Проблем_нямам никакви приятели

В тази тема можеш да откриеш съвети и хрумвания: https://www.bg-mamma.com/?topic=1124340

Ти вероятно водиш затворен живот, от къщи - на работа, от работа - в къщи. Може би търсиш познати в средата на коолегите и колежките? Излизай с тях на обяд, или на някакво общо мероприятие. Съжалявам, че го казвам, но си прегледай гардероба, колежките се впечатляват от такива неща. Няма ли там някоя друга млада жена, която видимо да страни от другите? Може би тя също да иска да се впише, може да е възможно да се сближиш с нея, да ходите заедно на фитнес като начало.

Могат да помогнат някакви хобита, свързани с общуване: планинарство например, но според твоите вкусове ще си измислиш и други.

То пък в посочената по-горе тема блика от идеи.
За съжаление човек като започне работа му се ограничават социалните контакти, особено ако работата му е по-натоварена.
Нямаш ли някакви хобита или интереси- разкажи в каква насока са, за да можем да дадем по-адекватен съвет. Запиши се на някакъв спорт или танци- народни, салса, табата, фитнес, бадминтон.
Ако те интересува музика- има любителски хорове и музикални формати за непрофесионалисти.
Има клубове за настолни игри.
Има планинарски групи за преходи в планината, за планински велопреходи, клубове за катерене.
В кой град всъщност се намираш, в София възможностите са наистина много.

А какво стана с предишните ти приятели? По-лесно е да се възстанови стара връзка сякаш, стига да не е свършила с драма.

Намери общи теми с колегите ти. Разчупи леда с някои от съседите, заприказвай някой просто така. Самата ти се отпусни да общуваш с лекота, няма смисъл от предразсъдъци или самообвинения.

Нормално развитие при повечето хора. С времето живота отнема възможността да се заформят трайни приятелства или поне го прави много по-трудно. След университета, ако работата не предразполага среща с много хора, то трябва активно отдаване на хобита или някакви интереси, за да се заформят приятелски връзки. Най-вероятно не влагате достатъчно усилия в намирането на нови контакти.

Според мен ще е супер, ако харесваш народни танци. Запиши се в школа. Аз не посещавам, но имам познати, които доста приятелства са завързали оттам. Организират си излизания, ходят на екскурзии. Дори да не станете супер добрите приятели, пак си е разнообразие.
Иначе контакти се завързват и покрай всякакви такива курсове - по езици, по рисуване, бе въобще каквото ти харесва. Отделно в работата, ако работиш с колеги, опитай ти да организираш някакво излизане, за да се сближите. Ако харесваш природата, има една група във Фейсбук - Happy Escapes, там организират преходи, в които всеки може да се включи.

Ако не си много общителна, започни онлайн, както са те посъветвали - групи по интереси, форуми и др. Тъкмо ще се поотпуснеш посредством Интернет средата и после ще ти е по-лесно като се видите на живо. Някакви танци са чудесен вариант, аз ходех 10 години на латино танци, докато живеех в София и имам много контакти от там. Мои познати пък членуват в автомобилни форуми и имат много приятелства от там. С две думи, идентифицирай конкретните си интереси и действай на тази база. Ти всъщност от какво се интересуваш, с какво си запълваш свободното време?

О да, подсети ме, че групите на феновете на автомобилните марки във ФБ си организират срещи.

Аз никога не съм имала т.н. "приятели". Надхвърлих 30-те и съм жива. Имам си професия, работа и човек до мен...

Ако бе мъж, бих казал, че си Дон Жуан.



Сега, ти си жена, не зная, дали не изглеждаш много мъжествена на кандидат-приятелките си?

Извън училище и универститет вече наистина е трудно да се създават приятелства, независмо дали си много общителен или не. Основна причина е това, че всеки има различен ритъм на живот и ангажименти.
Зависи къде живееш.
На много места има клубове по интереси и хоби. Различни мероприятия, които огранизират.
Можеш да започнеш дори и с онлайн групи по интереси.
С курс по нещо. Дори и да не намериш приятели, ще намериш разнообразие от хора, с които ще общуваш.
Колегите не са приятели и не е подходящо да споделяш личен живот с хората, с които работиш.
Освен ако не се случи естествено и непринудено с някого.

