Стига с тия свекърви, я си кажете за майките.

Дилянка добре, че не е взела играчките, а да забрави детето  , това в кръга на шегата.

Иначе на въпроса, ами казвала съм си и друг път, в други подобни теми- с майка ми винаги ми е било трудно, не знам има нещо, което куца още от детството ми, не сме били никога много близки, татко беше човека, който свързвах с родния ми дом, е сега го няма, а майка ми дори не се обажда по телефона, аз звъня на 10 -15 дни да я чуя и няма какво да се кажем. Тежко е, но какво да се прави, не можем да си избираме родителите.
Поне аз ще се постарая да не съм такава майка.
Със свекърва ми въпроса стои по съвсем различен начин, на нея мога да разчитам на 100%, както казва свекър ми - тя е като опълченец  , готова да се раздаде, чак понякога и правим забележки да се поспре и да се пази малко.

Е излях си душата  .

Майка ми съм я дресирала, като овчица е милата

Ох.. ами,.. моята ми е много далече, и й чувствам липсата, но, като ми се обажда понякога ме ядосва чЕ вместо да си прикаzваме например,zа планове, които те имат, или zа това кога и как ще се видим пак, и т.н,тя ми се обажда да ми се оплаква от баща мми, чЕ го било мърzяло, можел туй да напрваи,онуй да направи, ма не правел , ядосвал я само, не zнам ти какво си, а тя самата е от жените, които обича да си поседне, да си иzгледа сериала, и т.н И да съм се била скарала на татко.. Е какво да му се карам , на мене нищо не е направил,цял живот е работил zа нас и особено аz всичко с.м получавала от него. Какво ми е крив той на мене,чЕ с нея си имат проблеми?ОТ негова страна тя също не е светица, вместо да му каже кротко и тихо, тя го навиква и веднага го обижда, е кой мъж е съгласен така ?
Но не е тям проблема, аz я иzслушвам , макар да ме боли, освен това сме си далечЕ клакво да направя.Проблема е че след обаждането мене ме боли и не мога да спя,  а те след една кавга пак си карат ежедневието, а аz ги мисля ден и нощ..и хем ме е яд хем ми е жал..
На мене са родители еднакво и се ядосвам на майка ми чЕ ме поставя между чука и наковалнята. Един вид "иzбирай си на чия страна си"Ми няма да си иzбера пък.Искам да с адобре и да се раzбират, а те се карат zа глупости.
И имамчувството , че като нямат проблеми си ги с.zдават...

Невероятна 
Не съм срещала човек в нашия град който да не ме попита за нея и да и прати много поздрави.
Моя съпруг се прекланя пред нея 

С моята майка,винаги сме били в много добри отношения.Като ученичка я имах като приятелка и всичко споделях с нея.Казвала съм го и друг път,ще го кажа и сега,че на майка си винаги мога да разчитам и никога не ме е подвеждала.
Когато се е наложило да оставя децата на нея,никога не ми е казала "Ама не мога-имам работа и т.н"
Питам я с две думи  ще ги гледа ли.Казва да и въпросът е приключен.Даже в момента синът ми е при нея гостува и.Много ми е мъчно и на ден се чуваме по два пъти сега, когато Боби е при нея иначе задължително всеки ден.Ако не се обадя аз, тя ще ми звънне.
Подкрепяла ме е във трудни моменти и винаги е заставала зад решението, което вземам.
Пожелавам на всеки такава майка, като моята.Майка, която се раздава изцяло,майка която е до детето си и във хубави и във лоши моменти.Майка,която обичам безкрайно.
Щастлива съм че именно тя е моята майка.

Подкрепяла ме е във трудни моменти и винаги е заставала зад решението, което вземам.
Пожелавам на всеки такава майка, като моята.Майка, която се раздава изцяло,майка която е до детето си и във хубави и във лоши моменти.Майка,която обичам безкрайно.
Щастлива съм че именно тя е моята майка.

