дойдете само ти  и децата и да видиш как ще потръгне. Най-вероятно за месец-два и ще се разочароваш. Или някоя от бабите да дойде за няколко месеца при вас, за да ти помага?
Каквото и да решите, желая ти кураж. И в двата случая ще ти трябва.

Да, много е важно какви професии имате и къде в България ще ги упражнявате. Начален капитал и идея за бизнес? Жилище? Наистина ви трябват солидни четирицифрени суми за спокоен живот с две деца.

и аз ти давам, аз пък съм от тези дето и с 400 лв успяват да се справят, адски трудно на този етап но не е невъзможно. аз съм и от тези, които не биха емигрирали - не е за мен тая работа. тук е всичко което обичам, ценя и имам, вярвам че не материалното ни прави щастливи, защото когато съм била материално много по добре от половин България, не бях щастлива - сега съм.
елате си...........щом сте се справили на 10 хиляди километра от България, значи и тук ще успеете

Дидка, няма да те съветвам, ще ти кажа само едно - никога няма да изпиташ онова познато, спокойно чувство, че си удома в чужбина. И какво ако там имате повече пари и възможности, като ще ти тежи, че не си вкъщи и мислите ти ще са все тук? Заслужава ли си? Заради децата.......... ами те ако решат сами да си дойдат тук някой ден....или да идат другаде.....децата имат свой път, родителите друг, не е добре да се смесват......човек не живее нито с децата, нито с родителите си - намира своята половинка и заедно вървят в една посока - ти имаш своята, поемете по вашата си....така, както го чувствате........

каквото е писано ще стане! Дали ще имаш добър живот в бг зависи само от теб и това как ще си го направиш. Но никога не съжалявай!
След 10 години може да ти писне и пак да заминете на някъде!

Успех! 

Аз също бих ти казала да си дойдете и да не взимате никакво предварително  решение....
Била съм навън, можех да остана. Когато се прибрах, се наслушах на " ти си луда! да идеш, да можеш да останеш и да си дойдеш!; "не си могла да се справиш, за това си дойде", по -добре беден там, отколкото богат тука"... и все в този ред. На всички казвах, че са напълно свободни да отидат, да поживеят и да си решат  живота... аз не исках да съм с неизяснен статут, да чакам 2 години, за да си взема детето и да похарча следващите 10 години( най-малко!) за да постигна  това, което вече си имах в БГ- професия, жилище, макар и ограничен, но все пак кръг от близки хора и някаква кариера( колкото и смешно да звучи за някой това).
А и най-мразех да си купувам по 5 домата, понеже са адски скъпи, тука изяждам толкова в една салата. Може да ми се смее някой, но ей това ме свършваше, както и самотата .
Не мога да съм сигурна дали ако можех да съм със семейството си пак щях така да се чувствам, но адски ми липсваше,че никой не ме помни в магазина, не мога да съм си забравила парите ( картата) и пак да си напазарувам , а утре да платя, да не говорим да звънна посред нощ на някой понеже не ми се спи.. .за безцелно пиене на кафе бях забравила, както и за протяжни съботи и недели. Е, сега си ги имам.... често водя този разговор с приятели, които са навън и са на същия кръстопът- аз виждам и хубавото тука, понеже нямам избор и тука си живея, те са забравили напълно, че и тука им е харесвало и са така надъхани колко ни е скапана държавата, че почти не можем да говорим по този въпрос.

Наистина даваш малко инфо за вас, а това  е важно, ако искаш адекватен съвет. Има професии, с които можете да живеете доволно добре,  зависи и къде смятате да се установите... Не бих седнала да меря минусите и плюсовете, защото навсякъде има и хубаво и лошо, единственото от значение е  И ДВАМАТА ДА ГО ИСКАТЕ и ДА СЕ чУВСТВАТЕ ДОБРЕ! В края на краищата никой не знае живота къде ще го отведе, може утре пак да реша да замина, но за сега тука ми е добре!

Аз мисля като Jaly1!
Сърцето ми е в Лондон, но душата ми и животът ми са тук!
Каквото и да правим и както и да го мислим, и говорим в България хората разполагат със свободно време и дано така да си остане! Пари се печелят навсякъде ако искаш и можеш !

Еййй, 100 пъти писах и трих.Знаеш какъв ми е отговора на въпроса ти, защото и преди съм ти го казвала. След като и двамата искате да се върнете - ЕЛАТЕ СИ!Съвет не мога да ти дам - това може само майка ти да направи.Ще чуеш много отговори ЗА и ПРОТИВ това, да живеете в БГ.Аз не бих напуснала страната, в която съм родена, в която са хората, които обичам.Не бих живяла на хиляди километри разстояние от майка ми.За мен тук е живота ми.
Работа винаги ще се намери, а и знаеш че на улицата няма да останете, гладни също.
Обичам ви и чакам с нетърпение 10.10, за да се видим и да ви прегърна.  

И аз те окуражавам,Дидка.
Мислим и говорим много по този въпрос с мъжа ми.
В България има напредък,забелязвам всеки път,когато се приберем.Нямаме познат или приятел,който да не е доволен от живота си.Вси4ки разбраха,4е с работа,търпение и преследване на целите се постига нормален живот.
При мен проблема тук е,4е не мога да се развивам професионално,тъй като няма кой да се грижи за детето ни.А това ми липсва много.Другото_за всеки здравословен проблем,който не търпи отлагане трябва да си ходя в България,заЩото смятам,известно ти е как стоят неЩата със здравната система в 4ужбина. После,за да у4и детето ми тук,озна4ава аз единствено да съм му шофьор,тъй като хубавите у4илиЩа са дале4.За да ходи на каквото и да е извън класно занимание,спорт и т.н.пак трябва да съм с нея.За да излезне да играе,пак,в никакъв слу4ай децата не ходят сами.Т.е.аз тук единствено мога да бъда майка и съпруга,което никак,ама никак не ме устройва.
Говорих наскоро с една приятелка испанка,а тя ми каза живота на жените тук запо4ва на 50 год. И как не,като до тази възраст си изцяло погълнат от децата и дом.задължения.Аз не искам оба4е моя живот да запо4ва на 50,искам да се наслаждавам на младостта ни.
Затова сме си уредили работите в България,имам предвид дом,имаме и двамата хубави специалности.
Тук имаме жилиЩе,което е добре,заЩото все пак е вложение и съЩо може да послужи.А имаме 4удесната възможност и да си оставим врати4ката отворена,което съЩо е прекрасно.
В края на краиЩата 4овек е важно да се 4увства пълноценен,Щастлив и да е в хармония със себе си.Така,4е Щом ти е мъ4ително,заЩо да не направите кра4ката към по_Щастлив живот?