Тази емоционална нужда "да си имаме другарчета" , че чак да си търсим дружки, винаги ми е била доста несвойствена и съм с отрицателно мнение...некви да си предлагат душата и сърцето на тепсия, за да получат социален контакт и внимание.
Истинските хора с характер никога няма да се разтворят така лесно , а тези,които го направят,трябва да се бореиш , да се доказваш за тяхното отношение ...абе, както казва една позната :Нищо лесно не е тЕсно!
Съгласен съм и с друго, че играчите и победителите в този живот имат цели, борба и съответно врагове, слабите и лузърите имат приятелчета,рамена, на които да поплачат!
Разбира се, в никакъв случай не казвам, че не трябват хора....но преди тях трябва цел! Ама ЦЕЛ-кеш, тяло,образование, влияние или нещо друго реално и трудно...не група по интереси- да попадаме в измислен свят, докато готвим или играем електронна или настолна игра:)))))"искам да имам другарче, с което да ида на зооградина да разгледам малките маймунки" -WTF?! ЦЕЛ! МИСИЯ!
Вече като навлезе човек в тая игра, те Хората сами ще те намерят...щото в съвременния свят често се налага няколко вълка да се обединяват, за да утрепат бивол, че да ядат повече, а не всеки да преследва заек.

Живеем в свят с мноооого емпатия...към всичко. Ненужно е, според мен! Емпатия към любима, към майка, да, ама иначе...

Групата по интереси не пречи на целите.
Човек може да има цел и през свободното си време да разпуска с настолни игри.
Ще го прави с хора, които обичат да играят настолни игри.
Има огромна разлика между цели и хоби, свободно време и разпускане.
Едното не пречи на другото.

Не си представям, че понеже ходя на фитнес и целта ми е здраво тяло, някой да ми казва, че нямам нужда да играя настолна игра или да ходя да летя в свободното си време, за да разпусна така, както на мен ми харесва.
Или че като се стремя да се квалифицирам в работата си повече, нямам право да ида на танци.

Никой не ттвърди подобно нещо-щом носи развлечение,нека!
Ама да се ползва това , с цел да се срещам и запознавам с некви...не е особено оферта, според мен, не че не ми се е случвало,но не води до нищо кой знае какво.
Нали темата е средства за намиране на приятел/дружка/душеприказчик?

Приятелството е по интереси.
Какви интереси няма значение.

O, има огромно значение!
Истинските неща са трудни, изискват време, себеотдаденост, борба, изискват свръхмотивация , концентрация! Никой няма време да бъде слаб, да бъде разсеян и подобни.
Разбира се, винаги човек може да избере да е "средностатистически никой" -тези, които пийват биричка с приятели в Петък или нещо такова там,не знам, проблемът е, че системата и играта don't give an f*** за тях и те могат да се радват на измислени светове. Не случайно гейминг нещата са в такъв бум-по-лесно е да си командос в counter strike, отколкото да направиш една мисия в Кабул, нищо, че в първото няма нищо реално...просто е по-лесно!

Как работи играта? Тя иска да намери онези един-два процента , които ще я издвижат и нея и света по-напред, за награда ще получат огромни степени на свобода и удоволствие. Останалите огромна част от населението са прибрани по училища и университети колкото да не хулиганстват , след което да започнат да извършват дейност или услуга в полза на важните един-два процента.  Така че ,има интереси и интересе, качеството на хората е много различно също , според зависи.
Не виждам голям келепир в това да се събера да играя игра с некви лоу кост хора и да обвиняваме илюминатите, Държавна сигурност и т.н. затова, че сме някакви никои....но всеки разбира светът по различен начин,няма лошо.

Истинските приятели са като диамантите - много трудно се намират,(то за това някой хора предпочитат да си ги напазаруват).Приятелите няма смисъл да ги търсиш по интереси или по дървета.Аз също нямам много приятели и напълно те разбирам как се чувстваш . От това което си написала разбирам ,че си интилигентно и добронамерено момиче и няма никакъв проблем в теб. Бих бил изключително щастлив,ако имах приятел като теб.

Докато не започнеш да се събираш с хора, няма и как да отсяваш.
Low cost хора има и сред колегите, и сред шефовете, и сред играещите Counter Strike.
Някои от играещите Counter Strike организират и реални мисии в Кабул.
Не виждам как всички, които ходят в даден клуб по интереси, са low cost хора. 

