Помощ! Какво да правя...?

Браво! Всичко ще се нареди с времето.Дано си достатъчно умна да си уредиш живота и си отгледаш детето.Искрен съвет,поживей без мъж,не е страшно.

Браво за смелостта. Успех. Всичко ще се нареди.

Благодаря за съвета! Определено това смятам и да направя,не ми е до мъже сега, или поне не и докато не се оттърся малко и не преоткрия себе си отново. Поне с този човек успях да науча доста неща, като какво искам от един мъж и с какво да не правя компромиси и да не затварям очите си. Благодаря отново и поздрави на всички тук!

Браво, момиче, няма да се даваш! Горе главата, разкажи всичко на родителите си, ако още не си и непременно направи
 консултация с адвокат при първа възможност.

Хубаво си направила, но ще те помоля да ъпдейтваш тук какво се случва, защото за жалост много от насилниците не им е лесно да приемат това и сега трябва да си много нащрек, докато не ми е време и не си убедена, че той е приел случилото се и няма да те притеснява.

Сега в момента този човек не е на себе си със сигурност. Ако се случи да идва до вас и да те притеснява (хубавото в случая е, че нямате брак), не се колебай да позвъниш в полицията. Едно такова решително действие може да му охлади страстите за постоянно дори и повече да не те притеснява.

Много се радвам за теб и, че толкова бързо направи тази крачка, това рядко се вижда, ти си изключение от случаите в другите теми. Това което прочетох много ме разгневи как те е ритал,  защото аз като чета и си го представям, усещам болката ти. Един съвет ще ти дам и много добре го запомни, ако имаш дъщеря направи всичко възможно да и възпиташ тези ценности, че да има абсолютна нетърпимост към грубо и лошо отношение и ако се случи да попадне на такъв боклук, да има достойнство и също много важно да ти споделя.

Повечето жертви на домашен тормоз имат този проблем да не споделят на своите родители и близки.
Опитай се да се поставиш във тази ситуация да имаш дъщеря и тя да живее с насилник, той да я мачка и тя да не ти споделя нищо. Как ще се почувстваш когато разбереш, че тя е крила от теб ?

Благодаря Ви за включването отново! Ще ви държа в течение. Мина доста време преди да направя решаващата крачка, но чашата преля и за щастие вече си отворих очите и прогледнах, да не говорим, че от известно време изпитвам неприязън и отвращение от този "мъж". Детенцето ми е момченце и осъзнавам много ясно, че не трябва да расте в такава токсична среда, ако искам да стане човек с нормална психика и подобаващо отношение към жените един ден. Хубави празници на всички!

Браво, най-правилното решение си взела като си се преместила при родителите си. Не се връщай при него каквото и да ти говори. Аз също имам опит с насилник и когато го срещнах бях на твоята възраст (сега съм на 26). Слава богу тогава не заживяхме заедно, но беше толкова токсично, че всеки ден бяхме заедно. След като прекратих отношенията си с него той се свърза с много хора от обкръжението ни и се опита да ги настрои срещу мен и да им обяснява колко много ме обича. Търсеше ме чрез други хора също. В един момент развих някаква психоза, че ме преследва. Стигнах до университета и не влизах в лекция, после взимах първия автобус, който видя и слизах на последната спирка. Така си загубих страшно много време, изостанах от ученето, прекратих приятелства, какво ли не. Много време ми отне.
Една приятелка даже по-млада от теб е била, когато се е запознала с нейния насилник. Роди му дете на 19 години. Когато детето беше на около 7 събра смелост да го напусне. Той с месеци я преследваше и я заплашваше, че ще ѝ вземе детето само и само да се върне при него. Накрая някак си се отказа. От години не ги е търсил до колкото знам.

Та с тези истории не искам да те плаша, а просто да ти кажа, че трябва да си нащрек. Много добре, че нямаме брак. Така няма да има нужда да се занимаваш с развода. Извади си ограничителна заповед. Нещата ще се наредят, но трябва да споделиш и на родителите си, колкото и да ти е неприятно, защото така ще има кой да ти помогне и да ти напомни всички гадни неща в случай, че се поддадеш на манипулация от негова страна.

Поздравления за авторката и от мен. Някои жени не се решават с години на тази крачка и търпят, защото насилникът-манипулатор им вменява чувство за вина.
Хубав живот ти желая!