[/quote] това важи и за мен на 100% имам най прекрасната майка на света

Аз съм доволна от моята. Мъж ми казва, че само като я погледна и вече знае какво искам. Много ми помага, но сега е в Италия и ми е мъчно за нея.

Получавам невероятна помощ и морална подкрепа от нея. 

благодарна съм на майка. не ми е морална подкрепа, защото е фаталистка, негативистка и други такива, но пък ми помага с каквото може.

понякога съм съжалявала, че не е някоя модерна, отракана майка, която яха метлата при нужда, но после се сещам колко много е направила за нас и колко трудно ни е гледала сама.

И аз не съм от много доволните,но я търпя друг
избор нямам.

Страхотна майчица си имам!  Дъщерите ми я обожават!
Не се включва особено активно в гледането на децата, но ми е незаменим приятел!   

И мойта майка е супер - приятелка,винаги ни помага, праща много яки неща за малкия, шие ми супер дрешки. Мъжът ми също много й се кефи, била много съвременна. Само много ме дразни, че като се върне от работа чати, сега се е запънала да си чисти вентилаторите на компютъра; като бяхме на море, само напираше да дремем на плажа постоянно и защо сме спяли следобяд с малкия; тъкмо като реша да дрема, тя решава да трепе мухи
Майка ми и свекърва ми имат разлика 14 години и нямат други общи работи освен номера на боята за коса и нас.

Нещо не успявам да намеря общ език с моята! Не казвам, че вината е само нейна ... може би е 50:50! Но фактът, си е факт...

И ние сме така ... и то отдавна . Не можем да се разберем и толкова , много сме различни .
Много пъти съм казвала , че щеше да ми е по - лесно , ако живеехме на поне 500 км. една от друга ...
Живеем в един блок обаче  а за помощ от нейна страна и дума не може да става . Играе си с малкия обича го много , но онзи ден заяви на всеослушание - " Ами аз не мога да го гледам , трябва да си почивам " . Само да уточня , че никой никога не е искал от нея помощ , а тя прави изказвания , като че ли ако не е тя ще измрем всичките ...
Това е най - малкото всъщност ...

Пипинка, и ние като сме надалеч една от друга (майка ми често пътува) ... много си липсваме, водим едни дълги и безкрайни разговори ... и като се върне - все едно сме си врагове?!

Страхотна жена е, мой най-добър приятел

Обичам си я. Човек с качества и недостатъци, но си ми е моята майка. Подкрепя ме за всяко мое решение, за което съм и благодарна.

Обожавам майка си,просто не мога да се сетя дори за едно негативно нещо в нея.

Да кажа,че обичам мама е малко.Изпитвам към нея безгранична любов.Далече сме една от друга,но се чуваме всеки ден.Аз много я ядосвам понякога и после ми е мъчно,но тя прощава винаги.Винаги мога да разчитам на нея ако ми трябва помощ за децата,гледа ги ако се наложи и сега малката е там вече месец.Изказвания като на МИМКА,че е дресирала майка си много ме натъжават и мога само да й пожелая един ден нейната дъщеря да се отнася така с нея и да прави точно такива изказвания.Съжалявам,че някои от момичетата имат проблеми с майките си,но нека знаят ,че майката си е майка,тя ни е дала живот и ни е отгледала.Ако не за друго,то само заради това трябва да ги обичаме.Нека днес,когато чуем нашите майки да им кажем нещо хубаво.Това ще ни направи щастливи. 

Връзката ни с мама е много голяма. Разбира се винаги намираме по нещо, за което да се счепкаме, и ставаме като в кокошарник Сега живее доста далече, и нямаме време да се дърляме по телефона. Емоциаоналната връзка м/у Дияна й мама е по-силна, отколкото м/у нея и свеки. Всичко си е до човек обаче. Свеки е мъжка майка, с две момчета, не знае какво е да се гледа момиче.

