Мами над 40 годишна възраст 2 (продължение)

ПРекъсване на акта преди еякулацията, вагинални изобретения, презервативи...

Здравейте мами.
Виктор нямаше да го има вече момичета.На 18-ти баща му обърна коша наа количката и детето направи милото салто от 1 метър височина.Падна като котенце , свило краченца и ръчички плътно пред себе си.
Нямам думи да ви опиша в какво състояние на истерия бях докато като го вдигах от плочките, не знаех какво ще видя.Веднага се разплака и гледам - кръв тече от устичката, в следващия момент се усещам, че той няма зъби за да се е прехапал и помислих, че е някакъв вътрешен кръвоизлив....докато стигнем до Пирогов ми побеляха косите момичета.
Веднага ни приеха по всички кабинети а накрая завършихме при неврохирурзите.Навсякъде гледаха мъжа ми на кръв, направо им идваше да го набият...!Неврохирурга му казва: Абе момче, ти знаеш ли как завършват 95% от такива падания?Имало е късмет детето, аз съм лекаар но ти казвам че Господ е бил с детето ти.....
Оказа се, че си е наранил горния венец и от там е идвала кръвта, снимките бяха готови за една минута, абсолютно здрав череп,само леко ожулена главичка в дясно, предупредиха ако посинее да не се тревожа, но дори и червенината там на следващия ден беше изчезнала.
На 18.08. всяка година ще се прави курбан на детето, на някой може и да му е смешно, но на мен не ми е.....
На най-големия си враг не бих пожелала такова изпитание!
Никога да не ви се случват лоши неща на децата, да са живи и здрави всичките!!!
Прегръщаме ви!

emoli, имали сте голямо изпитание, желая ви оттук нататък само хубави неща! Разбирам как сте се чувствали, добре, че малкият "се е ориентирал" как да падне   

Олеле Емоли, какви неща сте преживели. Направо ми настръхна косата като четох перипетиите ви. Добре, че детенце е живо и здраво. И дано никога повече не ви идват на главата подобни притеснения.
Изобщо не се колебай да правиш курбан. Направо си е задължително.
Стискам ви палци по-бързо да забравите неприятностите. А как ще накажеш мъжа си, ти си знаеш.
Нацелувай мъничкото съкровище от нас. И му запали една свещичка, дори и да не си религиозна. Явно е имало някаква сила, която е бдяла в този момент над него.

emoli, какво ужасно преживяване!!! Съгласна съм с лекаря, детето ти Господ го е опазил. За курбана - твърдо да, и запали свещичка, да благодариш, че така е приключило всичко. Не знам дали трябва да наказваш таткото, той сигурно достатъчно виновен се чувства...  , а и не го е искал, все пак...

Виж, преслушай себе си, дали не си се уплашила много, може би е добре да ти леят куршум. Знам, че е бабешки съвет, ама пред очите ми се оправи една моя близка след една такава (тогава я мислех за смешна) процедура...

Прегръдки и от мен на всички ви 

Здравейте, момичета!
Аз не съм нова, но не пиша често в тази тема, а тя е точно за мен. На 39 г. родих първото си дете (за справка виж лентичката). И сега  съм много навита за още едно.
Винаги съм искала поне 2 деца. Но нашият тати не е много ентусиазиран. Е, наистина финансово не сме много вързали, изплащаме ипотека. Но колко много семейства имат финансови проблеми!?И двама имаме добра работа.
Дано успея да го навия, че времето лети и биологичния часовник тиктака доста бързо!

 Здравейте,мами.Благодаря на вси4ки,които са хвърлили някаква яснота върху моите терзания ,относно разликата на децата.
Емоли,съжалявам за слу4илото се ,знам какво ти е в душата.Дано вси4ко да бъде наред.
  А възрастта си ни е много хубава и благодатна.Аз живея в 4ужбина и тук е напълно нормално като наближиш 40 -те да се замислиш тепърва за деца
Така,4е дерзайте смело и бъдете щастливи!