Приятели човек може да намери навсякъде.
За да завършеш разговор с човек, първо трябва да има обща тема, общ интерес.
Приятелството се развива с годините. Но винаги тръгва от запознанство.

Добре звучи, но клиширано.
Без да отварям дума, че някъде (примерно Австралия) имат поговорки в смисъл "Овцете изядоха вълците".

BertieWooster, тинейджър ли си?

И аз така, но минах половин век вече. Не ми липсват т.н. приятелки и интрижките зад гърба.
Имам много познати,  някои и от теми тук - виждаме се често на заведение, говорим си.

За мен това е основата..
Аз съм затворен човек,трудно допускам хора до себе си.Даже и да имам желание.
Когато открих хобито си ,се случи като лавина..Нови познанства.Нови преживявания и някак си с времето,близък кръг познати,някои от които смело мога да нарека приятели.

Мен ме завъртя живота така, че в един момент останах единствен несемеен и приятелите ми все нямаха време. Сега ги разбирам, но тогава ми беше по-далечно и неразбираемо. Взех си куче, първо че ми беше детска мечта, после че в този момент реших,  че от това имам нужда. Покрай кучето се запознах с доста съседи от квартала, които не бях забелязвал преди. С някои от тях доста си допаднахме, с други не особено и гледам да ги подминавам набързо и до днес. Така че, това също е вариант за запознанства, макар че си изисква много грижи и трябва да знаеш, че не е добра идея да си взимаш домашен любимец, само за да си създадеш контакти.

Прочети книгата на Дейл Карнеги- "Как да печелим приятели и да влияем на другите" има я и аудио вариант.

Аз имам много приятелки от типа за бизнес. Тоест обаждат ми се само когато имат нужда от безплатен професионален съвет и понякога за обяд. Никога не съм се чувствала използвана, защото така и аз си разширявам професионалната компетентност.
Когато обаче бях много зле в болницата и десетина от тези приятелки ми се обадиха за да ми вдигнат духа и нещата, които ми казаха тогава така ме зарадваха, разбрах обаче, че колкото и да съм им дала, всичко ми се е възстановило. Така го виждам аз живота.

Не се притеснявай, това е много често срещано при хората с нашето образование 

Много хубав пост (както винаги) , много се радвам, че се намират хора, които мислят така!
И аз мисля, че няма нищо по-хубаво да даваш....
Аз затова си и изповядвам професията, въпреки че си имам бизнес.
Всяко едно добро дели се връща,всяко едно! Както и аз и ти сме се убедили !
Поздрав за теб и хубав ден!

Какво ще рече low cost хора?

Не достъпваш гугъл преводача, за да си преведеш low cost  ли?

Едва ли.
По-скоро се търси дефиницията на low cost хора.
Щото нагоре се определи, че тия, дето играят настолни игри са low cost.
От някой си там.

Превеждам си го и без преводач, но ми е интересно какво влага в това потребителят по-горе.
Low cost хора е бая високопарен етикет.

Много хора го написаха вече, но членство в различни групи, танци, рисуване са опции за срещи с нови хора и завързване на контакти, а от там може и някое приятелство. Аз имам доста тесен кръг останал ми от ученическите години. Имам и такъв от университета, но сега като всички работим и сме с различни графици е по-трудно да се съберем навън. С някои сме и в различни градове. С ММ някак сме си самодостатъчни и не държим всяка седмица да излизаме навън с големи компании. А и с дете няма как да ни се получи като няма как и баби и дядовци да помагат постоянно. Поддържаме отношениния с няколко други семейни двойки. И двамата на работа общуваме с доста хора, заради естеството на работата ни. Това също може да ти е вариант за завързване на приятелства. Ходене на обяд, на различни събития, или просто излизане след работа за по питие.

1.Защо, с каква цел са ти  нужни приятели? Да имаш available хора да услужат с пари, кола? За кафе и излизанки? Да им поплачеш на рамото?
2.Какви са интересите ти? Твоите лични, не от съветите. Обичаш ли да четеш и какво? Обичаш ли да гледаш филми и какви? Обичаш ли театър, кой ти е любим актьор/актриса? Интересуваш ли се от политика, история, котки, кучета, театрален реквизит и костюми, еърсофт, шиене, направи-си-сам, ремонти, ръчно правени сапуни или бижута, грим и фризура, спорт, обличане и стил, психология, благотворителност, богровските кучета... ?
 