Благодаря на всички за отговорите 

Може би първата причина, поради която искам да се върнем в Носталигия-ТА Тук погребах баба си и дядо си - добрите души, които са ме изгледали и които не можах да изпратя  Все още обаче не мога да осъзная, че ги няма....не ми се иска същото да стане и с родителите ми...
Повярвайте ми, тук живота е добър стига човек да си намери хубава работа, да се чувства добре и да знае, че децата му няма да гладуват Но при нас случая не е такъв - за съжаление 
Аз не знам езика добре, но ако се наложи да оставаме - ще го уча, няма как, но Миро просто не може да си намери свясна работа и само като пчеличка прехвърча от цвят на цвят - от една - на друга, на трета  Това много му тежи - не го показва, но аз го усещам....това е втората причина...
Третата, надявам се да не ми се смеете - че не знам от колко време - а, аз мога да ги преброя на пръстите на ръцете си ходенето ни НА КАФЕ.Тук такова понятие няма...Преди да се родят децата - сме ходили само двамата - никой не му се дават 2$ за кафе или хората нямат време....а като знам как си бяхме свикнали във Бг

В момента живеем в един омагьосан свят и дето казва един познат - "Най-добре се чувствам в самолета, над Океана"...

Иначе ако си отидем - има къде да живеем, МирО може да започне на старата си работа, аз също...

Ох, надявам се да не съм ви отегчила 
Исках да споделя - и го направих....с ВАС, вируалното ми семейство....Знам, че решението е наше, но вашите отговори ме карат да се чувствам по-добре

Благодаря 

Дидка, мила ОПИТАЙТЕ!!!
Винаги можете да се върнете в Канада, нали?! Ако не опитате винаги ще те гризе мисълта- "ако...- то..." Без да те разочаровам- ние се връщахме след 7 год на вън и аз не можах да се адаптирам и да си намеря място в родината  тъжно, но факт! Но в никакъв случай не съжалявам, че опитахме  . При нас не се получи, но може пък при вас да проработи!  Стискам ти палци и успех!

Аз пък бих казала че е загуба на време. Живота сам си го правиш. Ако ти трябват пари и искаш всичко да е наред и там ще броиш кафетата на едната си ръка. От всичко което чувам това си нашия манталитет да сме на кафенето в БГ, а другото после, и после плюем колкото можем. И в БГ много хора работят две работи с пълна експлоатация и без бъдеще. С годините в чужбина се приспособяваш и намираш близки приятели и ходите на кафе даже и за 5 долара. Помисли си искаш ли да се оставиш на тамошната връзкарска и здравна система? Ако мислиш че е добре-ОК. Аз не мисля така. Казваш за родители-май ако толкова искаш можеш да им изкараш зелени карти и да са при теб и след някоя година могат да се възползват от придобивки като здравно осигуряване и малка пенсийка, а и Канада е много по-социална от САЩ.  Сега са единици в БГ постигнали нещо без връзки и подбутване и не всички работят хубави работи. Аз не мисля че бих успяла в БГ-вярно е че опитите ми са отпреди 8-9 години, но и сега е същото-малко се  е променило. И благодаря много мисля че и с 2-3 хиляди на месец ще ми трудничко в БГ като трябва да използвам услугите на намръщени и недоволни хора, "хубави" пътища, плащане на обществено мнение, корумпирани чиновници за дребни услуги и т.н. Прости си стигнала критичната точка-веднъж като мине започва да е по-добре... казваш колко хора са погледнали и не са писали-от нещастния ми опит във форума-за такива думи ще ти скочат, наплюят и линчуват. Поразгледай темите сходни на твоята-има доста и всички тези хора не са ти писали-просто като изчетох всичко в тази тема звучи че вече е решено и не искат да създават спорове безсмислени и да се започнат сравненията. Точно сутринта говорих с бивш колега от университета, които не бяхме се чували от 10 години и той е от 3 години в Канада и ми говори същото-сега е критична точка-не се поддавай на емоции! Накратко Надежда и Вяра за живот в БГ не давам!

Подкрепям Лана от до. Опитала съм от чужбинския живот и 2-та пъти се връщах заради образованието, мразя да оставям нещата по средата. Ина4е не бих правила кра4ка назад / поне за мен е така /. Но и 2-та пъти носталгията ми беше голяма.

Ето това щях да напиша и аз!


Патриот съм и подкрепям мнението ти.
Колкото и системата ни да е калпава и разни лигльовци да се стремят да правят нещо подобно на политика (някои успяха,браво),все ще си остана оптимист относно по-доброто,което идва.
И то наистина е така,откъдето и да го погледнеш...пазарът на работната ръка е коренно променен,все повече семейства се решават на второ дете,все повече семейства се сдобиват с лично жилище (дори и с ипотека)...
Моят живот тук е добър и от финансова и от физическа гледна точка    Не мисля,че бих успяла на хиляди километри от близки и приятели,от красивата България... Парите,които бих изкарвала някъде по света не биха имали значение и не биха купили сърцето и душата ми!
 

Дидка,то на теб да ти се смеем ми аз ако ти кажа,че за 2,5 години сме излизали 3-4 пъти,единият беше като се женихме(нямаше начин да не излезем).Ние лично много искахме да се върнем,в началото като дойдохме тук.Защото беше адски трудно,аз бременна не работех а мъжа ми изкарваше колкото за квартира и храна.Но с течение на времето,той се ориентира и каза че няма да работи за никой.И така започнахме сами,много е трудно и аз не знам езика добре,а ми се налага да пиша емайли и да говоря по телефона с клиенти,но знам че го правя за НАС.За малката ще е по-добе да се изучи тук,никога няма да остане без дом и гладна.А толкова искам и аз да си идем,но реалноста е друга.Можете да пробвате,но след това ако решите да се върнете пак отначало...Аз все казвам:Ваобще да не бях излизала никъде,да не знам какво е в чужбина!
И все пак опитайте,човек незнае къде му е късмета.