ДА КАЖА И АЗ- С мОИТА мАИКА ДОКАТО ЖИВЕЕХмЕ ЗАЕДНО СЕ КАрАХмЕ ПОВЕчКО И мАлКО ОбИч  НО СЕГА СмЕ ДАлЕч И СИ лИПСВАмЕ  мНОГО  чАКАм С НЕТЪрПЕНИЕ ДА СЕ ВИДИм 

За мама само най-хубавото, връзката ни е адски силна и въпреки че вече не живеем заедно си говорим с часове всеки ден по телефона, тя е човека който е бил винаги до мене и обичам страшно много, не мога да си представя живота без нея

И аз много си я обичам  и не мога без нея.......да ми е жива и здрава....      .

Много си я обичам моята майка.Много ми помага и в отглеждането на децата и във всичко.Моля се само с баща ми  да са живи и здрави още много години.

страхотна майчица си имам

Майка ми е невероятна.Много си я обичам .Тя ми е най-добрата приятелка и си споделяме всичко .

Моята е винаги е била много строга към мен,  но мама си е МАМА ... Много се обичаме, но за съжаление сме вече далеч една от друга, но за това е телефона ..
До мин. седмица гостувахме с детето на нашите цели 3 седмици и хем сме много добри приятелки с нея , хем все намираме за нещо да се сдъфкаме ... Сега цяла седмица откакто си дойдохме не можем да се оправим още .. много ни е мъчно - на нея за нас, на нас за нея и останалите от семейството, та затова вече за повече от седмица не отивам, щото колкото повече стоим там, толкова по- тежко ми е после ...

Аз не намирам общ език с майка ми. Много се караме. Като дойде,първите два---три дни добре и после   

  От майка ми не мога да се оплача по никакъв начин. Не че е моя майка, но просто е страшно тактичен, деликатен и готин човек 
  Имах ужасно труден период с детето, здравословни проблеми и много нерви и тревоги... Ако тя не беше до мен, нямаше да се справя.
  С детето се държи прекрасно - съобразява се абсолютно с мнението ми по въпросите на възпитание, хранене, спане и т.н. 

Така съм и аз! Лошото е, че още  живеем заедно!

общото при всички майки е че за тях винаги ще сме деца!
моята току що дойде да ми каже да си полегна малко и да си почина....    само не разбрах от какво да съм се изморила - сигурно от безделието, с което се занимавах цял ден.... а съм на 40 години

Майка ми е добър 4овек, родила е и е възпитала 3 деца , но сега са сами с татко,понеже аз,брат ми и сестра ми сме в разли4ни градове и много рядко се събираме заедно цялото семейство,а аз винаги когато имам възможност си ходя. От 2 год насам се разболя и трябва пове4е да си по4ива,но тя е свикнала цял живот да се труди и сега не се възприема на едно място и все не можем да се разберем ,4е трябва да си по4ива пове4е.  Много си я оби4ам   

Моята майка много си я обичам,но сега живеем много далече една от друга и по трудно я виждам вече....

Уф моята е на 48 и вече отдавна ги върше, едни чак не ми се мисли. Ако не и напомня, че трябва да вземе детето от детската градина ,когато съм на работа, въобще няма да се сети .Все си мисля ,че трябва да е от критическата, но вече взех да се съмнявам

Винаги съм обичала и съм била благодарна и на двамата си родители /мир на праха на баща ми/ за това, което съм

Прекланям се пред майка ми за това,че е една невероятна жена ,която страшно много обичам    

Най- страхотната майка на света, обожавам я .Мъжът ми също я обича много

Майка ми е номер едно.Много те обичам мамче

И моята майка е много много добра и аз много много я обичам! И тя като всеки добър ЧОВЕК има недостатъци  , но това не ми пречи да я уважавам и да ми липсва. Опитвам се да се виждаме поне 2-пъти в седмицата, но не винаги успявам  Тя е моят коректор  моя морална подкрепа  тя е която ме разбира най-добре

Тая темичка беше за недоволните от майките си, а вие си ги хвалите. Чудесно! Нека има мир и любов!

А аз съм лошата дъщеря.

