... на които не им е нужно да отидат до данено място , за да свършат нещо ... Нужни са им само едни очи , в които да погледнат ...
Не те разбрах
Май за урочасване иде реч
- Публикувана: 17 авг. 2006, 10:56 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2006, 19:05 ч.
За защитата на личните данни или анонимността на виртуалното пространство
Не те разбрах
Май за урочасване иде реч
Как за урочасване бе, Марче? През монитора ли 
Червен конец ще свърши работа! Залепен долу в левия ъгъл на монитора
По темата- не ме е страх от нищо! Никой не е защитен от всички беди, та аз ли?!
Как за урочасване бе, Марче? През монитора ли
Ами с тия лоши очи какво друга да си помисля
Оправих си настроението 
Как за урочасване бе, Марче? През монитора ли
През IP- то се придвижват уроките, ти не знаеш ли.
Мен не ме ловят, защото освен firewall съм си инсталирала и urokiwall.
Ами - мен не ме притеснява нищо. не показвам къщи, коли, градини - себе си или съпруга си... не споделям твърде лични неща.
И не бих сложила снимка на детето си.
Всеки си носи отговорността сам.
И не бих сложила снимка на детето си.
Всеки си носи отговорността сам.
или пък се сещам за една форумка,коята беше разкрила снаха си и беше прочела доста неприятни неща за себе си и майка си...Тц.Гледам да не споделям.
Аз не съм от тези,които прекалено много се разкриват.Но не страдам и от излишна параноя.
Детето си не съм показвала,освен на определени познати във форума,на които вярвам.
За останалото...Мисля,че един недобронамерен съсед или познат би свършил повече работа в това отношение.Било за кражби или друг вид престъпления.Не виждат ли съседите,какви коли караме,как се обличаме?Самите ние, дали не помагаме в отделни моменти на откровение?Не споделям с всеки,но от страх няма да спра да разговарям със самотната бабичка от втория етаж (знам ли,тя с кого може да сподели) или с продавачката от кварталното магазинче (която знае всички клюки,дори кога пера тъмни и кога бели дрехи,или какви цветя съм насадила)...
Мисля,че в реалния живот прекалената потайност предизвиква допълнителен интерес.За виртуалния-не зная...Струва ми се,че в България престъпниците все още действат с помощта на други по-първични методи за набелязване на жертвата.Може и да греша.
Но не е зле,да има и подобни теми.Просто за да се замислят хората,дори и да не се променят...
Детето си не съм показвала,освен на определени познати във форума,на които вярвам.
За останалото...Мисля,че един недобронамерен съсед или познат би свършил повече работа в това отношение.Било за кражби или друг вид престъпления.Не виждат ли съседите,какви коли караме,как се обличаме?Самите ние, дали не помагаме в отделни моменти на откровение?Не споделям с всеки,но от страх няма да спра да разговарям със самотната бабичка от втория етаж (знам ли,тя с кого може да сподели
) или с продавачката от кварталното магазинче (която знае всички клюки,дори кога пера тъмни и кога бели дрехи,или какви цветя съм насадила)...Мисля,че в реалния живот прекалената потайност предизвиква допълнителен интерес.За виртуалния-не зная...Струва ми се,че в България престъпниците все още действат с помощта на други по-първични методи за набелязване на жертвата.Може и да греша.
Но не е зле,да има и подобни теми.Просто за да се замислят хората,дори и да не се променят...
Брях, сега разбрах защо ми образа нази година граха от градината (сериозно, не се майтапя)... А то, защото преди известновреме бях пуснала снимки на виличката ни, че и бях писала, че е на 35 км. от София. 
Голямо търсене ще да е било, ама резултатно.
Ако ме беше страх или срам, щях да купя по един чадор на мен и на децата (или както се казва на онова с мрежата на лицето, дето го носеха до скоро афганистанките) и само с него да ходя по улиците.
Просто преценявам какво пиша, казвам, показвам и т.н.
От къщи няма какво да ми откраднат (дори и гардеробът ми не е с много рафтчета, та не отговаря на търсенето), а от случващото се навън, на улицата, "в живия живот" ме е далеч по-страх.
Че има всякакви в нет-а, ми е пределно ясно, но то и на улицата не се знае на кой му е крив днес девя и може да ми разбие мутрата за 2 лв.
За чуждото мнение за мен не ми пука (т.е. дали някой познат ще следи какво пиша или, примерно, "любимата" свекърва ще ме излови из мрежата).
От уроки също не ме е страх (имам антивирусна).
Да гледат не ме е страх (нямам голи снимки, а ако на някой му се играе с фото-шоп... негов проблем). Който не ме харесва, да не ве гледа.
Е, ако някой ден си изтипосам адрес, телефон, ЕГН и всякакви (наистина) лични данни в клюкарника или някъде другаде... Моля обадете се в психо-то да почват да ми печатат жълтата книжка.
Иначе, съгласна съм с Ниара.
Голямо търсене ще да е било, ама резултатно.Ако ме беше страх или срам, щях да купя по един чадор на мен и на децата (или както се казва на онова с мрежата на лицето, дето го носеха до скоро афганистанките) и само с него да ходя по улиците.
Просто преценявам какво пиша, казвам, показвам и т.н.
От къщи няма какво да ми откраднат (дори и гардеробът ми не е с много рафтчета, та не отговаря на търсенето
), а от случващото се навън, на улицата, "в живия живот" ме е далеч по-страх.Че има всякакви в нет-а, ми е пределно ясно, но то и на улицата не се знае на кой му е крив днес девя и може да ми разбие мутрата за 2 лв.
За чуждото мнение за мен не ми пука (т.е. дали някой познат ще следи какво пиша или, примерно, "любимата" свекърва ще ме излови из мрежата).
От уроки също не ме е страх (имам антивирусна
).Да гледат не ме е страх (нямам голи снимки, а ако на някой му се играе с фото-шоп... негов проблем). Който не ме харесва, да не ве гледа.
Е, ако някой ден си изтипосам адрес, телефон, ЕГН и всякакви (наистина) лични данни в клюкарника или някъде другаде... Моля обадете се в психо-то да почват да ми печатат жълтата книжка.
Иначе, съгласна съм с Ниара.