Дидка, и аз ще ти дам надежда въпреки, че сега не живея в България. Според мен най-добре е да живееш там, където се чувстваш щастлив. А от това, което пишеш ясно е че вие не се чувствате щастливи, където сте сега. Аз доколкото разбирам вие се връщате в България с много положителна нагласа, а това винаги е важно, за да успее човек. В България има неуредици, но такива има във всяка една страна. Стискам ви палци да се преборите с тях и да живеете много по-добре в България, отколкото сега в Канада   

 И аз ще напиша защо не искам да се прибирам в България. Липсата на пари е първото. Знаем приказката: "Като свършат парите си отива и любовта!" изпитала съм го. На кафе тук ходим. Да плащам 1.20 паунда (нямам знака ) за кафе, но работя за най-малко 5.50 на час. И в България ще пия кафе за 1.20 (а може и да не мога), но ще работя най-малко час само за това удоволствие. Гладен и жаден тук не оставаш и работиш нормално. Ако искаш повече работиш повече, но защото го искаш, а не защото се налага.
 Първият път когато излязох от България бях убедена че за мен място в чужбина няма. Върнах се месец и половина по-късно и проклех деня в който съм го направила. Тъкмо свикнах да си чакам зеленият светофар и малко след това за малко не ме прегазиха, докато се чудех как да пресека на пешеходна пътека най-оживената улица в Търново. Не ми харесва да возят детето ми без столче в такситата, по-лошо -  да ме блъскат в градският транспорт с бебето на ръце. Не ми харесва да ми краде детето някоя циганка, посред бял ден пред очите ми, а държавата да ги толерира и да ми говори за дискриминация. Не ми харесва да работя 1 месец, за да купя на детето си количка, 2 седмици - за обувки, 1 седмица за жилетка, 3 дена за кутия АМ. Не ми харесва мъжът ми да се напие и да ме набие, а държавата да немее и да не може да ми помогне. Не ми харесва да не ми връщат рестото, не ми харесва всеки да ми е шеф и да срещам звезди от всякаква величина по улицата.
 На нас ни е много трудно в момента. Знаеш положението в което сме, но въпреки всичко не искам да се прибирам.
 Виждам че има и друг живот, за мен е по-добър, за детето ми по-сигурен. Не искам да живея на бързи обороти и да доказвам себе си за пореден път. Не искам да живея на пук, не ми допада.
 
 Приберете се! Вижда се, че ви тежи, но си оставете вратичка, през която да може да излезете, ако се наложи! Успех с решението  и целувки на малките мишлета!

Не мога да ти дам напразни надежди, съжалявам. Най-често използваната дума, която чувам от съпруга ми, когато описва България е "филти", сигурно можеш да си я преведеш. Ами то и в душите на хората е така, мизерия, мизерия и пак мизерия. Изпродадоха се земи, имоти и г...вете си дадоха за пари, продаде се България и никой не го вижда. Заровени в собствената си немотия възрастни хора се хвалят как децата им са добре далеч от страната ни.
Да, разбира се, че има хора, които успяват и имат. Не можем и ние да се оплачем. Като цяло, обаче, обстановката никак не е розова. Ако Ви стиска, върнете се тук и живейте на родна земя и се борете за благото й. Що се отнася до личното щастие, ами то може да съществува при всякакви условия и зависи единствено и само от Вас.   

За мен, знаеш - след 7 години в Канада се върнахме в България.
Направихме го, защото имахме сериозни причини да бъдем тук,
но не съжаляваме, напротив. При всички случаи щяхме да си дойдем, беше
въпрос на време.
С мъжа ми не бихме могли да прекараме целия си живот там,
казвала съм ти го неведнъж.
В Канада можем да се върнем по всяко време, засега нямаме никакво желание за това.
Не можем да се оплачем от живота си в България, но може би е важно това,
че нямаме финансови затруднения.
Млади сте, елате и преценете. Ако по една или друга причина се наложи да се върнете там, поне ще знаете, че сте опитали.

 

Няма да те съветвам какво решение да вземеш, само ще ти кажа че при първа възможност аз бих си стегнала куфарите. Няма живот тук според мен.

и аз да ти отговоря.решението си е само твое,и дано да е правилно и да не съжаляваш.от сърце ти го пожелавам.
в Бг не е лесно,сигурно знаеш.но ако имаш сигурна работа,си добре.а ти казваш че можеш да започнете на старите си работи.тогава действай.човек трябва да опита на различни места,за да разбере където е неговото.върни се опитай,пък ако не става ,пак ще заминете.аз също съм на мнение,че покрай семейството и приятелите е много по-лесно да преодолееш трудностите.Когато има на кого да се опреш и да споделиш- еми по-лесно е.Няма да живееш в разкош,но от думите ти личи ,че и там не сте презадоволени.тогава става да решиш тези трудности сами ли да ги поемете или да ги поделите с близките си.Успех в решението и пиши какво сте решили.

Дидонка,разбирам те...И аз съм изправена пред същата дилема.Само че в нашия случай със съпруга ми не сме единни.Чакам го да "узрее" за това решение.А ако това не стане,явно аз ще се примиря.Вероятно сме такъв тип хора...
Иначе ще ви бъде трудно и там.По отношение на Канада аз съм песимист и смятам,че тук положението ще става все по-тежко.Дано да греша.
Вие сте и по-млади и не мисля,че ще загубите много от 1-2 години връщане назад.Трябва ви време и никой,дори майка ти,не може да ти даде съвет.Зная,че си много положително настроен човек и това ще ти помогне.Все пак не отиваш на съвсем чуждо и непознато място.
Миналата година си бях у дома (моят дом винаги ще бъде там) за 4 месеца.Нито много,нито малко.Има какво да се желае,но аз не бях очаквала чудеса и може би затова и не срещнах разочарования...
Послушай сърцето си!То може да те подлъже,но поне ще се освободиш от бремето,че не си опитала...
Ако искаш,пиши ми и на мен на лични...
А това за кафето...Според мен е образно казано.Не мисля,че хората в България стоят само по кафенетата...

Не всеки е устроен да бъде емигрант (или Имигрант, не съм сигурна  ), аз не бих могла, убедих се. Материалното благополучие не трябва да е с цената на душевен дискомфорт. В България не е чак такъв ужас, откога сте в Канада?

Дидка, навсякъде има начин! Знаеш, че е така!
Просто в бг е много по-трудно, нерегламентирано, джунгла. Понякога ми се плаче от безсилие, защото правиш всичко както трябва, но защото не си платил или не си човек на някой в този момент, ядеш дървото.
Това е необятна тема. На мен лично в чужбина ми е по-лесно, има правила, цени се усилието, бих живяла в чужбина и въобще няма да ми скимне да се сетя за България. Говоря от опит. Стига семейството ми да е с мен.
Но съм закотвена тука, не се оплаквам и никога няма да го направя, но да ти кажа, че всичко е цветя и рози, значи най-нагло да те излъжа.

Преди година бях изправена пред същия въпрос. Най-важното да сте единни
в решението( и двамата да желаете едно и също) тогава ще се справите с всички проблеми.
Година след като се върнах в България, мога да ти кажа,че в много отношения тук ми е
по-добре, но има и неща които ми липсват от живота в Израел.
При всички случаи това е важно решение и трябва добре да го обмислите!
На мен много ми харесва една поговорка, че е винаги е добре там където  не си ти. Навсякъде живота е една  непрестанна борба.

Ако намерите своето място в България, ще е най-хубавото място на света!


След като толкова много се колебаете, знаете, че в един или друг момент ще се върнете. Освен това не всичко е пари в този живот, да излезеш с приятели, да се разходиш по любимите улици - това няма цена. Да излекуваш носталгията си - това също е безценно!

