Публикувана: 27 авг. 2006, 03:10 ч.
Последно мнение: 30 авг. 2006, 20:03 ч.

имахте ли нужда от помощ за бебо?

1 549
27
1

# 15 27 авг. 2006, 19:57 ч.

Мнения: 7 837

Цитат на: nana_cool в нд, 27 авг 2006, 05:46

Abadjieva, аз не веднъж съм казвала, че просто съм късметлийка за това, че родих на далеко от баби, майки и всякаква рода. Спестих си срашно много главоболия. Peace

Както си го направиш Grinning

Аз родих в БГ, близо до роднини, но пак не почувствах нужда някой да ми помага, нито поисках такава помощ, нито някой ми се натрапи. Отлично се справихме двамата с мъжа ми Grinning

# 16 27 авг. 2006, 22:23 ч.

Мнения: 2 093

Сьс сьпруга ми сме само двамата и сами се оправяхме. Нямахме никаква помощ, родители и приятели далече. Сега като си спомням, беше по лесно, отколкото предполагах. Може би това е номера, да се подготвиш, че ще ти е много тежко и трудно, за да се изненадаш и успокоиш че всьщност, не е толкова зле.
Какво ми помагне на мен- 1) бях за 4 дни в болницата (заради сезерово раждане) и сестрите се грижиха за мен и ми даваха сьвети за бебока. Много беше успокоително, някои да ни наблюдава бебето пьрвите дни, защото тогава наи се притесняваш дали се храни достатьчно. 2)сьпруга ми беше голяма помощ, всияко правеше, особено, пьрвия ден след раждането, когато бях само на легло и системи. 3) За наш страхотен кьсмет, малкия спеше през цялата нощ ( и още спи) 4) Като ме хванеха лудите, натоварвах бебко в количката и излизах на разходка
Сьпруга ми имаше само 2 седмици отпуска и след това аз се грижих изцяло за бебето. Но не ми е било толкова трудно ( а беше и зима). Най- трудните са пьрвите 2 месеца, коликите, реването, т.н. След това човек се научава да се справя и нещата трьгват по вода.Аз си спомням една сутрин си играех с Криси ( тогава беше около 2 месеца) и той взе че ми се усмихна. Стопли ми се сьрцето и си помислих колко много всички жертви и лишения си струват.

# 17 27 авг. 2006, 22:35 ч.

Мнения: 7 430

Цитат на: nana_cool в нд, 27 авг 2006, 05:46

Abadjieva, аз не веднъж съм казвала, че просто съм късметлийка за това, че родих на далеко от баби, майки и всякаква рода. Спестих си срашно много главоболия. Peace

Ти за какво мислиш, че родих второто набързичко Наистина както казват майките по горе - трудно е, но не е невъзможно (говоря ти за сегашното ми положение - с две бебета), но пък с Вико само в началото ми бе зле, когато и аз не можех да седна - после, като влязохме в ритъм - направо си бе удоволствие Не се плаши - ще бъдеш безкрайно щастлива и всичко ще бъде наред

# 18 28 авг. 2006, 06:05 ч.

Мнения: 2 255

може:) и още как Peace

# 19 29 авг. 2006, 00:30 ч.

Мнения: 490

благодаря ви мами за куража който ми давате bouquet

и аз мисля да се пробваме самички,пък ако не успея ще викам за помощ.
А как успявате да тръгнете толкова рано на работа?

# 20 29 авг. 2006, 01:33 ч.

Мнения: 992

Ще се справиш не се притеснявай.
Аз през първите две седмици не знаех на кой свят се намирам, имаше моменти в които имах чувството, че ще полудея и съжалих, че казах на майка ми да не идва.
Мъжът ми помагаше, но и той горкият изобщо не знаеше за какво става въпрос в началото, а и аз по цял ден бях сама.
Имах чувството, че никога няма да се наспя, все бях уморена, но след 6-тата седмица нещата си дойдоха на място, когато бебето си създаде режим.
Слушай майчините си инстинкти, те няма да те подведат. Hug

# 21 29 авг. 2006, 09:54 ч.

Мнения: 2 292

на мен в началото ми беше найълесно. кърмене , сън, преобуване и това беше ... после дойдоха коликите и желанието на бебето да открива света и да не спи толкова и ми стана поътежко, докато съzдадохме режим и гледах да иzбягвам храни, предиzвикващи колики. Найътрудно ми беше zапочването на работа, zащото се притеснявах много zа малкото бебе при чужда жена (иzобщо не можех да спя нощем от притеснения), но като видях, че тя се оправя ми олекна. После дойде zахранването и плюенето и цупенето, после пък zъбките ... но всичко се нарежда ... Началото първите месеци насаме с бебето ми беше найъспокойно , докато не тръгнах на работа Wink

# 22 29 авг. 2006, 10:02 ч.

в шоки-land
Мнения: 3 765

ще се справиш Hug

половинката беше в отпуск 1,5 след раждането, после моя татко беше тук и той го е и3веждал на ра3ходка...но ми беше по-добре,когато бях сама с бебето Blush

...ра3пределям времето само между нас двамата....не е стршно... Heart Eyes

# 23 30 авг. 2006, 11:20 ч.

Мнения: 6 390

не се притеснявай, разбира се че можеш да се справиш и сама Wink

# 24 30 авг. 2006, 16:50 ч.

Мнения: 198

pri men beshe dosta slojno Sad

operaziata(cezarovoto ce4enie) mi se INFEKTIRA!nalojise da mi razporiat korema(zvu4i ujasno no tova si be6e 4istata istina) s mestna upoika i mi ostaviha ZEINALA DUPKA v korema z zeli 3 MESECA-da se zatvaria ranata ot samosebesi ,za da ne se infektira otnovo-poviarvaite mi be6e KO6MARNO!
BIAH PO4TI NEPODVIJNA -ako ia niama6e maika ... ne znam kak stiah...

# 25 30 авг. 2006, 17:58 ч.

Мнения: 393

Ние гледаме бебока сами (той ни е изтърсак). Каките помагат, когато с мъжа ми се разминаваме в работното време. Аз се върнах на работа две седмици след раждането. Всичко е въпрос на добро организиране. Не смятаме да "каним" бабите да ни помагат. Имаме опита от предишни години.
Стигнахме до извода, че сами се оправяме по-добре.

# 26 30 авг. 2006, 18:07 ч.

Мнения: 3 425

Цитат на: tinahris в пн, 28 авг 2006, 06:05

може:) и още как Peace

# 27 30 авг. 2006, 20:03 ч.

Мнения: 270

Не се притеснявай, ще се справиш и сама Hug

! Аз също гледам съвсем самичка детето си от първия му миг на този свят. Родих със секцио по спешност. От операцията получих усложнения-хипертония и анемия. Кръвното ми беше 120/170, а хемоглобина 86 единици, при минимум над 120 единици. Получих и жестоки отоци по краката, поради което едвам ходех. Направо изглеждах като мъртвец. За късмет и бебето се оказа доста ревливо. Денонощно съм го носила на ръце, въпреки че не трябваше да вдигам тежко. И до ден днешен съпругът ми не ми помага с нищо. Когато родих работеше нощем, а и беше изпаднал в някаква ,, съпружеска следродилна депресия,,. Въпреки всичко се справих. И сега повече от всякога съм убедена, че човек може да постигне всичко-стига само да иска и че няма нищо по-силно от МАЙЧИНАТА ОБИЧ. Горда съм, че отглеждам сама рожбата си.

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Прибиране или не?

Преместване в Шотландия

Живот и учене на език в Нидерландия

Причина:

Причина: