В Библията нищо не пише по въпроса за прераждането-нито за, нито против. 
- Публикувана: 13 авг. 2006, 14:57 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2006, 22:47 ч.
Избират ли ни нашите деца?
Сега НЕ пише, но съм чела, че е имало подобни текстове, премахнатаи на един определен събор... целта е била очевидна- тезата за ада може да държи добре в подчинение... извинявам се, че профанизирам обяснението, но в най-груб вид е това.
.........целта е била очевидна- тезата за ада може да държи добре в подчинение... извинявам се, че профанизирам обяснението, но в най-груб вид е това..........
Според мен цялата религия е точно затова измислена - да държи в подчинение. Страхът, че някой те наблюдава е в основата на всичко.
Име сериозни теологични проучвания относно прераждането, малко е смешно да се отхвърлят неща, отдавана написани и казани.
...............
...............
На мен пък ми е смешно как някои вярват на други, написали книжки интересни и мистични с цел по-голяма продаваемост.
В Библията нищо не пише по въпроса за прераждането-нито за, нито против.
Напълно подкрепям написаното от Lilqna.
Хубаво де, аз лично не искам да съм краен привърженик на каквото и да е, искам да имам свободата да си промен я мнението по даден въпрос и религиозните догми не ми го дават... и затова не искам и рядко съм напълно категорична в спор, защото това освен да ме направи кон с капаци, не виждам какво друго ще ми донесе. Ако в какъвто и да спор или разговор някой извади по-силни аргументи винаги съм готова да ги чуя...
Рени, Това, че тезата за кармата принадлежи на източните религии с нищо не пречи в християнството също да е била застъпена тезата за прераждането.
Lilqna На теб може и да ти е смешно, но ако някоя книга ми е спечелила с нещо интереса или пък автора доверието, не виждам нищо смешно в това да разсъждавам по повдигнати от него въпроси. Каквито са всички подробно описани състояния близки до смъртта, теориите за регресивната хипноза, включително последните научни открития за теглото на душата....
В едно съм налълно сигурна- с хора, които с лекота отхвърлят каквото и да е няма смисъл да се дискутира, понеже това никога не е целта на заниманието, а отричането само по себе си. Нищо лично...А на който му е смешно да се смее, аз предпочитам да чета.
Рени, Това, че тезата за кармата принадлежи на източните религии с нищо не пречи в християнството също да е била застъпена тезата за прераждането.
Lilqna На теб може и да ти е смешно, но ако някоя книга ми е спечелила с нещо интереса или пък автора доверието, не виждам нищо смешно в това да разсъждавам по повдигнати от него въпроси. Каквито са всички подробно описани състояния близки до смъртта, теориите за регресивната хипноза, включително последните научни открития за теглото на душата....
В едно съм налълно сигурна- с хора, които с лекота отхвърлят каквото и да е няма смисъл да се дискутира, понеже това никога не е целта на заниманието, а отричането само по себе си. Нищо лично...А на който му е смешно да се смее, аз предпочитам да чета.
Рени, Това, че тезата за кармата принадлежи на източните религии с нищо не пречи в християнството също да е била застъпена тезата за прераждането.
Ами в този му вид наказанието наистина не присъства, но там логиката е, че ако не не се развиваш и ако не научиш уроците от прдишната си карма, в следващият живот ще си подложен на още по тежки изпитания, сиреч пак ще си наказан ама по друг начин. В този смисъл там пък се разчита на това, че един ден ще живееш с утежнена карма и затова според източните религии е най-добре да се стараеш с всички сили да подобряваш кармата си.
Както някой по-нагоре беше написал, а ти сама си го написала- прераждането се предполага да доведе до духовно израстване, до какво се предполага да доведе да те опържат в ада???- на мен ми е странно да похарчиш толкова материал да създадеш душа, само за да можеш после да я опържиш (хм сега като го пиша си помислих, че ние май правим същото, отглеждайки животни, за да ги хапнем после:)) извинявам се за шеговития офф ама ми стана смешно от аналогията:))) Кой знае ние погледнати от висотата на НЕГОВОТО СЪВЪРшЕНСТВО и вечност на какво приличаме......
Както някой по-нагоре беше написал, а ти сама си го написала- прераждането се предполага да доведе до духовно израстване, до какво се предполага да доведе да те опържат в ада???- на мен ми е странно да похарчиш толкова материал да създадеш душа, само за да можеш после да я опържиш (хм сега като го пиша си помислих, че ние май правим същото, отглеждайки животни, за да ги хапнем после:)) извинявам се за шеговития офф ама ми стана смешно от аналогията:))) Кой знае ние погледнати от висотата на НЕГОВОТО СЪВЪРшЕНСТВО и вечност на какво приличаме......
