От мига, в който поех сина си в ръцете си, знаех,че ще имам още едно дете. Вярно,бях завършила висше,работех,съпруга ми също. Но знам какво е да имаш сестра - дори и далеч,знаеш,че каквото и да се случи,тя/той ще долети и ще ти предложи всичко, дори последния си залък.
След време никой не знае какво ще се случи с нас - детето ми трябва да има брат или сестра, на когото да разчита.
Преди време в един брой на списание "9 месеца" имаше статия точно по този въпрос - един възрастен лекар съветваше родителите така - "Разговаряйте със семейства с едно дете, после със семейства с две или повече деца - от тях ще разберете и плюсовете, и минусите на единственото дете и на братята и сестрите. И накрая, колкото и да е трудно, докоснете се до болката на семейството, загубило единственото си дете."/ох,настръхвам,като пиша това - вчера погребаха 17- год. ми съседче,удавило се на морето...по-малката им дъщеря подкрепяше родителите си - а ако я нямаше?/.Накрая лекарят споменаваше една турска поговорка - "Едно дете - ич дете!"
Въпреки,че преди 3 месеца преживях спонтанен аборт, аз няма да се откажа да даря на сина си най-ценното - кръвната връзка на един брат или сестра...защото ние ще си отидем по-рано от този свят и той няма да бъде сам!
Не съм се замисля как бих обичала второто си дете - майчиното сърце е достатъчно голямо и в него има обич не за две, а за много деца. Защото е призвано да дарява Живот!
След време никой не знае какво ще се случи с нас - детето ми трябва да има брат или сестра, на когото да разчита.
Преди време в един брой на списание "9 месеца" имаше статия точно по този въпрос - един възрастен лекар съветваше родителите така - "Разговаряйте със семейства с едно дете, после със семейства с две или повече деца - от тях ще разберете и плюсовете, и минусите на единственото дете и на братята и сестрите. И накрая, колкото и да е трудно, докоснете се до болката на семейството, загубило единственото си дете."/ох,настръхвам,като пиша това - вчера погребаха 17- год. ми съседче,удавило се на морето...по-малката им дъщеря подкрепяше родителите си - а ако я нямаше?/.Накрая лекарят споменаваше една турска поговорка - "Едно дете - ич дете!"
Въпреки,че преди 3 месеца преживях спонтанен аборт, аз няма да се откажа да даря на сина си най-ценното - кръвната връзка на един брат или сестра...защото ние ще си отидем по-рано от този свят и той няма да бъде сам!
Не съм се замисля как бих обичала второто си дете - майчиното сърце е достатъчно голямо и в него има обич не за две, а за много деца. Защото е призвано да дарява Живот!
Мисли, че е рано, че няма да се справим, че ще ни дойде нанагоре и т.н. Така че - веднага отлагам. Не искам да го убеждавам, да го врънкам. За това наистина трябва да си убеден и уверен. Сигурна съм, че ще обичаш всички деца, които си пожелала да имаш. Сигурна съм, че ще се справиш и с грижите, и с удвоените ангажименти! Успех! 
Всичко е било напразно, така че стига да го желаеш- просто го направи 
Успех! 
) И двамата ги обичам еднакво, но и никога не съм се замисляла, че може едното дете да обичам по-малко или повече от другото. 
(без да оставяш мъжа си гладен, че тогава става 
)