Стига с тия свекърви, я си кажете за майките.

Ами да си я пускат мъжете! И това ли да правим вместо тях???   
 

а аз много се ядосах на моята ,изказала се нашата ,пред свекърва ми ,че малкия като се роди съм щяла да видя звездички посред бял ден,защото нямало да има кои да ми помага-е можеше и да не го казва ,аз си знам ,че сама ще си го гледам

Майка ми е все нещо недоволна. Все си мисли, че не правя нещо както трябва. Свикнала съм й и не ми е неприятно. Много ми помага и не й обръщам внимание, когато започне да мърмори. Тя също ме е усетила, че не всички съвети изпълнявам сляпо и така, имаме си идилия. Не се притеснявам, когато й оставям децата си, защото съм сигурна, че ще се грижи перфектно за тях. Има си и недостатъци, но не са толкова, колкото на свекървата, все пак ми е майка и много си я обичам.

с моята майка сме в любов/караница отношения. много се обичаме и се разбираме чудесно. обаче периодично се спречкваме за нещо. и тогава настава една олелия....... после пак много се обичаме и прекрасно се разбираме. тя е най-близкия ми човек и на нея дължа всичко което съм и имам, защото винаги ми е била най-голяма подкрепа.
единствения й недостатък е че адски много ме критикува: пердета ти не са колосани, покривката тук-там има лека гънчица, имаш сенки под очите - малко трябва да се гримираш, като каниш гости не е достатчно салата, ястие и десерт, трябват ти поне още 2 предястия, още салати и да имаш поне 2 десерта. и така.........
тя е перфекционист, а аз предпочитам собственото си спокойстие пред всичко останало

И моята е номер едно!!!Дъщеря ми я обожава-като тя е тук Габи забравя за мен даже, нещо което не се случва с никой друг и аз мога да си свърша някой чисто женски неща!!!!
От малка съм много привързана с родителите ми и брат ми-просто така сме свикнали!!!Не минава и ден без да се чуем, ако аз незвънна те ще се обадят. И вечер задължително се обаждат на Габи!!!
Винаги мога да разчитам на нея-за съвет, за помощ и за всичко!!!!До мен е била винаги когато съм имала нужда-и сега ми липсва, защото живее в друг град!!!А и като баба учи дъщеря ми на много неща- и съжалявам, че не сме по-близо до тях!!!!Но така е по-добре, че живеем отделно!!!! Повече се обичаме!!!

Разбирам се и със свекърва ми и с майка ми но все пак с майка ми ми е по-лесно защото мога спокойно да и кажа всичко без да се притеснявам как ще реагира дали няма да се разсърди и т.н.

Майка ми е номер 1

И аз да се намеся - много обичам моята майка и винаги ще се прекланям пред всичко което е постигнала в живота си, пред всичко което е направила за мен, но ........... Макар и на 2000км. една от друга намираме начин да се сдърпаме за нещо - дори когато е на гости /веднъж годишно/ си умирам от радост или поне докато минат два-три дни от престоя й при нас. След третия ден се улавям да си мисля кога по-скоро ще я изпратим на самолета...... Просто е изключително властен и силен характер и иска да държи всички в подчинение. Е, няма да й се дадем! Обичам я невероятно много - гледала ме е сама през всичките тези години, но това не ме заслепява и ясно виждам недостатъците й /сякаш пък аз съм идеална/. За гледане на детето - трудно би се получило - нейният коментар е "Който има деца, да си ги гледа. Моите да не би някой да ги е гледал?!" и въпроса е приключен. Така и не можахме да намерим общ език - просто сме невероятно различни!
Друг е въпроса за свекито - тя винаги е насреща за гледане на детето и дава всичко от себе си за нас. За свекъра ми да не говоря - още повече! Вярно е, че съм имала спречквания със нея, но поне е човек с който мога да се разбера докато моето мамче ........ остава си мечта!
Каквато и да е - моя си е и такава си я обичам! За по-добра или по-кротка не бих я сменила!

И аz съм от теzи, които не да блиzки с родителите си. Проблемите си ги решавам сама, те дори не zнаят що zа проблеми. Най голямото си раzочарование от тях преживях преди няколко години. Точно се бях раzделила с приятеля си, работих zа роднина, който ме тормоzеше. Абе в общи линии ми трябваше някой, който да ми даде малко кураж. В тоzи тежък zа мен момент родителите ми се отдръпнаха от мен(както винаги), а в мен нещо се пречупи. От тогава се чуствам като сираче при живи родители. Ако го няма съпругът ми, бих била съвсем сама на тоzи свят...

Ех, пак ми стана много мъчно...

