Сблъсквали ли сте се с педофилия пряко?

И аз на свой гръб. Бях на 11, връщах се от урок по пиано, минах през сладкарницата за тулумбички, на излизане мъж на около35 ме последва и малко след това ми Го показа с въпроса дали съм девствена и искам ли да ме .... - избягах с ужас, и веднага разказах на майка си. Чувствах се толкова зле....Спомням си всичко с най- малката подробност. Една седмица по-късно на 50 метра от старото място, друг приятен млад мъж уж със счупена ръка ме помоли да бръкна в джоба му, за да му извадя парите. Сещате се - джоба го нямаше.

Имаше и една случка около дъщеря ми, за която не съм много сигурна какво точно беше. Един от служителите на наш приятел, дойде за нещо при него докато бяхме заедно на къмпинг. Детето на годинка пълзи упорито по голо дупе из пясъка... В момента в който това младо момче я видя, се лепна за нея. Радваше и се прекалено възторжено, гледаше я странно, постоянно искаше да е около нея и да я гушка, да я снима с телефона си. Веднага ме загложди някакво съмнение, сякаш усещах нещо, беше ми неприятно. Всъщото време, ми беше странно защото момчето беше около 26-7 годишно и принципно изглеждаше нормално... Не знам, имам силно 6-то чувство, а и кой мъж се радва така неописуемо възторжено на дете...

Проблема е сериозен. НАИСТИНА ТРЯБВА ДА НАУЧИМ ДЕЦАТА СИ ДА СЕ ПАЗЯТ. Вижте колко от нас споделят неприятния си опит...А в наши дни проблема е още по-голям.
Замислих се до каква параноя и мнителност ни води тази нарастваща като епидемия лудост, че понякога се чудим дали нежността между дете и възрастен е нормална. Не ви ли се е случвало да гледате отстрани и да си казвате  - той хубаво гушка дъщеря си, ама не е ли прекалено мил... (това просто като пример).

Ужасно е!!!

И аз да кажа- тази пролет се разхождахме в пака с моите деца и двете ми племенници, когато един дядо започна упорито да гледа момичетата и уж на шега да питакое ще му дадем.И след малък размисъл посочи дъщеря ми и каза ,, ето тази искам''.Мъжът ми направо избесня.И понеже не за първи път я заглеждат или и предлагат бонбони и какви ли не боклуци,  научихме  децата си да не говорят с непознати.Понякога се чудя праваи  ли сме, защото синът ми категорично отказва да отговаря на въпросите на непознати хора и в момента в който сестра му тръгне да отговаря, той вече я е сдърпал и и е казал че с непознат не се говори.В началото ми беше неудобно от подмятанията на хората от сорта-,,ти не си знаеш името, не можеш да говориш, ау колко си срамежлив '', но вече не ме интересува.Просто отговарям, че децата не говорят с непознати.

A и на свой гръб съм се сблъсквала.Когато бях на около 16г, един мъж на около 60 , ме заговори и започна да ми обяснява колко съм била хубава, какво би ми подарил и да сме ходили в тях да пием лимонада.В същият ден срещнах този човек 4 пъти, предполагам че е гледал на къде вървя.Срещала съм го още 2- 3 пъти и всеки път ме заговаряше, като последният път баткото ни беше бебе и ми обясни какво хубаво дете имам и да внимавам да не го откраднат.Направо избеснях.

Да, ужасно е! После се срамувам от мислите си и сякаш съм обидила директно този човек за който съм си го помислила.
Уж не изпадам в някакви крайни състояния на параноя, ама...
Не искам да ми минават такива мисли през главата.

И аз ексхибиционистите не ги имам за педофили, а също и разните натисквачи по автобусите. Мисля, че са болни хора и им е все тая пред кого ще се разголят или в кого ще се отъркат. Не съм се сблъсквала с педофилия в детството си, слава Богу. Страх ме е за Калина, не знам как да я подготвя. Точно това си мислех и аз днес. Кой не се радва на малки деца, на кого не е приятно да ги гушка и целува. Аз също съм се радвала на дечица, мачкала съм ги, дори съм им помагала да ходят до тоалета. Никога не съм го правила с цел и би ми било обидно, ако някой от близките им си помисли, че бих могла да имам някакви нечисти помисли. От друга страна, по-добре да ти се обиди някой, отколкото детето ти да е в опасност.

Реагирах първосигнално и гласувах с "не", но след като прочетох темата, осъзнах, че съм се сблъсквала... Лично, слава Богу, не и покрай дъщеря ми (само мисълта за тов може да ме побърка!).
Единия път - била съм 13 годишна, ходех на курсове за подготовка за кандидатстване в Английската гимназия. В Русе тя е в парка, по време на една от почивките с още едно момиче отидохме да се люлеем на едни люлки наблизо. По едно време дойде някакъв мъж, който започна де ни люлее, а по-късно да казва: "Поразкрачете се, седнете по-удобно!". Аз се поусетих и задърпах другото момиче - да се прибираме в гимназията, а оня се провикна след нас, че ще ни даде по един шоколад, само да сме му позволяли да ни целуне "отдолу". Не съм казвала на нашите и до днес... Най-вероятно от срам...
Другият ми сблъсък - класния ни ръководител в 6-ти клас се оказа педофил, при това хомосексуален. Беше нападнал едно момче от нашия клас по време на екскурзионно... След няколко години го преместиха (явно са се усетили нещо - беше още по комунистическо време и нямаше гласност) в училище за бавноразвиващи се деца, където той съвсем се беше отпуснал...  - мисля, че накрая го осъдиха... Беше красив, интелигентен мъж, учител по български и литература... 
Отврат!

