ДайТЕ ми маЛКо наДЕжДА и вЯРа за жиВОТа вЪв БълГАРия

Пропускам последните постинги и направо към темата на Дидка.

Лично мнение: аз съм човек, който сигурно би вирял навсякъде, за разлика от половинката ми, който е решил, че в БГ е най-най. Няма да споря по темата За и Против.
Въпросът е, че ако работиш здраво, упорит си, имаш амбиция и не те мързи (защото това с ходенето по кафета го има, но обикновено логиката е като на една комшийка: "Аз за толкова съм учила и за толкова ми плащат, затова съм само по кафенетата. За чий ... да бачкам." Ама с това мислене и на Луната да иде човек пак ще си е същото.
Идеята ми е, че и в България може да се живее повече от добре. Нищо не пречи на човек да работи на 2-3 места (ако е извън страната сигурно пак ще работи на повече от 1 място) и да изкарва пари, които да има и за харчене, и за добър живот, че и да отдели настрана.
Положителното тук е (наистина), че наоколо има близки и приятели. Не, че могат да ме нахранят или облекат, но понякога имам нужда да си почина поне половин час - тогава звънкам на приятелка и пием по едно кафе или ако съм много изморена, но имам още работа, викам майка ми и след работа тя извежда децата на разходка. Общо взето, това е голямо улеснение. Всичко друго човек трябва да го постигне сам, а това може да стане и в България. В по-малките градове е по-трудно, но пак не е невъзможно.
Лично аз никога навън не бих изкарала (поне не в първите години) тези пари, които изкарвам тук.
Да, имам бретовчедка, която все се оплаква как тук нямало пари, нямало работа, колко било трудно, мъжът й работи от години в чужбина и тя разчита изцяло на него. Само дето 3-4 пъти й давах телефони на познати, за да се обади за работа и хората щяха да я вземат, но тя просто не им звъни. Лошото е, че тук доста хора гледат лесното и ги мързи да си помръднат задните части.
Единствената разлика между животът тук и там е, че там е по-уредено всичко, има повече правила, повече условности и повече спокойствие, които значително улесняват живота на хората, докато при нас най-важното е какво има в паницата на комшията, а не в нашата.
Стана малко объркано, но се надявам да е ясно какво имам предвид.

Дидка, вярвай ми, не е чак толкова зле, щом сега (докато официално съм в неплатено майчинство и работя само от вкъщи) личните ми доходи са четирицифрени и си ги изкарвам сама, без да разчитам на никого.
Видяла си как се живее и работи навън. Ако пренесеш опита си и тамошното мислене в България, няма да сте по-зле от в Канада.

Не, написала го е Kebek.По-добре на български да се напише, отколкото по този начин.

Сега , като се позамисля, наистина недоброто владеене на езика на страната, в която живееш, може да ти причини невероятно желание за бързо завръщане у дома, което да считаш за носталгия. Сигурно така бих се чувствала, ако, примерно, отида с моето ниво на английски в Щатите или Англия. Ми ще ми е яко криво, признавам си. Защото това ще ми смали социалните контакти до почти минимум. Илипък няма да мога да се класирам за добра работа.
Всичко това го говоря от личен опит, защото преди 7 години установих как иначе надменните и шовонистично настроени французи се размазват от кеф, когато им говориш езика почти фарси и не използваш английски за контактите си с тях.

Та....казано накратко както и да го кажете и да се нахапете

Надежда винаги има

Хайде,хайде сега пък езика.Мъжа ми говори така английски,че едвам го разбират хората,Обаче си работи собствен бизнес и всеки ден му се обаждат 20 клиента минимум,но се разбира с тях без проблем!Според мен малко късмет и много упоритост му е майката...Аз на 2ря месец се бях отказала от Англия,ама тои каза:Не тук имаме шансове,аз не мърдам от тук.
И се оказа прав,просто той не се отказва лесно,и винаги казва,че ако настояваш нещо да стане то ще стане.И нас ни гони носталгия-2.5 години не сме се прибирали...

