Та мисълта и въпроса ми са съвсем хипотетични. Тоест кога една жена разбира, че е дошъл момента за второ дете. Питам жена защото моят мъж ми е казал, че реша ли дава матрял и сме готови 
Но аз все си намирам причина. Да чакам да завърша, да поработя и все такива неща. Верно е, че ми остава 1 година и ще съм вишист, но дали това е причина. В смисъл и аз искам много още поне едно дете, но една мисъл много упорито ми се върти в главата. Сега малкия е нещото което обичам най - много от всички 
и просто се чудя мога ли да обичам още едно детенце най - много от всички. Сигурно ще мога, но това няма ли да постави моето момченце на второ място. Знам, че съм написала една каша, но ми се иска да разбера дали моето желание за повече деца не е просто тема за размисъл. Защото имам много познати, които искат, но отлагат и големите им деца са вече ученици. Защото когато се появи малкия хич не ми дремеше, че имам още 3 години и такива неща. Финансовата страна пък въобще не е пречка. Ще можем да си позволим второ детенце, въпреки, че ще се лишаваме /а кой не го прави/. А и да си формулирам въпроса от горе написаното според вас бих ли била добра майка на две деца въпреки че се съмнявам, че ще мога да ги обичам еднакво най - много от всички. И дали зад желанието ми за детенце не се крие една голяма доза страх. И в крайна сметка задавали ли сте си тези въпроси преди да се решите на второ дете?
Но аз все си намирам причина. Да чакам да завърша, да поработя и все такива неща. Верно е, че ми остава 1 година и ще съм вишист, но дали това е причина. В смисъл и аз искам много още поне едно дете, но една мисъл много упорито ми се върти в главата. Сега малкия е нещото което обичам най - много от всички и просто се чудя мога ли да обичам още едно детенце най - много от всички. Сигурно ще мога, но това няма ли да постави моето момченце на второ място. Знам, че съм написала една каша, но ми се иска да разбера дали моето желание за повече деца не е просто тема за размисъл. Защото имам много познати, които искат, но отлагат и големите им деца са вече ученици. Защото когато се появи малкия хич не ми дремеше, че имам още 3 години и такива неща. Финансовата страна пък въобще не е пречка. Ще можем да си позволим второ детенце, въпреки, че ще се лишаваме /а кой не го прави/. А и да си формулирам въпроса от горе написаното според вас бих ли била добра майка на две деца въпреки че се съмнявам, че ще мога да ги обичам еднакво най - много от всички. И дали зад желанието ми за детенце не се крие една голяма доза страх. И в крайна сметка задавали ли сте си тези въпроси преди да се решите на второ дете? 
и аз да се включа, че и мен нещо са ме нагазили едни мисли за второ дете и мира не ми дават. Аз не се съмнявам,че всяка майка обича всичките си деца независимо от броя им. Може би по различен начин,но то с всяко нещо е така едно с друго не се повтарят-това е готино според мен. При нас, обаче има много фактори,които някак ме спират и най-неприятният за мен и спиращ ме на този етап е, че не живеем сами. От друга страна,ако тръгнем да се съобразяваме прекалено много с това и онова, никога няма да дойде времето за второ или поне така ми изглежда на мен. Частично вярвам, че бебето ще се появи, точно когато му е времето 
. 
.Не виждам какъв ти е проблема?Нямаш финансови затруднения,остава ти една година до дипломиране и всичко друго ти е наред /поне така разбрах от писаното по горе/.
.Сега ми е смешно като се сетя за страховете си-обичам си ги и двете,че и за трето имам обич...някой ден,може би.Но няма да е скоро! 
Мисли, че е рано, че няма да се справим, че ще ни дойде нанагоре и т.н. Така че - веднага отлагам. Не искам да го убеждавам, да го врънкам. За това наистина трябва да си убеден и уверен. Сигурна съм, че ще обичаш всички деца, които си пожелала да имаш. Сигурна съм, че ще се справиш и с грижите, и с удвоените ангажименти! Успех! 
Успех! 
)