Защо децата ни малко успяват? - Седем причини.

Аз бих добавила взимайте и момченцата си също защото така те ще знаят докато растат а и след като пораснат 1е съпругите им : 1. са умни и способни хора и 2. домакинската работа и отглеждането на децата се извършва от бащата и от майката.

Интересна е тази статия с 3-те при1ини. Проблема е 1е е доста едностранно написана. Цели се по-скоро да се внуши 1е мястото на жената и най-ве1е на майката е в къщи за да бъде на разположение на децата емоционално и физи1ески. Защо? За да успяват децата й? Но действително ако някое от тези деца е моми1е, зна1и ли това 1е единствения път в живота на моми1етата е и те на свои ред да станат майки, стоящи в къщи? . Разбира се има жени които се 1увстват 1удесно и са напълно удоволетвотени да не работят извън дома. Но какво остава за тези другите, които се 1увстват призвани в някакво професионално поприще? Нима те нараняват децата си? Нима трябва да се върнем към това време, преди суфражетките и преди да имаме право да гласуваме????

Истина е 1е ние и нашите деца неволно у1астваме в голям социален експеримент. До скоро (само средата на 80-те години) пове1ето майки са си гледали децата в къщи и само богатите са имали възможност да ползват услугите на детегледа1ки и професионалисти. Истина е 1е пове1ето психолози, базирани на теории (защото няма още данни, не е минало достатъ1но време  ), препоръ1ват деца до 3 год. възраст да се гледат от родителите, или от роднини и в краен слу1ай в институции, тоест ясли. Естествено ако родителите си гледат децата тези деца не у1астват в "експеримента" и това е което се е правило от векове и в резултат тези деца стават всякакви хора...

1аст от експеримента е и тази не лека роля на майките, които и работят (за да имат в живота си друго нещо което им носи удоволетворение освен семейството) и се стараят се да са емоционално (ако не физи1ески) до децата си по всяко време. Моята майка неработеше (не постоянно) но държеше аз да имам професия която да ми харесва и удоволетворява. Сега си давам сметко колко трудно и е било да възпита това в мен без ли1ен пример  ...

За децата дали е трудно без родителя до тях всеки ден? Примерите дадени ставняват бг с постиженията на децата от Америка, З. Европа. В Англия (само за тук имам преки 8 годишни набл^дения) жените с професия работят, защото неможе да са в къщи за 3 години и после да се върнеш безпрепятствено на работа. Тези които си гледат де1ицата в къщи до 4 год. възраст (когато тръгват на у1илище) е защото или това 1увстват като призвание или защото не могат да си позволят да плащат за ясла/или друга форма на детегледане. Във вторият слу1ай това е най-1есто защото нямат по-високо платена работа (за която се иска нужното образование).
Има и друга категория който да на помощи и те са физи1ески през цялото време до децата си но за съжаление това не е достатъ1но.
Изобщо доста тентенциозно написана статия, въпреки 1е има някой интересни изводи в при1ина 1.
Ох 1е дълго стана 

Струва ми се, че много емоционално и едностранчиво приемате статията. Да се абстрахираме от личността и целите на автора - независимо от тях, повдига много верни (и болни!) проблеми. Недейте също да я приемате като упрек, че само защото работите, сте лоши майки. Погледнете малко по-надалече от собствената си камбанария! Понеже моето дете е ученик и отдавна е излязъл от възрастта на вашите деца и сме задгърбили сегашните ви проблеми, но пък имаме други, които още не са ви се натресли на главите, та затова мога да тълкувам нещата от по-различна гледна точка.
Едва ли някоя от вас ще оспори, че детето винаги има нужда от родителите си. Нито пък има такава, която да не чувства поне със сърцето си, че малкото й детенце от всичко на този свят има най-голяма нужда от мама. Това са факти, които просто не могат да бъдат заметени под килима. Нито пък да си заравяме главите в пясъка, успокоявайки се с теориите, че и Хасан е човек, и че майката също трябва да работи и да се развива. ДА! Никой не го отрича това, но никой не отрича и факта, че тя има 2 главни задачи в живота си - собствената си реализация и реализацията си като майка. И вместо да противопоставяме едната на другата, не е ли по-добре да помислим, а защо не можем успешно да осъществяваме и двете? Защо в България това е почти невъзможно? Защо майките не се ползват с правата и възможностите, които имат майките в другите страни? Ако някоя от вас има възможността да работи на половин ден, запазвайки всички привилегии на поста си, докато детето й тръгне на училище, нали не си мисли, че това е важи и за всички останали? Отместете малко погледа от собствените си пъпове и вижте какво става в другите градове! Почти няма частник, при който жената да работи на 8-часова седмица! Работното време е между 10-12 часа, често се работи и в събота, и неделя! Питате ли как се чувстват тези жени, принудени да се задоволяват само с целувки на спящите си деца, за да осигурят физическото им оцеляване? Не собствената си кариера и развитие, а оцеляването на децата си?
Това можем да направим - да изискаме права на майките, които да им позволят да съвместяват успешно и трудовата, и майчинската си реализация! Какъв е проблемът 1 работно място да се раздели на 2 или 3? Никакъв. Нима са малко майките, които с удоволствие биха работили на половин ден, за да могат да имат достатъчно време и за децата си? Да, но на практика тази възможност почти не съществува! Извън София - да не кажа никак. Няма нужда непрекъснато да ни се навира в очите двугодишното платено майчинство и с това да се замазва положението. Нека майчинството да е по-малко, но да се дадат достатъчно възможности всяка майка да определя работното си време. Крайно време е да се спре насаждането на комплекси в работещите майки - на работа шефовете ги ругаят, че не работят качествено, защото мислят за децата си, вкъщи да ги упрекват, че са лоши майки, защото нямат време за тях...
Ей такива неща ми се въртят из главата, а не какъв бил авторът и дали жената трябва да работи или не. Да се дадат разнообразни възможности, пък вече всеки да си решава сам и да си подбира начина. 