Аз съм абсолютен оптимист по отношение на България. Всичко зависи от това какъв човек си, с какви очи гледаш на света. И аз се възмущавам от много неща, но знам, че трябва много време всичко това да се оправи и най-вече зависи от нас самите.

Просто не съм човек, който по цял ден мисли само колко е лошо да се живее тук, защото всъщност не е толкова лошо! Научих се да виждам във всичко само хубавите неща и ми е спокойно на душата.

Най-добре е да си дойдете с нагласата да видите какво е положението и тогава решете!

Ще ти разкажа как смятат да процедират мои познати, които са също в Канада.
Според законите-не ги познавам-след като са взели вече виза имали право да живеят и там, и тук, и смятат да работят половин година там, после да си живеят тук, докато се устроят напълно в Бг. Те, обаче, си разполагат по дефолт със значителни авоари и за тях няма да е проблем. Освен това ще се устроят в София, а като екс-жител на провинциален град те уверявам, че  никак няма да ви е лесно, особено в началото. Щото спестени парици бързо се ядат, за жалост.
Ако желаеш-пиши ми ЛС, ще ти разкажа повече.
Нищо, че н е е мой опитът.

Дидка, поне две от темите ти започват с подобен призив - дайте МИ Надежда, успокойте Ме, че имам шанс...
Аз си мисля, че търсиш решението извън себе си и семейството си, а такова не може да има.
Или правиш опит да прехвърлиш отговорността някъде в пространството, ако нещата не тръгнат надобре...
Много от момичетата са направили опит да ти предложат готови формули.
Нещата в България се случват - бавно и трудно..., тепърва ще търпят промяна.

Аз бих предложила да помислиш за страхотните си деца и да се опиташ да поразсъждаваш от тяхна гледна точка.

Б..си, колко съм петъчно-назидателна!

Дидка, мога само да те успокоя, че и тук живот има Аз съм от тези, на които емигрантския живот не им понесе Добреси се чувствам тук, не се оплаквам. Всичко си има плюсове и минусу, всички хора са различни, имат резлични критеери и очаквания. Слагате на кантара нещата и преценявате. При мен везната наклони към връщане и не съжалявам за решението си. Все пак трябва да отбележа, че аз не бях в Щатите. От там имам сносни впечетления, но действието се е развивало за по малко.

И ние преди известно време си поставихме въпроса за връщането в БГ. И си записахме следните + и -.
+
+ аз съм много привързана към семейството ми и се побърквам от мисълта, че може да стане както с единия ми дядо. Той почина, а аз не бях там и не ми бяха казали колко сериозно е положението му. Сега баба ми не е добре и аз по никакъв начин не мога да помогна на майка ми психически.  Майка ми също остарява и аз искам да съм при нея, когато има нужда от мен.
+ най-добрата ми приятелка е в БГ , а тук не можах да се сприятеля с никой толкова. Пък и тъкмо се запознаеш с някой и той зачезне.
+ тук винаги ще си остана чужденка, личи ми по тена от 100км
+ купихме си апартамент в БГ, а тук ще трябва да го изплащаме 15-20 години сигурно
+ планираме бебок, но не искам след раждането да се превърна в домакиня. Искам да се върна към работата, а това без помощ от родителите ни трудно ще постигнем. Тук можеш да забравиш да дадеш детето на ясла, а за целодневна детска градина трябва да се запишеш с раждането!

-
- И двамата не сме с професии, които имат голяма перспектива за БГ. (но аз съм живяла в бг и спари и без пари). Имаме приятели, които с "правилните" професии печелят в БГ, колкото ние тука, но тия с "неправилните" трудно свързват 2-та края...
- случва ми се да се сблъсквам с неразборията и безхаберието в БГ. Не е много приятно. Преди си мислех, че е само в държавните учреждения, но се убедих, че и в някои частни фирми цари невероятна простотия.
- здравната система е ужасна в БГ. Чух един лекар да говори за пациентите си като "касичка за пари"... И това е мисленето да достатъчно много от тях.

и накрая теглихме чертата и решихме, че без семействата си не можем. Но преди да се върнем в БГ трябва да подсигурим недвижимата и движимата собственост
Хора са ми казвали, че сме луди да напуснем уредеността и сигурността тука. Хора са ми казвали и, че сме луди да не се приберем. Всичко зависи от специфичните нужди обаче и от това, от какво си готов да се откажеш...
пфу, че дълго стана!

Kато чевек от другата страна на барикадата, съвет няма да ти дам 
Но Dафодил е права, животът навън емоционално, не е по силите на всеки. Щом продължава да мъчи чувството на  неудовлетвореност, незадоволеност, липса и т.н. решението е просто.

Факт е, че Северна Америка навлиза в рецесия. И какво от това. борбата за оцеляване навсякъде е трудна. Важното е да има желание за борба. Емоциите са само пречка.
Аз заставам зад думите на Lana 

Дидка, трудна дилема наистина. Моето лично решение, ако трябваше да вземам такова, щеше да е да не се връщам. При условие, че вече сте устроени там и двете ти деца са родени там, виждам, че и приятели българи си имате, мъжът ти предполагам работи и т. н. При тези обстоятелства аз не бих рискувала да се върна тук. За мен животът в България е непосилна и безнадеждна борба. От друга страна обаче не знам и аз как щях да понеса липсата на близките си хора и местата, на които обичам да ходя. Не знам, трудно, но аз знам, че ще го решите 

Уф, сори, чак сега прочетох поста ти на предната страница!

До преди да си отида в БГ и аз разсъждавах като теб и исках да се прибирам за винаги.Там живея добре, работя в голяма фирма, взимам голяма заплата и всичко е о.к.Но като се прибрах за 6 седмици и се отказах за в близките години да се върна в България.Наистина всичко е много различно.Заплатата ми е голяма, но не са я увеличили в сравнение с цените на всичко останало.Спокойствието, човещината и чистотата ги няма.Тук хората по улиците са усмихнати, а в БГ не, но живота е причина за това.И наистина причината поради която искам да остана тук е най-вече за детето ми.Това което им дават в училище го няма в БГ.Всички в Англия ходят с желание на училищи и като слущам отзивите, аз също бих тръглана отново.Децата израстват спокойни и необременени от дребни неща.Не казвам, че тук всичко ми харесва, напротив Но на твое място не бих се върнала от раз окончателно.Отиди в БГ, постой и ще прецениш.
 Не мисля, че хората в Канада ви завиждат за това, че искате да се върнете.Ей това не харесвам на българите в чужбина, винаги си мислят, че сънародниците им им завиждат и мислят най-лошото!Ако се отървем от този манталитет, всичко би станало много по-добре!