Явно всеки човек си има свои разбирания за тези неща. Аз не вярвам в послесмъртни наказания и награди и тем подобни; въпреки това за мен агресията над хора или животни е недопустима (под каквато и да било форма)- т.е. обратно на масовата практика. Ама свят-шарен, хора- всякакви.
Значи ако децата избират родителите си, това би означавало, че прераждането съществува. Ако е така- значи няма Ад и Рай, които са залегнали в основата на християнството. Така го виждам аз...
Значи ако децата избират родителите си, това би означавало, че прераждането съществува. Ако е така- значи няма Ад и Рай, които са залегнали в основата на християнството. Така го виждам аз...
Рени, Това, че тезата за кармата принадлежи на източните религии с нищо не пречи в християнството също да е била застъпена тезата за прераждането.
Извинявай, не съм Рени, но просто да кажа, че тезата за кармата и тезата на християнството се изключват взаимно и по-горе съм посочила защо.
В християнството Ада и Рая се разбират по духовен начин, а не буквално.
Наказанието не идва от Господ, а от личния избор на всяка душа - това обаче твърде тънък и труден момент тъй като никой не може да надникне в чужда душа и по тази причина хората си обясняват определени явления/случки (не намирам точната дума) с помощта на другите религии - в случая източните.
Не мисля, че има Ад и Рай като физическо място. По-скоро като състояние на душата. И не мисля, че точната дума във връзка с кармата е "наказание", по-скоро повтарящ се мотив, проблем, ситуация, която трябва да се преодолее. "Наградата" не ми се вярва да е медал 
. Опитът, който си извлякъл, подобрението на характера е чудесна награда.
За мен крайната точка е да се научим да обичаме по онзи уникален начин, по който сме обичани, а това включва много неща.
Моето дете ми каза, че ме е избрало, защото съм "топличка" и това наистина е вярно, дори в чисто физическия смисъл. Всяко дете е различно и има нужда точно от своята мама. На моето явно му е било студено
Така или иначе, най-важното е, че те са до нас и ни учат да обичаме безрезервно, независимо от броя на животите
. Опитът, който си извлякъл, подобрението на характера е чудесна награда. За мен крайната точка е да се научим да обичаме по онзи уникален начин, по който сме обичани, а това включва много неща.
Моето дете ми каза, че ме е избрало, защото съм "топличка" и това наистина е вярно, дори в чисто физическия смисъл. Всяко дете е различно и има нужда точно от своята мама. На моето явно му е било студено
Така или иначе, най-важното е, че те са до нас и ни учат да обичаме безрезервно, независимо от броя на животите 
Не виждам смисъл да се противопоставят християнство и източни религии от гледна точка на прераждането. Всеки е свободен да изповядва или не дадена религия. Добре, тези, в това число и аз самата, които не намират много отговори в християнството и малко или много са се поинтересували от други религии и философски системи може да им се струва приемливо да има прераждане. Строгите и догматични християни - да не вярват. ОК! Джали е права, и аз съм се срещала с идеята, че прераждането е била в част от текстовете, които обаче не са били допуснати в библията и стават апокрифни.....Наскоро отново гледах Евангелието на Юда - оказва се, че просто е решено Библията да се построи от най-лесно смилаемите евангелия...които далеч не са само четири...Както и да е това вече е тема на друга дискусия.
Аз лично дълго време страдах от следродилна депресия и никак не можех да приема променения си живот...Докато един ден една приятелка ми каза да се вгледам в детето си - може би точно то ще ми помогне да излеза от депресията и да видя един нов свят....Оказва се, че точно малката ми е "майстора" - не е истина как успява това дете да ме накара да видя живота от съвсем друг ъгъл и да открия невероятни истини за себе си...Така че, май направо си ме е избрала, но не за да има тя лек живот, а мен да научи на хиляди неща....Виж, аз съм избрала моята майка за да се науча на бунтарство..и успях
и да вървя все по по-различни пътища и да не ми е леко, ама пък да ми е гот
Аз лично дълго време страдах от следродилна депресия и никак не можех да приема променения си живот...Докато един ден една приятелка ми каза да се вгледам в детето си - може би точно то ще ми помогне да излеза от депресията и да видя един нов свят....Оказва се, че точно малката ми е "майстора" - не е истина как успява това дете да ме накара да видя живота от съвсем друг ъгъл и да открия невероятни истини за себе си...Така че, май направо си ме е избрала, но не за да има тя лек живот, а мен да научи на хиляди неща....Виж, аз съм избрала моята майка за да се науча на бунтарство..и успях
и да вървя все по по-различни пътища и да не ми е леко, ама пък да ми е гот 
все едно сме се познавали отдавна и сега пак сме се срещнали. Сигурно ме мислят за луда...