И ние с майка ми много се обичаме, всеки ден се чуваме и тя винаги е готова да помага, макар че аз много рядко прибягвам до нейната помощ. Но и често се караме. Добре че живеем в различни градове, защото иначе все щяхме скарани да си ходим...
Но наистина за всяко дете най-важното е да чувства, че родителят му го обича и е зад него, каквото и да се случи. Аз знам това за моята майка и ми е напълно достатъчно! Споровете с мама идват и си заминават и никой не ги помни...

такива са и нашите взаимоотношения.мога само да се радвам за което.естествено понякога имаме разногласия,което смятам,че е нормално,но не ми се бърка в отглеждането на детето,а се съобразява с мен

Хехе, ама поне половината от тези прекрасни майки са нечии ужасни свекърви! 
Ако имаше начин да се засече колко от тях фигурират и в свекървените теми...
 

Ами да си я пускат мъжете! И това ли да правим вместо тях???   
 

а аз много се ядосах на моята ,изказала се нашата ,пред свекърва ми ,че малкия като се роди съм щяла да видя звездички посред бял ден,защото нямало да има кои да ми помага-е можеше и да не го казва ,аз си знам ,че сама ще си го гледам

Майка ми е все нещо недоволна. Все си мисли, че не правя нещо както трябва. Свикнала съм й и не ми е неприятно. Много ми помага и не й обръщам внимание, когато започне да мърмори. Тя също ме е усетила, че не всички съвети изпълнявам сляпо и така, имаме си идилия. Не се притеснявам, когато й оставям децата си, защото съм сигурна, че ще се грижи перфектно за тях. Има си и недостатъци, но не са толкова, колкото на свекървата, все пак ми е майка и много си я обичам.

с моята майка сме в любов/караница отношения. много се обичаме и се разбираме чудесно. обаче периодично се спречкваме за нещо. и тогава настава една олелия....... после пак много се обичаме и прекрасно се разбираме. тя е най-близкия ми човек и на нея дължа всичко което съм и имам, защото винаги ми е била най-голяма подкрепа.
единствения й недостатък е че адски много ме критикува: пердета ти не са колосани, покривката тук-там има лека гънчица, имаш сенки под очите - малко трябва да се гримираш, като каниш гости не е достатчно салата, ястие и десерт, трябват ти поне още 2 предястия, още салати и да имаш поне 2 десерта. и така.........
тя е перфекционист, а аз предпочитам собственото си спокойстие пред всичко останало

И моята е номер едно!!!Дъщеря ми я обожава-като тя е тук Габи забравя за мен даже, нещо което не се случва с никой друг и аз мога да си свърша някой чисто женски неща!!!!
От малка съм много привързана с родителите ми и брат ми-просто така сме свикнали!!!Не минава и ден без да се чуем, ако аз незвънна те ще се обадят. И вечер задължително се обаждат на Габи!!!
Винаги мога да разчитам на нея-за съвет, за помощ и за всичко!!!!До мен е била винаги когато съм имала нужда-и сега ми липсва, защото живее в друг град!!!А и като баба учи дъщеря ми на много неща- и съжалявам, че не сме по-близо до тях!!!!Но така е по-добре, че живеем отделно!!!! Повече се обичаме!!!

Разбирам се и със свекърва ми и с майка ми но все пак с майка ми ми е по-лесно защото мога спокойно да и кажа всичко без да се притеснявам как ще реагира дали няма да се разсърди и т.н.

Майка ми е номер 1

И аз да се намеся - много обичам моята майка и винаги ще се прекланям пред всичко което е постигнала в живота си, пред всичко което е направила за мен, но ........... Макар и на 2000км. една от друга намираме начин да се сдърпаме за нещо - дори когато е на гости /веднъж годишно/ си умирам от радост или поне докато минат два-три дни от престоя й при нас. След третия ден се улавям да си мисля кога по-скоро ще я изпратим на самолета...... Просто е изключително властен и силен характер и иска да държи всички в подчинение. Е, няма да й се дадем! Обичам я невероятно много - гледала ме е сама през всичките тези години, но това не ме заслепява и ясно виждам недостатъците й /сякаш пък аз съм идеална/. За гледане на детето - трудно би се получило - нейният коментар е "Който има деца, да си ги гледа. Моите да не би някой да ги е гледал?!" и въпроса е приключен. Така и не можахме да намерим общ език - просто сме невероятно различни!
Друг е въпроса за свекито - тя винаги е насреща за гледане на детето и дава всичко от себе си за нас. За свекъра ми да не говоря - още повече! Вярно е, че съм имала спречквания със нея, но поне е човек с който мога да се разбера докато моето мамче ........ остава си мечта!
Каквато и да е - моя си е и такава си я обичам! За по-добра или по-кротка не бих я сменила!