Аз пък не знам, как не разбрахте, че Дидка не се чувства психически добре там. Не всеки може да е емигрант. И щом е така - какво да си мъчи сетивата. Да вземе да се поболее от мъка и тъга и чак тогаз да се върне.

Казвам евалла на хора като тях!  Идват си с гордо вдигната глава. Казват защо си идват и точка.

Дидка - ако кажеш кога казаш в София, идвам да ти стисна ръката  и да те прегърна.   

Защо да се опитваме да разберем хората,след като можем да ги нараним и без това...


*****
"Чесането" на клавиатурата е индикация за липса на сиво вещество,а заяждането е висша проява на мисловна дейност и извисяване над дребните неща от битието.

ООоо,  това вече е прекалено, смятам аз!
Къде виждате опити за нараняване, моля? Просто се опитвам да разсъждавам. Не винаги проблемът е там, където мислим, че е, затова се опитах да разсъждавам "на глас", образно казано.
А вие намерихте под вола теле, егати.

И аз няма да ти дам съвет, защото това е решение, което вие трябва да вземете. Само ще си кажа мнението. Подкрепям мненията, че една от най-големите пречки за интегриране е знаенето на език. Видях го по себе си. Докато не знаех езика не смеех да общувам с хората / винаги може на английски, но си е друго да покажеш, че полагаш усилия/, не мислех за работа с хора / раздавах брошури, за да не ми се налага да върша нещо с говор/. След като научих езика до едно задоволително ниво и записах ново образование: пред мен буквално се отвориха врати. Нови запознанства, ;ичностно удовлетвоерение от това, което правя. Започнах нова работа, а от тази година съм и на още едно работно място с 100% говорене на езика. Нещата си идват сами, но бавно. И с цената на много компромиси, усилия и нерви. Но си заслужава.

За общуването с хора.....Признавам, че нямам близка холандка приятелка наоколо , но не съм се и постарала. За това трябва да се положат усилия и време, а аз ги нямам в момента. Никога не съм била по ходенето по кафенета и може би затова ми е било по-лесно да се адаптирам към този начин на живот, където това се прави, но рядко. По мой братовчед виждам, че в Северна Америка от една страна е хубаво, че има много българи и така се запознавате лесно със сънародници, но това е голяма пречка за интегриране с местни или от други националности.

Този мой братовчед е в Монреал. В БЪлгария беше в болницата в Горна Баня / кинезотерапевт/ и го тачеха като доктор. Замина. Раздава брошури, работи в пицария....Видя, че така няма да постигне нищо и ...записа колеж да си приравни дипломата, ходи на стаж и сега си търси работа по специалността.

Мисля си, че за вас най-тежкото ще дойде от факта, че знаете какво е в Канада. В БЪлгария цените са много високи, заплатите са ниски / във вашия бранш също/, в по-малките градове не е, като в София или Пловдив. А и хората са се променили. Много малко са тези, които имат наистина време за общуването, което ти искаш. Моето мнение е, че България се променя много бързо и то, за съжаление, към Западният модел. В чужбина дори и хората, които вършат някакъв по нисък труд, получават пари, с които могат да си платят наема и яденето. В БЪлгария не е така и вие това ще го сравнявяте.

Все пак : успех!  

ДиДка съвет не мога да ти дам единствено подкрепа, в случая виртуална. 
Каквото и да сте решили го направете, човек е длъжен да опита от всичко, за да не си каже в един момент, защо ли не го направих....може би щеше да е по различно и т.н.

Желая ви от все сърце успех и късмет, ще ви бъдат нужни.
Прегръщам те и ви стискам палци всичко да се нареди и да бъде ОК.  