Отговорът на втория въпрос е как и къде би могла да срещнеш хора. Отговорът на първия въпрос (този въпрос по принцип е по-важният) е на кои от срещнатите контакти да обърнеш малко по-специално внимание.
На мен например ми липсват жени за кафенце, молче и клюки. Помощници и рамо за поплакване имам. Но мога да ида на мол и сама, както и да пия едно фрапе на пейка сама. Продто понякога ми се ще да полафя за глупости с някого, докато го правя.

Авторке, кажи малко повече за себе си. Хора под път и над път, пък къде бъркаш.....

За всеки малко по-интровертен индивид е трудно намирането на по-близки контакти. Интровертът се чувства физически уморен от контактите с много хора. Затова и често си почива след срещи с много хора.
Ако човек е малко по-мнителен, доверяването му е трудно също.
В това няма нищо лошо. Просто става по-бавно и с повече трудности по пътя.
Човек с малко по-нетрадиционни, специфични интереси също може да среща затруднения в намирането на среда. Причините може да са дори и финансови средства за любимото хоби и интереси.
Съвет да смени хобито или да намери нещо достъпно, не са релевантни обаче, защото човек иска онова, което му е интересно, което обича.
Многопластови са нещата. И след една определена възраст стават сложни, заради комплексността си.
Но не е невъзможно с малко повече опити, дори и на сляпо. С малко повече енергия и усилия.

Мисля си, че авторката търси готови решение. Да сдъвчем, изплюем и за ръка да й заведем някого.
Ако искаше реално приятели, щеше да положи реални усилия и щеше да е намерила своята ниша.

Ох, това е онази форумка - cream with scream. Стотна поредна тема:

Как да си намеря гадже
https://www.bg-mamma.com/?topic=1167546

Къде да се запозная със свестен човек?!
https://www.bg-mamma.com/?topic=1113597

Как да се променя?
https://www.bg-mamma.com/?topic=1118914

И още много други, с десетки, стотици страници съвети как да си намери приятели, гадже и т.н.

Ахаааа, онази, дето на всички съвети казваше -не.

Знаех си, че ми звучи познато....

Ахааа. А къде са публикувани съветите? Грация, Гламър, Космополитън?

Жалко, че авторът се оказва такъв. Темата иначе беше интересна.

Много хора са в подобно положение, може би повечето, особено в днешно време. Като цяло сме станали по-затворени и си има причини, като технологиите и други неща.  Аз също нямам никакви, а познати бол, на 22г., имам собствен бизнес и други хобита, така че нямам време за "приятели". От една възраст нагоре става по-трудно пак поради най-различни причини зает си, работа и други ангажименти, докато ако си в училище  още възприемаш приятелството по друг начин, имаш повече време, като цяло стават по-лесно нещата.

Лошо е да изпаднеш в депресия за такива глупости.

Ако искаш да намериш приятели или "приятели" зависи ти как ги разбираш не тръгвай с идеята да търсиш истински, то не можеш да разбереш веднага. Тръгваш с очаквания да са истински и може да се разочароваш.

Иначе и аз съм от лоу кост хората, които чат пат цъкат игрички също стриймвам . .

"Този, който може да е щастлив сам, е истинска личност. Ако щастието ти зависи от другите, ти си роб, не си свободен!"

За какво са ти много? Всички знаем какво става при масовките. Интриги, лицемерие, интересчийство... Доверие пъни на никой! Намери си двама, най-много трима, с които да движиш и на които да разчиташ и си свиркай. А иначе приятеството се гради с действия.  Веднага няма да стане. Моет бъдещ кум е един от най-близките ми хора и пак му нямам пълно доверие.

