Помооощ! Непослушно дете!!!

# 45 31 авг. 2006, 21:56 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: maikata в ср, 30 авг 2006, 11:42

Съгласна съм с теб, аз просто съм безпомощна пред подобен род теми. Как изобщо може да се нарече едно дете на 13 месеца непослушно, да му се крещи и да се бие? Не мога да разбера как човек изобщо стига до такова положение? Нима не разбира, че проблема е негов, а не на детето?

Ох, не знам защо такива теми успяват да размътят спокойствието ми... Съжалявам!

Моля ви се защо изопачавате думите ми. Не си бия детето стига глупости. Пошляпвам го символично надавайки се от дела да разбере щом от думи не разбира. Но не му причинявам болка. Но явно няма ефект така че вече не го правя. А за викането - понякога е много полезно и именно това трябва да се направи когато детето е тръгнало да си троши главата и си далеч от него за да го спреш. Реагирате прекалено остро. Не знам вие как успявате, но на мен ми е невъзможно да обезопася къщата тотално - винаги ще намери къде да се тресне. Маси, столове и кво ли още не. Точно защото виждам, че явно не постъпвам правилно затова и ви попитах. Никой не се е родил научен. Проблем е когато не знае и не иска да пита и продължава да си прави глупостите.

# 46 31 авг. 2006, 22:05 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: logo5ka в ср, 30 авг 2006, 14:01

Това щях и аз да препоръчам: книги за отглеждане на деца. Даже имаме и такава тема във форума.
Приемам, че не всички хора могат и са свикнали да общуват с деца, пък били те и техни. Освен това да опознаеш детската психика и начин на мислене и израстване е нещо , което изисква много наблюдения, желание за учене и нагласа. Peace

Наистина не съм свикнала да общувам с деца - моето ми е първото, преди винаги съм ги избягвала, струваха ми се досадни. Сега са ми малко по-интересни, но все още досадни. Проблемът възниква най-вече от факта, че се опитвам да се съобразявам с мъжът ми. Той е дресиран на послушание от малък с много крути мерки и мисли, че резултатът е перфектен и детето му трябва по същия начин да се дресира. Интересното обаче е, че така говори. Но като е с малкия е много добър с него. И аз се обърквам. Попрочетох някои нещица по книжките и разбрах къде греша. Ще пробам да се оправя

# 47 31 авг. 2006, 22:15 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: reflex в ср, 30 авг 2006, 16:47

Цитат на: DreamNow в вт, 29 авг 2006, 09:31

Един приятел отгледал 5 деца им прещипвал пръстите умишлено и каза, че работи безотказно - повече до вратите не се доближавали. Но при нас не е така.

И ти ли го правиш умишлено Shocked

Е чак пък толкова сърце не ми дава. Сам си се прищипа. Продължавам да чета постове - наистина има доста интересни интерпретации на това което съм написала newsm78

# 48 31 авг. 2006, 22:21 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 709

Цитат на: NikiFin в чт, 31 авг 2006, 22:05

Попрочетох някои нещица по книжките и разбрах къде греша. Ще пробам да се оправя

Браво! Това е пътя. Peace

По-лесно е да се върви по утъпкани пътеки Peace

# 49 31 авг. 2006, 23:19 ч.

Мнения: 934

Образовай и бащата най-вече! Даже го запиши на някой курс за бащи, ако има такъв.

Според мен малките наранявания предпазват от големи наранявания. Децата се учат да внимават. От опит. Не ме разбирайте буквално, не значи че трябва да го оставиш да се изгори на печката!

Малките деца не могат да не пипат! Или правиш забранените неща недостъпни, или в момента, в който тръгне към тях го преместваш, отвличаш му вниманието, даваш му нещо друго и така. Или травмираш и себе си и детето, опитвайки се да го научиш "да слуша". Основен съвет към всеки родител: пази си нервите за важни неща!

И моят мъж май е бил възпитаван доста строго. Няма особено добри спомени.

Причина:

Причина: