С какво ви дразнят свекървите? – 124

Е, Мако, родителите сме И затова, да ударим едно рамо на децата си, когато имат нужда. Не да ги дундуркаме, а да помогнем или дори понякога да ги поглезим, ако имаме възможност и желание. Аз обичам от време на време някой да ме поглези. Ако мога, защо и аз да не поглезя детето си?

На мнението на уиш съм за помагането. Има си разлика между дундуркане и помощ в нужда. Че и в това човек да се поглези понякога няма нищо страшно, нали затова сме семейство.

Не знам как по-ясно да го напиша. Не говоря нито за глезене, нито за дондуркане. Мотивацията за очакването на тази помощ по подразбиране ми беше интересна. Иначе е ясно, че ще се помогне или поне в повечето случаи

Ако става въпрос за моя случай, не мисля, че е “по подразбиране”, при положение, че по-рано сме говорили и съм попитала предварително, за да си направя сметка ако не мога да разчитам на нейната помощ да си намеря друг начин.

Вече написах, че не е за твоя случай. Ти за да я уговаряш предварително, имаш основания, а това не е по подразбиране, а заради някаква нужда

Мотивацията на детето, Мако, е следната - нормално дете с нормални родители по подразбиране знае, че родителите му ще дадат едно рамо или ще го поглезят, когато има нужда. Точно това децата ни трябва да знаят по подразбиране.

По принцип да, но когато става въпрос за помощ за гледане на бебе или пък за глезене, просто някой да те отмени, някак ми се струва по-нормално това очакване да е насочено към мъжа ти. Или дори да го разбера някак за собствена майка, то по същата логика не би могло да се очаква от свекървата. Тези мотиви там не биха били основателни.
Мисълта ми беше, че наблюденията ми сочат, че при повечето хора, очакването си е насочено в правилната посока, т.е. към другия родител. Само от непознати чета, че има такива очаквания към родители, лично нямам такива наблюдения. С други думи, защо таткото се изключва от таргета за оказване помощ, а се търси другаде. Това ми прави впечатление, затова питам

Аз да попитам - ей така, информативно за мене си - какви житейски събития пораждат у теб този негативизъм към свекървите и това капсуловане на семейната единица до мъжа и жената?
Защо свекървата да не е заинтересована по подразбиране да помага на снахата, за бебе, глезене или каквото и да било друго, което е поискано???
Не опира ли всичко до характер, интелигентност и възпитание?
Ако имаш момче и ти поискат помощ няма да се отзовеш защото това не е естественото поведение на снаха /да си търси майка си, какво е заискала помощ от свекървата/?
Ако имаш момиче няма да се отзовеш на помощ, защото това е работа на мъжа й ли?
Ето я моята простичка логика - имаш син /или двама/ - искаш да е добре и щастлив - той живее със жена си - жените имат силно влияние, защото награждават сина/мъжа със секс, храна и възпроизводство.
Какво по-нормално поведение от това -  свекървата да се стреми снахата да се чувства добре, за да бъде добре и мъжа й/сина на свекървата?
От нещата дето съм изчела в тая тема таткото не се търси за помощ само когато е ясно, че това е безсмислено упражнение.
Момичето, което писа тук за свекървата, заета с другото внуче каза, че таткото е помагал, но вече трябва да ходи на работа. В днешните кучешки времена е много важно таткото да работи и носи пари и това понякога не му дава физическата възможност да помага. Ако има някой свободен възрастен, още повече поел ангажимент - защо да не се приеме помощ?
В някои медицински случаи /секцио, тежко естествено раждане/ е въпрос на физическо оцеляване на жената помощта от външно лице. И то не само докато зараснат шевовете и минат болките.
Трябва да се жертваме в името на гордостта ли?

Ами няма лошо свекървата да е заинтересована, обаче изобщо не съм обсъждала въпроса от тази страна. Даже казах, че няма нищо лошо, стига да иска и може.
И понеже и моята логика за синовете е същата, писала съм го многократно, затова се чудя защо свекървите вместо да се радват, че синовете им имат семейство, искат да дирижират и това семейство. Разбира се има всякакви свекърви, но точно в тази тема се обсъждат определени

Този случай  е много щекотлив, другото дете вече е при бабата, майка му може да  се обиди да и го върнат без предизвестие, може би трябва време да реагира бабата, и да се обърне към бебето.
Сега и веднага я стряска.

Като баба дето за нищо не става, нямам думата  и говоря по принцип.

Здравейте на всички )

Тази тема е на мястото и вече мога да се включа. Чета ви отдавна.
На 15.08.2020г. се омъжих. С моя съпруг сме заедно от 10 месеца. Бременна съм в 6 - тия месец.
Аз живея в гр. София, а той от друг град и се премести в 3 -тия месец откакто се познаваме при мен. Преди да се премести се виждахме в края на седмицата, това ни беше традицията.

Докато ходех при него за уикенда, родителите му ме обожаваха.
Те, особено майка му, спря да ме харесва в мига, в който той се премести при мен. Тя е очаквала аз да се преместя при него, била е такава традицията жената да се премества при мъжа. Аз й обясних, че първо в големия град има много възможности, второ като малка съм се местела в малки градове и от години съм в големия град и ми харесва тук. А съпруга ми никога не се е местил и мога смело да заява, че за първи път се чувства като мъж тук и че е самостоятелен колкото и да му липсват родителите.

Откакто той е при мен, родителите му не го търсят освен ако той не им звънне. Не го разпитват как е, не го разпитват как е бебето в мен, което расте, аз как съм. Мен това ме дразни. Не дойдоха на сватбата ни. А той е единствения им син.

Миналият месец им бяхме на гости 1 ден, бяха щастливи да ни видят, обещаваха ни,че ще ни звънят.Подразни ме с това, че тя като ми каза, че ако е момче, да го кръстим на бащата на съпруга ми по традиция. Отказах й.
След като се прибрахме в гр. София почна се постарому - не ни търсят.

По-добре.Спри да се дразниш.

Разсърдили са се хората, ще им мине, дано свикнат. Не се тормози.

Демонстрации правят. И по-добре, че са такива демонстрациите. Повече ли щеше да ти хареса да звънят непрекъснато, да искат отчет по телефона, да ви се натрисат на гости с покана и без покана, да опитват да манипулират синчето, а то в един момент все ще поддаде? Я върви запали една свещ от благодарност, че ви оставят да си нагаждате живота както искате и не се занимавай с глупости.

И?
Както каза Хай, по-добре се радвай, че си се отървала от хора, които искат жената да се пренесе при мъжа си и детето да е кръстено на свекърва. Бррррр!
Вземи прочети темите колко жени са в капана на живот на село при свекърите и детето се казва Желчо, Пенчо, Драганчо ( в което няма нищо лошо, ако майката така иска)