Да, права си.
Обаче това важи и за бащите - те също работят по 10-12 часа и са принудени да целуват спящите си деца.
За тях не е ли важно да се реализират като бащи? те нямат ли отговорност към успеха на децата си?
Или те са длъжни? Или нямат интерес? Или тяхното влияние няма значение? Или това по принцип е отговорност на майката?


Говориш за изискване на права за майките - супер. Обаче нашата държава е антисоциална, шивачките ги заключват по предприятията, ти говориш за разни "просветени частници". Тук е див капитализъм, хората заплати не взимат с месеци (баща ми например), кой ще принуди собствениците да взимат майки на половин ден? Или да направят ясла към завода, да речем?

Единственият ефект от статията може да бъде майките да се почувстват виновни, задето ходят на работа - наистина.

That said, аз наистина съм привилегирована откъм възможности за съвместяване. Но съм била дете на работещи родители и не се чувствам ощетена.

Тази тема, като всяка друга, има поне две гледни точки. И слава Богу! Това явление (на богатство) ми се вижда като да е двигател на промените и напредъка по принцип.
Да се използват лични нападки обаче не прави чест на никого!
Чудесно е, че се интересувате от автора на различната гледна точка, но моля ви, старайте се да използвате "откритието" си за собствена консумация, а не за пряк аргумент. Недостойно е просто.
Да се опитаме да излагаме гледните си точки, без да засягаме личността, на когото и да било. Просто предложение, за да бъде наистина полезна тази тема.

Как'Сийка, моите почитания. 

Чувството за вина е личен проблем на възрастния човек и всеки възрастен човек сам за себе си е отговорен като го почувства. Съответно всеки сам трябва да си търси начините да се справя с него - в себе си обаче, а не в средата около него.

Да се водим от чувството за вина, когато представяме информация, си е чиста цензура.

Моят син даже сутринта не искаше на детска, а с мен на работата.....

Има и друг момент. На времето жената си е стояла вкъщи, работата й е била от друго естество, а децата са били включвани от малки в трудовия процес.
Моя близка живя в арабско семейство (омъжена за арабин края на 80-те, нач. на 90-те)...ми по-големите деца (12-15 г.) гледат по-малките....вие бихте ли натоварили по-големите си деца с подобна отговорност?
Поради ред причини два дни до 14 ч. нямаше кой да гледа Борис и моя мъж го поверил на племениците (на 10 и 12 г.) .......аз не знаех за първия ден и като се прибрах и ми казаха не истерясах (даже за мое учудване), само попитах младежите как са се справили и дали им е правил проблеми....ходили на разходка, обядвали, нашия заспал, сложили му памперс.
Мъж ми чак на следващия ден ми сподели с какъв страх ги е оставил ("Мислех, че луд ще ме направиш")
Извинявам се за отклонението, но мисля, че проблемът с несправянето в по-зряла възраст идва от това, че на децата не им се гласува достатъчно доверие и не им се възлагат отговорни задачи. Обичам да гладя....още си спомням като се роди братовчедка ми и как вуйна ми даваше да гладя пелените (била съм на 6 г.)

Причина 4. Динамичното развитие през пубертета

Казвал съм го и друг път, но годините на пубертета са твърде бурни и динамични. Едно 13-14 годишно момче или момиче извъднъж се събужда в напълно нов и различен свят, който като че ли не е виждало досега. То започва да изпитва страхове, безпокойства и е атакувано на ежедневна основа от комплекси за малоценност. В този вътрешен свят на хормонална атака се появяват три основни въпроса, които вероятно се оказват пречка за добрите му академични показатели:

• Кои са приятелите ми и как се представям пред тях?
• Как изглеждам и какво си мислят другите за мен?
• Колко съм умен? (В крайна сметка никой не обича да прави тъпи изказвания.)