И аz съм от теzи, които не да блиzки с родителите си. Проблемите си ги решавам сама, те дори не zнаят що zа проблеми. Най голямото си раzочарование от тях преживях преди няколко години. Точно се бях раzделила с приятеля си, работих zа роднина, който ме тормоzеше. Абе в общи линии ми трябваше някой, който да ми даде малко кураж. В тоzи тежък zа мен момент родителите ми се отдръпнаха от мен(както винаги), а в мен нещо се пречупи. От тогава се чуствам като сираче при живи родители. Ако го няма съпругът ми, бих била съвсем сама на тоzи свят...

Ех, пак ми стана много мъчно...

На мен много ми тежи любовта на майка ми. Много я натяква, много изисква срещу нея, вечно се чувствам като пълна неблагодарница. Помага ми от време на време, но доста бързо й минава ентусиазмът, после като се "поразговорим" тя като че ли остава с впечатлението, че е отгледала детето ми, и че то е на грижите й почти всеки ден. Обикновено като имам конкретна нужда от помощ се обръщам към мъжа ми, защото знам, че на него мога да разчитам. При нея съм съжалявала всеки път, когато се възползвам от помощта й. Ето и сега в четири сутринта не мога да заспя, защото отново повдигнахме болезнени теми. Тя така се изля като фонтан, че понякога се чудя толкова много злоба и омраза ли таи към мен. Ако се държа лошо с мъжа ми понякога се улавям, че копирам нейно поведение, изобщо научила ме е на една такава изискваща, егоистична любов,  която може за много неща да се грижи в главата си, но на практика почти нищо добро не прави. Тъжно ми е, не ми е длъжна с нищо, а е единственият човек, който знам, че може да ме отмени или помогне. Сега е решила да ходи при брат ми в САЩ за два месеца на гости, уж толкова беше загрижена, толкова се тревожеше как ще се оправя... когато се роди първото ми дете също беше на гости там за 6 месеца. Понякога наистина се чувствам като да ме изоставя в най-трудните ми моменти, когато имам най-голяма нужда от нея. Сякаш го прави нарочно, или на пук, за да ми е гадно и за да мога да я оценя колко ми липсва, по някакъв странен садистичен начин.
Често ми се иска изобщо да прекъснем отношения всякакви и да не разчитам на нея хич, за да мога да търся други начини да оправя живота си. А тя, ту е супермила, ту е ужасно зла, ту е на разположение, ту е много заета.... много пубертетско държане и винаги брои колко много прави тя, а колко нищо не прави свекървата, как ми слугува на мен и мъжът ми, докато някой друг обирал лаврите.... отношението й изцяло към живота е едно такова нездраво, вечно оплакващо се, вечно гледащо в паницата на другите, вечно онеправдано, сякаш всеки само я прецаква и аз включително. Много я обичам, много ми се иска да се промени в това отношение, да почне да мисли градивно, да прави неща, които харесва и обича... много пъти съм се заричала да не разчитам повече на нея, но слаба ли съм, знам ли, имам нужда да знам, че съм приета, че съм обичана от нея, и пак до нея опирам, не толкова заради конкретната помощ, колкото от желание да не ми е разсърдена. Предполагам добре ме манипулира. Същото отношение виждам понякога и синът ми проявява към нея: много е чувствителен дали ще обиди баба си, докато за мен сякаш не му пука особено в подобна ситуация. Държа се като някакво петгодишно хлапе с нея, а тя се държи с мен горе-долу по същия начин. Не знам, може би е крайно време да порастна за тези отношения.