Хора, аз пък да ви кажа, нямам интереси. Не мога да кажа, че имам специфичен интерес към нещо. Обичам комедийни сериали, влогове, обичам да се шегувам, да се разхождам по центъра, да разглеждам магазини. Не знам, толкова ли е фатално, че не обичам да спортувам, че не свиря на китара и че не изкачвам планини. 😀 Иначе по образование съм фармацевт и мога да говоря за лекарства, здраве и козметика до утре 😀 Аз съм на 26 години и  имам същият проблем като на авторката. Даже аз буквално останах без нито един приятел след като всички се ожениха и родиха. И се чувствам самотна и може би затова изписах цял ферман тук. 😀

Ами то много често това е проблема:


Помня, бях на козметик, в период, след раздяла с човек, с който си "бяхме самодостатъчни", с мен работеше една красива, русокоса възрастна жена (60-тина години) и споделих колко съм сама и тя разказа как и при нея - съпругът ѝ починал и отначало всички били мили, но после живота на приятелските им семейства си продължил и "Спряха да ме канят, защото мълчах и бях тъжна и не съответствах на общото настроение". Беше прекрасна жена, с деца в чужбина, изпаднала в тотална социална изолация.
Да пази Господ и не го пожелавам на никого, но човек трябва да има приятелства и да протяга ръка към хората, които са сами, да не спира да ги кани, само защото не са семейни, или скърбят или не пасват на общото настроение.
В това отношение много други култури* са по-човечни от "самодостатъчността" на семейните тук. Отвратена съм от егоизма на повечето възрастни двойки**...

*Изключвам Лионци/ Франция
** Цитирам JayRay като пример, без обвинения към нея

Много правилно казано. И аз съм била в същата ситуация и виждам, че хората просто те отписват, забравят и продължават напред. Дори и да сте били близки, просто обръщат гръб и те изоставят, а понякога е нужно толкова малко на човек за да излезне от депресия. Вместо това ние често просто се правим че не е наша работа и игнорираме хора с които сме били близки от дълго време. Понякога си мисля че хората го правят, защото си мислят че човешките несгоди в живота са заразни и ако продължат да общуват с някого в труден период, тях просто ще ги прихване и едва ли не ще си съсипят рахатлъка и хубавия живот.

На мен ми се случи да остана сама за една година. Преди това си имах среда, приятели, съпругът ми беше с мен. После той замина за една година, също и основните ни приятели. Останах с множество познати, които продължаваха да си живеят живота, но аз не влизах в плановете на никого. Не беше хубаво време.

Постепенно обаче се сближих с една групичка познати, които имаха интересно хоби и ме включиха. Та благодарение на това ново приятелство можах интересно да си доизкарам тази година.
Искам да кажа, че понякога човек е сам, но ако не се затваря дипълнително в себе си и не си поставя сам бариери, може да си намери приятели даже там, където не ги е търсил.

За да бъде потърсен човек, има голямо значение какво може да предложи той на познатите, на компаниите им. Тези с ведрия характер, с уменията за общуване и интересните разговори, не остават задълго сами.

Т.е. работете над социалните си умения.

EmmaT тук говорим за временни емоционални състояния или депресия. Може да се случи на всеки, дори и на хората с ведър характер и добри социални умения. Всеки може да изпадне в такива ситуации в живота си, както дамата описана по-горе след смъртта на съпруга й. Човек изпадайки в подобни състояния често и не разбира че вихрушката го е отнесла и вълната го е потопила под повърхността.
Вижда се само от страни, а често хората отстрани само подминават, обръщат ти гръб и си продължават живота. Не че ги обвинявам, но човешкото в нас умира с всеки изминал ден сякаш.

Затова съм написала, че не остават задълго сами, а не, че никога не остават сами.

Знам, че заставам на силно непопулярна позиция, но хората, които трайно имат проблеми със създаването на приятелства и страдат от липсата на близки приятели, обикновено не търсят причината на правилното място.

Късно виждам темата, но ще ти дам един съвет. Аз записах народни танци, в ансамбъла всички са супер различни. Някои по-затворени от други, но енергията която си предаваме там ни сближи толкова много, че редовно си ходим по разни събирания и заведения заедно.