Здравей
Аз пиша рядко тук, но сега само ще ти дам малко примери от моя семеен живот.
1. Все още имам само едно дете и все още помня февруари 1997г, когато моето бебе нямаше какво да яде (визирам т.нар. "революция", от която някои направиха пари и взеха властта от БСП, които точно сега са на власт!!).
2. Живяхме 2г в Дания, аз през цялото време страдах от носталгия, втората година беше малко по-добра, но пак беше депресиращо. Върнахме се в БГ и проблемите започнаха:
а) оказа се, че харчим за основни неща на месец повече, отколкото в Дания
б) съпругът ми не можа 2г  да си намери добре платена работа - става въпрос за програмист на много високо ниво като security  - работодателите изобщо не искаха да разговарят с него само поради факта, че е имал супер престижна работа в чужбина, в няколко банки кандидатства за IT шеф - ами предложиха му 600лв!!! в три големи банки
в) каквито и пари да имахме, те свършиха след 2г, добре че и двамата започнахме работа - вярвай ми, изкарвахме всеки по 1500 лв и пак не беше достатъчно, цените са като в Западна Европа, наемите скочиха много, цените на нови жилища са умопомрачителни
г) до работа пътувах 60мин по разбит път в ароматната компания на мургави господа
д) всеки те гледа в ръцете и си мисли, че имаш много пари - напр. една дама от НОИ много мило ми обясни, че щом съм била в чужбина, значи имам пари да си платя здравните вноски за времето извън БГ - да, ама за мен е въпрос на принцип, не на пари
е) не на последно място - винаги треперя при мисълта, че може детето ми се разболее сериозно и се виждам как прося пари от разни фирми, защото държавата не я е грижа - нали уж си плащаш здравни, нали всичко уж е безплатно за децата - да, ама не е

ами мога още много да пиша по темата
сега сме в Швеция и се надявам в БГ да не отида повече освен като турист

от познати съм чувала, че хората във Квебек наистина не са доволни и само чакат паспорта, за да отидат във Франция - уж можело -това също може да ви бъде вариант

ами толкова от мен, сори, че стана дълго, ама това ми е болна тема

на вас ви пожелавам много смелост в решението и успех

...има много истина във всеки един постинг
Благодаря на всички един персонално за това, което сте споделили с мен 

Така и ще направим - ще отидем и там на място ще решим какво да правим, макар, че никак не ми се иска да се връщаме назад.Както някой спомена - тук, Квебек затъва Много монополитни Американски фирми затвориха врати и се установиха в Английската част на КАнада...

Ако ви кажа колко народ идва тук и или заминава към Онтарио или се връщат във Бг....много са...
Но да не давам обяснения за Провинцията...

СЛожно е, но....при мен може би голям фактор за това, да искам да се върна е Ноаталгията - както вече писах.
Ако си бяхме поне някъде из Европа и да можех да си ходя по-честичко, със сигурност нямаше да имам подобен въпрос...А тук, всеки премисля - обмисля дали на следващата година ще се прибере в Родината за ваканция, започва да събира парички и така...

Ще отида, ще видя и ще реша!
Това е най-доброто решение...

Благодаря Ви още веднъж

Иначе с МирО сме завършили Колеж по Туризъм във Бургас

Стискам ви палци да намерите своето място скоро, там където наистина ще сте/си/ си у дома и ще сте в мир със себе си.
Предполагам, че ти е ужасно трудно да вземеш решение и че дълго си обмисляла за и против. Не е лесно.... аз никога не съм пожелавала, нито мечтала да живея извън Бг и нямам идея какво е, но скоро ще ми се наложи да напусна Варна и сърцето ми се къса. Правя огромен компромис само защото знам, че има път назад.
Успех от мен и лека адаптация! 

Има надежда винаги . "When there is a will - there is a way." - това ми е любима английска поговорка. Лично аз съм тук с надеждата че нещата ще тръгнат на добро и съм тук, защото вярвам, че мога да променя нещо. 

Успех и кураж! И дано намерите своя дом съвсем скоро !

Дидка, успех ти желая в това трудно решение, което ти предстой. Горе главата и смело напред, човек трябва да опита за да реши! 

Ето откъде идват тези нощни кошмари при Теб!

Дидка наистина идете си до Б-я и там ще прецените
Наистина нещо не е наред в Квебек За съжаление обаче аз също не мисля че в Б-я е по-добре като изключим раднините и приятелите
Нещо друго което според мен е добре да се помисли е смяната на провинцията 

w kebek e super пиши поне с ника си като си толкава услужлива и без това е ясно коя си. И стига се би в гърдите с тоз език Нещо друго освен него знаеш ли? Супер било в Квебек  Развесели ме

П.П. Ох ама аз забравих ти май имаше бан
Сега се зачетах и забелязах това крилато писание  " социаладжии и тарикати на дребно " Леле, колко си елементарна!
Хайде със здраве

Тук съм готова малко да поспоря,но нямам желание...Дори в годините,когато сутрин тичах до колежа,а оттам на работа,бях уморена от социални контакти и общуване,мнението ми не е било по-различно от сегашното.Какво значение има,че в службата ме ценят,след като два пъти ми се налага да я напускам заради неуредици с бавачки или липса на детска градина.Е,не е така в цяла Канада,но и това е част от пейзажа.И какво от това,че си равностоен с партньора си,себедоказваш се,опитваш се да построиш живота си наново,след като при поредното препятствие (здравословно или бюрократично),жената е тази,която обикновено се жертва...И това не е 100% така,но в повечето случаи е вярно.
Съгласна съм с теб за това,че език трябва да се учи и човек не бива да спира да работи върху себе си,защото тогава загива.Но от скромния си опит бих казала,че познавам и доста жени-и чужденки и местни,които са щастливи дори и само с реализацията си като домакини,така че пак всичко опира до човека...

Не мисля,че това би променило нещо...Ако компаниите от френската част се местят във федералната,то много от тукашните фирми се преместват в Китай (поне производството), Мексико или дори Унгария (това е за нашия район,не зная,как е в останалата част на Онтарио или други провинции).
Съжалявам,че пиша толкова дълго,но както навсякъде и тук бъдещето не е розово.И мисля,че някой процеси с негативен отенък първо се усещат в по-малките градове,но рано или късно ще достигнат и до по-големите.Но това е световен проблем...
И не на последно място...Не мисля,че някой се опитва да убеждава Дидка,че в БГ ще й бъде по-добре.Но по-добре ли е да се тормози вечно и да тъпче на едно място?Ако не друго,то поне подобно завръщане може да има отрезвяващ характер и дори само заради това не е лошо да опита...
Спирам,че темата ще се превърне в това,което не би трябвало да бъде...

 w kebek e super, едва ли остана човек в този форум, който да не е разбрал колко градивна личност си! Темата, sorry, но този път не е за теб.