Чудех се дали да продължавам да пиша, понеже не ми се иска да се противопоставям на нечия вяра или схващане...
НО да, за дъщеря ми знам, че буквално влезе като стихия в живота ми, усещах я на 20 ден от бременността си, макар да пише във всички книги,че това е невъзможно и сега между нас има много силна връзка... буквално сме като скачени съдове....Както знам,че със сина ми имам същите трдуни взаимоотношения каквито имах с моята майка и за които тя вингаи ме предупреждаваше, че е дин ден ще ги изпитам на гърба си...
Имам собствен много силен опит с необяснимо познание идващо в сънищата ми и един куп други подобни( спред ортодоксалното хриастиянство едва ли не дявола се е вселил в мен) така че аз поне нямам потребността да убеждавам или не някого в каквото и да било. Идването на дъщеря ми при мен ме научи, че всеки си има път, ще върви по него както и докогато може и нищо не може да промени това.... а собствената ни воля стига само до там да извървим по възможно най-добрият начин пътя....
НО да, за дъщеря ми знам, че буквално влезе като стихия в живота ми, усещах я на 20 ден от бременността си, макар да пише във всички книги,че това е невъзможно и сега между нас има много силна връзка... буквално сме като скачени съдове....Както знам,че със сина ми имам същите трдуни взаимоотношения каквито имах с моята майка и за които тя вингаи ме предупреждаваше, че е дин ден ще ги изпитам на гърба си...
Имам собствен много силен опит с необяснимо познание идващо в сънищата ми и един куп други подобни( спред ортодоксалното хриастиянство едва ли не дявола се е вселил в мен
) така че аз поне нямам потребността да убеждавам или не някого в каквото и да било. Идването на дъщеря ми при мен ме научи, че всеки си има път, ще върви по него както и докогато може и нищо не може да промени това.... а собствената ни воля стига само до там да извървим по възможно най-добрият начин пътя....
Темата за това, дали доктрините на християнството и тези за прераждането взаимно се изключват или взаимно се допълват в изграждането на една по-пълна картина за света, е отдавнашна и необятна и не бихме могли да я решим в рамките на този форум, още повече, че отговорът на въпроса, дали ни избират нашите деца/дали избираме родителите си не изисква да приемем прераждането, а съществуването на душата преди раждането (не се коментира дали е имало предходно въплътяване в тяло или това е първото и единствено въплътяване). Всъщност, чисто логически, такъв избор нямаме, ако:
1) Светът е чисто материален, човекът е тяло, което е съвкупност от клетки, подчинени на биохимични и биофизични закони, което се образува в утробата и усъвършенства след нея, преди утробата нищо не е имало, т.е. няма душа.
2) Човекът има душа, но тя се образува заедно с тялото в утробата (тогава чисто логически и умира заедно с тялото накрая - иначе във Вселената би настъпил енергиен дисбаланс).
3) Душа със своя индивидуалност се въплътява в дадено развиващо се тяло в утробата (или след раждането, зависи от вижданията), но изборът, в кое тяло да се въплъти, го прави някой друг.
В противен случай, изборът къде да се въплъти, го прави самата душа. Въпросът е, дали го прави според независимото свое желание, или се съобразява с определени закономерности, които я подтикват към такъв избор.
1) Светът е чисто материален, човекът е тяло, което е съвкупност от клетки, подчинени на биохимични и биофизични закони, което се образува в утробата и усъвършенства след нея, преди утробата нищо не е имало, т.е. няма душа.
2) Човекът има душа, но тя се образува заедно с тялото в утробата (тогава чисто логически и умира заедно с тялото накрая - иначе във Вселената би настъпил енергиен дисбаланс).
3) Душа със своя индивидуалност се въплътява в дадено развиващо се тяло в утробата (или след раждането, зависи от вижданията), но изборът, в кое тяло да се въплъти, го прави някой друг.
В противен случай, изборът къде да се въплъти, го прави самата душа. Въпросът е, дали го прави според независимото свое желание, или се съобразява с определени закономерности, които я подтикват към такъв избор.
Не пиша много в този форум, но чета отвреме на време. По темата заставам зад позицията на Jaly1 на 100%.
Който иска може да погледне повече от книгата на Едгар Кейси "За сродните души".
http://www.izvorite.com/downloud/downloud.htm
Който иска може да погледне повече от книгата на Едгар Кейси "За сродните души".
http://www.izvorite.com/downloud/downloud.htm