Самуил се казва моето диване. Не обичаме да му казват Сами. Ние самите се обръщаме към него със Самуиле.
- Публикувана: 5 септ. 2006, 12:00 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2006, 22:34 ч.
Как НЕ обичате да се обръщат към детето ви ?
Не обичам да се обръщат с "малката" или с "малкия". Всички останали обръщения свързани с имената им не ме дразнят.
И да се дразните и да не се, няма начин, отсрещния човек няма как да разбере как ви е приятно да се обръщат към детето ви.
Спомних си, че имах съученичка, която с който и да се запознаеше, започваше така: "Казвам се Радосвета, но предпочитам да ми казвате Ети".
И да се дразните и да не се, няма начин, отсрещния човек няма как да разбере как ви е приятно да се обръщат към детето ви.
Спомних си, че имах съученичка, която с който и да се запознаеше, започваше така: "Казвам се Радосвета, но предпочитам да ми казвате Ети".
Ами защо не си казала?
Не си виновна ти, от другий свят съм аз.
От известно време не казвам, защото ми омръзна да обяснявам, пък и се започва един разговор - ама как му викаме на умалително, ама защо, ама какво. 
За моя радост, Самуил също не обича да му казват Сами и понякога (когато се сети) си казва. Но на теб едва ли ще ти каже, защото си му слабост.
Аз не очичам да му казват Калоянчо. Постоянно обяснявам, че съм го кръстила Калоян! Още не съм му измилила галено име. Обръщам се към него с Калояне или с някое галено обръщение, което обаче не е свързано с името му . Една приятелка му казва Калоянче. От нейната уста звучи хубаво и го приемам аз обаче не мога да се обръщам така към него. Ще го чакам да проговори и да си измисли сам
На най-големият ми син мразя да му казват Петьо. Така казват на свекър ми, а аз искам като кажа името на детето си да се отзовава само то, а не да питат кой Петьо. Ние му казваме Пепи и всичките ни роднини и приятели вече му казват така след като ясно натъртвах с времето на това. Сега пък в училище децата му викат Пешо, на което още повече се дразня, обаче лошото е, че той много се кефи и ги поощрява да му казват така. 
На Матей му казваме Мати. Друго обръщение е Матю, което не ме дразни обаче аз просто не мога да се обърна към него така. За Кристиан най-се дразня като му казват Кристи. Много тъпо ми звучи. Може да е Крис, Криси, Криско, но не и Кристи
На Матей му казваме Мати. Друго обръщение е Матю, което не ме дразни обаче аз просто не мога да се обърна към него така. За Кристиан най-се дразня като му казват Кристи. Много тъпо ми звучи. Може да е Крис, Криси, Криско, но не и Кристи
Привет и от мен. И за нашето слънчице избрахме това красиво българско име Калина. Една от многото причини да се спрем на него бе, че е достатъчно кратко, за да не бъде съкращавано. Смятам, че звучи много нежно, за да му бъде измисляна каквато и да било "галена" форма дори.
Но аз по принцип не си падам по тези преиначавания на имената и от малка винаги съм се дразнела когато към мен са се обръщали с МиленЧЕ, МиленКА и т.н. Затова от сега ще се опитам да "приуча" близките и приятелите ни да не импровизират, а да ползват цялото име на бебка. Защото ако искахме, щяхме просто да добавим заветното ЧЕ или КА на края на думата и с това темата щеше да се изчерпа
Относно останалите хора, не виждам как бих могла да им повлияя. Дори сега се замислям, че един ден /живот и здраве/ когато Калина тръгне на градина/училище сигурно с това мое желание за ползване на цялото име ще се приключи...Но нека тя първо парасне, а после сама ще може да си каже как й е приятно да се обръщат към нея
Но аз по принцип не си падам по тези преиначавания на имената и от малка винаги съм се дразнела когато към мен са се обръщали с МиленЧЕ, МиленКА и т.н. Затова от сега ще се опитам да "приуча" близките и приятелите ни да не импровизират, а да ползват цялото име на бебка. Защото ако искахме, щяхме просто да добавим заветното ЧЕ или КА на края на думата и с това темата щеше да се изчерпа
Относно останалите хора, не виждам как бих могла да им повлияя. Дори сега се замислям, че един ден /живот и здраве/ когато Калина тръгне на градина/училище сигурно с това мое желание за ползване на цялото име ще се приключи...Но нека тя първо парасне, а после сама ще може да си каже как й е приятно да се обръщат към нея
Въпрос за майките, избрали дълги имена - защо просто не кажете как предпочитате да се съкращава?
А е хубаво детето да си има умалително.
А е хубаво детето да си има умалително.
А защо е хубаво детето да има умалително? 
Все едно чувам майка ми. Тя не понася съкратени имена и така и не се намери "умалително" на моето прекалено дълго име. Всички с които се запознавах, като го чуеха, питаха "а как ти казват на галено?" - "Ами никак ...нямам кратък вариант. Т'ва е. Поемаш дъх и изстрелваш цялото ми име" 
Дъщеря ми също е с дълго име, но когато й го избирахме все пак мислехме какво съкращение може да има и се стремяхме да е красиво. Е, тогава въобще и не подозирах че може да има и толкова кошмарен вариант, но бабата от горния етаж успя да го изнамери - Белка
УжасТ напрао!
Синът ми се казва Александър. Дразнq се, когато му казват Сашко. Никой от близките ми не му казва така, а по градинките когато ме питат вече отговарqм, че се казва Алекс и така си решавам проблема
хехе, ако моежеше всичко да става както искаме Дразня се когато наричат София Софи, слагайки ударението на втората сричка, или Софка грозно!!!Дразня се когато я наричат фъстъче, дебелаче или подобно. Кръстила съм я София и това е името и. Аз обаче разбира се мога да я наричам както си поискам в това число: мишко, мамуно, писанко, котаранко, мърморанко. Но съм съгласна, че всеки човек има нужда от умалително име, което да е проява на нежност, и цяло име което да вдъхва малко повече респект.
Дразня се когато наричат София Софи, слагайки ударението на втората сричка, или Софка грозно!!!Дразня се когато я наричат фъстъче, дебелаче или подобно. Кръстила съм я София и това е името и. Аз обаче разбира се мога да я наричам както си поискам в това число: мишко, мамуно, писанко, котаранко, мърморанко. Но съм съгласна, че всеки човек има нужда от умалително име, което да е проява на нежност, и цяло име което да вдъхва малко повече респект. 