Я да не остана и аз по назад.
Моята майка много ми е помагала когато се роди дъщеря ми , защото бяха в конфликт с баща ми и тя живееше в къщи ,но ооо когато се роди малкия елате я вижте - едно денонощие не е стоял при нея при условие че не работи. Не ще и дума да става да и го оставя било за да излеземе някъде абе за каквото и да е. Водили сме го на море още преди да навърши 1 годинка  по обясними причини.  Свекърва ми почина двадесет дни преди да родя. Но пък от друга страна се радвам,че не ми е помагал никой в отглеждането му ,защото  какъвто стане ще знам, че аз съм го  възпитала такъв.
Сега организацията е много стройна- аз на работа съпруга ми на работа , каката на училище след това на английски и на занималня, а малкия по направление в яслата. Горда съм със себе си.

Повече се разбирам със свеки.
Майка ми се е задълбочила в живота на брат ми и когато се съберем въртим ,сучим ама все натам отиваме -брат ми и бившата му жена.Иначе да ме критикува,няма равна. Гледа децата ,ама не винаги,повече гледа племенника,макар че той е по-труден от мойте деца .Не да си ги хваля ама племенника е голям глезанчо. докато свеки ....тя е върха.Разбрана,коректна,точна,не щади себе си заради нас. 

В последните месеци с майка си се разбирахме, но имаше неща, които ме дразниха много... има постинги по-горе, които все едно аз съм писала... но откакто почина майка и се връщам назад във времето мога да кажа само, че отношенията ни бяха прекрасни.. е, имаше малки дразги, но без тях не може.... но определено по-добре беше, когато ме дразнеше, отколкото сега.. 

аз само хубави думи за мамимнка мога да кажа....много ми помага и ме разбира за всичко и когато й направя забележка за детето се вслушва и изпълнява без да подскача,да се сърди и да се прави на интересна като свеки

Страхотна  жена разбираме се и винаги помага с каквото може.

Разбираме се много добре, но не се виждаме много често, помага ми много със съвети те си.

Имам най- прекрасната майка на света!

Майка ми е най-добрия човек на света, много , много ми липсва мир на прахът и

Разбирам се по-добре със свекърва ми, отколкото с майка ми

Аз много си обичам моето майче!! Тя ми е най-добрата и най-хубавата и най-умната, абе от моята си мама по хубаво няма! Винаги ми помага и умира за мен!

Моята МАМА е най най най 
Може понякога да ми мрънка или да ме ръчка за нещо, НО ТЯ Е ЧОВЕКЪТ НА КОГОТО ВИНАГИ И ЗА ВСИЧКО МОГА ДА РАЗЧИТАМ !!!!!
ТЯ ни обича /и мен и детето ми/ безрезервно и знам, че всичко което прави е за нас двете. ОБИЧАМ Я, МНОГО.
Искам да създам същите отношения и с дъщеря си. Бих била безумно щастлива ако някой ден моето дете има такива чувства към мен, каквито са моите към майка ми.

Аз много си обичам мама и дори и да "изцепе" нещо не на място пшак много си я

Моята майка си е направо фурия! За всичко има решение, по всички въпроси има мнение - винаги оправна и много разтропана
Много добре се погаждаме-тя каже нещо, аз се съглася и после си постъпвам както сметна за добре![smilie=smile3521.gif]

Аз съм късметлийка  имам си две мами - едната си е мойта и много я обичам, нищо, че отвреме на време се чудя дали не говоря на стената..... помага ми по-скоро морално, защото е на 110 км. Другата е майката на брат ми, и тя си ми е мама, много я обичам и уважавам, понякога даже предпочитам с нея да поговоря......защо ли? ........не знам  , и тя е там, когато се прибирам сега обаче трябва да си разделям 2 дни за тати, брат и 2 мама, 1 мама и семйството на моето момче (още не се оженихме  )
 само пример колко моята майка понякога не е сама - попита ме кога ще подписваме, отговорих, че не сме говорили за това.......какво каза тя?!?! - добре тогава ще питам свекърва ти, може тя да знае!!!!!!!!!!!!

