И аз събирам чинно играчки. Ако разчитам на нея, няма изобщо да ги събере, а после неизменно си ги търси, така че е в мой интерес да ги има, иначе рев, сълзи и сополи. Но все забравяме по някоя дрънкулка у приятели, те си знаят и й я пазят до следващия път. Тя се радва, сякаше получила нова играчка.
- Публикувана: 11 авг. 2006, 16:50 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2006, 19:25 ч.
Търсите ли и събирате ли играчките на децата си
Оставям Дияна сама да се грижи за играчките си. Забравя някоя изграчка, тръгваме си, аз скришом я прибирам. След време казвам "ааа, къде е еди кое си?". Дияна надува гайдата, моли ме да се връщаме. Давам играчката и я моля да не я забравя повече.
Но децата забравят.
Но децата забравят.
И аз така съм пробвала, но ефекта е почти нулев. Виж сина е доста прибран и не ни се е случвало нещо да забрави някъде.
Тръгваме си от плажа, прибира всички играчки в плика и после ми казва да не му забравя джапанките, това Креми да го каже е абсурд. Обикновено се сеща след "дъжд-качулка".
Като цяло - държа все пак някакъв контрол върху прибирането на играчките.
Прибираме всичките играчки до една. Аз от малка съм такава - изгубяли си нещо, каквото и да е то, после много ме е яд, не за самата вещ, ами за това че съм я изгубила. Така се опитвам да науча и синът ми. От една страна не ми харесва, защото го приемам като затормозване. Постоянно всичко следя, къде е. Много майки ми се чудят как така нямаме нито една изгубена биберона.
Сега Марена е по-голяма и сама си помни какво е изнесла, пък и не излизаме с много неща. Но понякога се случва да забрави нещо, аз и го взимам, ако не го забравя също 
Но като по-малка редовно се обърквах кое точно е наше, кое - не - с тези формички за пясък особено...всичките ми изглеждат почти еднакви.
В тази връзка една много сладка ситуация - на площадката бяхме около 3-4 майки и един татко.Децата ни тогава бяха на по 1,5 и не се очакваше от тях да си събират играчките.Когато стана време да си тръгваме, майките започнахме да събираме разни джунджурии, а таткото ни загледа с един празен поглед. Попитахме го какво прави, а той отговори : "Ами, чакам да видя какво ще остане и явно това са нашите играчките"...
Но като по-малка редовно се обърквах кое точно е наше, кое - не - с тези формички за пясък особено...всичките ми изглеждат почти еднакви.
В тази връзка една много сладка ситуация - на площадката бяхме около 3-4 майки и един татко.Децата ни тогава бяха на по 1,5 и не се очакваше от тях да си събират играчките.Когато стана време да си тръгваме, майките започнахме да събираме разни джунджурии, а таткото ни загледа с един празен поглед. Попитахме го какво прави, а той отговори : "Ами, чакам да видя какво ще остане и явно това са нашите играчките"...
Да събирам ги. Но ние не носим много играчки и помня какво сме били взели.
