Какво беше последното нещо,с което ви издразни СВЕКИТО?

не изпрати дори картичка за рождения ден на Стела, да не говорим за нещо друго

Преди 1 час, когато за 20 дни 5 ти път ме пита  - "Tи кога ще се подстрижеш" e този път се бях подстригала .. ама на нея прическата не и харесвала  2gunfire:
И второто откровение " Tи трябва да остлабнеш", ми трябва, ако иска отбивам детето и минавам на диета 

Ние пък правим ремонт и тя дошла да види до къде сме стигнали.Видя мивката за кухнята и като вика:Тя тая мивка само варовик ще събира.Защо не си направихте зидана като нашата. (незнам в кой век живее тази жена)

Рени, на твое място аз бих яла вафлите. 

И моята-май сме уцелили на свекърви
Понякога се хващам за дреболии и собственната ми майка ме упреква за това,че сама си усложвявам живота....

Съвсем прясно-както все няма пари,в събота си купи нов телефон(мобилен),за двеста и няколко лв.А за внуче, пари няма даже за едни солети(0.15лв)....

аз не виждам какъв е проблема тук. Аз много повече се радвам и на свекърите и на моите родители, когато си похарчат малко пари за себе си, а не се опитват да ни финансират или помагат с нещо. Ние сме големи хора за да можем да осигурим да има за нас, за деца, че дори и за родители.

Според мен показват, че не се интересуват от децата.

Включвам се отново - "Леле сина ми колко много работи..... А ти как си, как е детето........" Сещай се - той бачка, а ти..... 

С нищо...
хехе само, че обича да бърбори до като гледам някой интересен филм. Честно, за 5 години ме е издразнила яко само веднъж- защото ми се беше разсърдила, но и минааа...

   Четох,четох пък реших и аз да ви напиша малко за моята свекърва,То нашият случай е по-особен,както ще разберете от историята,която ще ви разкажа.Но едно е ясно от цялата работа-май свекърви,които наистина искренно да харесват и обичат снахите си,НЯМА.Хич не ги е грижа как се чувстваме,имаме ли нужда от нещо или въобще каквото ида било по наш адрес/на снахите имам в предвид/.
   Аз мога да разкажа много,ама няма смисъл.Ще ви разкажа последното,което се случи,и след което не й проговорих и никога НЯМА да й проговоря докато съм жива.
   Стана така,че родих преждевременно в 25г.с.,много искали да ме видят със свекър ми,ама мъжа ми не дал/защото знае тя каква е ревлива и колко ще ме натовари още/.След втория ден в болницата почнах през деня да се прибирам в къщи,за да съм с мъжа ми/майчин дом е близко до в къщи/.Видяхме се,каза ми колко е разстроена и как се надява всичко да е наред и т.н.Аз от своя страна я помолих да не казва на никой какво е станало,защото още не се знае какво ще стане/чакахме 7 дни да минат,за да я запишем,ако е жива-иначе се водело аборт/ и да не разбера т хора с лоши мисли и да вземат да ми направят нещо на детето.Тя ми вика-няма майче,аз само на една приятелка съм казала.Не спря да пита плащаме ли сега в болницата за специалните грижи и т.н.Гледах като тресната,викам й-има ли значение,ако тряба и апартамента ще продадем,само тя да е добре.А тя-естесвенно,как да е,съгласява се. Помолих я да оплете много малки търлъчки на бебето,защото й беше студено/въпреки кувьоза/ и й бяха сини ръчичките и краченцата-та да се стопли повече.Тя се съгласява и почва да плете.Мъжа ми ги носи на следващия ден,ама нищо не казва.Аз усещам,че има нещо,ама той мълчи/за да не ме притеснява/.Чак после разбирам истината.Тя като взела да звъни по роднини,по приятелки разни и да обяснява за нещастието,което я сполетяло,как сме загубили бебето,какво ще сме се правели без бебе,как и тя го биола преживяла и т.н.Та хората взели да звънят на мъжа ми да му изказват съболезнования/при живо дете,което се бори за живота си/ ,а той като малоумен да обяснява как е жива,как нищо не се знае още,че може всичко да се оправи,да е наред.Не му стига и мъката и това,че и мен ме няма,а и с такива неща да се занимава.Гадна работа с две думи.Зла жена,не заслужава да я погледнеш даже.
   Аз като  й казах точно две изречения и спрях да говоря от тогава.Гадно е да се подминаваме в къщи,но така ще е когато сме там.Мъжа ми също не говори с нея.Той по принцип винаги е бил против нея,все ми казваше-ще дойде време,ще я разбереш.А аз глупачката я защитавах,нали е майка,а той й е дете.За мен това не нито майка,нито баба,нито дори човек.
   Та така мили мои,не ги мразете,ако нямате причина,но винаги имайте едно на ум.Това е моят съвет.За протокола само ще кажа,че свекър ми е душа човек,толкова добър,че затова не е видял добро в живота си.За него мога да направя всичко.
   P.S. Забравих да ви споделя,че свекърва ми има 6 загубени деца преди мъжа ми и много добре би трябвало да е наясно как се чувствам в този момент.Ама не,злобата й е в повече.
   Извинете за дългия пост,ама реших и аз да споделя.Че ме е срам да разказвам за това на хората.
   Желая ви само хубави неща да ви се случват. 

Assia, много съжалявам, надявам се че детенцето е добре и ще расте здраво и игриво и ще ви радва!!!   
Моята свекърва ме дразни с дребни неща за сега, но хубавото е, че не живеем заедно. Аз също имах случка с перде  , много странно, какво се заглеждат тези жени по пердетата ...
Те също правиха ремонт и свекървата казала на синчето си, щото явно не смее на мен, че трябвало да й дам пердето от хола, което аз май много не съм харесвала, а аз да си купя друго!    Всъщност това перде аз съм го купувала, преди година и наистина исках да купя нещо много по-интересно, но тогава покрай многото други приготовления преди сватбата, нямах време и пари. Ами какво да я правя, дадох и го. Сега пък ми вика, че като го погледнела и ставало едно такова, свивал и се стомаха  че го била взела от мен! А колко много пердета била имала у тях ...
Ами за такива глупости се дразня понякога!

МОята свеки по принцип си е по..... особенна (та чак и хората го казват). Днес нещо с ебеше надзурлила като се върна от работа , в първия момент се направи че не ме вижда , после нещо взе да мрънка. Цяла вечер кисна в градината ,после пак намръщена даде някои команди и си легна . ОООФФФФ ще подишам. Аман от такива ....   

 Тъй като гледам аз съм случила на свекърва. Винаги гледа на нас да ни е добре. С каквото може винаги помага - не и се дразня . И вещи ми е давала, и на детето се радва, може да е нещо дребно но никога не идва с празни ръце при него. И ядене и продукти ни е носила, когато може и иска. Значи да уточня че това не е едностранно да е само от нейна страна. И ние винаги й помагаме. Абе кой с каквото може. Явно при нас е една идилия. Може би такива като нея са рядкост, защото повечето ми приятелки се оплакват от своите и искат да имат като моята.

И днес продължава да се дзурли - Дреме ми