- Публикувана: 25 авг. 2006, 17:11 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2006, 10:07 ч.
Кога направихте бебето си?
Моят случай не съвпада с нито една от горните опции-бях завършила,имах жилище,чуствах се зряла и отговорна,имах желание и съпругът ми също...но бебето просто не можеше да се появи....на 4тата година от опитите ни
Първото ни бебе (сега вече 4.5-годишна госпожица) не беше планирано. Стана (за наша радост), когато завършвах 5-ти курс. Успях да взема държавния изпит от първия път, намерих си работа и тъй като бременността ми беше много лека, работих почти до последно. Казано честно - не се чувствах достатъчно подготвена, имах доста емоционални кризи свързани с това как ще се оправяме сами и прочее, дали ще сме добри родители (това и до ден днешен ми е неясно...) , но всичко се нареди 
Малкият вече беше планиран.
Нашите помагат в доста случаи - върнах се на работа 7ия месец и след като видях, че няма да изкараме с детегледачка, те помагаха доста за отглеждането й (само че на 500 км от нас
. Жилището е от нашите също. Когато съм с 2те деца понякога "откачам" малко, защото дори и за секунда няма на кой да ги оставя (мога само да ги пратя в странство , но както казва мъжът ми : и аз да съм по цял ден с тях и аз ще откачам:)))
Май малко объркано стана, ама то в този час...
Малкият вече беше планиран. Нашите помагат в доста случаи - върнах се на работа 7ия месец и след като видях, че няма да изкараме с детегледачка, те помагаха доста за отглеждането й (само че на 500 км от нас
. Жилището е от нашите също. Когато съм с 2те деца понякога "откачам" малко, защото дори и за секунда няма на кой да ги оставя (мога само да ги пратя в странство , но както казва мъжът ми : и аз да съм по цял ден с тях и аз ще откачам:))) Май малко объркано стана, ама то в този час...
Първо завърших образованието си. После срещнах мъжът на мечтите си Оженихме се и половин година по късно бях бременна. Не беше планирано. Тъкмо бях почнала работа, а той беше напуснал и беше в процес на чудене с какво да се захване. Живеехме на квартира и времената (96-97г.) бяха супер трудни. Това обаче ни най-малко не ни стресна като разбрахме за бебето.
Не мога да кажа, че ни беше лесно, защото помощ нямахме от никъде, но сега си имаме чудесна 9 годишна принцеса, а мъжът ми успя да израсне страшно много борейки се с трудностите да издържа семейството си
Оженихме се и половин година по късно бях бременна. Не беше планирано. Тъкмо бях почнала работа, а той беше напуснал и беше в процес на чудене с какво да се захване. Живеехме на квартира и времената (96-97г.) бяха супер трудни. Това обаче ни най-малко не ни стресна като разбрахме за бебето.Не мога да кажа, че ни беше лесно, защото помощ нямахме от никъде, но сега си имаме чудесна 9 годишна принцеса, а мъжът ми успя да израсне страшно много борейки се с трудностите да издържа семейството си
При мен нещата така се наредиха, че когато срещнах Мъжа вече имах стабилна работа, бях се наживяла донякъде и се чувствах достатъчно зряла да се справя с дете. Така че четири месеца след като го срещнах започнахме с опитите и след още два вече бях бременна. Всяка жена, според мен, си има своите съмнения колкото и да е съвършен мъжът, така че и аз не останах по-назад, но да съжалявам за детето - не.
След завършването на гимназията си намерих добра работа и в последствие се запознах с мъжа си и след 2 години стана и добре платена работата, но това си е чист късмет, затова и отложих висшето образование. С мъжо се решихме на бебе след година и половина съвместно съжителство.
Ицо се роди една седмица след абсолвентския ми бал,на който естествено не можах да отида,защото щях да съборя чашите 
Бях на 24 г. и се чувствах готова за мама.Оказа се,че не е така обаче.Още много ми се живееше,танцуваше,флиртуваше и т.н.Затова и дъщеря ми се роди 12 години по-късно.С нея бях готова за мама.Аз съм си малко луда глава,та затова късно ми дойде акъла. 
Жилище си купихме преди две години.И двете деца бяха вече родени.
Бях на 24 г. и се чувствах готова за мама.Оказа се,че не е така обаче.Още много ми се живееше,танцуваше,флиртуваше и т.н.Затова и дъщеря ми се роди 12 години по-късно.С нея бях готова за мама.Аз съм си малко луда глава,та затова късно ми дойде акъла. Жилище си купихме преди две години.И двете деца бяха вече родени.
Всъщност аз съм се лъгала 1-2 пъти, че това е Мъжа, ама като си влюбена е така.
Иначе както ти отговорих в предишната тема, не бе планирано, но желано
След толкова теми от теб се замислям дали да не ти кажа "ДАВАЙ, РАБОТЕТЕ"
Ще си доразвия мнението от преди ... идеален момент няма, така че ако смяташ че Той е Мъжа за Цял Живот, че може да живеете заедно, не само "почти" (т.е. ежедневието няма да убие връзката) действайте, НО нали си спомняш за заплахите (някой бе казал, че ще те бие, ако зарежеш у-щето помни, че то е важно за теб и за децата ти:))
Иначе както ти отговорих в предишната тема, не бе планирано, но желано
След толкова теми от теб се замислям дали да не ти кажа "ДАВАЙ, РАБОТЕТЕ"
Ще си доразвия мнението от преди
... идеален момент няма, така че ако смяташ че Той е Мъжа за Цял Живот, че може да живеете заедно, не само "почти" (т.е. ежедневието няма да убие връзката) действайте, НО нали си спомняш за заплахите (някой бе казал, че ще те бие, ако зарежеш у-щето помни, че то е важно за теб и за децата ти:))