Виждам темата сега. Ще ви кажа нещо, съгласна съм с някои от вас. Аз също нямам приятели. За мен думата "приятел" не значи човек, с който да седнем на кафе или клубчета по хобита. За мен приятел е човек който знае и най-мрачните кътчета от твоята душа и въпреки това остава. Подрепя те и е до теб, изслушва те и те разбира, както и ти него.
С годинките може би "приятелите" от първия тип не ме интересуват. Не ми е до ведрост и вихрушка в живота, до смешки и забавления. На друг етап съм. Търся емоционално духовно сближаване с човек.
Преминах през труден период, който ме направи различна, не съм някоя нахилена вечно, живееща в облаците.
Детството ми не беше леко, та никога не съм била от хората, които се смеят на висок глас, обичат компании и подобни. Винаги съм търсела близки до сърцето и светоусещането ми хора. Една приятелка ми стига, но да е качествена. За кафе винаги ще се намери с кой, но често си тръгвам разочарована- просто повечето хора са много повърхности и материални- интересува ги само външния свят, дали имаш свой апартамент, кола, колко си постигнал, колко пари взимаш, ходиш ли по екскурзии.. Ако кажеш- "не, нямам кола, не ми е необходима" те гледат все едно си извънземен.. Голяма работа.
Покажи ми душата си, сподели ми страховете си, ще си поговорим без да се съдим, ще се разходим по магазините, ще пийнем вкусно кафе на някое приятно кафенце, ще се прегърнем и ще ни е приятно да сме заедно. Повече не ми трябва от живота.

За щастие имам съпруга си и родители и те са ми достатъчни. Да, липсва ми приятелка всъщност, но насила хубост не става. Имах много близка от гимназията бяхме като сестри, но се влюби в женен мъж и тотално спря да ме търси, промени се от този мъж и накрая ме блокира. 15 годишно приятелство. Та така... Имам още една, с която излизаме отвреме-навреме от университета, но не мога да кажа, че ми е истинска приятелка.

Живеем в един много забързан свят където всичко е такова че сякаш няма къде и как човек да намери нови приятели. Казвам го от опит. От една страна повечето хора бягат в големия град, където мислят че там живота ще им предожи много социален живот, но пък се оказва че именно там живота им предлага асоциален живот. От друга страна в малките населени места хората стават все по-малко и там на моменти няма с кого и една приказка да си кажеш. С две думи, хората живеят в социална изолация. Като човек минал по-този път, мога да кажа че универсална рецепта за това няма. Едни намират приятели/щастие в клуба по танци, други в парка, трети в Бара или дискотеката. Но няма обща и единна рецепта за всички. Общото е, човек да излиза. За младите хора може би е по-добре да отидат в голяма фирма на работа, където има повече хора, и шанса да срещнеш млади с еднакви виждания е по-голям. Но каквото и да си говорим, човек трябва да не се вторачва във нещо и да си живее живота. Как, това става като всеки сам си усети. Минал съм по-този път, и  мога да кажа как става, но това което при мене е проработило при друг няма да проработи. Но общото между всичките е било излизането, социалните контакти и търсенето, но не на всяка цена. Защото когато човек търси, се получава че търсейки ти пропускаш това което търсиш. Парадокс, който много често се случва.

Винаги съм искала да съм част от такива планинарски групи. Къде и как може да се случи?

Виж това
https://m.facebook.com/happyescapebg/

Уау...не ме изненадва, че мнението е анонимно.
Сходен пример са ми 1-2 познати, които твърдяха че не харесват романтични жестове...това щото никой не им беше правил такива, като им  се случи ги захаресваха.
Гроздето е кисело...

Всъщност е странно човек да няма никакви приятели. След училище и университета сте загубили контакт, те си направили семейства и ви забравили...аха.
Всъщност доста често без приятели остават хора, които никога не поемат инициативата, все чакат някой да ги потърси, покани, да им предложи нещо... а обвързаните приятели често се отдръпват заради вечно минорното настроение, промрънкване как всички други си имат някого, а те -сами. Звъннеш им и те - ами то всички сте по двойки, аз какво да правя там - това е типично за жените, от мъж,който е сингъл не съм го чувала. И то в някакъв момент човек се изморява не му се ще да се товари.
Положителните и весели хора са приятна и търсена компания.
Липсата на каквито и да било хобита и интереси също е препъни камък, поне на мен не ми е интересно да слушам само за нечия работа.

Всички предложени варианти са осъществими, но за да не си по събиранията и екскурзиите просто щото играеш в тяхната група по народни танци, а и за да персонално искат да общуват с теб в бъдеще и търсят конкретно теб - помисли какво предлагаш като "другарче".