Здравейте! Не знам дали темата е за тук, но просто трябва да си излея душата, че не издържам. Още от първия път, когато се запознах с мъжа ми, го заобичах. Обаче като се запознахме, той стоя само 3 дни и замина за Дания, имаше подписан договор и трябваше да стои там да работи няколко месеца. Аз стоях тук и го чаках. По това време живеех с баща ми вече 8 години си бяхме само двамата. Предното лято преди да се запозная с мъжа ми, баща ми получи тежък мозъчен кръвоизлив в следствие на хематом в мозъка. По това време аз работех и бях 2ра година студентка. След като се прибра вкъщи започна една страшна мъка. Беше на памперси, не можеше да се храни сам, беше ми много трудно. Когато се запознах с мъжа ми , той вече беше добре, можеше всичко да си прави сам. И стоях си аз, ходех си на работа , на лекции и чаках мъжа ми да се прибере. След няколко месеца той си дойде и след 3 месеца остана при мен вкъщи да ми помага, че баща ми се влоши, започна да прави гърчове и тн. И всичко си беше много хубаво ( говоря за нашите отношения) и решихме да имаме дете. И така направихме си бебенцето и всичко взе да става по добре. После баща ми се разболя много лошо и почина. И нещо стана с мъжа ми по това време горе долу. Стана съвсем различен човек. Бебето ни е на два месеца, не спира да плаче, той не ми помага, не ми обръща никакво внимание, чувствам се ужасно, нямам никаква подкрепа от него, все е уморен, все няма време за мен вечер( след като съм изкъпала и оправила детето и всичко друго) но има време да си играе игрички на телефона, не ме подкрепя въобще за нищо. Направо не издържам вече, детето не спира да плаче, имам да пускам 3 перални дрехи, да гладя, да готвя, да чистя , направо е ужас. Не знам дете ли да гледам, да уча ли, къщна работа ли да върша. Спя по макс 5 часа от 24. Аз съм винаги за детето, той ходи на работа и е изморен, не се занимава с него. Пиша тук, защото се чувствам много самотна и изморена, не знам какво да правя. Обичам го и няма да имам сили да го напусна. Ще се радвам някой минал през такива неща да даде съвет, Благодя ви!
- Публикувана: 4 септ. 2020, 18:40 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2020, 16:24 ч.
Мъж и дете- помощ!
Пробваш ли да му даваш конкретни задачи? Пусни пералнята, погледай бебето и т.н. Ако каже, че е уморен след работа, казваш, че и ти си уморена и затова сте заедно, да си помагате...
Днеска ми върви на прегръдки . Дай да те прегърна 🤗 Зациклила си и си изморена. Къщната работа никога няма да свърши , той се е вглъбил в тъпия телефон , най - вероятно това му е разнообразието. Падметни му леко , че имаш нужда от помощ и ще опищи целия свят как ходи на работа и колко е уморен. Споко . Не си давай много зор щото няма кой да ти гледа детето после , колкото изчистиш , сготвиш , оправиш - толкова . Погрижи се малко и за себе си . Разпредели си тъпите домашни задължения - ден за готвене , ден за пералня , ..., за да ти остава време и за почивка и учене. Защо плаче бебето - колики или ?
Нещата са прости.
Той работи, но има и почивка.
Ти също работиш, като детегледачка.
След като приключи работа, приключва и твоето работно време. Тогава заедно си поделяте всичко, което има да се върши за деня, включително по детето, свършвате ги и после сядате да почивате.
За детето - тепърва ви предстоят решения за възпитание, упражнявайте се с базовите грижи. Обсъждате кое как и когато детето е с някой от вас, следва договореното.
Ако не иска, няма как да го накараш насила да бъде съпруг и баща. Но тогава ще го мислиш.
Той работи, но има и почивка.
Ти също работиш, като детегледачка.
След като приключи работа, приключва и твоето работно време. Тогава заедно си поделяте всичко, което има да се върши за деня, включително по детето, свършвате ги и после сядате да почивате.
За детето - тепърва ви предстоят решения за възпитание, упражнявайте се с базовите грижи. Обсъждате кое как и когато детето е с някой от вас, следва договореното.
Ако не иска, няма как да го накараш насила да бъде съпруг и баща. Но тогава ще го мислиш.
Въобще не съм съгласна Мокинг Джей. Като опищи света, авторката да го опищи още повече. Детето е на двамата, дома също. Трябва да си разпределят задачите. Той ходи на работа, но тя е майка 24/7. Трябва да има равенство.
Авторке, къщната работа не свършва никога.
Но имаш приоритети, на първо място сте ти и бебето, след това ти е ученето. Съня е малко, това е ясно. Опитвай да наваксваш, когато бебето спи, спи и ти. Вечеря винаги може да се измисли бърза, гладенето го прави само за дрехите на бебето, ако има негови за гладене, делегирай му ги. Говори с него, обясни че ти тежи, че имаш нужда от помощ. Мъжете са малко дебили, не се сещат винаги.
Авторке, къщната работа не свършва никога.
Но имаш приоритети, на първо място сте ти и бебето, след това ти е ученето. Съня е малко, това е ясно. Опитвай да наваксваш, когато бебето спи, спи и ти. Вечеря винаги може да се измисли бърза, гладенето го прави само за дрехите на бебето, ако има негови за гладене, делегирай му ги. Говори с него, обясни че ти тежи, че имаш нужда от помощ. Мъжете са малко дебили, не се сещат винаги.
Като му кажа да вземе детето да свърша нещо, той го взима, оставя я на спалнята и почва да си рови в телефона и тя почва да плаче като не и обръща внимание и колики много я мъчат, а аз не издържам да плаче така и да не и обръща внимание.
Моят съвет е да зарежеш дрехите на мъжа ти и готвенето. Грижи се само за себе си и бебето. Не му пери дрехите, не му готви.
Бих зарязала всичко, което е не-есенциално. Чистене, пране, гладене, готвене - само най-най-най-важното и неотложното бих правила. Топ-майка, топ-домакиня, топ-готвачка и чистотница, топ-студентка - няма как да си. Щом не може да се оправя с бебето, делегирай му други неща. Или още отначало си го научила, че след работа следва само да се опъва на дивана да си почива, а с останалото се гърбиш ти... Давай му конкретни задачи и го размърдай.
Майката не работи като майка. Тя е. Кога ще го разберете и ще спрете да противопоставяте майчинството на мъжките задължения?
Авторке, кой е казал да го напускаш? Преживяла си ужасни моменти, през които той кой знае как се е чувствал, но тогава те е подкрепял. Сега ти разбери какво той преживява, тук само ще те насъскат.
Авторке, кой е казал да го напускаш? Преживяла си ужасни моменти, през които той кой знае как се е чувствал, но тогава те е подкрепял. Сега ти разбери какво той преживява, тук само ще те насъскат.
Мъжете често не се сещат. Трябва да име се каже директно какво мислиш и от какво имаш нужда. Понякога ги наричам" емоционално тъпи ".
Като му кажа да вземе детето да свърша нещо, той го взима, оставя я на спалнята и почва да си рови в телефона и тя почва да плаче като не и обръща внимание и колики много я мъчат, а аз не издържам да плаче така и да не и обръща внимание.
Тези навици с ходенето с обувки и с трохите едва ли ги е развил за една седмица. Не знам как се е получило така, преди идеален, а сега... По-важно е да се наспиш и да си гледаш бебето, отколкото навсякъде да е изблизано. Бебето е на 2 месеца, няма никъде да "щъка" в близките месеци. Няма значение как си научена, човек се адаптира. Сега приоритетите са другаде.