Дидка, ей в това е проблема и според мен. Не знае ли човек език, не може да започне хубава работа, от която да бъде удовлетворен, да получава добри доходи, да живее по-добре и т.н. Нещата са навързани. Помисли за дечицата си и за това къде ще бъде по-добре за тях. Не зная как е в Квебек. Предполагам, че и като на всяко друго място си има трудности, неуредици в някои неща, но все пак мисля, че е в пъти по-добре, отколкото в БГ. Че то има ли идеално място в света? Май няма, но пък аз лично мисля, че тук е много по-добре, отлколкото в Бг.
За кафенцата - да, знам колко е хубаво да седнеш с дружки и приятели на дълги мохабети в кафенетата. Но може би просто трябва да приемеш факта, че в чужбина хората бачкат яко и не са като у нас - безкрайни седянки в кафето. И на мен ми се иска да ходя на кафе и ходя, но много, много по-рядко, отколкото в БГ. Да ти кажа добре ми е така, а и нямам време за кафенета. За това, че родителите и приятелите липсват съм съгласна, но пак казвам помисли за семейството си сега и за децата си. Както някой по-горе беше писал- приятелите няма да ви хранят. Удовлетворени ли ще бъдете, ако сте близо до приятели и роднини, а не можете да осигурите на децата си необходимото? Аз ако бях на ваше място щях да се напъна на първо време да науча езика. И все пак вие най-добре си знаете. Направете това, което мислите, че е правилно. Едва ли някой ще успее да промени решението ви, тъй като вече сте го взели. Опитайте, но си оставете вратичка, за да може да се върнете, ако нещата не потръгнат в Бг. Успех!

  Този стил нещо ми е познат?! Мама Кенгич, ти не си ли с БАН?! 

Уф, ще се повторя, ама - не всеки става за емиграция, от човека си зависи.

А ей-това
е особено важно и не всички са склонни на такъв компромис. Когато си на нулата и на двете места е ясно, но когато все пак в родината имаш някаква база, на която да стъпиш и си вложил доста усилия, за да я постигнеш не е толкова лесно да махнеш с ръка и да започнеш отново всичко на съвсем непознато място, при положение че е под въпрос дали ще успееш изобщо. Аз дотам не бих рискувала, доста мои приятели и познати, които зарязаха сериозен бизнес и доста добри позиции и заминаха само заради мита 'уредена държава' вече се върнаха и не съжаляват. Не са от глезльовците, на които всичко им е било поднесено на тепсия, напротив; по 10-ина и повече години упорит труд и доказване им бяха необходими, за да са там, където са в момента, за да смятам, че връщането им тук е продиктувано от други подбуди. Явно са преценили, че не си струва да започват всичко отначало, само за да стигнат след още толкова години до същия етап, но в друга държава.

Ох, ами хубаво, че поне един е разбрал какво искам да кажа, толкова буквално ме разбраха всички за кафетата, че  чак ми се отщя да се обяснявам....
Именно в това е въпроса - какво оставяш тук и какво ще ти е нужно, за да постигнеш същото поне там. Да, държавата може и да е уредена, но ако не мога да практикувам професията  си и трябва да работя нещо друго, само и само да съм в уредената държава, ако ще живея под наем и то сериозен на фона на доходите, ако и на мъжът ми ще му отнеме 3 до 5 години, за да си адаптира иначе чудесното образование и което тука ни храни повече от добре, аз не намерих аргументи да остана.

А иначе на 25 години и със старт под нулата и тука и там, тогава бих казала- ТАМ! но при условието, че си готов да положиш всички необходими усилия, за да се адаптираш към живота в страната- т.е- научаване на език, прибиране в БГ веднъж на 2г, евентуално полагане на изпити за продължаване на образованието там или в най-общи линии - борба за оцеляване, която и в БГ е неизбежна.

Това което Дидка вече е казаба е че основната теглеща сила към Б-я е носталгията
При това условие е много тежка човек да се адаптира Има по-чувствителни хора които се затварят в себе си когато изпитват емоционален дискомфорт
За това е най-добре да отиде и да види и когато носталгиято отшуми сама ще усети какво да направи
Що се отнася до езика Както е писала не го знае добре и ще го учи ако решат да останат разбира се това е първата крачка към адаптацията


w kebek e super  или Мамо Кенга не ми се спори с теб кое не е наред в Квебек и повярвай ми най-малко ме притеснява френския и точно защото Квебек е идеално място да се научат и двата езика аз го предпочитах, защото езика е богатства, но чак пък постижение. Аз съм си поставила други цели за постигане разбира се наивно е да се мисли че може да се постигне нещо без език.
Момо Кенга ти просто имаш наистина груб език и маниер на общуване, който никак не подобава на една дама. При други условия щеше да си по-скоро приятна

Дидка горе главата и нали знаеш, това което решите ще е най-провилното за вас 

Дидолинка, когато разбрах, че съм бременна, нито за миг не си представях живота в чужбина  . Събрах си партакешите и се прибрах. Не исках да раждам там, не исках да живея там  .
Не успях да изкарам дълго като гост в чужда държава. Животът не е по- лек, отколкото тук. Може би просто мислиш за по- различни неща.
Пожелавам ти успех, каквото и да решите!  Но България е нашата родина и за мен винаги ще има място тук. Надявам се и за теб и твоето семейство!  Не се страхувай!!!   

Не мисля, че езика на Мама Кенга е груб! По-скоро говори правилните неща с истинските им имена и на повечето хора това не им харесва! Това е истината! Не желаят да чуват истина, искат да ги лъжат и да им замазват очите!
Пък и не мисля, че в тоя форум само тя има такъв език!
Иначе по темата, Дидолинка ти вече си взела решение! Не знам защо питаш? Била си тук, била си и там! Искаш да ти кажат, да, това наистина е правилно, направи така! И после да обвиняваш другите? Сори, мила, но всеки в живота си сам взема решения!
И се пише в България, не във България, сложиха опция за правопис все пак.

То и `порасТнал` не се пише ...

Дидка, ако за 3 години не си намерила мотив да се развиваш и останеш там, не мисля че ще го намериш във форума. Късмет където и да си   

Ей ти не мож се сдържа да не ухапеш, ми там няма опция за правопис

Бе то и опИция не е, ама айде 
МИР 
Засега ... 

Афродита ако на Мама Кенга речника не е груб просто нямам какво да кажа или може би си права той не е просто груб а си е направо каруцарски на моменти
Човек, когато иска да каже нещо каквото и да е упрек или похвала може да се изкаже с един нормален културен тон, а не да звучи присмехулно и подигравателно, но какво съм седнала да се обяснявам само разводняваме темата

И между другото споменатата от теб "опция за правопис"  не хваща грешка като "във България"  отворете си нова тема където да нищите колко сте добре с правописа   

А като си толкова добра с езиците, не научи ли как се пише Кебек? Quebec.

