Чувствам се като стара мома

Аз знам какво искам. Искам да имам мъж, семейство, деца, дом. Не съм се сетила, че го искам сега, искала съм ги тези неща и преди тези събития, просто преди да се пренеса тук не ме е заобикаляло толкова много всичко това и не съм осъзнавала. Сега сякаш вижам, че всички имат това, което и аз искам, а аз съм сама.
Знам, че деца се раждат и без мъж, но още имам някаква надежда, че мога да си намеря някой с който да се обичаме и да създадем семейство заедно, а не да ползвам донор. Финансово мога да гледам дете сама, но не е това целта, нито ми е самоцел детето да го имам, а да го отгледам в здраво семейство.

В случая мисля, че драмата не е иска ли деца или не, а че не се чувства добре в сегашната си среда. Защо всяка тема се превръща в серия от нападки и поучения?

И аз така. Както и на мен ми е странно, да не знаеш какво искаш. Виж, да не намираш това, което искаш е друг въпрос, ама да не знаеш какво искаш, не го разбирам, все едно си на 5 години.

Много точно. И бих добавила още нещо - това, че еди-коя си родила на 40+, въобще не означава, че на друга ще се случи. Имам личен опит в това отношение

Много, много вярно в днешни дни. Често го виждам при познати двойки. Тя мечтае да ѝ предложи и да бъде булка, а той все събира пари за нещо, все непредвидени обстоятелства го спират, корона, криза, живеем в несигурни времена, финансовите пазари се сриват... И така минават 2,3,5,10 години... Доста тъпо, защото в крайна сметка тя много лесно може да си събере багажа и да си тръгне, стига да има амбиция и желание.

  Вече съм на почти 40. Забременях на 33, имаше моменти когато исках,  и моменти, когато не. "Мъжа ми", с когото нямаме граждански брак , кхъ кхъ, покрай поредната Коледа и Нова година тогава,  реши да повдигне въпроса, и то защото се притеснявал за моята бъдеща фертилност. Както и да е, бебето стана, и то веднага.
 Сега вече порасналото ни бебе ме врънка за братче или сестриче, "каквото му се падне"
Познати, на 40 +, почивки, джипове, уж не ги интересуваше потомство, решиха, че искат дете, емии, не стана, след година, две осиновиха. И то защото единия от двамата се запъна, че иска дете.
 И да, имането дори на едно дете в днешно време изцежда здраве, нерви и пари от двойката, очакванията на околните и средата ни  са адски завишени, осъждане, коментиране, сравняване.
 Лошо няма, всеки пълнолетен човек може да се възпроизведе и на 18, и на 50. Проблемите идват от това какво искаш, какво очакваш, и какво получаваш в крайна сметка. Натрупва се житейска умора, цинизъм, егоизъм, отегечние, лично на мен ми беше трудно да преживея първата една година от майчинството ми.

Не при всички. Имам много познати жени, които на 35-38 изобщо не се и замислят и си живеят бохемски живот.

На мене никога не ми е тиктакал такъв часовник и можех да остана щастливо и без деца, а до сега предпочитам бекярски дейности.

На 32г гледах силно недоносено дете. Родих на 31г като повечето ми приятелки, колежки, майка ми, всичките български колежки на майка ми през 70те. Реална причина за спукването на водите в 28 седмица като инфекция, анатомичен дефект, хормонални нива не се намери. Може би беше от обезводняване поради вирус 10 дена по-рано, а може и да беше от възрастта. "След 25-28г възраст рисковете от преждевременно раждане силно се увеличават" ми каза акушер-гинеколожката. "При възрастни първескини, след 28г има повече усложнения, защото хормоналните нива се променят" беше обяснението и.  Няма да ви казвам как се гледа недоносено, родено едно кило и изписано 1.800кг. Имаме изключителен късмет, че синът ни не остана куц, сакат, глухоням, сляп, че изобщо е жив. Рискове за развиване на най-раззлични заболявания, от сърдечно-съдови през метаболитни до шизофрения все още има и ще са винаги по-високи от тези на родено доносено дете.

Мене ме натискаха от 20г и баби, майка, след 27-28г и приятелки, особено най-добрата ми приятелка, която едвам е забременяла след 28г, имала е диабет и едвам не умряла раждайки на почти 30г 5 килограмово бебе с вакуум, май беше. Досадно ми беше, да. Животът, за съжаление ми показа бруталната им правота.

Затова сега съветвам жените на 25-30г, които искат деца, но отлагат за неопределено бъдеще да се замислят и да ги родят колкото се може по-скоро. Ако са сигурни, че не искат дете няма проблем да си живеят както искат.


Точно, но може до време.

Кризите минават, жилища се купуват, пари се правят, мъже се намират, кариера се гради,  но времето лети и не се връща.

Така е. Като не се чувства добре, ако няма възможност да смени средата, може да опита да не обръща чак такова внимание и да не се влияе прекалено от околните. Те имали това, което тя иска, а няма. Според мен при всеки го има това. Дали нещото, което искаш, а нямаш (докато всички около теб го имат), е семейство или друго, все едно. По принцип хората се вторачват в това, което нямат и не могат, и не оценяват (или въобще не забелязват) това, което имат и могат. Така сами си пречат. Да, познато ми е чувството да искаш нещо и да виждаш как се случва на другите, но не и на теб. Никак не е приятно. Но щом не става, значи още не му е дошло времето или пък по някаква причина за теб е по-добре изобщо да не ти се случи точно това нещо. Човек трябва да се научи да оценява живота и да го живее с радост и благодарност, а не все да се оплаква от нещо.

Интересно, явно възрастовите граници са се променили за 20 години. С първото ми дете само дето не ми се накараха, че се имам за възрастна, а със второто посмях само да намекна, при което пак ми казаха, че не съм в рисковата група. Предвижда се да родя на 36. Така че донт уори, животът е лотария и утре може да ви блъсне камион, но не си стоите в къщи нали

Да уточня за тиктакането - говоря за чиста биология, а не, че на всички на тази възраст им се иска дете.

Да се опомни 30 годишен човек, че е време за деца (ако иска да има).
Какво означава -  "крайно време е и той да си мине по реда, няма само на нас да ни е гадно. "
Гадно ли е да имаш деца?

Гадно е да имаш деца, когато не са наистина желани от теб. Имаш ги, защото си се поддала на обществения натиск.

Така е и не случайно написах - да се опомни, че е време (ако иска да има).
Купоните, свободата, усещането, че ще си вечно млад го има при повечето млади хора.

Ако нямаш желание и/или капацитет за родител, да, сигурно не е особено приятно. Затова и писах, че не е правилно да имаш дете само за да отговориш на нечии очаквания или за да бъдеш като другите. Същото важи и за женитбата.

Исках дете преди да завърша 30 години и така и стана.  Но ако не бх срещнала човека нямаше да бързам.

А, аз на 36 родих здраво и преносено бебе, докторката в родилното помня, че каза „Удоволствие е да се работи с такива бебета.” Баба ми е родила татко на 41. И той не е бил недоносен или нещо подобно.
Ако нямаш репродуктивни проблеми, върастта не е чак толкова проблем, мисля.