Книга за повдигане на духа

Сигурна ли си, че такава помощ въобще е желана, че приятелката ти е от типа хора, на които би им допаднала такава литература? Аз бих се подразнила.

И двамата посочени автори са ниско ниво. Луиз Хей твърди, че всички болести си ги причиняваме с ума си и аз лично не бих подарила такава книга на човек с натрапливи мисли, защото не стига, че има натрапливи мисли, но ще започне и да се обвинява, че тези му мисли го разболяват, а не може да ги спре, защото не напразно се наричат натрапливи, контролът върху тях е почти никакъв. Карнеги е демоде, общи приказки...

Изчела съм какво ли не, но никоя книга не може да помогне при такива проблеми. Психолог и подкрепа от приятели е идеална комбинация, както и да правите разни неща заедно. Но това си е нейна битка.

Книгата, която на мен лично ми е оказала най-голямо въздействие в тази посока и наистина промени светогледа ми, е "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл. Той е австрийски невролог и психиатър, преминал през Ада на концлагерите и намерил сили да продължи.

Категорично не съм съгласен и за едното и за другото. Карнеги не бих го нарекъл демоде, той съветва да се отбягва спора, а  вместо това или да премълчим или да принудим другия да ни отговаря с "Да" и така да укротим гнева му. Неговите тактики не винаги рботят, но за по-елементарни случаи - стават. Още повече, че е глупаво да се спори с ядосан човек. Другото е да не си товарим главата с черни мисли. И Джером Джером съветв същото -  героят  в "Празни мисли на един празен човек" прочел някакъв наръчник за болести, въобразил си, че е болен от всички тях, без болестта на капачето на коляното и се тръшнал на лекаря - "умирам". Боли ме сърце, черен дроб, бъбреци, далак .... а лекарят препоръчал "по 5- 6 мили на ден, по 3-4 кюфтета и не си товари главата с нещата, които не разбираш"  Той спазил тази рецепта и "оттогава се чувствам много по-добре".
Съглсен съм - много често всичко е самовнушение. Баба ми преди пет-шест години измери ниско кръвно и после си каза "умирам" и едвам се довлече по нанадолнището до джипито. Джипито й казало "имаш показатели на космонавт, само холесторола ти е леко завишен" и тя се разтича по нанагорнището н Хемус - 80 годишна жена. Дори не изчака трамвая,  той минавше на 15 минути. От тогава като ме налегне болест си казвам "това е малка беда, аз ще се оправя" и така става. От варицела боледувах на 33 години - след 2 ден нищо ми нямаше,  ама не съм охкал и пъшкал. Разпусна ли, кажа ли "това е краят" - и тялото само се предава.
Нееднократно съм виждал, как хор с тежка физическа болест се борят до последен дъх. Има ли желание - има начин.
Разбира се не е лесно да се работи върху себе си, особено ако човек не е млад- Тогава има изработени навици.
Моят съвет е първо да поговориш откровено с лицето  Х  за да стане ясно какъв е проблема и желае ли то помощ.

П.С. не бих нарекъл това натрапчиви мисли, а меланхолия. Когато човек се пенсионира прави равносметка н живота си. Няма как да не се замисли колко от приятелите от детинство са останали живи и да не открие, че броят им се е редуцирал. Стршното е, не ако мисли за това, а ако мисли само за това *и за нищо друго - тогава работа плаче за психолог, но без лицето Х да прояви желание ням нищо да постигнете. Тези неща не стават насила. Поговорете най-напред с нея, вижте какъв е проблема.


*Нима приятелката ти не си  говори по телефона с живи хора или не  си запълва времето по смислен начин?

Като цяло са взели мерки, но проблемът много се задълбочи от ковида. Няма меланхолия 100% има натрапчиви мисли до степен периодично да се чудим дали не е изперкала. По 3 пъти седмично ще умира и ги ротира.
Определено има проблем и ако можем да я спечелим поне 2% да се поосвежи с някоя полезна книга ще се радвам.

Не съм психолог, но ако наистина има проблем, не бих пробвал да го решавам с книги, предлагащи психоанализа. Това предполага самооценка, а в такъв момент това е вредно. По-скоро бих потърсил начин да развеселя лицето Х. Аз например се стремя да не гледам новини, защото са негативни и тендециозни, постоянно ме информират колко души са умрели, но не и колко са се родили. Предпочитам като включа телевизора да гледам Nat Geo Wild, действа ми разтоварващо. Ако предлагам книга бих предложил по-скоро забавна книга, но не знам какви книги чете, нито какво е чувството й за хумор..
Разбира се, трябва да се има предвид, че покрай този вирус много от възрастните хора ги гони паника, а и изолацията води до стрес. Това според мен са естествени процеси и ще отшумят, но наистина - говорете с жената.