Научила е, ама нарочно така го пише, за да могат непросветените като нас да разчетат 

Пропускам последните постинги и направо към темата на Дидка.

Лично мнение: аз съм човек, който сигурно би вирял навсякъде, за разлика от половинката ми, който е решил, че в БГ е най-най. Няма да споря по темата За и Против.
Въпросът е, че ако работиш здраво, упорит си, имаш амбиция и не те мързи (защото това с ходенето по кафета го има, но обикновено логиката е като на една комшийка: "Аз за толкова съм учила и за толкова ми плащат, затова съм само по кафенетата. За чий ... да бачкам." Ама с това мислене и на Луната да иде човек пак ще си е същото.
Идеята ми е, че и в България може да се живее повече от добре. Нищо не пречи на човек да работи на 2-3 места (ако е извън страната сигурно пак ще работи на повече от 1 място) и да изкарва пари, които да има и за харчене, и за добър живот, че и да отдели настрана.
Положителното тук е (наистина), че наоколо има близки и приятели. Не, че могат да ме нахранят или облекат, но понякога имам нужда да си почина поне половин час - тогава звънкам на приятелка и пием по едно кафе или ако съм много изморена, но имам още работа, викам майка ми и след работа тя извежда децата на разходка. Общо взето, това е голямо улеснение. Всичко друго човек трябва да го постигне сам, а това може да стане и в България. В по-малките градове е по-трудно, но пак не е невъзможно.
Лично аз никога навън не бих изкарала (поне не в първите години) тези пари, които изкарвам тук.
Да, имам бретовчедка, която все се оплаква как тук нямало пари, нямало работа, колко било трудно, мъжът й работи от години в чужбина и тя разчита изцяло на него. Само дето 3-4 пъти й давах телефони на познати, за да се обади за работа и хората щяха да я вземат, но тя просто не им звъни. Лошото е, че тук доста хора гледат лесното и ги мързи да си помръднат задните части.
Единствената разлика между животът тук и там е, че там е по-уредено всичко, има повече правила, повече условности и повече спокойствие, които значително улесняват живота на хората, докато при нас най-важното е какво има в паницата на комшията, а не в нашата.
Стана малко объркано, но се надявам да е ясно какво имам предвид.

Дидка, вярвай ми, не е чак толкова зле, щом сега (докато официално съм в неплатено майчинство и работя само от вкъщи) личните ми доходи са четирицифрени и си ги изкарвам сама, без да разчитам на никого.
Видяла си как се живее и работи навън. Ако пренесеш опита си и тамошното мислене в България, няма да сте по-зле от в Канада.

Не, написала го е Kebek.По-добре на български да се напише, отколкото по този начин.

Сега , като се позамисля, наистина недоброто владеене на езика на страната, в която живееш, може да ти причини невероятно желание за бързо завръщане у дома, което да считаш за носталгия. Сигурно така бих се чувствала, ако, примерно, отида с моето ниво на английски в Щатите или Англия. Ми ще ми е яко криво, признавам си. Защото това ще ми смали социалните контакти до почти минимум. Илипък няма да мога да се класирам за добра работа.
Всичко това го говоря от личен опит, защото преди 7 години установих как иначе надменните и шовонистично настроени французи се размазват от кеф, когато им говориш езика почти фарси и не използваш английски за контактите си с тях.

Та....казано накратко както и да го кажете и да се нахапете

Надежда винаги има

Хайде,хайде сега пък езика.Мъжа ми говори така английски,че едвам го разбират хората,Обаче си работи собствен бизнес и всеки ден му се обаждат 20 клиента минимум,но се разбира с тях без проблем!Според мен малко късмет и много упоритост му е майката...Аз на 2ря месец се бях отказала от Англия,ама тои каза:Не тук имаме шансове,аз не мърдам от тук.
И се оказа прав,просто той не се отказва лесно,и винаги казва,че ако настояваш нещо да стане то ще стане.И нас ни гони носталгия-2.5 години не сме се прибирали...

Аз пък не знам, как не разбрахте, че Дидка не се чувства психически добре там. Не всеки може да е емигрант. И щом е така - какво да си мъчи сетивата. Да вземе да се поболее от мъка и тъга и чак тогаз да се върне.

Казвам евалла на хора като тях!  Идват си с гордо вдигната глава. Казват защо си идват и точка.

Дидка - ако кажеш кога казаш в София, идвам да ти стисна ръката  и да те прегърна.   

Защо да се опитваме да разберем хората,след като можем да ги нараним и без това...


*****
"Чесането" на клавиатурата е индикация за липса на сиво вещество,а заяждането е висша проява на мисловна дейност и извисяване над дребните неща от битието.

ООоо,  това вече е прекалено, смятам аз!
Къде виждате опити за нараняване, моля? Просто се опитвам да разсъждавам. Не винаги проблемът е там, където мислим, че е, затова се опитах да разсъждавам "на глас", образно казано.
А вие намерихте под вола теле, егати.

И аз няма да ти дам съвет, защото това е решение, което вие трябва да вземете. Само ще си кажа мнението. Подкрепям мненията, че една от най-големите пречки за интегриране е знаенето на език. Видях го по себе си. Докато не знаех езика не смеех да общувам с хората / винаги може на английски, но си е друго да покажеш, че полагаш усилия/, не мислех за работа с хора / раздавах брошури, за да не ми се налага да върша нещо с говор/. След като научих езика до едно задоволително ниво и записах ново образование: пред мен буквално се отвориха врати. Нови запознанства, ;ичностно удовлетвоерение от това, което правя. Започнах нова работа, а от тази година съм и на още едно работно място с 100% говорене на езика. Нещата си идват сами, но бавно. И с цената на много компромиси, усилия и нерви. Но си заслужава.

За общуването с хора.....Признавам, че нямам близка холандка приятелка наоколо , но не съм се и постарала. За това трябва да се положат усилия и време, а аз ги нямам в момента. Никога не съм била по ходенето по кафенета и може би затова ми е било по-лесно да се адаптирам към този начин на живот, където това се прави, но рядко. По мой братовчед виждам, че в Северна Америка от една страна е хубаво, че има много българи и така се запознавате лесно със сънародници, но това е голяма пречка за интегриране с местни или от други националности.

Този мой братовчед е в Монреал. В БЪлгария беше в болницата в Горна Баня / кинезотерапевт/ и го тачеха като доктор. Замина. Раздава брошури, работи в пицария....Видя, че така няма да постигне нищо и ...записа колеж да си приравни дипломата, ходи на стаж и сега си търси работа по специалността.

