Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
и каква асоциация направих - сетих се за теб 
Стискам палци при доки да видите сърдечна дейност и да си много, много щастлива. 
- почувствах се някак си студена и виновна 
а аз не съм такъв човек - даже познатите и приятелите ме описват като жизнерадостна и много сърдечна, и любвеобилна, казват че затова на мен ми звъняли, защото знаели че винаги ще им помогна и ей такива подобни суперлативи съм слушала все за себе си А ИЗВЕДНЪЖ СЕ ПОЧУВСТВАХ БЕЗЧУВСТВЕНА 
и дори не посмях да споделя това със съпруга си. И имам чувството, че чак днес започвам да осъзнавам какво ми се случва - може би защото по-рано бях наплашена от диагнозата за извънматочната бременност и когато ходихме за сърчице се подготвях и за лоши новини, или заради напрежението около смяната на дома ни - не знам!? Но се надявам да има съществена причина да съм се чувствала така и се надявам вече всичко това да е отшумяло. Попаднах на някакъв част от текст за състоянията на жената при бременност и раждане и имаше и някакъв вид депресия свързана със страх, че не се радваш на детето толкова колкото мислиш, че би трябвало - но всичко се дължало едва ли не само на хормоните и било временно. Та написах всичко това защото се чувствах ужасно и исках да го споделя та да подейства успокояващо, ако има и други бъдещи мами с подобни терзания.
Сега като се замисля може и да ни се е сторило тогава скъпичко, че същия ден, ей така за най-обща представа, хвърлихме и малко погледи на креватчета, колички, ванички и т.н. и може да ни е дошло множко за един ден 
Вие какво ще кажете? Вече поразгледахте ли магазините за бременни дрешки? А и моля, дайте координати на такива магазини 