Мила  ,   таткото всички го успокояват, нали всичко е имало добър край и т.н. ами ако имаше фатален край пак ли така щяха да го успокояват????Възмутена съм от реакциите на повечето близки.Снощи направих зверска нервна криза, явно когато човек се отпуска след преживяния стрес точно тогава го застига кризата.
Повярвайте, инфаркт щях да получа, бях като обезумяла...
Благодаря на Бога, че ми запази детето
Сега ме е страх да го оставям с него насаме а да бута количката-абсурд.Може би наистина трябва да се замисля за едно леене на кършум.
Толкова жизнен човек съм, сега съм много променена, страх ме е за Вики всяка секунда, непрекъснато го наблюдавам за някакви странични отклонения след падането, побъркала съм се от трявога...

emoli, просто се успокой, за момент затвори очи и си представи личицето на бебчето си... представи си как то пораства в смях и щастие и те прави най-щастливата и благодарна на Бога майка... Представи си как и двамата с мъжа ти сте израстнали след този кошмар!

Мила, чета и .....се разплаках...Боже добре, че си го опазил бебчо
Миличка, недей да обвиняваш мъжът ти, сигурна съм, че на всеки може да се случи - в момента си много ефектирана и това преживяване ще остави трайна травма в съзнанието ти ( така като на мен остави следа преживяното в болницата с бебка), ще се успокоиш и наистина направи курбан на бебчо - да е жив и здрав, дълги години да ви радва сърцата.
Спокойно само - Вики има нужда от двама спокойни родители, това е било изпитание за вас, може би и за любовта ви.
Пожелавам ви всичко лошо и неприятно да остане зад гърба ви, само с усмивки да се грижите за слънчицето си! 

Дейна,включвам се в тази тема за пръв път.Имам син на 15 години и бебе на 11 месеца.Трябва да ти кажа,че е страхотно.Чувствам се нпълно щастлива и отдадена на това бебе.В семейството всичко е наред.Мисля,си даже,че нещата са по-гладки.Баткото обича новото си братче и въобще не ревнува.На мен даже ми се иска трето,но мъжът ми се страхува,че финансово не можем да се справим.Но ,ако дойде,ще бъде прекрасно.Мечтая си за дъщеричка.
Наистина като,че ли сега се уморявам повече,но иначе съм по-спокойна в отглеждането на бебето(при толкова информация в Интернет).На нас никой не ни помага.
Даже осъзнавам,че майчинските чувства в момента са прекалено силни в мен,и даже малко ми пречат да се държа като жена и съпруга.
Но с две думи-ЗАСЛУЖАВА СИ!
Успех и дано си имаш прекрасно бебче!

 Емоли, Господ ви пази! Преживяла съм няколко такива инцидента, три от които предизвикани от бащата. Няколкомесечно бебе изтървано с главата върху цимента /кърмаче/, с главата надолу от количката заднишком , с проходилката от втория етаж по стълбището Не ме питай, какво съм преживяла. но първия път няма да го забравя - на три месеца падна от дивана върху главата си и аз на ръце, тичайки, го занесох до поликлиниката, лекарите ме потупаха снизходително по рамото, прегледаха го съвестно/естествено нищо му нямаше/ и единият ми каза:"Не се безпокойте, малките деца имат инстинкт зе предпазване при падане, те знаят как да паднат! А ако всеки път ще се паникьосвате така, няма да доживеете до първи клас! " Ама на мен никак не ми беше смешно.
Сега по-сериозно. Няма да ти давам съвети как да се отнасяш със съпруга си, това са ваши отношения. Но по-важното е, че твоето спокойствие се отразява на вътрешното равновесие на детето. И най-малкото безпокойство бива усетено от него. Опитай се да си наложиш контрол над безпокойството, недоволството към бащата, над критичността в теб. Детето е добре, случката е в миналото и няма тежки последици, детето се възстановява. То е усетило твоя ужас и емоционалната му памет го е запечатала. А емоционалната ни памет е най-древната част от психиката и съхранява всичко хубаво и лошо в живота ни, свързана е най-вече с древния инстинкт за оцеляване. От това какво ще предадем на децата си като емоционално преживяване изключително много зависи по-нататъшната им способност за справяне в живота. Ти си съвременна, млада, отворена за приемане на нова информация майка. Повярвай ми, няма нищо по-важно от невербалната връзка между майка и дете на този етап от развитието на малкото човече. На бащите инстинктът им за родител се развива доста по-късно - към 4-5- години. Мъжете подхождат към живота предимно рационално, а децата в ранния стадий от развитието си се нуждаят от силна емоционална връзка и когато тя е наситена с отрицателни емоции понякога, това им се отразява зле. Ние - майките, сме от решаващо значение точно в ранните години на децата, за да създадем у тях усещане за комфорт, спокойствие и равновесие. Ти успяваш с твоята огромна любов.
А колкото да таткото - не му се сърди - ДЕТЕТО ВИ Е ПЛОД НА ВАШАТА ЛЮБОВ, нали не мислиш, че той съзнателно е искал да го нарани? Лошото е в миналото, ЛЮБОВТА, СЕМЕЙСТВОТО, ДЕТЕТО ВИ Е ТУК И СЕГА, С ВАС И ВЪВ ВАС! Бъдете щаствливи. Не забравяй - ТИ СИ СВЕТЛИНАТА В ТВОЯ ДОМ, ТИ СИ УСМИВКАТА, УЮТЪТ, СПОКОЙСТВИЕТО И ЗДРАВАТА ОСНОВА! Така е писано за жената и така ще бъде!
С обич!

