eех,майчета, ако не беше чувството ни за хумор... смея се на някои от лафовете ви, малко през сълзи. блазе им на тея дето си имат "помагачи", че чак започват да ги жалят. такива сме си жените, жалостиви. затова ни е такова дереджето. докато възприемаме всичката грижа, отговорност по домакинство и дете като нещо подразбиращо се "женско" и се надяваме да ни се "помогне", няма скоро да видим светлината в тунела. бащата на моето дете не само, че "помага" единствено след като изрично му се потрети и попети, иначе не се сеща за нищо, но и пари не носи. сигурно ще последва въпроса защо го търпя-там е работата, че не го търпя, но отлагам вземането на кардиналното решение, когато ще пиша в рубриката на самотните родители. малко ме е шубе,раазбийш ли! а и какво добро ще направя-ще оставя детето си без баща да ме мрази един ден(не че бащата обръща някакво внимание на детето си, един път не го е извел на разходка напр. за 1г 2мес.) и ще огранича още повече и без това оскъдните финанси. ще бъда втора ръка човек, как гледате на самотните майки, признайте си. на теория може толеранс, но на практика-тая не е успяла да си задържи мъжа.
- Публикувана: 14 авг. 2006, 12:28 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2007, 23:28 ч.
Майчета, помагат ли вашите татковци в домакинството?
Да ти кажа честно, аз се възхищавам много повече на смелите самотни майки, отколкото на тези, дето се оставят разни лентяи да им тровят живота.
... как гледате на самотните майки, признайте си.
Аз- с респект!
И не се излагай, млад човек си- не разсъждавай като бабичка през 70-те
... как гледате на самотните майки, признайте си.
Аз- с респект!
И не се излагай, млад човек си- не разсъждавай като бабичка през 70-те
Също и аз- с респект!
... как гледате на самотните майки, признайте си.
Аз- с респект!
И не се излагай, млад човек си- не разсъждавай като бабичка през 70-те
Също и аз- с респект!
сигурна съм, че е много трудно, но това не значи, че е по-ниска класа човек. ... как гледате на самотните майки, признайте си.
Аз- с респект!
И не се излагай, млад човек си- не разсъждавай като бабичка през 70-те
Също и аз- с респект!
сигурна съм, че е много трудно, но това не значи, че е по-ниска класа човек.
Винаги помага, даже понякога аз помагам. 
Вкъщи няма женска работа, събрали сме се, за да си помагаме, и цялата домакинска работа си я делим. Никой на никой не е длъжен. 
И двамата ходим на работа, и двамата обичаме да ни е изпрано и чисто, така че е редно и двамата да допринасяме за това 
Вкъщи няма женска работа, събрали сме се, за да си помагаме, и цялата домакинска работа си я делим. Никой на никой не е длъжен. И двамата ходим на работа, и двамата обичаме да ни е изпрано и чисто, така че е редно и двамата да допринасяме за това Браво! При нас е същото!
Приятелят ми много помага.Всъщност повече отколкото съм очаквала 
- пуска пералня, простира дрехи, чисти вкъщи, готви от време на време и освен всичко има време и за малкия.Разбира се не го прави постоянно, но обикновенно винаги пита "какво да правя аз сега?" и аз съвсем по детски му казвам "Моля те, хайде да изпереш и да проснеш дрехите, защото съм много изморена" и той с готовност изпълнява.А обратното - когато съм много изморена и му се развикам да направи нещо, развиква се и той и сяда да си играе някъква игра без да обръща внимание, ако ще и къщата да се срути, аз съответно побеснявам още повече 
обаче от натякване "виж аз колко върша пък ти?" смисъл няма.Аз процедирам съвсем леко и кротко и обикновенно върши работа.
И съм му много благодарна, че ми помага и се опитвам да му го показвам, за да си има стимул да продължава да го прави
- пуска пералня, простира дрехи, чисти вкъщи, готви от време на време и освен всичко има време и за малкия.Разбира се не го прави постоянно, но обикновенно винаги пита "какво да правя аз сега?" и аз съвсем по детски му казвам "Моля те, хайде да изпереш и да проснеш дрехите, защото съм много изморена" и той с готовност изпълнява.А обратното - когато съм много изморена и му се развикам да направи нещо, развиква се и той и сяда да си играе някъква игра без да обръща внимание, ако ще и къщата да се срути, аз съответно побеснявам още повече обаче от натякване "виж аз колко върша пък ти?" смисъл няма.Аз процедирам съвсем леко и кротко и обикновенно върши работа.
И съм му много благодарна, че ми помага и се опитвам да му го показвам, за да си има стимул да продължава да го прави
Препоръчани теми