Бакшиш при онлайн поръчки на храна

Абе какви закони, какви петли... Това какво общо има с темата. Да, в някои щати смъртното наказание се прилага, в други не, в някои щати зимите са свирепи, в други не. И?
Ако нямаш възможност, не давай бакшиши, но не ни занимавай с глупости и разсъждания по темата Съединените американски щати - ДНЕС.

Включената доставка била за сметка на собственика. Безлатната доставка също е за сметка на собственика. Безплатната кока-кола, картофки, сладолед, талон за отстъпка за следващата поръчка - също са за сметка на собственика. Не ги поема доставчикът.
Аз давам на тези хора едни дребни пари. Нито за мен, нито за тях са оправията на деня. Ако 100 човека им оставят, се събира по-нормална сума, която може да си делят, да си разпределят, да си заделят за ремонт на кухнята, за нови печки... Не ме интересува дали доставчикът ще си събира бакшишите за море или за ремонт на колата. Важното е икономиката да върви напред. Може да ме интересува, ако това по някакъв начин ме засегне лично - аз ставам доставчик, правя фирма за доставки или поради някаква причина съм задължена да ползвам доставки и нямам никакъв друг избор.

Някои таксиметрови фирми предоставят ваучери на редовните си клиенти. Това по някакъв начин лишава шофьорите от бакшиши. Работата е все същата, улиците все така разбити, колата се нуждае от същата поддръжка. Ако на клиентът му е приятно и 30-50 лева не му объркват месечните планове и сметки, може да ги остави еднократно в чашката, жабката, таблото на шофьора, който е идвал навреме, помагал му е за децата, за багажа, сгъвал е детските колички,нито веднъж не са закъснели за самолет, въпреки ремонтите, и нито веднъж не се е почувствал тъпо, потно и неуютно в мръсно такси. Който иска, го прави. Който не....

Не се мръщят, но на под 20% питат с тъжен поглед кое не ти е харесало, какво са сторили зле, къде им е грешката.. На първия ми престой там го видях и се научих. Като цяло го приемат като грешка в обслужването. И ако не си доволен от нещо друго - например как те е посрещнал портиерът, масата е била, да кажем, на слънце или близо до силна музика, те си настояват, че това не е свързано с тяхното обслужване.

Ти май не вдяваш, че не става дума дали имаш или нямаш възможности.
Дали имаш или нямаш желание е същността.

Като даваш некоректни примери по картинка, се налага да ги оборваме. Няма нужда да говорим какво е било по времето на баба ти. Ще говорим за ДНЕС

Ли Лу, това в България не се случва. Затова и отношението на клиента като цяло е различно.

Напълно е възможно. Аз съм си харесала пет заведения в Пловдив, само там ходя. Няма сноби, няма и нагли келнери. Няма да стъпя в заведение, в което ми се разсърдят за малък бакшиш. Като клиент ще реагирам по всички възможни начини - няма да ходя, ще се оплача писмено на едно ниво по-горе и ще разкажа на всички, които познавам. Намясто може да си замълча, но реакция ще има. Защото точно това помага на свестните пък да дръпнат напред.

Иначе в Италия бяхме седнали в едно място, на което пишеше Кафетерия и беше 16:30. Поръчваме традиционно кафе и торта, келнерът ни пита дали искаме алкохол - не; дали искаме да ядем - е, четири часа е, нали торта сме си поръчали.. И най-демонстративно ни махна покривката от масата, с един широк замах като че ли сменя шаршафа на Папапата. Ние пък започнахме да се смеем и станахме. Конкуренция в Рим - предостатъчно.

Аз не обикалям много заведенията из България.
Но рядко съм попадала на адекватен сервиз.
Особено по заведения, които нашумяват в даден момент и се водят за уж по-различен клас. Най-големите ми разочарования са там. Няма как да оставя бакшиш на такова място.

Я се съберете 5-10 милиона човека, на които 2-3 лева не са ви проблем да "дарите" и ми ги пратете по пейпала. Мерси.

Където и да ходим със съпругът ми, винаги оставяме бакшиш. А специално за куриерите, също им даваме, защото те също изпълняват услуга и са като сервитьори един вид. Винаги е добре да оценяваме труда на другите, друг е въпроса, ако не са си свършили добре работата и не заслужават.

На мен ми се случи много тъпа ситуация и от тогава си искам и последната стотинка в магазините. На един квартален магазин вечно нямаха стотинки да ми върнат 1-2-3, че понякога и 5. Абсолютно никога не съм правила проблем, даже не се и замислях толкова много. Пазарувай поне 1-2 пъти в седмица. Веднъж много бързах и минах да си взема за ядене, но нямах много пари в себе. Не ми достигна 1(една) стотинка. За една стотинка ми направи проблем продавачката. Е, направо ми се дорева. Не че са длъжни да ми влязат в положение, но щом те редовно нямат да върнат можеше да направи компромис, като на редовен клиент. От тогава спрях да пазарувам там, колкото и удобни да ми беше. Чакам си и рестото в магазина или взимам нещо от щанда пред касата, за да закръгля. Ако има терминал, плащам с карта.  Иначе на заведение закръгля, ако ми хареса обслужването оставям отгоре 3-5-10лв, зависи.
Рядко поръчвам храна за вкъщи и до сега не съм замисляла за бакшиш на шофьора.

Това с нямането да върнат е изключително тъпо.

В един оборотен нощен клуб (вече го няма) никога нямаха да връщат - плащаш една голяма водка с двадесетолевка и с усмивка заявяваха, че нямат да връщат. Тези сладуранки сигурно си докарваха още 2-3 заплати от "бакшиш". Мъжете на такива места са ларж и въобще не им се занимава да се разправят, та им оставят ресторто и се задоволяват се с една въздушна целувка  
Обаче веднъж една жена бая яко ги захапа и почна да прави панаири, та и изнамериха отнякъде дребни

Това с клубовете беше доста популярно по едно време (преди доста време). Аз винаги имах дребни
Но и рядко ми се е налагало да плащам отделно.

Е, млада и симпатична жена и без пари може да си прекара добре нощта.
Вход свободен при лейдис найт, двама-трима ще я почерпят пиене, накрая някой джентълмен ще я закара до дома й и така

Аз си отивах в комплект с джентълмените.
Не ги дирех у бара обикновено.

Гледам винаги да оставям бакшиш. На сервитьори около 10%. На куриери, доставчици, фризьор оставям към 2 лв. Малко, но от сърце. Дори поръчките на работа, които вземам, закръглям сумата.
Само един път не знам защо се бях изнервила за закъснението, а доставчикът на пица беше такова хубаво момче, красиво, и любезно, културно 🙂. Не му дадох бакшиш, после много съжалих за отношението.

Сега бях на море с хора, с които няколко пъти излизахме вечер и те НЕ оставят бакшиши. Наистина имало хора, които не смятат, че са длъжни да си разхвърлят парите заради сервиз.
Щях да поема спора от темата относно думата "длъжен", но реших, че нито ще им сменя мнението, нито отношението. В България в менютата не пише "оставете бакшиш 10 процента", но в България се знае, че персоналът работи за минимални пари и разчита на бакшиша.
Вярно е, че има доста непрофесионални сервитьори - говорят на ти, заяждат се, не внимават, забравят някои важни за нас неща - повече лимон за рибата, да няма лук в салатата, картофите да са без сирене, докато взимат поръчката говорят с други хора, настаняват други хора, подават им нашите олио, сол, пипер... Очевидно не разказвам за 5-звездни ресторанти, но ми е жал да ги оставя и тях без стотинка отгоре върху сметката.