Здравей Дебра, не разбрах каква е разликата между децата ти, но аз съм на 44, имам син на 19 и искам второ дете. Боря се със съмненията си и страховете си и затова ти благодаря за това, което си написала. За мен е важно да знам, че има много други жени, че  вече става по-нормално да се мисли за деца след 40. Само че дали 44 не са пределна възраст?
aterq, и на теб благодаря за косвената подкрепа
ВИнаги, когато прочета за други жени, желаещи дете след 40, се окуражавам и обнадеждавам!
Благодаря на всички и поздрави за всички! 

Емоли, само се успокой. Averbod е права като казва, че емоционалното ти състояние се отразява на бебчо. Опитай и с леенето на куршум. И аз имам познати - не един и двама, на които това е помагало. Незнам как точно действа на психиката, но явно има ефект.
Като казах да "накажеш" таткото, забравих да сложа кавичките и гледай какво излезе - всички май са ме разбрали буквално. Той, предполагам е по-изплашен и от теб, и сигурно се чувства ужасно в момента. Не бъди прекалено строга към него. Нито пък прекалено мнителна - бъди сигурна, че оттук натакък каквато и задача по отношение на бебчо да му възложиш, той ще си отваря очите не на 4, а на 18. Със сигурност случилото се ще ви се отрази на психиката, няма начин - но вие и само вие двамата сте в състояние да превъзмогнете заедно травмата. Опитайте да забравите колкото се може по-скоро неприятното, припомняйки си само хубави неща от съвместното бдене над бебчо, неговата първа усмивка и т.н.
Никой не е застраховат от подобни инциденти, колкото и внимателен да е. Но изглежда бебчетата съумяват някакси сами да се пазят. Майка ми е разказвала как е падала по каменни стълби с мен, когато съм била съвсем пеленаче. При това става дума за най-горната площадка на стълбите на една 100-годишна къща, която сега ползваме за вила. А те са доста стръмни. На всичкото отгоре аз съм изхвърчала от ръцете й в близките розови храсти. И като по чудо не съм имала дори драскотина. Явно наистина има някаква сила, която бди над бебетата в такива случаи.
Стискам ви палци по-бързо да превъзмогнете нещата и около вас да има само усмивки и добро настроение. 
 

На мен пък сега ми е по-лесно. С първото дете ми помагаше свекито 7 месеца - живеехме заедно. Второто си го гледах сама, сега отново никой не ми помага за трите. Но пък с всяко следващо дете гледането ми се вижда много по-леко. Не се изморявам, въпреки че с другите двама бях 60 кг, а сега съм към 90  Просто съм по организирана и се справям по бързо с нещата. Понякога като се ядосам строявам батковците в две редици да помагат, но то не е за дълго време, всъщност те са големи и може да се каже, че нямат нужда от голямо гледане - най-важното е да им готвя по една бака на ядене и тогава всичко е наред