На мен много ми тежи любовта на майка ми. Много я натяква, много изисква срещу нея, вечно се чувствам като пълна неблагодарница. Помага ми от време на време, но доста бързо й минава ентусиазмът, после като се "поразговорим" тя като че ли остава с впечатлението, че е отгледала детето ми, и че то е на грижите й почти всеки ден. Обикновено като имам конкретна нужда от помощ се обръщам към мъжа ми, защото знам, че на него мога да разчитам. При нея съм съжалявала всеки път, когато се възползвам от помощта й. Ето и сега в четири сутринта не мога да заспя, защото отново повдигнахме болезнени теми. Тя така се изля като фонтан, че понякога се чудя толкова много злоба и омраза ли таи към мен. Ако се държа лошо с мъжа ми понякога се улавям, че копирам нейно поведение, изобщо научила ме е на една такава изискваща, егоистична любов,  която може за много неща да се грижи в главата си, но на практика почти нищо добро не прави. Тъжно ми е, не ми е длъжна с нищо, а е единственият човек, който знам, че може да ме отмени или помогне. Сега е решила да ходи при брат ми в САЩ за два месеца на гости, уж толкова беше загрижена, толкова се тревожеше как ще се оправя... когато се роди първото ми дете също беше на гости там за 6 месеца. Понякога наистина се чувствам като да ме изоставя в най-трудните ми моменти, когато имам най-голяма нужда от нея. Сякаш го прави нарочно, или на пук, за да ми е гадно и за да мога да я оценя колко ми липсва, по някакъв странен садистичен начин.
Често ми се иска изобщо да прекъснем отношения всякакви и да не разчитам на нея хич, за да мога да търся други начини да оправя живота си. А тя, ту е супермила, ту е ужасно зла, ту е на разположение, ту е много заета.... много пубертетско държане и винаги брои колко много прави тя, а колко нищо не прави свекървата, как ми слугува на мен и мъжът ми, докато някой друг обирал лаврите.... отношението й изцяло към живота е едно такова нездраво, вечно оплакващо се, вечно гледащо в паницата на другите, вечно онеправдано, сякаш всеки само я прецаква и аз включително. Много я обичам, много ми се иска да се промени в това отношение, да почне да мисли градивно, да прави неща, които харесва и обича... много пъти съм се заричала да не разчитам повече на нея, но слаба ли съм, знам ли, имам нужда да знам, че съм приета, че съм обичана от нея, и пак до нея опирам, не толкова заради конкретната помощ, колкото от желание да не ми е разсърдена. Предполагам добре ме манипулира. Същото отношение виждам понякога и синът ми проявява към нея: много е чувствителен дали ще обиди баба си, докато за мен сякаш не му пука особено в подобна ситуация. Държа се като някакво петгодишно хлапе с нея, а тя се държи с мен горе-долу по същия начин. Не знам, може би е крайно време да порастна за тези отношения.

Я да не остана и аз по назад.
Моята майка много ми е помагала когато се роди дъщеря ми , защото бяха в конфликт с баща ми и тя живееше в къщи ,но ооо когато се роди малкия елате я вижте - едно денонощие не е стоял при нея при условие че не работи. Не ще и дума да става да и го оставя било за да излеземе някъде абе за каквото и да е. Водили сме го на море още преди да навърши 1 годинка  по обясними причини.  Свекърва ми почина двадесет дни преди да родя. Но пък от друга страна се радвам,че не ми е помагал никой в отглеждането му ,защото  какъвто стане ще знам, че аз съм го  възпитала такъв.
Сега организацията е много стройна- аз на работа съпруга ми на работа , каката на училище след това на английски и на занималня, а малкия по направление в яслата. Горда съм със себе си.

Повече се разбирам със свеки.
Майка ми се е задълбочила в живота на брат ми и когато се съберем въртим ,сучим ама все натам отиваме -брат ми и бившата му жена.Иначе да ме критикува,няма равна. Гледа децата ,ама не винаги,повече гледа племенника,макар че той е по-труден от мойте деца .Не да си ги хваля ама племенника е голям глезанчо. докато свеки ....тя е върха.Разбрана,коректна,точна,не щади себе си заради нас. 

В последните месеци с майка си се разбирахме, но имаше неща, които ме дразниха много... има постинги по-горе, които все едно аз съм писала... но откакто почина майка и се връщам назад във времето мога да кажа само, че отношенията ни бяха прекрасни.. е, имаше малки дразги, но без тях не може.... но определено по-добре беше, когато ме дразнеше, отколкото сега.. 

аз само хубави думи за мамимнка мога да кажа....много ми помага и ме разбира за всичко и когато й направя забележка за детето се вслушва и изпълнява без да подскача,да се сърди и да се прави на интересна като свеки