В какво се изразява завистта ви?

  • 2 573
  • 56
  •   1
Отговори
# 45
  • на кого му пука
  • Мнения: 923
Цитат
Права си. Завиждам на младите хора - на всички под моята възраст

Еееее strelche недей така.Та ти си само на 27.Аз какво ,да се пенсионирам ли като съм на повече? GrinningТа ти влизаш в най-хубавата възраст за жените.

# 46
  • Sofia
  • Мнения: 6 955
Ами точно  да завиждам май не ми се е случвало (е, поне така си мисля).

Точно ти можеше и да не ми отговаряш!  Heart Eyes

# 47
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Аз съм стигнала до извода, че всяко нещо си има цена. И затова не мога да завидя, не защото съм пре-благородна.  Laughing След размисъл по темата мога и да добавя:
Материални придобивки трудно могат да ме развълнуват, защото моят вкус е все наопъки.
Професионално не мога да завидя, защото няма българин, който да е постигнал това, за което аз мечтая, работя и към което се стремя.
Не завиждам на момичетата, които могат да ядат всичко, пък не дебелеят (аз не съм от тях). Забелязвам, че след определена възраст (само след 20-тата си година) те губят момичешките си форми, тоест - пак са слаби, но определено нямат красиво тяло.  Wink

# 48
  • Мнения: 1 052
Василиса, сега ти видях подписа, и се сетих каква бе ситуацията, докато се пееше от главния герой "Always look on the bright side of life", е да, но после смениха bright с right. hahaha
Опитвам се да не завиждам, но понякога се случва. Тогава се опитвам да подтисна и убия завистта си. Забелязала съм, че завиждам на хора, които съм приела до себе си, и после те са ме предали или наскърбили по някакъв начин. Така че, не съм много наясно дали завиждам или имам огромно наренено его, което роптае в моменти, когато моите "врагове" триумфират...

# 49
  • София
  • Мнения: 4 423
В по - младите ми години може би се е случвало да завиждам за някакви материални неща, все пак съм жив човек Embarassed, но в последните години завиждам единствено на хората, които имат родители, но благородно им завиждам и в същото време им се радвам.

# 50
  • Мнения: 569

  Ами натъжавам се, чудя се защо животът ми не е тръгнал в друга посока, започвам да си

задавам въпроса" защо", но не завиждам злобно, не желая лошо на хората, които по- някакъв

начин имат това което аз нямам, просто ми става тъжно и си казвам че ще направя всичко по

силите си за да постигна това което имат те /ако си заслужава/. Naughty

# 51
  • Мнения: 822
Винаги съм си мислила,че завистта е чувство,което би трябвало да ни спохожда в моменти,когато осъзнаваме невъзможността да постигнем нещо.Та в този смисъл,не мога да завиждам на много слабите,защото като се постарая отслабвам.Нито за материални или професионални успехи...- и това е постижимо...
Завиждала съм понякога на лицемерните хора.Това наистина не го мога,а и не искам да се уча тепърва да бъда такава.Приемам го с насмешка.Но усещам,че благодарение на това си качество постигат много.
Мога да завиждам за нечий певчески талант,макар че и там с труд и упорство съм постигала нещо.Но дарбата си е дарба.
И за младостта завиждам лекичко,макар че всяка възраст си е прекрасна... Тук и да завиждам,смисъл няма.Така че се примирявам...Rolling Eyes

# 52
  • Варна
  • Мнения: 472
...
Завиждам на хората, когато имат възможността да се радват на малкото ...
Завиждам на хората, които са седнали под ореха в двора, извадили са биричка и някое мезенце и си приказват...
Завиждам на хората, които отиват да вземат децата си от детската градина...

И така, това са неща от моето ежедневие и определено отразяват онова, което ми липсва. Не могат да ме амбицират, не могат да ме подтиснат, не пораждат омраза. Просто емоция, че имат това, което аз нямам.

Сякаш аз съм го писала. /е, може би аз нямаше да се изразя толкова точно  Embarassed/

От известно време и аз искрено завиждам на хората, които оценяват и се радват на малките неща. Не вземат големи заплати, не карат големи коли, не живеят в големи апартаменти, но са щастливи от това което имат.
Завиждам на тези, които са намерили своите истински половинки
Завиждам на майките разхождащи бебешки колички в морската

Тези нематериални неща които ми липсват, малко ме подтискат, не пораждат омраза, по-скоро леко самосъжаление и въпроса с какво съм по-различна от другите ?

Вече почти не завиждам за материални придобивки. Уверена съм, че всичко си има своята цена и материалното не те прави щастлив.
 
Може би най-често завиждам на положителното и зареждащо излъчване, което някои хора имат. На начина им на поведение, справянето с различни ситуации. Тази завист по скоро ме амбицира да се стремя и аз по някакъв начин да приличам на тях.

# 53
  • Мнения: 5 877
На себе си завиждам сутрин, като ме прегърне детето - и вечер, като заспи в ръцете ми. Седя си и си завиждам.

# 54
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
В цъкане с език

# 55
  • Мнения: 435
Колкото и невероятно да звучи - не завиждам на никого. Ако си щастлив с това, което имаш може да мечтаеш да имате все повече и по-хубави неща, но да завиждам??? На кого и за какво - всеки си има живот и моят живот е с любимите ми хора и това което имаме/ще имаме. Така че - всеки в неговата паничка Mr. Green Не гласувах защото го няма моят отговор Peace
И ще добавя: Който завижда не вижда!

# 56
  • Мнения: 431
Завистта ми се изразява в натъжаване. Не общувам с хора, на които завиждам, дистанцирам се от тях.

Общи условия

Активация на акаунт