Именно затова е особено важно родителят от същия пол да бъде около детето и да му помогне да преодолее кризите, свързани с тези въпроси:
1. Да осигури гореща подкрепа и да се превърне в източник на насърчение и вдъхновение.
2. Да бъде по-скоро треньор, отколкото офицер (да наглежда, а не да заповядва).
3. Да осигури достатъчно информация по отношение на юношеството – тук трябва да се включат динамичните физически и емоционални промени, сексуалното обучение, а също и опасностите от конформизма и зависимостта от мнението на връстниците.


следва продължение

Аз също мисля,че това е една от главните причини. Затова и съм се стремяла да  давам самостоятелност на децата си от малки. Дъщеря ми от 7 год. е гледала 3 год. си брат, а вече на 15 е оставала да гледа братовчедката си. Могат да носят отговорност.Не че не грешат,но  се надявам да се учат  от грешките си.

Извинявам се, че малко късно отговарям на Анда за ролята на бащите. Имат си и своята роля, естествено, но когато говорим за най-малките, тази роля не е така съществена.
Поне навремето, на лекциите по детска психология ни учеха, че водещата дейност на детето през първата година от живота му (т.е. тази дейност, която определя развитието му) е емоционалният контакт с майката. (Надявам се, модерните днес течения в психологията да не са отрекли и това.  ). Т.е. човекът, от когото детето има най-голяма нужда в първите години е именно майката. Природен факт, която никаква еманципация не може да отрече. Естествено, ако детето се отглежда изцяло от бащата, а майката ходи на работа, то ролите се разменят. Тук мисля, че не става дума за пол, а за роля в семейството, която може да играе всеки от двамата родители. Акцентът, който искам да поставя е следният - детето има нужда от мама (или от човека, който изпълнява тази роля) и то не може да осъзнае причините, които го лишават от това присъствие. Да, едно дете на 5-6-7 години може да се гордее с труда на майка си, но дете до 3-4 години иска мама за себе си и туй-то! То има нужда от физическото й присъствие, а не да се гордее с успехите й.
И пак повтарям, ако ние сами не си извоюваме възможностите да бъдем едновременно и майки, и личности, няма кой да ни ги даде. Както казват старите хора, ако едно дете не заплаче, майка му няма да се сети да го накърми. 

Не съм съгласна, Деметра. За мен е много е важно кой е автора, какво е учил, на какво се базират мненията му. Прочетох 2-тата точка, и лошо ми стана от заключенията, и начина по който беше написана -- не мога да приема нещо такова за чиста монета просто така. Сега разбирам мнението на автора по-добре.

Същото е с хора, които пишат по бизнес теми, мениджмънт, инвестиции, лечения и т.н. -- преди да се приеме за истина трябва да се знае на какво се базират препоръките и заключенията -- едно е да ме съветва Джак Уелч по бизнес въпроси, или виден лекар с много практика, или Уорън Бъфет за инвестиции и т.н.

 

Деметра,
по принцип приветствам повдигнатата тема, както и труда, който си хвърлила по превеждането.
Мисля, че е интересна дискусията. Не цензурирам, просто изказвам различно мнение и си го защитавам. Доколкото те познавам, мисля, че идеята е била именно да се получи спор

  За мен е важно не  колко часа,  а как е прекарано времето  с детето. Дали детето има нужда от една изнервена майка, която вика подире му цял ден, или от полудневна забавачка и следобед с мама? Но затова майката трябва да има избор как и къде да бъде ангажирана.

Доста от майките във форума сме с по-малки деца и разсъждаваме за проблемите на пубертета и училището чисто хипотетично, затова ще се въздържа от конкретно мнение за проблемите при по-големите деца.

Чудесно си го казала, како Сийке.   
Всъщност за мен основният акцент на тази статия е колко е важен емоционалният контакт на детето с майката (или бащата в ролята на майката), който се променя и като време и като начин на изразяване с израстването на детето.
Аз застъпвам тезата, че естественото развитие на тази потребност е тя да бъде най-концентрирана в началото и постепенно да се "разрежда". Тоест, че емоционалният свят в първите години от живота на човека е неговата майка и, че този свят започва полека да се разширява в годините и с други ъъъ... обекти 
Напълно съзнавам, че има много майки, които не могат да си позволят така необходимото в този смисъл физическо присъствие. Както казваш обаче, човек трябва да намери за себе си начин да съчетава нещата. А как ще му въздейства информацията си зависи от самия него. Той може да я използва като насаждане на чувство за вина и да се оплете още повече. А може и да я използва с истинската й роля - да бъде информиран и така да бъде по-близко до подходящия за него начин да съчетава нещата.

Не ми се сърдете, но от моята гледна точка, да се твърди колко полезно е отделянето и отсъствието на майката, е повече замазване на действителността и много повече спомага за това да се подхранва ненужното чувство за вина.