Мисля си, че за вас най-тежкото ще дойде от факта, че знаете какво е в Канада. В БЪлгария цените са много високи, заплатите са ниски / във вашия бранш също/, в по-малките градове не е, като в София или Пловдив. А и хората са се променили. Много малко са тези, които имат наистина време за общуването, което ти искаш. Моето мнение е, че България се променя много бързо и то, за съжаление, към Западният модел. В чужбина дори и хората, които вършат някакъв по нисък труд, получават пари, с които могат да си платят наема и яденето. В БЪлгария не е така и вие това ще го сравнявяте.

Все пак : успех!  

ДиДка съвет не мога да ти дам единствено подкрепа, в случая виртуална. 
Каквото и да сте решили го направете, човек е длъжен да опита от всичко, за да не си каже в един момент, защо ли не го направих....може би щеше да е по различно и т.н.

Желая ви от все сърце успех и късмет, ще ви бъдат нужни.
Прегръщам те и ви стискам палци всичко да се нареди и да бъде ОК.  

Не съм чела другите мнения,направо си пиша моето.
Бях в подобна ситуация.Чувствах ,че не съм на мястото си . Усещах как губя себе си. (въпреки,че нямах никакви езикови бариери,примерно )
Решихме да се върнем с мъжа ми и нито за миг не сме съжалили за това (поне досега).Да си призная и мен ме беше страх как ще се оправяме в БГ.И моите познати и приятели ни се чудеха на акъла.
 Живеем от една заплата(не висока) и едно майчинство,но сме щастливи.
Винаги има надежда! Вярвам,че и ние ще си стъпем на краката някой ден.Най-голямото ни богатство е детето ни.
Моля се да сме живи и здрави и знам,че всичко останало ще се нареди.
Дано вземете най-правилното решение за вас,каквото и да е то.
Колкото и съвети да чуеш,решението трябва да го вземете вие сами!
Успех! 

ТОВА СИ Е ВАШЕ РЕШЕНИЕ.  аз и мъжа ми също гледаме  две деца в БЪЛГАРИЯ. е разбира се че е трудно , но да са живи и здрави бабите и дядовците и те помагат. справя ме се , не се оплакваме 

Ето това беше стимула да издържа първата година тук.Като се замислех, че в България може да опрем до помощ от бабите и дядовците и всичко ми се свиваше.Аз съм на мнението, че когато човек стане семеен трябва да разчита на себе си и половинката си за всичко.В един момент ние трябва да започнем да помагаме на родителите си, а не цял живот да им "висим на вратовете".От както почнах работа го правя и винаги ще се старя да го правя.Зная, че тук когато почна работа ще мога да помагам и това ме крепи.Когато тръгвах за Англия им оставих всичките си спестени пари.Те не ги искаха, стигнахме до караници, но парите са при тях.Може да не ги харчат, но на мен ми е спокойно, че нещо съм им оставила.Отклоних се от темата с цел Дидката да се замисли и над това нещо.С  малките пенсии в БГ няма как да се живее нормално.Диди, казваш, че е дошло време да получиш И ти помощ в гледането на децата, но виж в "Родители в чужбина" колко хора си отглеждат сами децата и се справят идеално.

Понеже темата малко се отклони за любов към родителите-нека всчики ви запитам  тези с 4-цифрените доходи в София и само оставени спестени парици -колко точно им помагате значи те са сега здрави и прави и работят още а после?????? Дидолинка, баща ми почина и се опитах да направя всичко въможно-последната му инжекция струваше 2003 година 323 БГ лева и не се покрива от каса или някой а от мен или по точно от моето глупаво емигрантско семейство което в този момент работеше от 6 до 10 вечрта на едни "непрестижни" работи. Накрая за два месеца боледуване отиде към 2000 БГ лева не беше проблем и поне сега знам че съвестта ми е чиста-каквото съм могла съм направила и не обвинявам себе си за смъртта му. Наши приятели плащат 800 БГ лева на месец за да се грижат за единия родител защото нищо че човека е работил 35 години в мините поради което психически не издържал -избора е твой дали да дадеш 800 БГ Лева на месец или да умре за няколко месеца в държавната лудница където ги къпят с маркуч. Идва време и други наши приятели им предстои освен другото да плащат по 36 БГ лева на ден за някои да се грижи 24 часа за родител. Ей такава е реалността. Гледам прегърнала си мама на снимката, но не знам какво бъдеще точно очаквате? Някои ви чака с работа с четирицифрена заплата? С колежчето от Бургас? Доколкото си спомням е двегодишно. Това е супер! Мноого преспективно! Имали сте шанса-сега загубете време да идете на няколко кафета и после сте пак на нулата, но подпряни в гърба от хиляди многократно увеличени проблеми. Но времето тече... Все се заричам повече да не пиша изобщо, явно не става. Аз пък евалла на това решение не мога да дам. Не виждам никакви основателни доводи Късмет в БГ че това много ще ви трябва!

3 е! По времето на мъжа ми се е излизало специалист от там. Сега вече и магистър може да станеш. А и не мисля, 4е все пак не е някаква база.

Из4етох вси4ки мнения,във всеки един от тях има истина.
Дидка,дойдох в щатите преди 6г. и никога не погледнах назад.
Запо4нахме от нулата,без език и без спестявания,само 500$ в джоба.
4истила съм тоалетни,гледала съм деца.............,нищо 4е имах магистърска степен,която никой тук не ми признаваше..........
В на4алото съм работила по 16 4аса на ден,за да има хляб на масата и покрив над главата ми.
Отгледах близнаците съвсем сама,без помощ,стисках зъби и си казвах,4е винаги ще има утре!
Сега шест години по-късно мога да дишам по-спокойно и да се наслаждавам на живота.Имаме бизнес,който ни носи добри доходи,децата ми ходят на градина,а аз у4а и работя.За кафета и носталгия просто нямам време!
Проблемът при теб може би идва от там ,4е толкова време си домакиня.
Така език няма да нау4иш,а оттам и социални контакти няма да завържеш.
Взели сте ве4е решението да се приберете.......
Желая ви попътен вятър и дано намерите това,което търсите.
Камъкът тежи на мястото си,важно е да намерите къде е Вашето! 

Lana, доста грубо
И въобще цялата тая истерия около ценза като такъв, без да се взема под внимание практиката и опитът винаги е била нещото, което безумно ме е дразнело. Едни от най-успешно реализираните хора, които познавам са завършили специалност, толкова далечна от областта, в която работят, че повече няма накъде. Това не им пречи обаче да знаят, могат и да ги ценят повече от хора с претенции и с по 3 дипломи за същата. Естествено, такова нещо в чужбина доста по-трудно ще се случи. Но пък не мисля, че е недостатък на България, напротив , ако си предприемчив и те бива май говори за една идея повече възможности.