Много си я обичам моята мама    като всички мами иска най-доброто за децата си е дава съветчета, акълчета    откак сме далеч, много по-малко, обаче  Супер е съвременна, страхотна мама  и жена! След една седмица, когато  се прибера ще си я гушна и цункам, цунка, цункам 

Като моята не знам дали има друга! Ужас. Всъщност не съм я виждала и чувала от 10 години. Просто тя не иска да знае за мен. Не дойде на абитуриентския бал и какво ли още не. Не мога да кажа, че ми липсва. По-добре без нея отколкото с такова нищожество. Гадно ви изглежда сигурно, но това което преживях с нея МЕРСИ повече не искам... За това пък си имам страхотна свекърва найстина СТРАХОТНА и много си я обичам

Аз също съм много лошата дъщеря! Не се натъжавай! Ние с моята майка нямаме празен ден без спор, но е трудно да водим спор, защото представите ни за нещата са на светлинни години разстояние! Като цяло се стремя да се отделя от нея! Колкото по-малко разговори и общи занимания, толкова по-добре и спокойно ми е на мен!

Мили момичета, чудя се защо оценявате вашите майки и свекърви по това кой колко помага? И ако не помага- е лоша , а ако е винаги на разположение е върховна!! Е това какво е? Лицемерие, мисля! А така ли си оценявате мъжете? Те така ли винаги са ви на разположение?
Но тях винаги ги обичате, нали?

Мама е ПРЕКРАСНА

Свекървата не е лош човек...просто не е мама

Няма какво да кажа за майка си,освен че е най-страхотната майка на света!

То затова плюем свекървите

Съвсем не ги отценявам по това.И двете почти не ми помагат,аз доста успешно си се справям и сама.Отценявам ги по това коя повече вреди.Например свекървата е с много остарели разбирания (като да връзвам ръчичките на детето с дъсчици на лакътчето да не може да си смуче палчето,да го мажа с мас,да го продрисквам с мушкато и т.н.) който аз не приемам,а мама е по-съвременнен човек и се съобразява и с моето мнение.Не казвам че свекърва ми е лоша,за всичко останало е свясна,но за това как ще си гледам детето аз вземам решенията и не приемам неща от сорта:"Аз не знам дали е правилно но направих еди-какво си."

Много я обичам, за всичко мога да разчитам на нея и това е най- важното. Дава ми спокойствие и сигурност за много неща.

И аз си обичам майчицата, обаче като се съберем всички накуп съм между чука и наковалнята Отделно, че е голяма паника. Като бях оставила децата за два дни при нея ми звънеше едва ли не през пет минути. Накрая я отрязох и й казах сама да се оправя, щом децата са живи и здрави, другото е бял кахър.

Най-добрата майка естествено!Оби4ам си я много,много...     

аз не се разбирам с майка ми,още от детството(всъщност тогава  ме гледаха бабите),но сега е направо нетърпимо,защото по стечение на обстоятелствата се наложи да заживеем при нея
откакто се омъжих(вече над 5 години),не минава и ден,без да ми каже колко съм я разочаровала,защото съм се омъжила и имам 2 деца ,а хората какви деца били имали-отиват в чужбина,изкарват пари и ги пращат на родителите си!
не е гледала децата никога,дъщеря ми 2-3 пъти за по няколко часа,при крайна нужда,а живеем в едно жилище!не е присъствала на техен празник,рожден ден ,кръщене или друго,не е идвала да ме вижда в болницата(и с двамата лежах за задържане),както и не знае кога са болни и кога здрави...свекърва ми е голяма гад,но по-често е гледала дъщеря ми,а и при спешни случаи звъня на нея
не оценявам по това кой какво е купил или колко е гледал,ама извинявайте,ако някой мрази семейството ви(мъжа и децата),вие каква  оценка ще дадете?надявам се аз да не съм такава майка,но само времето ще покаже

Предпочитам да не изпадам в подробности, а просто да споделя, че взаимоотношенията с майка ми са едни от най-болезнените за мен! Мога само да завиждам на тези, които пишат прекрасни неща тук за своите майки.