Не съм чела другите мнения,направо си пиша моето.
Бях в подобна ситуация.Чувствах ,че не съм на мястото си . Усещах как губя себе си. (въпреки,че нямах никакви езикови бариери,примерно )
Решихме да се върнем с мъжа ми и нито за миг не сме съжалили за това (поне досега).Да си призная и мен ме беше страх как ще се оправяме в БГ.И моите познати и приятели ни се чудеха на акъла.
 Живеем от една заплата(не висока) и едно майчинство,но сме щастливи.
Винаги има надежда! Вярвам,че и ние ще си стъпем на краката някой ден.Най-голямото ни богатство е детето ни.
Моля се да сме живи и здрави и знам,че всичко останало ще се нареди.
Дано вземете най-правилното решение за вас,каквото и да е то.
Колкото и съвети да чуеш,решението трябва да го вземете вие сами!
Успех! 

ТОВА СИ Е ВАШЕ РЕШЕНИЕ.  аз и мъжа ми също гледаме  две деца в БЪЛГАРИЯ. е разбира се че е трудно , но да са живи и здрави бабите и дядовците и те помагат. справя ме се , не се оплакваме 

Ето това беше стимула да издържа първата година тук.Като се замислех, че в България може да опрем до помощ от бабите и дядовците и всичко ми се свиваше.Аз съм на мнението, че когато човек стане семеен трябва да разчита на себе си и половинката си за всичко.В един момент ние трябва да започнем да помагаме на родителите си, а не цял живот да им "висим на вратовете".От както почнах работа го правя и винаги ще се старя да го правя.Зная, че тук когато почна работа ще мога да помагам и това ме крепи.Когато тръгвах за Англия им оставих всичките си спестени пари.Те не ги искаха, стигнахме до караници, но парите са при тях.Може да не ги харчат, но на мен ми е спокойно, че нещо съм им оставила.Отклоних се от темата с цел Дидката да се замисли и над това нещо.С  малките пенсии в БГ няма как да се живее нормално.Диди, казваш, че е дошло време да получиш И ти помощ в гледането на децата, но виж в "Родители в чужбина" колко хора си отглеждат сами децата и се справят идеално.

Понеже темата малко се отклони за любов към родителите-нека всчики ви запитам  тези с 4-цифрените доходи в София и само оставени спестени парици -колко точно им помагате значи те са сега здрави и прави и работят още а после?????? Дидолинка, баща ми почина и се опитах да направя всичко въможно-последната му инжекция струваше 2003 година 323 БГ лева и не се покрива от каса или някой а от мен или по точно от моето глупаво емигрантско семейство което в този момент работеше от 6 до 10 вечрта на едни "непрестижни" работи. Накрая за два месеца боледуване отиде към 2000 БГ лева не беше проблем и поне сега знам че съвестта ми е чиста-каквото съм могла съм направила и не обвинявам себе си за смъртта му. Наши приятели плащат 800 БГ лева на месец за да се грижат за единия родител защото нищо че човека е работил 35 години в мините поради което психически не издържал -избора е твой дали да дадеш 800 БГ Лева на месец или да умре за няколко месеца в държавната лудница където ги къпят с маркуч. Идва време и други наши приятели им предстои освен другото да плащат по 36 БГ лева на ден за някои да се грижи 24 часа за родител. Ей такава е реалността. Гледам прегърнала си мама на снимката, но не знам какво бъдеще точно очаквате? Някои ви чака с работа с четирицифрена заплата? С колежчето от Бургас? Доколкото си спомням е двегодишно. Това е супер! Мноого преспективно! Имали сте шанса-сега загубете време да идете на няколко кафета и после сте пак на нулата, но подпряни в гърба от хиляди многократно увеличени проблеми. Но времето тече... Все се заричам повече да не пиша изобщо, явно не става. Аз пък евалла на това решение не мога да дам. Не виждам никакви основателни доводи Късмет в БГ че това много ще ви трябва!

3 е! По времето на мъжа ми се е излизало специалист от там. Сега вече и магистър може да станеш. А и не мисля, 4е все пак не е някаква база.