Няма какво да се заблуждаваме, че мъже - под път и над път и видиш ли - няма начин да няма начин. Избор има, да кажем, но по-важното е кой е удовлетворяващ до степен да липсва усещане, че правиш жертви за някого или нещо.
- Публикувана: 9 авг. 2020, 22:53 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2020, 09:23 ч.
Кога се доверихте на друг мъж след развода?
Честно казано, според мен, изборът е много свит.
Типичният български мъж ми е меко казано неприятен и не защото е българин, а българите сме прости, а защото младите мъже масово нямат стил и се мъкнат в анцузи, с диагоналки, грозни татуси, с походки на мутри, липсва им елементарна култура на поведение, комуникация и отношение към заобикалящия ги свят и не са прочели нито една книга , извън тези, които са чели в училище ...
За съжаление чалгаризацията на нацията е дала отражение
Останалите български мъже са готини
Типичният български мъж ми е меко казано неприятен и не защото е българин, а българите сме прости, а защото младите мъже масово нямат стил и се мъкнат в анцузи, с диагоналки, грозни татуси, с походки на мутри, липсва им елементарна култура на поведение, комуникация и отношение към заобикалящия ги свят и не са прочели нито една книга , извън тези, които са чели в училище ...
За съжаление чалгаризацията на нацията е дала отражение
Останалите български мъже са готини
Разведен или не - не познавам от близо от тези, които описваш.
Иначе - вероятно защото съм в по-възрастна категория, около мен има доста разведени.
Иначе - вероятно защото съм в по-възрастна категория, около мен има доста разведени.
Нищо не съм описвала ,Ангелче:)
Иначе възрастта ни е близка.
Малко над 2 години сме разделени.Хем ми се иска да срещна някого и излизам по срещи,хем се наслаждавам на свободата и детето си и мисълта,че ако стане нещо по-сериозно ще трябва да се съобразявам с някой друг и ще трябва да лишавам детето от време заради друг ме побърква.Може би още не съм готова,не съм срещнала човека.Знам само ,че не трябва да става на всяка цена и трябва да е лесно.
Аз пък не допускам даже и в мисълта си да заживея с друг мъж и с детето ми под един покрив, имам син на 13, нещо в тази идея ме отвращава... Все още приемам, че семейството ми е било предишното и вече няма да имам семейство. А не мога да стоя сама въобще и не зная как ще я карам. Дали това чувство съществува, защото не съм срещнала правилния човек или подсъзнателно това чувство ме бута към безперспективни и мъчителни отношения?