Май има и по-зле от моята като чета но и аз да се пооплача. Отгледана съм по-скоро от баба ми живеехме заедно майка ми баба ми и дядо ми и спокойно мога да кажа че отношенията ми с майка ми са по-скоро като на сестри които не се разбират. Общо взето винаги тя е била по-"чувствителната" обича мелодрамите а аз съм видиш ли по-силна и мога да понеса повече. Така че освен да добавя че си взе и котка от улицата на която на всичкото отгоре и е болно нещо окото, за което писах вече във форума друго не мога да кажа. Завиждам на тези които се разбират с майките си. Баба ми иначе е душичка но е вече възрастна и дядо ми не е добре така че не мога да я товаря с проблеми или да разчитам за помощ.

Благородно завиждам на всички,които обожават майките си.За жалост ние с моята сме от различни планети ,характерите ни са коренно различни.До скоро правих много компромиси за да има някакво разбирателство но вече преминах към другата крайност-рядко се виждам с нея .Опитвала съм се да я разбера и все търсих причини да я оправдая пред себе си но факт е ,че ме наранява и ме кара да се чувствам зле с държанието си.Разбрах,че е човек,който не вижда грешките си,не иска да се поучи от тях,признава само своята истина и не зачита мнението на другите.
Всичко което тя не е била за мен аз се старая да бъда за децата си.

Аз се разбирам с майка ми. Тя много ми помага за детето, ако не е тя сигурно щях да откача с моя палавник.

За майка ми мога да кажа само прекрасни неща - тя е мила, добра, всеотдайна и е винаги, когато имам нужда е до мен. Не бих могла да искам по-добра майка. Благодарна съм й за всички грижи които полага за мен и детенцето. А и не на последно място - тя е най-добрия ми приятел.

"5 секунди сме добре, а на шестата не сме,
ту се караме горещо, ту пък друго нещо"

Това са нашите взаимоотношения. Помага много за детето, много, но......понякога ме изкарва от равновесие, сигурно и аз нея, ама нали си ми е МАМА, няма по добра от нея

Ох,моята мила майка по-принцип я водя в категорията прекрасна(изкючително алтруистично същество...да кажем най-доброто,което познавам)...обаче това не означава ,че е много лесно да се съжителства с нея.Макар да предлага пълен комплекс "услуги"за добрия ти престой при нея и че  е забавен и интелигентен събеседник...понякога ме вбесява с прекалената си въздушност,безкритичност и нереален поглед на нещата(един така наивен,чист детски поглед върху нещата от живота, което не казвам,че е лошо напротив ,но когато трябва да се вземат сериозни решения...хич не в плюс).Голяма част от нейните характеристики ги откривам и в себе си(но за добро или за зло гледам да са омекотени...уж гледам да търся баланс)и понеже  съм по-сдържана на пръв поглед от нея и имаме доста различни възгледи откъм вкус,идеи за добро прекарване(не си правете погрешни изводи ...тя е волната душа ,на която и се скита по света и т.н.)...не си личи много ,че сме"близки"роднини ...ма много я обичам де !

ами какво да кажа - обичам я, но предпочитам да съм далеч от нея...  за подкрепа разчитам единствено на съпруга си. майка ми е много емоционална жена и трудно приема чуждо мнение, опитва се да обсебва изцяло детето, а това е най - малкото дразнещо и винаги другите са виновни за всичко, тя е безгрешна...

И моята майка е страхотна и винаги мога за всичко да разчитам на нея. Обаждам й се и казвам можеш ли да дойдеш да гледаш детето и тя казва разбира се без да разпитва за какво и защо, дори не е в София. Лятото малката изкара цялата ваканция при майка и татко, детето е много доволно. Обичам я много тази ЖЕНА !

Същият случай е и при мен 

А това направо все едно аз съм го писала 

Обаче явно има и по-лошо от моето...