И аз първоначално щях да кажа нне, но като прочетох какво сте писали се сетих за случка ,коята бях забравила. Бях с баща ми и негови колеги/ около 12-13 год./, и се прибирахме с един служебен автобус. Имах един чичко, с който се чуствах много добре, винаги ме е забавлявал и т.н. Та вече е вечер, тъмно, седим на една седалка. И изведнъж той започа да ми опипва гърдите .Първо се стреснах, не знаех какво става, дълбоко в себе си знаех че не е редно, но ме беше страх да реагирам. Никой не се усъмни, т.к. се познавахме от години , и той винаги ми е обръщал внимание/нормално,като към дете, до този път/. Е, повече никога не се приближих близо до него, избягвах го, но така и не казах на никой.
 Та мисля си, колко сме били ограничени, как може да не сме знаели кое е редно , и кое - не. Ужас! Какви са били родителите ни ? А колкото до търкания в градския транспор, и ексхибиционистите - нямам думи, в смисъл че се е случвало много пъти. Но тогава вече бях по-голяма , и просто се махах .
 Трябва да дадем всичко от себе си, за да знаят децата ни колко е опасно и как да реагират.

От сега се чудя до кога ли ще трябва да водя Калина на училище.Направо ми настръхва косата от такива истории

Да, сблъсквала съм се. Единият път едва се измъкнах, добре че се реагирах много адекватно, а не се панирах. Така и не споделих с родителите си, а и с никой друг не съм го споделяла. Даже на мъжа ми не съм казвала, бях ги забравила тези неща.
Но историята, която изпулва в съзнанието ми като прочетох темата е свързана с един съученик. Бяхме в четвърти или пети клас. Ясно си спомням как целият клас знаеше и коментираше, че въпросният съученик е насилван от негов съсед, който го карал да му прави св**ки. Това се случваше системно. Момчето споделяше с някой от другите съученици и съответно всички разбрахме. Сега се чудя на детския ни акъл, че с никой възрастен не сме споделили. Майката на момчето така и не разбра. Тогава сякаш не осъзнавахме колко е сериозно това и даже момчетата му се подиграваха След години го видях - наркоманче, абсолютно изпаднал и ми стана много мъчно, може би и ние, съучениците му имаме вина, че е стигнал до там  

Според мен, ако е вярно това, което си написала ТРЯБВА да кажеш кой е този човек. Защо защитаваш педофил вмесо децата?! Ако те е страх-жалко:( По-добре да плашиш родителите отколкото той да посяга на децата. И пак казвам, ако е вярно това, което си написала.

Бащата на една приятелка на дъщеря ми е много странна птица. Постоянно кани другите момиченца да гостуват на дъщеря му на вилата с преспиване, докато жена му е в града. Изглежда голям детишняр, все иска да ги мачка. Веднъж приехме поканата за гостуване на вилата, но не пуснахме дъщеря ни сама, а отидохме и ние. Какво да ви разправям - в 5 сутринта госпожиците още си бърборят по леглата. Отивам да им се скарам, и какво разбирам - таткото идвал от време на време да ги замеря с възглавници и да им гледа прашките! На следващия ден бяхме на плаж, той все коментираше "пиклите", и все обръщаше разговора към "пикантни" теми - на коя й се виждат гащичките, коя какво, искаше да ги държи на коленете си, а девойките бяха на 11-12 години, вече големи за такова отношение. Според мен си беше педофил. Много харесвам щерка му, но никога няма да пусна моето дете да им гостува самичко!
Начинът, по който се държи, е ГАДЕН. Чудя се що за баща е това - да ползва дъщеря си за примамка! Интересно, какво мисли съпругата му по въпроса?

  Тръпки ме побиха. Не съм се сблъсквала до сега и дай Боже НИКОГА!!! До къде стигнахме - да не смее нормален човек да си покаже нежността на детето 
Доживот за такива 
Сина ми вече е 2 клас. Миналата година говорихме за непознати и т.н., но май ще трябва да го информирам още. С малката за сега сме в начална фаза - не говори с непознати, не вземай ни
що...но при нас има и друг проблем: тя току се загубва  и аз я научих да си казва името и пълния адрес и ако се загуби да каже на някоя леличка или чичко и всичко ще е О.К. Но още тогава се сетих:  как сега да обясня на детето хем да се пази от непознати, хем да тича за помощ при тях?!?!?!    А тя няма още 4.
Приемам идеи 

А вие споделихте със съпругата за вашето мнение по въпроса, в смисъл тя знае ли 

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=944271




И аз това се чудя.Много вероятно е тя да не подозира нищо.