Как постъпват майките, осъзнали че страдат?

mixture,
продължавам да работя за твоето настроение 

позволих си да "миксирам" деня, който си разказала с малко розовко! нали може    Дано да ти хареса така! И искрено ти го пожелавам! 

няма да се пръсна, чувствам се отлично
имам хубави моменти всеки ден
днес например ставам рано, събуждам детето едва едва,направо беше като Джо Кашкавала, за да мога да го изпишкам в стерилно шише,тази седмица ни назначиха рутинните изследвания.
Мъжът ми вече беше буден и излязохме заедно, той тръгна с количката с детето към болницата, а аз на работа, защото вече закъснявах. Целувам детето и мъжа си. Мъжът ми гледа детето до 4-ти септември, до времето за ясла.
Стигам в работата, мъжът ми звъни да ми каже, че всичко е минало нормално и в момента приготвя закуска за детето. Казвам му, супер си. Такъв е той, винаги се справя, спокойна съм, когато е с детето.
след половин час пак звъни. Пита ме има ли нужда да се купи нещо специално, защото щял да така и така да ходи до магазина. За всичко мисли, страхотен е.
И му го казах. Казах му също, че го обичам. Той ми отговаря същото.
Нямам търпение да свърша работа, за да се върна при моите две съкровища, просто не мога без тях!

Успех и ти пожелавам това да стане истина в най-скоро време!!!
  

 Е, така и на мен чак ми се оправи настроението. 

Напълно те разбирам ,защото аз съжителствам с такова подобие .Дори си мисля дали въобще някога съм го обичала .Всичко е било навик и пак тази наша съвест, виновна за всичко .

Не, не съм сама, но като се замисля, много по-дребни нещица не мога да търпя. Не знам  ако бях в твоето положение, как щях да постъпя.
Само че сестра ми търпи един такъв екземпляр и аз се чувствам безсилна да и помогна. Така че те разбирам.

няма да се пръсна, чувствам се отлично
имам хубави моменти всеки ден
днес например ставам рано, събуждам детето едва едва,направо беше като Джо Кашкавала, за да мога да го изпишкам в стерилно шише,тази седмица ни назначиха рутинните изследвания.
Мъжът ми вече беше буден и излязохме заедно, той тръгна с количката с детето към болницата, а аз на работа, защото вече закъснявах. Целувам детето и мъжа си. Мъжът ми гледа детето до 4-ти септември, до времето за ясла.
Стигам в работата, мъжът ми звъни да ми каже, че всичко е минало нормално и в момента приготвя закуска за детето. Казвам му, супер си. Такъв е той, винаги се справя, спокойна съм, когато е с детето.
след половин час пак звъни. Пита ме има ли нужда да се купи нещо специално, защото щял да така и така да ходи до магазина. За всичко мисли, страхотен е.
И му го казах. Казах му също, че го обичам. Той ми отговаря същото.
Нямам търпение да свърша работа, за да се върна при моите две съкровища, просто не мога без тях!
Благодаря на donna al volante.няма такъв смях.просълзих се
сега ще го принтвам и ще го пкажа на приятелките си ще се спукат
не знам,хора,ама няма такъв свят,лудд
снощи,още повече се скарахме,защото му изтресох великата си идея, че ще ходя да пия бира с приятелки
напражо лицето му се изви в болезнена гримаса,като чу,както и да е
скарахме се, че не съм си съгласувала действията с него,уж това е проблемът
та вървя си с Макс( той не върви, в количката е)
и звъним на баба му,тоест моята майка, че видиш ли баща ни отново е лайно и трябва да ти се пооплакваме
излиза тя, започвам аз да рева, да разказвам,покрай нас минават две майки с колички.В едната количка се мъдри 2-3 мес. бебче и чувам майка му как казва:"Ау, не мога да го търпя тоя.Ще се приберем чак по-тъмно да не трябва да му гледам тъпата ленива мутра"
направо ми идеше да я разцелувам и да и предложа заедно да посрещнем вечерта
защото, нали знаете до там е зора
като се стъмни прибираш се, къпеш,храниш и дошло време за лягане
ама, че сте ми готини
нямах търпение тая сутрин да включа компа

 

кажи, мила, какво ти тежи? продължава ли сагата с лежането вкъщи и плужестването?
Мога ли да ти помогна с нещо?

честно липсваше ми ти...
къде изчезна?
оправяш ми настроението за секунди
сагата сигурно ще бъде безкрайна
поне от днес детето тръгна на ясла и няма да бъда виновна пред света,че той си гледа сина

ако ти тежи, пиши ми на лични 

реших,че вече няма да ми тежи
поне докато не предприема по-драстични мерки
ще пиша по-късно на лични

Casiopea го е написала много точно: Не е хубаво да си сам, но по-добре е сам, отколкото нещастен с някой, който не удовлетворява потребностите ти.

Разбирам те, че се чувстваш гузна заради сина си - и аз се чувствах така, при това моите са 3-ма, но не мисля, че е правилно да се преструваме заради децата ни, че всичко е наред, ако наистина не е. Те ще порастнат и ще разберат и тогава последствията ще са по-тежки! Пожелавам ти успех, независимо от решението ти!

Off и
Danisport, ти си последният човек, когото очаквах да видя тук .
От мен кураж и прегръдка   

...а аз чак се зарадвах, че в последно време тоя подфорум беше позамрял
Нещо определено й има на тая година, не мислите ли