Не мога да се сдържа и да не пиша за мойто свеки. Ако има публика може да те побърка от превземки и театралничене. Съсипа ми нервите. Не искам да има нещо общо с децата ми. Толкова рев съм изревала заради нея, толкова нерви съм си скъсала. Винаги се чувствам виновна, че не мога да оправдая очакванията и, а в същото време тя не заслужава нищо. Натоварвам майка си с помощта за децата, на свакърва ми не се доверявам. Не знам дали е правилно. Единствено когато не я виждам се успокоявам за известно време до следващия път. Тя живее на 10 мин. от нас. Още не съм намерила начина да и казвам всичко в очите, за да не я обидя. Как да си пречупя езика, как да и казвам нещата които вече 9 години трупам ли трупам...
- Публикувана: 12 авг. 2006, 13:46 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2006, 23:41 ч.
Какво беше последното нещо,с което ви издразни СВЕКИТО?
чувствам се прекрасно
Бясна съм вече. Като си дойде тук не си стои на етажа а нон стоп е снас. Е да идва си заради нас, но....
Повлича и другите внуци (децата на зълвта ) които също оставят да спят в нас. Не си мърда пръста една манджа да сготви. Децата да дойдат, но малката р болна и за мой най голям ужас и те са болни
Ставам рано сутрин да мога да пия кафе спокойно без цялата напаст на главата ми и да си изчистя. В 5 и 30 и тя скача с мен и ме пита защо ще ходя в банята 
Повлича и другите внуци (децата на зълвта ) които също оставят да спят в нас. Не си мърда пръста една манджа да сготви. Децата да дойдат, но малката р болна и за мой най голям ужас и те са болни
Ставам рано сутрин да мога да пия кафе спокойно без цялата напаст на главата ми и да си изчистя. В 5 и 30 и тя скача с мен и ме пита защо ще ходя в банята
А най пресният пример от преди минути е че тази вечер поканила нейни гости...у нас 
Е това е наглааааа женааа. Мъжът ми напълно ме подкрепя че не е права, ми аз на слугиня се обърнах вече. Като и каже обаче тя почва да реве и видите ли пак ние сме виновни 
Как да се оправям с нея вече незнам. Май докато е тук ще съм редовно в тази тема. 
Е това е наглааааа женааа. Мъжът ми напълно ме подкрепя че не е права, ми аз на слугиня се обърнах вече. Като и каже обаче тя почва да реве и видите ли пак ние сме виновни Как да се оправям с нея вече незнам. Май докато е тук ще съм редовно в тази тема. А най пресният пример от преди минути е че тази вечер поканила нейни гости...у нас Е това е наглааааа женааа. Мъжът ми напълно ме подкрепя че не е права, ми аз на слугиня се обърнах вече. Като и каже обаче тя почва да реве и видите ли пак ние сме виновни Как да се оправям с нея вече незнам. Май докато е тук ще съм редовно в тази тема.
Е това е наглааааа женааа. Мъжът ми напълно ме подкрепя че не е права, ми аз на слугиня се обърнах вече. Като и каже обаче тя почва да реве и видите ли пак ние сме виновни Как да се оправям с нея вече незнам. Май докато е тук ще съм редовно в тази тема. 
последно - разбрах, че моят любим й е дал над 3 000 лв. за нейни нужди за последните месеци. не че в самото даване на парите има нещо лошо, а в това, че той ги получи от наследство и всеки път, когато направи с тях нещо за мен, свекито прави сцена от рода на: "защо си харчиш грешните пари". а отделно от това мрънка как никой не й помага.
Пресен пример отпреди 15 мин. Мъжа ми ще купува кола на инвалид. Инвалида е дядо ми. Стана обаче проблем с вноса и сега се притесняваме да не би да изгърмя правото за внос на инвалид. И тя дошла в собствената ми къща и ме разпитва за колата /щото знае, че и да пита сина си изобщо няма да и каже/, аз й обяснявам, че ако наистина инвалидното право не може да се ползва вече става голям проблем и тя скача срещу мен с думите :" Ами той да не би сам да е поискал да ползва правото, някой го е накарал". Едва ли не ние с нашите сме седнали да му се молим.Вместо да е благодарна, че му предостъпват правото, тя ще ми лази по нервите. Сега ние излязохме виновни, щото сина й не мисли.... 
С това, че ми показа злобата си, когато приеха мен на работа, а не дъщеря й
Ходихме на профилактичен с малкия при кардиолог за физиологичен шум на сърцето и я питах защо му се поти главичката. Жената ми каза, че много бързо расте детето и потенето е признак за бебешки рахит. Бутна му фонтанелката каза, че е добре и да си продължим витамин Д по 2 капки.....
Казвам всичко това на свеки и от същата вечер /беше преди 2 седмици/ до ден днешен всеки ден 1-2 пъти му казва :Абе, много растеш, бе, бабо, виж какви криви ти станаха краката!
А преди това, от 3-тия месец ми обяснява как детето слабеело /нищо, че наддава с 800-900 грама на месец/, защото не съм го хранела с друго, освен с кърма.
Не точно свекървата, а нейната свекърва и негова баба в случая. Постоянно повтаря, че ако бебето е момче на ръце ще го носи, но ако е момиче въобще не и трябва такова в къщата . Като взехме количката каза " ауу, колко е хубава сега няма нужда да харчите излишно за креватче, бебето ще си спи в нея" , на което мъжът ми отговори "ти защо не спиш в колата" и т.н. Всеки ден нещо ново, добре че имам ниско кръвно и ми го оправя от раз
. Като взехме количката каза " ауу, колко е хубава сега няма нужда да харчите излишно за креватче, бебето ще си спи в нея" , на което мъжът ми отговори "ти защо не спиш в колата" и т.н. Всеки ден нещо ново, добре че имам ниско кръвно и ми го оправя от раз Не точно свекървата, а нейната свекърва и негова баба в случая. Постоянно повтаря, че ако бебето е момче на ръце ще го носи, но ако е момиче въобще не и трябва такова в къщата . Като взехме количката каза " ауу, колко е хубава сега няма нужда да харчите излишно за креватче, бебето ще си спи в нея" , на което мъжът ми отговори "ти защо не спиш в колата" и т.н. Всеки ден нещо ново, добре че имам ниско кръвно и ми го оправя от раз
. Като взехме количката каза " ауу, колко е хубава сега няма нужда да харчите излишно за креватче, бебето ще си спи в нея" , на което мъжът ми отговори "ти защо не спиш в колата" и т.н. Всеки ден нещо ново, добре че имам ниско кръвно и ми го оправя от раз 
Откак не живеем заедно, имаме що-годе прилични отношения, но честичко ме дразни. Най-пресния случай - вчера дъщеря ми вика на майка ми: "Бабо, дай една цигара да се правя, че пуша." Майка направо се опули от изненада и каза, че не може. После Ива идва при мен със същата молба. Категорично и отказах и аз и взех да се чудя откъде тая идея, да се разкарва с цигара (истинска) в ръка. А то какво било! Оня ден свеки я гледа и с дядо и и дали цигара да си "пуши". Това свеки ми го споделя днес едва ли не с гордост в гласа. Викам, как може, а свеки:"Ми то детето иска." Та то детето може да поиска и да му я запалят...
Препоръчани теми