Много кофти ми беше да му съобщя това. Мисля че беше 4-5 месец, но казах на секретарката му и тя му каза. После той се избъзика с мен, че все още не ядял бременни жени.
- Публикувана: 4 септ. 2006, 11:05 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2006, 14:45 ч.
Кога казахте на шефа си за бременността?
С първата бременност,още като я установих/просто мислех,че е редно да им кажа,пък и имах вече няколко спонтанни аборта и исках да знаят защо се пазя и не си давам много зор/ и много се зарадваха,с втората-в седмия месец,когато трябваше да се върна на работа след майчинство...е,тогава хич не се зарадваха и ме помолиха да напусна,че както съм я подкарала...
Аз им казах днес. Влязох в 21 седмица, видях миналата седмица беба на видеозон, уверих се, че всичко е ок, видях че ще си имаме момиченце, а и започна много да ми личи, та днес се престраших.
Бяха много мили всички, обаче бяха и шокирани. Как така не са забелязали, незнам - аз за себе си приличам на прасенце - и дупе и коремче..
Ще работя, живи и здрави, до края и се връщам на 3тия месец.. така че няма дори да има нужда да ми търсят заместник.
Бяха много мили всички, обаче бяха и шокирани. Как така не са забелязали, незнам - аз за себе си приличам на прасенце - и дупе и коремче..
Ще работя, живи и здрави, до края и се връщам на 3тия месец.. така че няма дори да има нужда да ми търсят заместник.
Аз проведох този разговор с голямо притеснение /а нямаше за какво/ в средата на 2-я месец. След около месец обаче, работата страшно много се увеличи...налагаше се да работя понякога по 12-15 ч, да си тръгвам от офиса в 22 ч, да ходя командировки, почти 2 месеца работих и събота, и неделя. Никой не се и сети, че съм бременна, но най-лошото е, че и аз позабравих в цялата лудница 
Лекарите ме предупреждаваха да почивам и да лежа повечко още от края на 3-я месец, ама кво ти лежане, кой ще ми свърши работата
Е, накрая стана така, че в края на 5-я месец ме приеха в болница, с кървене, много ниска плацента и голяма опасност да загубя бебето. Със сигурност идиотския ми режим и многото нерви също допринесоха за това. Оттогава насам лежа за задържане, пия лекарства всеки ден от 4 месеца насам, мечтая си да излеза поне за 1 час от вкъщи да нямам контракции, в офиса се научиха да се оправят и без мен, и така...
Лекарите ме предупреждаваха да почивам и да лежа повечко още от края на 3-я месец, ама кво ти лежане, кой ще ми свърши работата
Е, накрая стана така, че в края на 5-я месец ме приеха в болница, с кървене, много ниска плацента и голяма опасност да загубя бебето. Със сигурност идиотския ми режим и многото нерви също допринесоха за това. Оттогава насам лежа за задържане, пия лекарства всеки ден от 4 месеца насам, мечтая си да излеза поне за 1 час от вкъщи да нямам контракции, в офиса се научиха да се оправят и без мен, и така...
Честито и леко бременеене 
Ами аз не съм казвала,щот ме бяха изпреварили
Един ден както обикновенно имахме събрание/бях във втория месец/ и като се събрахме вси4ки колежки/20-на,работя във Вик и съм инкасатор,та ни сабират за %-ти/ и шефката като се изцепи-я сега да ми кажете коя от вас е бременна
и аз и казвам-аз 
А защо трябва да го нау4авам от други,а ти не дойде да ми кажеш 
Викам и к'во трябваше да направя да ида в кабинета ти и да кажа-Ани аз съм бременна 
И това беше-само каза на другите колежки,4е ако хванат веднага да и казват 
След седмица се ка4их при нея и и заявих,4е лекарката ми дава болни4ен и 4е ще работя още седмица най-много.А тя-ето затова те питах защо не си ми казала,добре,4е сега ми казваш по-рано та да ти търся заместни4ка От тогава ГАДНАТА и ИСТЕРИЧНА шефка,стана за мен разкошен 4овек.В трудни моменти ме посъветва да и занеса болни4ен по време на май4инството-като каза,4е не я интересува какъв ще е само иска болничен та да ми помогне от финансова страна.Надявам се като се върна на работа да не вземе да изфирясва пак
Ами аз не съм казвала,щот ме бяха изпреварили
Един ден както обикновенно имахме събрание/бях във втория месец/ и като се събрахме вси4ки колежки/20-на,работя във Вик и съм инкасатор,та ни сабират за %-ти/ и шефката като се изцепи-я сега да ми кажете коя от вас е бременна
и аз и казвам-аз А защо трябва да го нау4авам от други,а ти не дойде да ми кажеш Викам и к'во трябваше да направя да ида в кабинета ти и да кажа-Ани аз съм бременна И това беше-само каза на другите колежки,4е ако хванат веднага да и казват След седмица се ка4их при нея и и заявих,4е лекарката ми дава болни4ен и 4е ще работя още седмица най-много.А тя-ето затова те питах защо не си ми казала,добре,4е сега ми казваш по-рано та да ти търся заместни4ка От тогава ГАДНАТА и ИСТЕРИЧНА шефка,стана за мен разкошен 4овек.В трудни моменти ме посъветва да и занеса болни4ен по време на май4инството-като каза,4е не я интересува какъв ще е само иска болничен та да ми помогне от финансова страна.Надявам се като се върна на работа да не вземе да изфирясва пак
Честито! аз съобщих чак в 5 месец- страхувах се от реакцията му... беше точно такава, каквато очаквах, чаках до последния месец да ми назначи заместничка и накрая сама си намерих и му я доведох за одобрение, обучавах я на ход и дори от преродилна зала по телефона... аз съм си виновна, трябваше да му кажа по- рано!!!
Чувала съм, че трябва да се казва след третия месец. Аз лично казах на втория, защото щяха да ме повишават и да местят в друг офис. Реших, че това трябва да се знае, преди да ме назначат и естествено нищо не стана. Но прекият ми шеф много се зарадва, както и всичките ми колеги.
Препоръчани теми